ХИПОТЕЗИ, ХИЕНИ, ХИМЕРИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ С относителното утихване на етническото напрежение в България, породило се след един случай на нагло убийство в пловдивското село Катуница, все повече хора си задават въпроси, свързани с политическите измерения на събитията, при това не само във вътрешен, а и в международен план.

Изблиците на насилие и омраза по улиците на най-големите български градове, ксенофобските антиромски и антитурски лозунги, които, поне в първите дни на протестите, бяха водещи за вилнеещите по улици и площади тълпи, естествено бързо получиха широк международен отзвук.

Съветът на ООН по правата на човека призова политическите лидери в България да заемат “силна позиция” срещу антиромските демонстрации в страната, а самите роми да бъдат опазени от актове на насилие и отмъщение.

 Най-голямата международна правозащитна организация “Амнести интернешънъл” също излезе с декларация, в която призова българските власти “да спрат ескалацията на насилието, което се изразява в расово мотивирани нападения срещу ромската общност”.

Администрацията на социалната мрежа “Фейсбук” започна да цензурира антиромските лозунги и изказвания, разпространявани във връзка със събитията.

В самата България водещи политици и коментатори също осъдиха засилването на етническото напрежение, но в обществото продължава да има големи неясноти по въпроса за политическите интереси, които стоят зад събитията – а оттам и как те ще се отразят върху резултатите от предстоящите само след две седмици президентски и местни избори. 

- Пламен, мнозина казват, че последните масови ксенофобски протести в България не са спонтанни, а инспирирани от някого с чисто политическа цел. Сякаш обаче няма единодушие по това кой точно ги използва и какво ще спечели от това….. 

- Да, Фили, твърде голям е разнобоят в тази посока. Например лидери на опозицията от ляво и от дясно на пръв поглед единодушно твърдят, че в дъното на събитията са интереси на управляващата партия ГЕРБ. Оттам нататък започват обаче големите разминавания между тях.

Левицата например се концентрира най-вече върху тезата, че представители на ГЕРБ са имали някога не просто контакти, а близко сътрудничество с ромския бос Кирил Рашков и неговата фамилия, действията на които стоят в сегашните събития. И не просто контакти, а буквално е бил осигуряван политически чадър за незаконната му дейност – само че сега в тези контакти нещо се е объркало, такава е версията. Като проводници на тези контакти от левицата сочат конкретно имената на Калин Георгиев, сега главен секретар на МВР, но преди това шеф на антимафиотския екип в Пловдив, както и бившата началничка на териториалната данъчна служба в Пловдив Менда Стоянова, която в момента е председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси.

От дясно обаче смятат, че играта е доста по-различна. Според Иван Костов, лидер на ДСБ, в момента ГЕРБ всъщност се опитва силно да притиска ромските босове в цялата страна, за да ги откъсне от влиянието на Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи и така на предстоящите избори да получи за себе си ромските гласове, които те контролират. 

- Пламен, не знам дали защото Австралия е място твърде отдалечено от събитията, но и в двете тези сякаш може да се види определена логика. 

- Така е, Фили, логика има, но поводите за съмнение също са твърде много. Главният от тях ми се струва този, че ГЕРБ всъщност губи, а не печели от събитията.

От една страна ГЕРБ, без съмнение, губи гласовете на умерено мислещите хора в България, защото точно по време на тяхното управление бе допуснато да се стигне до най-силните и плашещи изблици на етническа омраза в страната от времето на тъй наречения “възродителен процес” насам.

От друга страна – очевидно губи и гласовете на по-радикално настроените слоеве от населението, защото, поне на официално ниво, и лидерът Бойко Борисов, и други политици от ГЕРБ, заеха правилна позиция, като осъдиха ксенофобията и насилието. Те се застъпиха за по-сериозно използване на наличните законови инструменти, с което да се тушира проповядването на междурасова омраза, с което си докараха сериозни освирквания от тълпата по време на расистките протести. 

- Добре, но ако не печели ГЕРБ от събитията – тогава кой? Може би чисто националистическите партии като “Атака” например? 

- Да, донякъде. Партия “Атака” по време на протестите ги подкрепи и дори се опита да ги оглави, макар и не чак толкова успешно. Атака със сигурност ще спечели някой и друг глас в повече по време на изборите заради тази си позиция. Но това няма да бъдат съществен брой гласове, Фили. Пък и Атака, макар да се води съюзник на управляващата партия ГЕРБ, не притежава политическия потенциал, както и, така да се каже, техническия инструментариум, за да инспирира подобни събития. Затова мисля, че Атака в случая се явява вторичен консуматор на ситуацията, нещо като политическа хиена, която дояжда остатъците от плячката на някой друг.

Но като говорим за политически печалби, не бива да забравяме, Фили, и възможността от ксенофобските изблици в България да се облагодетелстват не само партии, които ги подкрепят или участват в тях, но и такива, които са против, които ги осъждат.

Имам предвид, разбира се, възможността в тази ситуация Движението за права и свободи отново, по метода на скачените съдове, да реализира двоен положителен ефект от собствена гледна точка.

На фона на пооределите си или поне поразхлабени редици – вследствие неотдавнашното гръмко напускане на партията от втория човек в йерархията Касим Дал – сега ДПС, с категоричната си позиция против етническото насилие, получава възможност отново да се консолидира. И нещо повече – може би ще получи още по-голямо доверие не само от средите на турците, но и от средите на ромите. Представи си, Фили, тяхната ситуация – от една страна, ромите се чувстват заплашени в собствените си квартали и къщи, но не срещат достатъчно сигурна защита от  управляващите. От друга страна – не виждат сериозни възможности да получат истинска защита и решаване на проблемите си от другите опозиционни български партии, които достатъчно са ги лъгали през годините. Какво им остава? ДПС, разбира се, защото ромите и без това през годините виждат, че ДПС, независимо дали се намира в опозиция или участва пряко във властта, прави всичко възможно да подпомогне своите хора. Или поне така внушава на ляво и на дясно партийната върхушка на Движението. Но ДПС също няма потенциал да инспирира събитията, само ги следва. 

- Пламен, като говореше за позицията на Атака, ти спомена възможността в този случай тя да се възползва от чужда политическа трапеза. Чия всъщност е трапезата? 

- Всъщност не мога да кажа, това е централният въпрос в момента, Фили. Неяснотата по него, дори, струва ми се, е леко подтискаща за политическите коментатори в страната. Защото трябва непременно да се отбележи, че водещите политически коментатори тук не споделят еднозначно тезите нито на левицата, нито на десницата, за това кой стои в основата на събитията и кой получава дивидентите. Ще цитирам само две мнения по въпроса. Първото е на Огнян Минчев, който каза: “Случаят в Катуница беше една трагедия, която бе използвана за масирани манипулации, за да бъдат затруднени институциите да се справят със случая и по този начин да се изтеглят определени предизборни дивиденти.” Второто виждане е на политолога Антоний Гълъбов – “Дълбоко съм убеден, че има опит да бъде провокиран социалният мир с политическа цел”.

Както забелязваш, Фили, никой от тях не назовава, а и досега не е назовал, конкретна политическа сила или интерес, които да са облагодетелствани. Тази предпазливост е напълно разбираема, защото неяснотите около случилото се са твърде много. 

- А как в България се възприемат международните реакции на случващото се? Коментарите по темата в европейския печат и досега не стихват, а, както видяхме, има реакции и на световни институции….. 

- Трудно ми е да коментирам тази тема от някаква по-обща гледна точка, Фили, защото не съм попадал на проучвания за позициите на българското обществено мнение по повод външните реакции.

От моя лична гледна точка насоката и в декларацията на Съвета на ООН по правата на човека, и в позицията на “Амнести интернешънъл” са абсолютно правилни. Те визират необходимостта властта в България да поеме своята отговорност и да реализира една от основните ценности, заради които изобщо съществува всяка нормална, демократична власт – да опази живота на гражданите, да не допусне омразата на етническа, религиозна или каквато и да било друга основа да вилнее и да се превръща в център на обществения живот.

Засега ми се струва, че дори да има желание да направи това обаче, българската политическа класа, визирам не само управляващите в момента, просто няма способността да го стори пълноценно. Не случайно толкова негативни бяха оценките на практика на всички наблюдатели след проведения миналата седмица Консултативен съвет по национална сигурност при президента. Мерките, набелязани там, с право бяха определени като притопляне на вчерашната манджа, без да се стигне до наистина важни решения и да се набележат стратегически посоки на работа. Но работа не само за подобряване на положението и реалната интеграция на ромското малцинство, но и работа, свързана с намаляване на нивото на етническа нетърпимост сред мнозинството в държавата, което е от българи.

В цялата история има обаче и нещо друго, Фили, което е изключително важно и не беше пропуснато от някои водещи западни коментатори. Те казаха, че проблемите с ромите в България не само и не просто са проблеми на цяла Европа, а че неспособността на българските политици да се справят с тях до голяма степен отразява неспособността и на европейските политици да го направят. Според тези гласове големият проблем е, че либералният подход към темата за малцинствата е станал твърде либерален, до там, че е започнал да води до съвсем противоположни на очакваните резултати в живота на различни европейски държави. Аз лично смятам, Фили, че това мнение е ключово и не бива да бъде пропускано при нито един дебат по темата занапред – дебат не само в България, но и в цяла Европа.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: