Домашното образование и сем. Лъвлейс

11/07/11 15:10
(http://mamamemi.com/)

Домашното образование и сем. Лъвлейс

Сандра и Кърт Лъвлейс са американци, едни от първите, които не са се съгласили да дадат децата си в обществено училище. Това в Щатите се случва преди почти 20 години - през 1993та. От тогава много неща са се променили, но и много ... не са.

Двамата са усмихнати, положителни, земни и със страхотно чувство за хумор. Днес живеят в Прага и незнайно как (за мен) са се озовали на среща с нас във Варна. Първо ни разказаха историята си и как е започнало всичко. Запознават се в университета, придобиват магистърски степени (а Кърт - и докторска) и после и двамата работят 6 години като... учители в обществено училище. Точно това им дава познанието, необходимо, за да решат, че не това искат за своите деца. Въпреки че си мислят, че това ще е доживотната им кариера, през цялото време не са доволни - казват, че учителите просто едва имат време действително да учат децата от всичката бюрокрация, административни задължения и бумащина. Затова избягват от системата в Европа, там зачеват първата си дъщеря, връщат се в Америка и започват нелекия си път на пионери на домашното образование.

Имат резерви към наложилия се термин "home schooling", заради налагащата се асоциация с училището - четвъртита сграда, подобна на затвор, унифицираща характери, начин на мислене и бълваща 'послушни' граждани. Казват, че домашното образование става в среда на обич и подкрепа. Затова термина не им харесва. Казват, че да учиш децата си вкъщи означава във всяка дейност да виждаш възможност - докато готвите заедно да учите дробите, докато пътувате да учите география, докато пазарувате учите аритметика и т.н., примерите са безкрайни. Преди време Кърт отива да работи в Австралия и цялото семейство отива с него. Децата цяла година преди това са учили за Австралия и когато отиват, "вземат училището със себе си". Друго забавно е, че почивният им от учене ден е бил през седмицата, че като почнат да учат по един предмет не се ограничават да го правят в рамките на един час или един ден и т.н. - примерите за гъвкавост и пригоденост на програмата към конкретното дете са много. Казват, че най-важното е още в началото да седнеш и да напишеш какво точно искаш да дадеш на детето си, какъв човек искаш да стане и кой вид образование ще е в състояние да постигне тези цели. "Писмената форма много помага - и когато трябва да защитиш решението си пред другите, и когато ти самия имаш нужда от мотивация в труден час".

Казват, че домашното образование е начин на живот и са прави. Самите те като родители са се развили и израснали, учейки децата си. На въпрос как се справят други родители, които не са били учители, отговорът беше, че най-добрите родители, обучаващи децата си у дома, дори не са завършили колеж. Това, че те двамата са били учители от системата, само е затруднило работата им у дома.

Различните Щати имат различни образователни изисквания и програми, но обучаващите се у дома гледат на тях като на минимални стандарти. Казвали са на училищните власти, че покриват всичко това, но не се ограничават с него. Добре звучи, а?

Казаха:"Ще ви покажем визитната си картичка" и пуснаха да разгледаме... снимката на семейството им. И двете им дъщери са влезли в университет /"нямаме никаква причина да не я приемем" са били думите на изпитващия/, а сега и внуците им се обучават у дома.

Не им е било лесно, разбира се. Имало я е първоначалната съпротива от близките, опасността децата им да станат аутсайдери, бунтът в тийнейджърските им години ("не особено голям, тъй като не може да ти липсва нещо, което не познаваш"), прокарване на условия и закони за домашното образование - нещо подобно на това, през което минават сега семействата в България.

На срещата присъстваха и председателят на Асоциацията на домашното образование в България - Петър Порумбачанов /на снимката най в ляво/, заедно с най-големия си син. Семейството има общо четири деца и всички се обучават у дома! Също и жената, която ни превеждаше - Петя - тя също имала четири деца, които обучавала у дома! Изумително, а?

Петър каза: "Основното е да усетиш силната страна у децата си и да я стимулираш. Да ги научиш да обичат да учат, останалото е лесно".

Силно съм впечатлена от тях, въпреки че аз лично имам известни резерви към цялата работа... Не по отношение на училищните недостатъци в България, разбира се. Те са прекалено много и стават дори още повече, съотнесени към времето и годината, в които живеем. А по отношение на отдадеността на поне единия родител изцяло на децата. Без лични амбиции, без възможност за собствено занимание, без особена възможност за общуване в различен обществен или колегиален кръг. Ако щете - без възможност да се отдаде на повече деца, не само на своите. И още много, но, както казва Петър в това страхотно интервю: "Хубавите неща са трудни, затова са хубави". За съжаление не остана време да обсъдим това с Линда и Кърт, както и с българските родители. Поне имаше време да се снимаме заедно:)