Италия под особен надзор

Премиерът на Италия Берлускони се възмущава на натиска за реформи и критиките, които Меркел и Саркози отправиха към страната му. Берлускони дори заяви, че никой в Европа не може да дава уроци на друг и да се самоназначава за "особен надзорник" на друга страна.

Берлускони, обаче, се заблуждава. Италия сама се е вкарала в негативна спирала и очевидно не действа достатъчно активно, за да излезе от тази ситуация. Заради постоянното отлагане на реформите Италия в момента не се радва на голямо доверие от инвеститорите и е поддържана над водата с постоянни покупки на облигации от страна на Европейската централна банка. Тази подкрепа за Италия, обаче, няма да продължи освен ако страната не покаже, че може да предприеме необходимите реформи, за да постигне икономически растеж и да намали дълга си. 

В този смисъл, Италия вече е под особен надзор. Заради политическа парализа, тя се е поставила в ситуация на неспособност сама да се измъкне от блатото. Останалите страни от еврозоната ще помагат, но само ако виждат, че тази помощ води до реални резултати. Никой не иска да хвърля пари, освен ако няма перспектива тези пари да бъдат върнати, т.е. италианската икономика да постигне стабилност и растеж. За да избегне катастрофа, Италия има нужда от помощ отвън, а помощта отвън идва само при изпълнение на условия.

Италианското правителство обеща да приеме пакет с реформи за насърчаване на растежа до 30 септември, но това не се случи. В неделя Меркел и Саркози дадоха на италианското правителство 3 дни да задвижи мерките. Меркел дори се обади на италианския президент, за да го попита дали правителството може да прави реформи и дали има алтернатива на сегашното правителство (Берлускони вероятно е бил бесен).

Италия има нужда да прокара реформи, намаляващи пречките пред икономическия растеж и намаляващи дефицита и държавния дълг – балансиран бюджет, приватизация, пенсионна реформа, либерализация на пазара на труда, намаление на бюрокрацията и пречките пред конкуренцията, включително свободните професии. В крайна сметка, проблемите са структурни и те могат да бъдат адресирани само чрез структурни реформи. Лесни "решения" – като общи еврооблигации, централизация и федерализация на ЕС, постоянно раздуване на спасителния фонд – може да звучат добре, но те по никакъв начин не решават абсолютно никакъв структурен проблем. Те само отклоняват вниманието от реалните проблеми.

Блогът за икономика 2011

Прочети цялата новина

Свързани новини: