Бате Бойко порасна, а вчера даже ни организира избори. И това бяха първите избори, които той организира за държавата, в която сме кандидати, гласоподаватели, участници в комисии, застъпници, наблюдатели и обикновени дрисльовци. Моя милост вчера освен гласоподавател беше и застъпник, така че се наложи да наблюдавам изборите в цяло училище, а не само в една секция. Партията ми е бедна и няма пари за хонорари, така че си бях истински доброволец. Хубавото да си „синя каска“ е, че можеш да с вреш в която искаш комисия, да си говориш с когото искаш и да скърцаш със зъби, когато душа ти сака ;) Пък и не ме разбирайте погрешно – но в крайна сметка точно изборите са сърцето на демокрацията. И ако там не можете да разгледате народа си, не се сещам къде другаде можете да го разгледате.

Малко наблюдения от вчерашните избори:
Активността беше напълно обичайна – нито повече, нито по-малко. За разлика от последните парламентарни, когато в секции с хиляда души списък гласуваха 500, че и 600 човека (в пиковия час минаваха 60 човека тогава в моята секция!) на вчерашните избори гласуваха 250-300 човека при 1000 списъчен състав на секция. Активността беше напълно нормална.

Но вие попаднахте на опашка и чакахте 50 минути? Разбира се, забелязахте ли че гласувахте ДВА пъти? Привидната активност (опашките) се дължаха точно на това – този път обработката на един гласоподавател заемаше доста повече време.
Друга причина за бавната обработка беше персоналът на комисиите. Обикновено по изборните комисии и на избори ходим приблизително един и същ контингент хора, като има изборджии, които са били комисия още 1990 г – печени, та дрънкат. Тези, които са били по комисии знаят, че обикновено хората в тях, независимо от излъчилаат ги партия, намират общ език поради естеството на работата – всички искат да затворят в 19:00 и до 20:00 да са готови с броенето и да ги возят към съответната РИК, за да си сдадат протоколите.
Този път обаче не беше така – очевидно в масата си хората бяха чисто нови. И на предишните избори имаше представители на ГЕРБ, но пак бяха все хора, които и преди са били по избори. Този път обаче... всичкото беше новобранци в голямата си маса.
Особено трябва да се отбележат представителите на Атака, но толкова безотговорни хора наистина се срещат рядко, та се налгаше да им бъде подвиквано, за да се стегнат малко – всички са изнеревени, особено с това абсолютно кретенско удължаване на изборния ден за цялата страна. При нас дойде само една девойка след 19:00, иначе още в 18:45 мина последния –и без друго има разпоредба, че ако в 19:00 има опашка, то секцията работи до изчерпването ѝ. Не беше грижата за избирателите основание за това удължаване – имаше друга причина, която не мога да коментирам, т.к.не я знам. Но ... със сигурност беше безсмислена от гледна точка на коректните избори.

Другата пълна тъпня беше, че за удължавнето разбрахме от телевизията! Представяте ли си: вършим най-важната държавна работа за тази година и ... някаква телевизия ще ми казва дали и с колко ще увеличавам изборния ден?!? Нещо каналите за комуникация и разпореждане на държавно ниво са много зле. Официално разпореждане за удължаването получихме в 19:40 чак! Бахти държавните служители сме щом се подчиняваме на някаква телевизия!

Народът естествено се изнерви допълнително, и бе з друго всички бяха уморено много, неопитността на масата членове си каза своето, двете урни си казаха своето, а трите протокола направо разгониха фамилията на преброяващите членове на СИК.
Протоколите и офоциалните преписи бяха с празни места за всичките имена на партии, коалиции и кандидат-кметове – само малкия протокол за президентските избори беше с предварително напечатани имена накандидатите. Големите – с имената на партиите по общинските и кметските избори трябваше да бъде попълван на ръка...
В едната „моя” секция успяха да напишат резултатите от общинските листи върху протокола от кметските избори. В другата секция атакистуъ отвори самостоятелно втората урна преди колегите му да са свършили с предишната урна, та се наложи да го следим какво пипа (не е подменял нищо, проверили сме го трима, но не е там работата – това разбира се допълнително изнерви обстановката). Атакистът - застъпник пък подмяташе простотии по отношение на една мацка от комисията (сега, че можеше да се облече по-подходящо можеше, но това си беше пълна свинщина от негова страна). Добре че бяха трима опитни изборджии, за да успокоят обстановката. В третата „моя” секция бяха същата история – председатлеката успя да се навика на другите членове – в 22:30 хората бяха скапани, съсипани и наистина трудно вече смятаха колко прави 2+2. А изборният ден беше почнал в 06:00, което значи, че те са станали в 04:30 сутринта. Нормално е, само организаторът на изборите не го знае (или пък го знае?..)
И като добавите към това, че днешното българско училищно здание не е пригодено за повече от 6 часово пребиваване на ден, то и хората съответно бяха скапани.
Сега, знам, че за следващиет ми думи, половината читатели ще ме заплюят, но не мога да кажа, че крайният резултат е неверен. Факт е, че това бяха най-хаотичните избори, в които съм учатсвал от близо, но също така факт са и броят на подадените бюлетини – наистина имаше необичайно висок процент невалидни, но това бяха невалидни бюлетини, защото цялата е задраскана. Изобщо какво си мислят, че правят тези избиратели, за какво изобщо се разкарват в изборния ден? Ако гласуват 300 човека и от тях 295 задраскат цялата бюлетина, а 3 – ма задраскат Фандъкова и 2 – ма Кадиев – кмет става Фандъкова. Това е положението и за тези 295 невалидни тя ще си го премести в другия крачол, а Кадиев ще се хване за палците – голяма работа, че има 295 невалидни.
Важат само еднозначните гласове – крайно време е всички да го разберете!

Така че: факт е, че бяха най-ужасните от към организация избори, факт е обаче, че Фандъкова/Плевнелиев/Баце спечелиха. Важни са гласовете в урните, деца мои. Важни са.
Играта на джаги завърши. Който искаше неговия отбор да вкара гол е хванал вчера ръчките и е играл, който не е хванала ръчките със сигурност не е вкарал гол. А от днес започва обичайния футболен мач, а в който можем само да викаме по участниците на терена. До следващите избори, когато пак ще играем джаги.

Най-особеното на тези избори обаче беше друго: на тези избори НЯМАШЕ НИ ЕДИН ПРАЗНУВАЩ или радостен – нито сред членовете на комисии, нито сред застъпниците на ГЕРБ, нито дори в кварталния клуб на ГЕРБ (имах щастието да мина оттам, докато се прибирах през нощта). Никой, ама съвсем никой не се радваше. Баси, това да не са особено извратен вид професионалисти? Даже аз черпя, когато завърша успешно даден проект в работата, но очевидно сега на власт се закрепват наистина хора с хладни сърца. Това е потресаващо.