/Джудит Кампизи/

Единствено човешките мечти никога няма да умрат. Причината за това е, че днес никой не ни пречи да преследваме поривите на сърцето и фантазиите си. Откриваме безброй предизвикателства, които изглеждат по-силни от нас, но това не ни отчайва - напротив, кара ни да проявяваме непозната до този момент изобретателност. Впрягаме всички ресурси, с които разполагаме - време, сила, вдъхновение, интелект - с една едничка цел: да докажем превъзходството си не само над другите живи същества, но и над самия живот. Арогантен стремеж, който векове наред е увличал стотици хора на своя страна. В резултат сме създали куп удобства, условия за по-безопасен и здравословен живот, с които сме постигнали феноменален напредък - увеличили сме продължителността на живота си и прогресивно продължаваме да го правим (очакваната продължителност на живота се увеличава с 2 години на всяко десетилетие!). Но това не ни стига и тогава се прокрадва една наглед фантастична идея - ами ако успеем да победим и смъртта?

"Странната наука за безсмъртието" на носителя на Пулицър Джонатан Уийнър е впечатляваща книга. Авторът е постигнал изключително много. Обхванал е огромен куп научни изследвания по темата (източниците с литература, които са приложени в края на книгата, обхващат 12 страници) и някакси е успял да създаде един вълнуващ разказ, в който майсторски е преплел научните факти със собствени мисли, разсъждения и разговори, онагледяващи повествованието. А коя е темата?

Геронтологията - наука, която се измъчва от няколко взаимосвързани въпроси - "Защо телата ни се променят от младост към старост, защо изобщо остаряваме - защо сме смъртни?... Целта и мерилото на цялата наука е постигането на дълъг живот." До една определена възраст тялото ни се развива и става все по-съвършено, докато в един момент този процес се обръща и необратимо води до смърт. Това се опитват да разберат учените - защо е наличен "толкова много жив порядък в началото и толкова много фатален безпорядък в края". Тази относително млада наука от години се сблъсква с куп нерешими въпроси. Резултатите са противоречиви и приемани със съмнение. Неуспехи, които биха довели до отчаяние почти всеки... Но не и Обри де Грей. Изключително колоритен биолог, надарен с неугасващ ентусиазъм и безстрашен да изкаже това, от което другите се боят. Двигателят на тази история.

Докато бях ученик не успях да запаля в себе си интерес към естествените науки. Кротко приемах, че не може да се интересувам от всичко. Сега осъзнавам, че по-скоро съм се боял от сложността на всичко, което ни заобикаля. Безбройни невидими пластове наука, скрити под външната обвивка на света около нас. Имах притеснение, че "Странната наука за безсмъртието" ще се окаже недостъпна за мен и няма да съм способен да проследя авторовите идеи. Не!  Благодарение на майсторския стил на Уийнър въпреки многото технически подробности, които не разбрах напълно, дори за миг не изпуснах основната нишка.

И узнах удивителни неща. Надникнах в научен свят, за който само бегло съм подозирал, че съществува (простете невежеството ми). Разгледах лабораториите на някои от най-маститите биолози. Преведоха ми на достъпен език техните свръхсложни изследвания и научих как функционират клетките в тялото. Научих за развитието на борбата срещу рака. И прочие.

Много неща още могат да се кажат за тази книга, но особено впечатляващи за мен са последните глави. Изпъстрени с литературни, митологични и философски препратки, те успяват да подложат на съмнение целия оптимизъм, който те е обхванал преди това. Накрая можеш съвсем трезво да си зададеш няколко невинни въпроса. Готов ли си да се справиш с еднообразното повторение на случките около теб? Ще изгуби ли животът своето очарование, ако отнемем едно от основните му свойства - предопределеността? Наистина ли искаш това да се случи?

Ето и линк към една лекция на Обри де Грей:

http://www.youtube.com/watch?v=8iYpxRXlboQ