Тръненият венец на абсолютната власт

Ще ми се да започна с цитат от книгата „Аз, Бойко”, защото истината присъства навсякъде. Тя не е просто съответствие на действителността, а премъдрост, но всеки, който я допусне до себе си, е считан за опасен. Ще се престраша в следващите редове в името на смисъла, който носи тази ценност.

„Станах министър-председател. Това е най-трудният ден в живота ми. Влязох в кабинета на министър-председателя и видех, че крушката свети. Питах чистачката: „ Що свети крушката?”, а тя: „Ааа, не знам-Станишев е виновен!” „Ти ми даде страшна идея! Това ще работя! Ще казвам „Станишев е виновен”. Поне две години ще изкарам така, без никой да ме закача.”

Въпреки цитата, който очевидно е анти-Бойко, ще запазя неутрална позиция, защото обективността е най-важна, а моето политическо пристрастие е последното нещо, което бих натрапила на читателите.

Изминаха повече от две години откакто правителството на ГЕРБ управлява. Много голяма част от изказванията на премиера са били пиперливи по отношение на работата на Тройната коалиция, и по-специално на БСП, през предните години. Миналото със сигурност няма място в настоящето. То оставя следи, но не се натрапва изцяло в сегашния момент. Затова и нападките срещу Станишев си имат срок на годност, който мисля, че изтече окончателно...в неделната нощ.

ГЕРБ спечели убедително президентските избори, както и местните, където приюти под крилото си по-голямата част от областните градове. Няма да изтъквам победите в проценти, защото те няма да променят факта, че цялата власт в момента е концентрирана в една партия. Пардон, партията е платила единствено кампанията на кандидатпрезидентската двойка. Оттук нататък сладкопойните, трудолюбиви, добри и послушни птички се отделят от орлицата майка и отлитат към „Дондуков 2”.

Ако трябва да си припомним периода преди изборите, ще се сблъскаме с какви ли не събития- като започнем от това в Катуница и стигнем до масовите побои над кандидат-кметове, както и купуването и продаването на гласове, което вече не прави никакво впечатление. Катуница беше една привидна мистерия, която обаче имаше изключително простичък смисъл. Определени политически сили търсеха начин да създадат излишно напрежение в страната, да предизвикат конфликт на интереси, да разпалят етническо напрежение- и всичко това с цел да настане масова политическа дезориентация. Обикновената човешка трагедия не беше в центъра, а беше прикритието на същинската идея. Дали успя, или не, това си пролича, защото както обикновено, у нас всичко отшумява за три дни. Скандалът беше създаден, протестите бяха масови, хаосът успя да се възцари за известно време, докато не беше брутално свален от силата на времето. А то не търпи дълго събитията. Уви, Катуница не успя да промени политическата обстановка в страната или пък да побутне партия номер 1.

23-и октомври настъпи, без кой знае какви емоции, докато не настана тотална бъркотия откъдето и да го погледнеш. Изборният ден беше удължен, което не се е случвало през последните 22 години. В избирателните секции безпорядъкът е бил неописуем- дълго чакане, прилошавания, припадания, бавно гласуване и въобще както си му е редът по нашенски. Медиите гръмнаха, а от ГЕРБ не пропуснаха възможността да се оправдаят за тези „неудобства” както ги нарече вицепремиерът Цветан Цветанов. Няма начин процесът да премине гладко, при положение, че се провеждат избори „2 в 1”. А защо са в един и същи ден? За да спестим на държавата около 20 млн. лв. от парите на данъкоплатците. Пестеливостта е полезно качество, но когато е отнесена до най-висшето право на човек, тя губи всякакви предимства. Всички партии афишират, че купуването и продаването на гласове е престъпление, а се оказва, че за 20 млн.лв. е възможно да купиш цялата държава, а дори и да създадеш хаос, смут, разочарование и нерви. Най-вече нерви за членовете на избирателните комисии, които се е налагало да взимат чували с бюлетини в домовете си, а някои са ги оставяли по тротоарите, без полицейски надзор. В тази връзка избухна сериозен скандал с депутати от ГЕРБ, които са заснети да се мотаят около компютрите в Общинската избирателна комисия, а и да изнасят черни чували, в които очевидно не е имало боклуци, а гласове. Естествено, последваха оправдания кои от кои по-плоски и по-забавни. Както всеки друг скандал, и този „умря” внезапно.  Плъзнаха и слухове за манипулации на вота, за репресии на местно ниво, но нищо не бе потвърдено официално и остана в пространството. И все пак ГЕРБ имаха сериозна победа и преднина за втория тур.  От БСП се надигнаха със сериозната амбиция и с потъпканата, но не на пръв поглед, гордост за касиране на изборите, а пък от АТАКА изявиха желание за ръчно преброяване на бюлетините. Чакаме тепърва това да се случи. А засега се наслаждаваме на сеира и на всестранните коментари.

Циркът не се сменя. Сменят се цирковите номера. На 30-и октомври управляващата партия затвърди окончателно позициите си. Премиерът и вицепремиерът не пропуснаха да отбележат, че са извоювали сами победата си, без помощта и политическите уговорки на досегашния балансьор ДПС. Явно целувката на Доган се оказа недостатъчно искрена за БСП, но пък напълно подходяща за ГЕРБ. Според думите на Цветан Цветанов вече нямаме основание на говорим за смесени райони, защото в тях живеят  „демократично мислещи български мюсюлмани”. През следващите години ще се радваме на стабилно ГЕРБ-ерско президентстко и местно присъствие. Някои веднага оприличиха бъдещия период на авторитарния, на полицейския, на бившия Живков тоталитарен режим. Но никой не позна демокрацията. Защо? Защо все по-малко се говори за нея и все повече за репресии?  Защо, при положение, че тя уж съществува, никой не излезе и не обясни действителните нарушения на тези избори, защото сигнали е имало, но никой не се заел да ги провери. Дори бившият посланик на САЩ Джеймс Пардю изрази тревога за посоката на демокрация у нас, за свободата на печата и за корупцията в медиите по време на изборите. Той не пропусна да изтъкне и основния проблем в България- забуленият, необсъжданият, защитаваният проблем с организираната престъпност. Правителството даде дума, че ще се бори с него, а засега се усеща единствено леко затишие, което предизвиква множество спекулации. Излъга ли ни или продължава да ни лъже?

Какво се случи с БСП? БСП беше сериозно смачкана от опозицията, но не пожела да го признае. Лидерът Сергей Станишев не поздрави управляващите, защото според него не е срамно да загубиш, а е срамно да спечелиш по начина, по който са спечелили ГЕРБ- нечестен, манипулативен, с всяване на страх и оказване на натиск. Въпреки сериозния удар, Станишев намери сили да издържи на пресконференцията и на въпросите от страна на медиите с прикрита завист и видимо достойнство. Той изрази радост от това, че БСП възкръсва от пепелта с 250 000 гласа повече в сравнение с 2009 година. Това е изключителен напредък за партията, която беше определена като залязваща преди две години.

А сега накъде? Това е въпросът, който трябваше да бъде зададен поне веднъж, но който, за съжаление, аз не чух. Да, ГЕРБ взе властта, президентът се предполага, че ще бъде надпартиен и коректив на управлението, БСП ще си ближат раните поне още 2 години, но какво ще се случи след като Росен Плевнелиев е официалният държавен глава. Като цяло, кампанията за него и за Маргарита Попова не беше съдържателна и убедителна. Не успя да привлече от раз вниманието на хората. Балотажът е най-сериозното доказателство, но и не само. Не стихват коментарите, че Плевнелиев е поставена марионетка на Бойко Борисов, че той ще му топли креслото през следващите пет години. По този въпрос премиерът беше категоричен, че не се цели към „Дондуков 2”, защото има много работа и желае да си почине поне в края на живота си. Ще видим дали ще удържи на думата си. Представям ви целите на новоизбраната президентска двойка, за да сте запознати (обърнете внимание на думата „приоритети”, която е използвана многократно)

-               България ще има активно президентство, динамично!

-               В президентството, още от първия ден, ще бъдат отворени вратите за гражданите, за институциите, за да може заедно да задаваме посоката за развитие на България!

-               Президентството да стане център-нападател по националните приоритети!

-               Президентството да стане стратегически център на България за визия и за приоритети- постигнахме много от тях, но може би ще ги разширим в обществен дебат; всеки е добре дошъл с решение, с мисъл!

-               Ще има дебат за приоритети, за решения!

-               Президентството ще работи за обединението на нацията около тези приоритети!

-               Категорична заявка за надпартийност, прагматичност, динамичност, за търсене на конкретни резултати!

-               Поемаме ангажименти, че няма да разделяме, няма да си правим собствени сдружения А,Б,В,Г!

-               Реформите ще бъдат в дневния ред на президентската институция още в първия ден!

-               Реформата в системата на правораздаване ще бъде в нашия тотален фокус!

-               Ще работим за по-добра бизнес среда във всички аспекти на развиващата се икономика!

-               Приоритети в енергетиката!

-               Няма по-важна цел за нас от това да стартираме мащабни програми, така че никой повече да не може да спре кранчето на България!

-               Българското президентство ще работи денонощно!

-               Очакваме модерна администрация, очакваме много млади хора да влязат в министерството!

-               Очакваме по отношение на външната политика свежа кръв!

-               Категорична заявка за много работа!

Остава само да се каже кои точно са тия толкова повтаряни, до пошлост, “приоритети”!?

Росен Плевнелиев:

„ И все пак сме в 21-ви век. Бързичко ще забравим тоталитарната държава, защото модерната държавност е коренно различна. Млади хора, експерти на световно ниво, които имат какво да кажат, могат да ни помогнат в коване на решенията.”

Победата на тези избори е изпитание за ГЕРБ. Премиерът обеща, че ще подходи най-отговорно, за да оправдае доверието, което са му гласували българските граждани. През 2013 година ще имаме възможност да го оценим. Според Борисов всичко казано срещу ГЕРБ е обида срещу Европейската комисия, която е оценила отлично свършената работа през последните две години. Да се поздравяваме ли за абсолютната власт? Да стискаме ли зъби? Дали това е началото на края? Защото досега имаше виновни. А сега ще има изцяло поемане на отговорност. Проблемите тепърва ще започнат на вътрешно партийно ниво. В „Еклесиаст” пише: „Познанието ражда печал.” Е, аз нямам желание да навлизам толкова надълбоко в мътните политически води, пардон, калища, но няма и да затворя очите си за всички предстоящи безумия.

Прочети цялата новина

Свързани новини: