Има хора, които имат свойството около себе си да концентрират положителна енергия. Такъв човек е Мария, която едва ли ще си признае, че е винаги на положителния полюс, понеже ги пише едни много кахърни, но откакто я чета и я познавам, имам още една причина да смятам, че доброто дебне отвсякъде.

Когато в края на пролетта обикалях страната с форда, тя беше моят незаменим домакин в Бургас.

Мария комбинира у себе си блестящ интелект, организираност, упоритост и немалка литературна дарба.

Академичните и обществените ѝ постижения са удивителни за крехката ѝ възраст – може да ме замерва с дипломи и сертификати от тук до Бургас. Често съм се шегувал с нея, като съм я наричал „госпожо еврокомисар“ и признавам, че много не съм обръщал досега внимание на поезията ѝ. Поезията не е моята стихия.

Започнах да я чета заради другия ѝ тип материали - тези, които се отнасят до успеха, образованието, пътешествията и заради ревютата на интересни книги и филми, които са ѝ минали през ръцете. (линковете са случайно подбрани)

Вчера бях на представяне на първата ѝ книга – „Малко той, малко аз, малко ние“.


Книгата е с лична (любовна?) лирика, като отлично се справя в един много злоупотребяван и неовладян в България жанр - написана е бели стихове (без рима).

Представянето беше в „Петното на Роршах“ на „Христо Белчев“ – много приятно местенце с чудна музика, което досега ми беше убягвало.

Мястото е микроскопично, така че фен клубът на Мария едва се събрахме в заличката със сцената.

Цялата природа беше против нея - тя беше тръгнала по време на ужасна буря от Бургас, но все пак стигна почти навреме, а и никой от нас и не помисляше да си тръгне.

Мария чете (линк към клипчето)

Елфът чете (линк към клипчето)

Алекс Кръстев чете (линк към клипчето)

И за финал един от най-хубавите пасажи (тук има откъси от книгата):

боли. да я чувстваш как си тръгва
по малко всеки ден
(на пръсти в тъмното си ходи)
и не, не можеш да я спреш
да й извикаш
„остани, любов“
(още мъничко поне)
„ще ти направя чай с дъх на вяра“.
не можеш, не не искаш
защото тя е уморена
от чакане и обещания
(времето било пари)
и за да остане
трябват двама…

един човек любов не прави.
само я изпраща мълчаливо
и се моли да се върне някой ден,
но не, не, не сама…

PS. И Йовко написа нещичко