Двамата цигани

Тук ще се опитам да разкажа няколко истории. В тях героите са цигани. Историите са от моя живот. Стори ми се, че сега, когато в моята страна между циганите и българите има напрежение, аз съм длъжен да извадя от шкафа на душата си моите Цигански истории – да ги поогледам и поизтупам от прахта - за да преосмисля отношението си към циганите. Да си припомня какви чувства съм изпитвал към тях в миналите, млади времена. Симпатия и антипатия – любов и омраза. Но съм изпитвал към тях човешки чувства. Като към хора като мен. Мои братя. И така – това са моите ЦИГАНСКИ ИСТОРИИ. Някои от тях ще започват в един брой и ще свършват в друг. Защото Циганските истории не могат да бъдат с определена дължина. Всички други истории – да, но циганските – не! Слушайте. Двамата цигани Тази история се случи преди двайсет и две години. Сегашният начин – сещате се – фейсбуковския и европейския начин на казване на думата „случи”, е съвсем друг от тогавашния начин. Аз, простете ми, все още си я казвам...

Прочети цялата новина

Свързани новини: