Кога фентъзито се превръща в порно?

Преди няколко години, когато излезе „Игра на тронове“, във фентъзи общностите по цял свят се разразиха небивали дискусии, прерастващи в скандали, които аха-аха да избият и в насилие. Никой не отричаше, че това е една от най-добрите книги, които сме чели. Въпросът беше фентъзи ли е или не и има ли място онази свирка в началото в един фентъзи роман.

Колко сме били заблудени! Днес етикета „фентъзи“ се лепи на всяка долнопробна сапунка. Аз нямам нищо против да си убия два часа с книга, която няма да погледна повече и няма да запомня нищо от нея – пътуването в градския транспорт не е най-приятното преживяване, трябва да се разсейваме с нещо. Но да вървят по дяволите всички, които ми обясняват, колко съм зле да чета Нора Робъртс и започват да ми величаят поредната блудкава историйка, чиито „сюжет“ е само извинение за авторката да наблъска няколко секс сцени между кориците. Още повече се вбесявам, когато някоя девойка ми каже, че това... то и порно не е подходяща дума даже! ... е най-доброто фентъзи, което е чела.

Като книжар се изприщвам, когато видя 12-13 годишни деца (да, деца са!) да си купуват книга, в която основното занимание на героите е да избиват древни врагове по особено кървав начин, да носят латексови маски и да се поливат с черен восък. Нищо против нито едното от трите, но на подходящата възраст. И не, не се опитвам да цензурирам бизнеса. Опитвам се да ви кажа, че поне книгите трябва да се избират така, че да са подходящи за възрастта и умствения багаж на четящите.

Мили деца, фентъзито не се изчерпва с вампири, върколаци, ангели и всевъзможни сексуални конфигурации помежду им. Всъщност това е толкова далеч от фентъзи, че се намира в паралелна вселена и е прекрачило в литературата за отегчени средностатистически американски домакнини с по три деца и къща в предградията. А вие сте жертва на добър маркетинг и размити идеали.

Всеки има право да пише каквото си иска, ако си намери издател – чудесно. Но поредици, които в българските книжарници гордо се мъдрят до „Колелото на времето“, „Песен за огън и лед“ и „Хрониките на Амбър“, в други държави са в секторите с еротика.

Мисля, че има много неособено добри писател(ки) и девойки и някои особено алчни издатели, които се възползват от беснеещите хормони и неувереност, които изпитват (пред)пубертетните младежи. Естествено, щом на хората им се чете това – да си го четат, аз никого не искам да съдя. Но, моля ви, спрете да наричате порното фентъзи!

Прочети цялата новина

Свързани новини: