(или какво да правим утре след или вместо изборите)
Ако утре сте си в София и/или изпълнявате гражданския си избирателен дълг, предлагам ви страхотни попадения в културната програма на столицата след/вместо гласуване. Четете надолу!

Знаете, днес беше ден за размисъл за втория тур на изборите и освен това, времето беше страхотно.

Вчера имах идея в късния следобед да направя една стабилна културна програма с няколко изложби, но се появи глупав ангажимент, и когато с Л. започнахме да обикаляме местата, се оказваше, че навсякъде току що са затворили ;-) Ясно, че и хората по изложбите са хора, но нали важното е да ги покажем нещата... защо работното време е до 19,00 или дори до 17,30 !?

Затова трябваше да го направя днес. Л. я домързя зверски (а после се разбра, че трябвало и да изпълни гражданския си дълг, пренасяйки бюлетини), а аз с намерението да отида на протеста срещу омазването на изборите и особено срещу фиаското със „забранителния списък“ се озовах в 14,15 в центъра.

Първа спирка ми беше Централна баня (която изглежда малко по-ремонтирана от това, което беше напролет), където в момента са подредени реплики на мозайките от Равена. Изключителна е!


На входа ни посреща Богородица.

Изложбата е съставена от реплики на оригиналните мозайки, много старателно изкопирани от цяла тумба специалисти и изглеждащи зашеметяващо.

Горе на централно място е величественият портрет на императрица Теодора, който присъства  в читанките по цял свят.

Гледал съм доста антични мозайки и не очаквах да се впечатля много, но този път се излъгах. Обикалях двете зали напред назад и не можех да откъсна очи от паната. Византийският пиксел-арт е нещо велико!

Обяснителните табелки не са особено подходящи за неспециалисти. Може би на италианците, на които от малки им набиват в главите историята на Римската империя и богословието, всичко им е ясно, но за езичници българи с ниска обща култура четенето на дългите текстове е уморително, а и не особено информативно.


Побързайте, изложбата ще е тук още само два дни - в неделя и в понеделник! Аз може би ще отида още веднъж.

Излязох отвън, дълбоко потресен и напълно забравил протеста ;-) А сега накъде?

Най-близо беше като че ли „Склада“ с изложбата „Невидима София“, част от Sofia Architecture Week.

Изложбата представлява архитектурни детайли от София, снимани/фотошопвани в чернобяло и в максимален контраст, така че да изпъкнат красивите композиции в столичната архитектура. Хубава идея, и аз обичам да си правя подобни експерименти, но защо авторите са подходили толкова страхливо? Наистина повече работа щеше да е да се работи в цвят, но и ефектът щеше да бъде отличен. Така изложбата е средна работа.


Не бях ходил досега в „Склада“. Оказа се просторно място, където сервират кафе. Има и нещо като магазин за дизайнерски мебели и аксесоари за дома. Някои неща са супер, ама цените, цените има още да порасна, докато успея да си ги позволя. Ей тая черна нощна лампа в средата май беше към 200 евро.

Минавайки покрай долните етажи (Изложбената зала е на 4-тия етаж!) чух едно познато ангелско гласче. Мартин! Прави ремонт на помещението, което скоро ще стане йога студио (Insight Yoga Studio).

Разбрах, че се занимава с Карма Йога, т.е. работи ангария, за да му е добра кармата в бъдеще ;-) (това е шега, нали разбрахте). Разприказвахме се, а той черпи една бира. Бирата е само за майсторите, докато трае ремонта, като почне йогата, край на алкохола. Пийнах биричката с удоволствие и усетих как ми се отварят чакрите. Само че тоалетната нещо не работела, имало наводнение, така че бързичко закрачих към следващото място.

Следващото място беше Чешкият център, където тече изложбата „Чешки архитектурен кубизъм“. Толкова време съм живял в Чехия, а не знаех че има и такова чудо там. Изложбата е много интересна. Малко се издразних отново на черно-белите снимки. Който знае чешки, може да си прочете обясненията в оригинал. На български няма.


По същото време в чешкия център вървеше някакъв фестивал на „Компютърно пространство“, посветен на дигиталните изкуства. Язък, видях, че за малко съм изпуснал лекцията за шрифтовете, която щеше да ми е интересна. Аз си поиграх с един от експонатите. Уцелих точно почивката, когато раздаваха кафе, вода и сладки. Разгледах кубизма, самообслужих се от бара на аванта (все пак съм представител на дигиталната преса ;-)) и продължих към една много важна задача. Имам сериозна забележка, обаче - от дизайна на материалите/логото има още много много да се желае. Не отива на фестивал, посветен на дигиталните изкуства, да куца така с дизайна. Сигурен съм, че много дизайнери биха помогнали и за без пари.


Страхотно преживяване, дори се замислих за албума, който струва 33 лева, а май продават и някакви постери.

И така, преуморен от обикаляне нагоре-надолу посрещнах залеза в Starbucks на НДК.

А какво стана с протеста? Имало, разбира се и то добре посетен: