Мотивираме ли децата си да четат ПРАВИЛНО?!?

От известно време насам се занимавам усилено с едно огромно предизвикателство: „Читателската щафета с героите на Роалд Дал”.

В процеса на работа срещам прекрасни хора, съумяващи да впишат книгите в ежедневието на децата. За съжаление се натъквам и на някои тревожни факти.

Понеже встъпителната ми реч стана малко неясна, ще обясня всичко по-подробно. После, разбира се, ще се радвам да чуя и вашето мнение в коментарите по-долу.

И така, защо „Читателска щафета” е предизвикателство?

Това е национална кампания за насърчаване на четенето и формиране на читателски навици сред децата от началния курс. Кампанията цели да се достигне не само до децата, които вече могат да четат и са запленени от книгите, но и да спечели онези от тях, които са се сблъскали по неприятен начин с четенето, или пък напълно отказват да се доближат до книгите.

Друга цел е да се покаже на децата, че книгите могат да бъдат намерени в библиотеките, където може да бъде и забавно, стига да пробваш и да те заведат там.

Предполагам, вече разбирате защо играта е истинско предизвикателство за мен. Не защото не мога и не искам да си хабя силите и думите, за да обяснявам на децата, колко е забавно и полезно да четеш. Просто защото „една птичка пролет не прави” и независимо от голямото ми желание, не мога да достигна до всички деца. Затова тук на помощ идват родителите, учителите и библиотекарите.

Случвало ли ви се е да говорите с родители за четенето и да получите отговор: „Ох, то моето дете изобщо не иска да подхване каквато и да е книга!” Или пък да чуете учител (с леко обезверение в гласа): „Има деца, които четат и такива, които не проявяват никакъв интерес!”. На мен ми се случва да се натъквам подобни думи НЕПРЕКЪСНАТО. Наистина е тъжно и гадно, честно ви казвам!

А по-лошото е, че никой не предлага решение на проблема, никой не дава подкрепа на родителите, никой не им обяснява, че книгите трябва да са удоволствие, а не мъчение за децата. Не знам дали времето не стига, дали материалът в училище е прекалено объркан, дали на родителите им е по-лесно да подаряват електронни игри вместо вниманието си, прекарано в съвместно четене с детето си…

Не знам къде е истината, но в едно съм твърдо убедена: всички ние – родители, учители и библиотекари – трябва да престанем да обясняваме как нещата НЕ МОГАТ да се случват, защото са такива, каквито са! Ако всеки един от нас положи малко усилия, българчетата няма да са в челните места по неграмотност и нечетене на книги. А още по-важното е да осъзнаем, че първите години са най-важни, за да възпитаме любов към книгите. Първите години вкъщи, когато мама ни чете приказки за лека нощ. Първите години в училище, когато на детето не му се налага след първи клас да чете примерно „Малкият принц” (нищо лично към книгата, както знаете), а са му предложени книжки, съобразени с читателските му възможности.

Но да се върна към „Читателската щафета”…Истината е, че такава кампания едва ли е правена някога в България. Може би поради тази причина повечето от учителите и родителите, които се натъкват на информацията за нея, я възприемат не като нещо ново, а като поредната игра, в която да се включат четящите дечица. Хора, не така! Не може да приканваш да се включи в играта само този, който познава и харесва книгите на автора! Това означава, че най-вероятно не знаеш, че фондацията на Роалд Дал, както и ние от „Аз чета”,  се стремим всячески да насърчаваме четенето сред ВСИЧКИ деца. Както и че или не познаваш нищо от творчеството на автора, или пък не те кефи, защото не е онова четиво, с което ние – големите, сме свикнали.

Да, Роалд Дал излиза от всякакви общоприети от нас, възрастните, норми. Може да каже, че семейството на Матилда е отвратително или че семейство Тъпашки са безобразно гнусни и тъпи. И най-вероятно ще ви шокира и ще ви накара да НЕ запознаете прекрасното си отроче с тези „отвратителни” книги.

Точно тук обаче е проблемът: ако на нас са ни харесвали едни неща като малки или пък се опитваме да обградим детето си само с феи и вълшебни, розови и пухкави същества, то най-вероятно хем ще се стреми да отблъсне нашия измислен свят, хем ще намрази всички истории за доброто и злото, които са като две капки вода и единствено героите и местоположението са променени.

Не се тревожете. Роалд Дал не случайно си е спечелил прозвището „Разказвач № 1”. Той наистина е добър, защото умее да даде на децата точно това, от което имат нужда - истински гадни същества, на фона на които добрите герои изпъкват още по-ярко, а не са увити в розова мъгла и звезден прашец. И при Роалд доброто побеждава, но урокът, който децата получават, е доста по-лесно възприеман, защото героите са ХОРА, а не вълшебни измислени същества, които си живеят в приказния свят и няма как да срещнеш в живота.

Затова моля, всички вас – РОДИТЕЛИ, УЧИТЕЛИ И БИБЛИОТЕКАРИ:

Престанете да натрапвате на днешните деца книжките, които са ви впечатлили най-много в детството! Те не се харесват на „новите” малчугани в повечето случаи, защото са прекалено архаични за тяхното мислене*. Оставете ги да си изберат сами какво да прочетат.

За да могат да си изберат, заведете ги в библиотека или книжарница. Обсъдете заедно тази или онази книжка, а ако детето си избере четиво, което е за по-малки – примирете се. Така малчуганът се чувства по-сигурен в себе си и ще му е ИНТЕРЕСНО да чете.

Не превръщайте четенето в досада и задължение. Не предлагайте приказки до втръсване, особено ако детето не си пада много по тях. Потърсете някой от съвременните автори, които със сигурност стигат по-лесно до сърцата на дечицата, защото живеят в нашия свят!

Използвайте читателския дневник, който ще откриете в сайта на играта „Читателска щафета”. Да, той е за самата игра, но можете да предложите на детето си да попълва такъв, когато чете и други книги. Дневникът е своеобразен начин децата да се научат да не се страхуват от книга с повече от 30 страници и да знаят, че могат да се справят.

И още нещо: не им подарявайте книги за 10-годишни, когато са на 3. Това може само да ги демотивира.

Дано молбата ми стигне до вас, родители, учители и библиотекари. Защото децата ни могат и ще четат, но само ако ние подхождаме правилно :)

 

С уважение,

Вал Стоева

Редактор „Детска литература”

 

* Давам пример с „Ян Бибиян”. Книжката винаги е била една от любимите ми и си спомням с умиление как я четях в училище. През лятото я прегледах отново, за да съм в крак с летния списък на Карин и останах леко…потресена. Защото ако тогава, когато аз съм я чела, тя е звучала невероятно, днес е мноого остаряла. Не можеш да впечатлиш едно дете с описанието на ракетата „Светкавица”, когато то знае как в действителност изглежда космическа совалка. Просто не се получава или поне не става при повечето деца.

Прочети цялата новина

Свързани новини: