ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ ПАК НА ЖИВО /трето представяне в Пловдив/

Пламен Асенов

 

Омръзна ми, граждани, да казвам истината и да излиза, че съм прав.

Не стига, че почти винаги съм прав в журналистическите си материали, но сега се оказа, че съм прав, дори когато съм написал една съвсем налудничава книга, наречена  “Оксиморонният свят”.

Как познах, че съм прав ли? Ами тези, които са чели въпросният наръчник по умерен идиотизъм знаят, а за другите сега ще кажа, че името на героя от четвъртата част на книгата е Джон Смит. В процеса на писане стана ясно, че и името на неговия личен Бог, на когото той гради храм, също е Джон Смит. Само че до скоро аз съвсем наивно смятах, че въпросният Джон Смит /да не се бърка с другия Джон Смит, както и с всички останали хора по света, които носят това име/ е напълно измислен герой, а се оказа, че не е така, оказа се, че той си съществува съвсем реално и дори живее в България.

Нали се сещате за случая, при който в петък някакъв човечец хвърли две димки пред Парламента? Първоначално си помислих, че най-вероятно той иска по свой начин да поздрави народните избраници, като им спретне малко светлинно-пушечно шоу, да им благодари за всички законови добрини, които са му сторили.

После размислих обаче задълбочено и стигнах до извода, че е по-вероятно, ама много по-вероятно, човекът просто да е напълно изтерзан отвътре и отвън поради прекрасния живот в родната ни България, та с този отчаян ход се е опитал да каже на тях и на всички нас: – А, стига, бе!

Както и да е. Важното в случая е друго. След като бдителните органи на реда задържаха злосторника, почти терорист и любезно го накараха да проговори, разбра се, че, според собствените му признания, той е гражданин на Нова Зеландия и името му е…..познахте, разбира се – Джон Смит.

Не, не, не вярвам, граждани, да му е дошло вдъхновение на човека точно от моята книга. Само остава и полицията да си помисли така и да ме изкара подбудител. Не вярвам, защото книгата е издадена в толкова малък тираж, че на практика познавам всички хора, които я притежават. Сред тях не е нито въпросният Джон Смит, нито, слава Богу, полицията.

Може пък Джон Смит да е попаднал на някои от историите за Джон Смит в блога ти – ще кажат досетливите. Може, но там са публикувани толкова малко от тези истории, че звучи невероятно някой да получи толкова значимо вдъхновение само поради тяхното четене. Все ми се струва, че за целта би трябвало човек да е прочел цялата книга и да е вникнал твърде дълбоко в нейните дебри.

Логиката в тази история от всекидневието, доколкото съществува логика в нея, идва да покаже само едно – че не книгата “Оксиморонният свят” е повлияла по някакъв начин на околния живот след своето появяване, а по-скоро околният живот наистина се е вселил като дух и плът в книгата “Оксиморонният свят”. С други думи, както обичам да казвам понякога в по-интимна среда – аз мислех, че съм писател на абсурда, а то се оказа, че съм чист реалист.

Малко е подтискащо тази мисъл, граждани, та затова подхвърлих в началото, че ми омръзна да съм прав, с истината когато съгреша дори.

Така или иначе обаче, фактите сочат, че книгата “Оксиморонният свят”, не стига че не се продава по книжарниците, а само на представяния тук-там, но и вече съвсем свършва – останаха в наличност едва около петдесет бройки. Ето защо хората, които държат да научат как да се представят пред полицията, след като са хвърлили димка пред Пралманта или са направили нещо още по-фантастично, могат да дойдат във вторник, 11 октомври 2011 година, в кръчмата “Петното на Роршах” в Пловдив /ул. “Йоаким Груев” 36, отстрани на Дирекцията на полицията/ и да разберат от първа ръка някои истини за правилното поведение в живота и защо той си струва да бъде живян.

Особено ако в душата си човек непреклонно носи името Джон Смит.

Прочети цялата новина

Свързани новини: