Книга с истинска магия!

10/22/11 07:13
(http://www.azcheta.com/)

Книга с истинска магия!

Установявам, че или аз много бързо остарявам, или книгите се развиват прекалено светкавично…

Миналата седмица попаднах на „Книга на вълшебствата”. Както повечето детски книги на издателство „ИнфоДАР”, и тази изглеждаше лъскава, примамваща и пълна с обещания за добре прекарано време. Учуди ме единствено предупреждението на корицата: „Внимание! Съдържа истинска магия!”. Е, чак пък толкова, ще си кажете сигурно и вие, но книгата определено надмина всичките ми очаквания и предположения със своята „добавена реалност”.

От магии не разбирам, отсега си казвам. От добавени реалности още по-малко. Със сигурност бих размахвала някоя магическа пръчка, вместо да ми се налага да обяснявам сложни термини. И все пак, какво стана?

Оказа се, че „Книга на вълшебствата” е събрала в себе си всичко най-важно за магьосничеството. Вътре открих обяснения за чародейство, отвари, животинска магия, хиромантия, подплатени с информация кои древни магьосници са използвали съответните заклинания. Научих за друидите и шаманите, за цветовете на одеждите им и как те влияят върху заклинанията. За древните руни и тайните съставки на отварите пък въобще няма да отварям дума, за да не тръгнете на лов за еднорози и магарешки бодли. Между другото, пак в книгата открих едни магически квадрати, които ги имаше в учебника по математика за 2.клас!

Завърти се, колело на късмета,

Омагьосай…

Уф, забравих, нали нямаше да ви издавам! Обаче не мога да не ви кажа за най-интересното – истинската магия. „Книга на вълшебствата” пристигна с инсталационен диск и едни картонени кръгове. След като спазих всичките изисквания за компютърна конфигурация (моят компютър си ги имаше всичките такива рам, хам и т.н.), насочих корицата към уеб камерата и… компютърът ми започна да излъчва магически светлини, всичко засия и, колкото и невероятно да звучи, чрез книгата управлявах тази магия. Естествено, не се въздържах да пробвам и останалите нещица, наречени водещи карти. Когато стигнех на определена страница, прочитах определенията и играта започваше. Летях с метла и трябваше да прескачам препятствия, да се пазя от някакви гръмотевици, което се оказа, че не е много по силите ми, но упражненията сигурно ще помогнат (пък и не сте ме виждали като яхна метлата ). С друга карта писах древно тайно магьосническо писмо чрез силата на хиляди светлинки и с водещата карта в ръка. Третата карта ме въвлече в двубой с ужасяващи гадинки – мандрагори, омагьосани зайци, дракони, че даже и с един могъщ и доста злобен чародей – Силварнус. Е, победих го, но трябваше да използвам всичките си сили и знания за магии, вълшебни пръчки и заклинания. Аз бих предпочела да му нахлупя един казан с отвара на главата, но не ми се получиха нещата както очаквах.

А, да, онова, на което най-много се смях и забавлявах е да се преобразя в магаре. Много ми подхожда, но все пак ще се старая да не се държа като него . Най-удивителното обаче е как просто си насочваш едно парче картон и нещата се случват! Започваш да издаваш магарешки звуци, контролираш светлинките и спасяваш света.