Малчо обичаше да разказва такава приказка на децата: Остарял, деца, най-богатият човек на земята, очите му вече недовиждали, нозете му не го носели, отслабнал гласът му.

-Имам едно богатство - рекъл той на околните. - Искам да го оставя на внуците и правнуците си, но не знам къде да го скрия.

Отвърнали му:

-На сигурно място го потули, на дълбоко място!

Отишъл старецът в най-дълбокия дол. Долът му рекъл:

-От мене кладенецът е по-дълбок. Там зарий богатството си.

Надникнал старият човек в кладенеца, но чул:

-От мен реката е по-дълбока. Там отнеси своето богатство.

Отишъл при реката, тя го пратила при морето. Застанал на морския бряг той, попитал:

-Кое е най-дълбокото ти място, море, богатството си да зария?

-При океана иди - отвърнало морето. - Той е най-дълбок.

Тръгнал старецът океанът да търси. Срещнал вятъра. Разказал му грижата си.

-Аз съм най-старият пътник на земята - рекъл вятърът. - Кръстосвам я, откакто се е завъртяла. Мене слушай: ако искаш нещо да скъташ дълбоко - на книга го запиши, изпей го на песен или го потули в багрите на светлината. Няма по-сигурно място от това!

Послушал старецът добрия вятър и тръгнал книга да дири или песен да срещне, или багри да го огреят. А богатството, което носел в сърцето си и искал да ни остави, били четири думи:

"ДЕЦА,

ОБИЧАЙТЕ

ЗЕМЯТА

БЪЛГАРСКА!"

И Малчо завършваше приказката си, като повтаряше или потретяше тези думи.

Атанас Стоянов  

Честит празник! :)