Виното в литературата

Още откакто Омир определи морето като „винобагро“ в своята „Одисея“, препратките към виното в литературата са нещо доста често срещано. В различната епоха и контекст, напитката на боговете означава различни неща. Ето и една селекция, направена от списанието на винен експерт №1 в света Робърт Паркър Wine Enthusiast.

В „Атлас изправи рамене“ на Айн Ранд виното е мерило за постиженията. За стоманения титан Ханк Риърдън, който сам се е борил за всичко в живота си, скъпото вино е символ на успеха. В Роалд-Даловия разказ „Вкус“ (Taste) обаче авторът осмива подобни снобски разбирания за виното. Макар и известен най-вече с детските си книжки, Дал е писал също така и остроумни разкази за възрастни. Сюжетът на „Вкус“ се завърта около баса между двама познавачи, които се обзалагат за идентифицирането на една мистериозна бутилка.

Има и редица произведения, в които опиянението е метафора за любовно заслепение. В „Ана Каренина“ на Толстой княгина Кити наблюдава първата среща между омъжената Ана и граф Вронски, който става неин любовник. Кити забелязва, че „Ана е пияна от виното на предизвиканото от нея възхищение. Тя познаваше това чувство, знаеше признаците му и ги видя у Ана — видя трепетния, пламенен блясък в очите й, усмивката на щастие и възбуда, появила се неволно на устните й, и отчетливата грация, точността и лекотата на движенията“. В „Одисей“ на Джойс пък, да кажеш „да“ на виното означава да кажеш „да“ на живота. Освен това, глътката вино за Леополд Блум събужда страстни спомени.

Вечерният ефект на виното нерядко е прекрасен, за разлика от сутрешния. За това ни напомня П. Г. Удхаус още при първата среща на култовите му герои Джийвс и Устър. Славният иконом може би нямаше да получи работата при нашето разглезено приятелче Бърти, ако не му беше предложил разработена лично от него напитка против махмурлук. „Бях готов да се вкопча във всяка сламка“, казва Бърти Устър в разказа „Джийвс постъпва при мен“. „Изгълтах съдържанието на един дъх и миг след това в главата ми избухна бомба, чийто пожар бавно се придвижи по хранопровода, но след още миг всичко неочаквано си дойде на мястото. С изненада установих, че слънцето греело, а птичките пеели. Накратко казано, отново бях осенен от надежда.“

Разбира се, българското литературно наследство, особено възрожденското, също прелива от винени метафори. Всички си спомняме отчаяните Ботеви вопли „Тежко! Тежко! Вино дайте!“ и Вазовата констатация, че „един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива; той яде, пие и прави деца“. И макар като българи да обичаме повече ракията, ни е достатъчен един поглед върху българската любовна лирика, за да се убедим, че тя винаги е възпявала и ще възпява по-често виното, отколкото, да речем, сливенската перла.

Прочети цялата новина

Свързани новини: