Служебна бележка, без връзка с материала: В момента споделям чуждо съдържание в нов блог - К+, където можете да се абонирате за RSS, ако желаете (А някой вече абонира ли се?). 



Факт е, че Синята коалиция претърпя сериозен удар на тези избори и точно сега е моментът да поразсъждаваме защо така и дали имаше друг начин?

Природата на политическия живот е такава, че ако участваме в политиката, не можем да очакваме от политическите противници и конкуренти да се грижат за интересите ни. (В демократичните държави), те ще използват всички (законни) средства, за да ни попречат да се представим добре на изборите, защото изборите са (единственият) начин за преразпределение на власт.

В недемократичните може да опростите, като махнете нещата в скобите. Нещо като случките в Плевен и Монтана.

Напълно очаквано беше решението на ГЕРБ да попречи на конкурентите си, като обедини заедно президентските и местните избори, за да се постави в по-изгодно положение. Управляващата партия продължава да няма самостоятелни, ярки и запомнящи се лица, освен лицето на премиера (останалите вървят с различна доза карикатурен привкус и стърчащи конци от ръкавите), а той може да огрее във всяка паланка само ако има национални избори, като тези за президент. Самият Борисов, в нощта след изборите не забрави да припомни – кой къде щеше да е от неговите съратници, ако не беше Партията, която Той създаде.

Да се върнем към Синята коалиция. Както показаха и изборите през 2009та, създаването ѝ беше единствената правилна стъпка за двете десни партии с реални избиратели – СДС и ДСБ. Двете партии бяха обречени на партньорство и всеки друг вариант би бил самоубийствен за тях.

Очаквах, че това е първи етап от оздравяването на сините, които трябва да преживеят и едни местни избори, за да намерят вярната форма за семейно съжителство.

За съжаление, бил съм твърде голям оптимист.

На 26-ти април 2011г. Синята коалиция получи такъв сериозен нокдаун, че все още не е ясно дали и как ще го преживее.   Националният съвет на СДС избра зам.-председателя на партията Румен Христов за кандидат за президент с тайно гласуване. Не знам как се е възприело това вътре в СДС, но аз бях потресен. Румен Христов беше конкурентът на Мартин Димитров за лидерския пост в СДС през 2009-та година и около него непрекъснато витаеха съмнения, за близки връзки със сенчести среди и ДПС (както веднъж и самият Мартин Димитров се осмели да попита). В допълнение, кандидатът не блестеше с качества, а с биография.

Надежда Нейнски, другият кандидат за поста, изглеждаше, меко казано, разочарована от резултата и предупреди за „свирен мач“ и „търсене на подкрепа при неясни условия“ – тревожна прогноза, която май се оказа вярна.

Имам хипотеза, че тайното очакване на гласувалите за Христов е било за подкрепата на Доган, но те не са си направили една проста сметка – Ако Доган и Христов работят заедно и може да се очаква някаква солидарност, то кое е по-вероятно – Христов да работи за Доган, или Доган за Христов? Повишена трудност ;-)

Изведнъж разбрахме, че единият от партньорите в синьото семейство има много слаб инстинкт за самосъхранение. Защо някой, с риск за оцеляването си, би разменил реален партньор за фантом (файтон)?

Наистина, след това имаше вътрешни избори в СК, които трябваше да излъчат кандидат-президента, но за мен в първичните избори имаше клопка – ако и двете кандидатури бяха спечелени от ДСБ, то коалицията можеше да се разпадне просто от натрупаното вътрешно напрежение в нея.

Аз самият направих грешка да кажа искреното си мнение за Христов, (понеже смятах, че хората, които го подкрепят, се шегуват) в нощта на първичните избори и това ми костваше много неприятни моменти с мои приятели от СДС.

Вътрешните избори показаха, че силите са изравнени. Не знам дали е имало изненадани от това, но нещата в коалицията продължиха да се влошават.

За съжаление, прогнозата на госпожа Нейнски се сбъдна – СДС реши да се яви на президентските избори във вариант „Съюз на десните сили“, като ексхумира за коалицията на „десните сили“  Стефан Софиянски и Евгени Бакърджиев.

Много вожд, малко индианец.

Мартин Димитров обяснява тази странна коалиция с идеята да се обединят всички „десни“ сили в някакъв единен фронт. Само че допуска класическата грешка на политическото коалиране. Колкото и да са нахални лидерите, трябва да се обединят избирателите, а не лидерите.

Така, за да не се задълбочават драмите, на СДС беше поверена националната президентска кампания, а ДСБ се концентрира върху местните избори – там, където имаше кандидати.

Отказът на СДС да участва в Синята коалиция на национално ниво за местни органи на властта направи така, че Синята коалиция се изпари от медиите и направи задачата на местните щабове близка до невъзможната.

А в политиката е важно кой си, но също толкова е важно – какво се говори за тебе.

Но и местната кампания в София не мина без проблеми. Знаете, че твърдо подкрепях Прошко Прошков на изборите за кмет и все още смятам, че имахме шанса да имаме много добър кмет още тази есен.

Също така смятам, че голяма грешка на всички партии, но особено на Синята коалиция, беше пренебрегването на Интернет кампанията.

Знам колко тежко се прави кампания, и как накрая критиките изяждат хората, които са работили най-много и най-съвестно, но за разлика от 2009-та година, през 2011-та г., като изключим няколко срещи с хора, поддържащи блогове и онлайн медии, Синята коалиция нищо не направи в Интернет. Искаше ми се да видя повече неща в София, където Интернет достъпът е повсеместен и добър, гражданите са активни и отворени за новости. Искаше ми се да видя как се мобилизират младите доброволци, които използват онлайн инструменти. До мен и до хора с подобния на моя начин на живот (не гледам телевизия, не чета вестници), кампанията почти не достигаше. Този тип хора са естествения резерв на модерните и десни партии, и който успее да го мобилизира, ще спечели. Говоря за неща, които дори не струват много пари, като флаш-мобове (имаше един опит наистина), СЪБИРАНЕ НА СРЕДСТВА И ДОБРОВОЛЦИ ОНЛАЙН, интерактивни игри, закачки или кампании по социалните мрежи.

Основните тези, отправени към избирателите, също не ми се сториха добре дефинирани. (Ще пиша по-подробно, ако има интерес)

Много се надявам, съответните изводи да бъдат направени.

Не мога да се отърва от усещането, че ДСБ не играеше с пълния си състав на изборите в София и не беше отделила достатъчно ресурс и средства за тях. Вероятно ми липсва погледът към цялата страна, но ми се струва, че за постигане на голямата цел - балотаж (защо не и победа) на Прошко, трябваше да бъдат хвърлени още усилия. Не ми се иска да вярвам, че съзнателно някой отвътре е работил за загубата.

Все пак, на карта беше поставено повече от кметското място в столицата.

Изборите минаха, а когато колата се обърне, пътища много. Сега ще трябва да живеем с последиците.

Какви биха били политическите последици за България, ако синята десница изчезне от пейзажа?

Природата и политиката не търпят празно място. Проевропейски настроените, дясно ориентирани и привързани към демократичните ценности избиратели не могат да останат без политическо представителство. Голяма част от тези избиратели гласуваха за Меглена Кунева (и аз също) не защото много я харесват, а защото тя изглеждаше най-проевропейският и най-десен кандидат от тези, които имаха шанс да се класират. Част от тях подкрепиха и Росен Плевнелиев на втори тур (като мен).

Може ли ГЕРБ да замести СК, дясна партия ли е, и може ли да бъде такова представителство? 

За да се позиционира като дясна или лява партия, ГЕРБ трябва да има стабилна идеология, послания и политика към определени групи хора. Такива неща в ГЕРБ няма, има само краткосрочни цели. Тя хем догонва Тодор Живков в строителството на „една стотна“ от наследството му, хем заклеймява тоталитарното минало. 

Наистина, Европейската народна партия също престана да забелязва синята десница, но там играта е ясна – ЕНП като огледало отразява картината в България, за да може да разчита на гласовете на българските евродепутати. Там уважават силата, а не принципите, и Борисов много си пасва точно с такива партньори, а пък ние нагледно виждаме несъвършенствата в политическата система на ЕС. 

Много лесно се доказва, че ГЕРБ не се ръководи от идеология. Абсолютно неизвестно е, какво ще се случи с ГЕРБ, ако по време на мач премиерът си повреди не крака, а челюстта, например.

В историята има подобен пример. Сладкодумният Максимилиан Робеспиер, първият диктатор на Френската революция си чупи челюстта, и освободените от магиите на приказките му съратници почти мигновено го ликвидират.

Синята коалиция отстъпи от някои важни позиции в местната власт - вече има по-малко съветници в София и по-малко кметове, но от друга страна, ГЕРБ в момента изживява своя звезден миг и от тук нататък следва спад.

Няма начин с демократични средства, дори при тези медии, съд и гражданско общество Борисов (Казваме ГЕРБ, разбираме Борисов, казваме Борисов, разбираме ГЕРБ) да запази авторитета и влиянието си и във втората половина на мандата. Синята коалиция има всички шансове за втори живот.

Но, дали скараните родители желаят да я реанимират? От един момент нататък по-евтино излиза да се започне начисто.

И накрая за двуполюсния модел, изключващ СК и други по-малки партии от играта.

Смешно ми е, че хората, които само преди няколко години се надпреварваха да критикуват двуполюсния модел, сега да го приветстват с фанфари. Телевизиите се включиха в пригласянето като услужливо боядисаха в червено и синьо областите на страната при обявяване на изборните резултати.
Така, по телевизията, България направо изглежда като Америка.

Сметката на тези възторжени привърженици на двуполюсния модел (в който ролята на сините е поета от ГЕРБ) е проста (и Станишев е един от тях) – те смятат, че са част от политическия картел, който ще управлява още десетилетия страната и че техните кариери, бизнеси, деца, внуци и места в историята са запазени.

Твърде бързо се движи светът, за да се реализира двуполюсен модел точно в този вариант.

И надеждата за дясна партия още не е свършила.













Още четива по темата:

• Асен Григоров - Нещастието да имаш претенциозни гласоподаватели.
• Мартин Карбовски - Победата като кръст.
• Георги Павлов – Синьо
• Иван Стамболов – Нов политически проект