"Кланът Радли": вампирска история или не точно?

Тук е тихо, особено нощем. Всичко изглежда напълно нормално в малкото селце Бишъпторп, като изключим обитателите на къщата на „Орчард Лейн” 17. Къща, около която никога не прелитат птички, от която животните бягат уплашено. Къща, в която щорите винаги са спуснати, а лампите светят през нощта; чиито обитатели се опитват отчаяно да приличат на останалите жители на селцето, но нещо винаги им куца. Просто защото са семейство Радли.

Напоследък май ми върви на вампирски истории, но не точно… След „Историкът” на Елизабет Костова, кървавочервените страници на „Кланът Радли” омагьосаха кръвта ми, за да ги избера. Честно, не си падам по вампирски истории, но тези две книги определено ме спечелиха, всяка по своему.

Та, за Радли…В най-общи линии Хелън и Питър, вампири-въздържатели, от години се опитват да скрият от децата си страшната тайна и да заличат миналото си, белязано от кървави оргии по целия свят, от изчезнали трупове и … от една любов, измъчваща Хелън. Тайна, забранена любов, изгаряща и заплашваща да съсипе крехкото щастие, което тя е успяла да изгради в продължение на 17 години.

Питър е лекар, Хелън посещава местния клуб по четене и се грижи за домакинството, а Клара и Роуан учат в местното училище. Всичко изглежда почти идеално, като изключим ужасната алергия на Роуан към слънцето и непоносимостта на Клара към веганството, както и подигравките на местните хулигани Тоби Фелт и Стюарт Харпър.

Каквато и да е истината, която семейство Радли грижливо прикрива, тя заплашва да изплува от дълбините, когато на ученически купон Клара е провокирана от Харпър.

Беше просто кръвта. Не можех да спра. Беше кръвта, кръвта…

Оттук насетне всичко се развива светкавично, умопомрачително. Как разбираш, че си нещо друго, някой друг? Прощава ли се такава лъжа? А ако приемеш истинската си същност, това превръща ли те в чудовище? Трябва ли да носиш вина за грешките и избора на родителите си? Можеш ли да вървиш против съдбата?

„Кланът Радли” може да мине за поредната вампирска история. Има ги удължените кучешки зъби, непреодолимото желание да изпиеш кръвта на жертвата си. Има го и чичото Уил – свирепият и жесток вампир, оставящ купища трупове след себе си. Истината обаче е, че зад вампирските окраски на книгата, се крият чувствата и мислите на всеки един от нас Има я и тайната, камъчето в обувката, заплашващо да преобърне подредения и измислен свят на Радли, на всеки от нас. Има го и желанието за изневяра, и чистата любов. Терзанията, обвиненията, страданието…

„Погледни, за Бога. Погледни всички. Всеки потиска нещо. Мислиш ли, че което и да е от тези „човешки същества” наистина през цялото време прави точно каквото иска?...”

А вие каквото искате ли правите?

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: