Европейската комисия започна задълбочено разследване на плана за помощ за преструктуриране на българската държавна железопътна компания „БДЖ“, съобщиха от Брюксел. Стартирането на задълбочено разследване позволява на заинтересованите трети страни да изпратят своите мнения относно мерките, които са предмет на разследването. Така всеки може да изпрати своето мнение за „реформите“ в БДЖ до Европейската комисия. Има [...]

Всеки, който се интересува от списъка със 150-те влака, които ще бъдат премахнати от следващият месец, може да посети този линк. Подбалканската линия ще се раздели с единия от трите чифта бързи влакове. Така с 2 бързи влака в едната посока дневно от БДЖ, респ. Министерство на транспорта, ще трябва да убедят хората от населените [...]

Позволих си да прогнозирам преди седмица, че самохвалството на победителя Борисов в нощта на изборите с получените поздравление от Берлускони е на път да повтори ситуацията, когато премиерът ни уважи с личното си присъствие откриването на руския туристически анклав насред резервата Камчия на 9 септември 2009 г. от московския кмет Лужков буквално дни, преди той [...]

В сайта на вестник „Дневник” се появи снимка на паметник със следния текст: „Единственият паметник на загинал в горянското движение в България, което продължава до 1952 г. Паметникът е на гимназистът Георги Сучев от с. Илинденци, дн. общ. Струмяни. Той е последният от група действала в Средна Струма. На 23.03.1948 г. е обкръжен от милиция [...]

Весело беше първото заседание на новоизбрания Общински съвет в Перник. Усмивките бяха предизвикани от процедурни гафове, но и добронамерени жестове, демонстрирани в залата и от ляво, и от дясно.

Еуфорията от изборите още владееше събраните на тържествената сесия новоизбрани и преизбрани съветници и кметове. Суетня в залата и търсене на подходящо място предхождаше откриването й. Заседанието по закон се свиква от областния управител. И тъкмо пернишкия губернатор Иво Петров даде старт на сесията – с обигран глас и тържествен тон той я откри.

После думата взе председателят на Общинската избирателна комисия Петър Трендафилов. Като си послужи с определението, което даде за самия него на този му пост Градски вестник – брилянтен – така той оцени 3-месечната работа на комисията и провеждането на двата тура на избора.




Трендафилов обяви решенията ОИК, изброи партиите и коалициите, представени в ОбС и броя на съветническите им места. Той се опита да си спести цялото название на партиите в коалицията около БСП, с риск да ги засегне, но после се поправи и доколкото му беше възможно, ги изчиташе всичките докрай.

Дойде ред на клетвата на съветниците, която те произнесоха прави. Един по един след това си получаваха удостоверенията и подписваха клетвени листове.



Наложи се обаче това да се повтори за нови трима съветника, защото между избраните имаше такива, които по закон не може да са градски старейшини поради конфликт на интереси. Веднага след клетвата престанаха да са съветници д-р Вяра Церовска и д-р Симеон Станков. Те станаха съветници с листата на ГЕРБ - д-р Церовска като водач на листата, а д-р Станков - по-назад в листата.



Тя е шеф на многопрофилната болница, а той - член на директорския борд. В болницата обаче дялове има и общената и те двамата не могат да бъдат съветнизи и не би трябвало да полагат кретнва, както направи избраният за съветник с листата на БСП и коалиция управител на общинската фирма "Комуналстрой" Иван Димитров, който и не беше на заседанието.




На тяхно място съветници станаха Румен Танев и актьорът Васко Чушев от ТЕРБ и адвокат Даниела Генадиева от БСП.



При споменаването на името на преизбрания кмет на Перник Росица Янакиева, залата избухна в аплодисменти и това навлажни очите й, а те бяха толкова бурни – като при извикване на бис. За малко да пропуснат да закълнат кметовете, но с намесата на по-опитни люде, това не стана. Първа Янакиева попита:”Ама няма ли да се кълнем”.







След като й дадоха почетния знак, тя дръпна премерено слово, в което се опита да прикани всички без партийни пристрастия да работят за обща кауза. След нея за приветствие думата взе областния Иво Петров. Той се опита малко да размаха пръст на Янакиева, като я предупреди да е кмет на всички перничани и главно на хората по селата, които й гласували "огромно доверие", но от залата го репликираха, че не е на партийно събрание.



Най-много процедурни гафове направи председателстващата първото заседание на ОбС – най-възрастната съветничка, избраната с листата на БСП Катя Христова. Тя имаше подробно написан сценарий, опитваше се да го следва, но пак тука-там сгреши. Е, коригираха я с търпение.



Ред в залата внесе опитният в процедурните дела Милан Миланов от коалицията „Патриотично обединение”. Той именно предложи как да бъде избрана комисията по избор на председател – с по един представител на всяка група. Групите си предложиха хората, а директно и постовете в комисията. За председател беше избрана Милена Миланова от ГЕРБ. Наложи се Румен Ваташки сам да предложи себе си.

От БСП, леко иронично репликираха правилата за избор на председател, но номерът им не мина. Те предложиха бюлетините да се подписват от ръководството на временната комисия и да се гласува само с "Х", за да не е контролиран вота.

След тайно гласуване за двамата кандидати – Владислав Караилиев от ГЕРБ и Малин Стоилов от БСП, все пак очаквано надви кандидатът на ГЕРБ. Притеснен, той успя да благодари за доверието и побърза да закрие заседанието. Независимо от това д-р Алексиев от БСП съумя да го поздрави преди ОбС да се разпусне. Караилиев не насрочи ново заседание, не предложи и избор на комисия за изработване на нов правилник на ОбС.

Любопитно е и разпределението на силите в новия градски парламент. Ясно е, че БСП са отляво. Като опитни съветници си заеха точните места и от „Демократи за Перник”, както и Ваташки от Атака. ЛИДЕР се настаниха отляво, но гласуваха с десните. „Патриотичното обединение” се подреди в дясно, но по-назад от ГЕРБ.
Само двамата съветници от „Обединена десница” не си намериха място през цялото време.




Трудното започва оттук нататък. това добре знаят досегашният председател на ОбС Добри Митрев и неговият заместник Хари Генчев. Те проследиха първото заседаниее от задните редове в залата. Гражданите бяха много малкона това знаменателно събитие. А всичкото уж било заради тях.

Иванчови живеели в боксониера. Иванчовата майка и татко, като искали да се усамотят, намазвали на Иванчо една филия с лютеница и го изпращали на терасата да не им се пречка. Яде си той филията, гледа на отсрещния балкон Марийка с две филии и се провикнал: - Марийке, у вас сигурно голям секс става! Усмихни се, България! 22 години след "онзи" 10 ноември продължаваме да се занимаваме с лютеницата, шипковия мармалад и компотите. Та чак и ги рекламираме в Европа. Колкото до днешната дата - май прав ще се окаже Шкумбата, който се майтапеше, че за някои хора най-славният период в българската история е "след Девети и преди Десети".

На 4 ноември завърши експериментът „Марс 500”, при който беше симулиран истински полет до Червената планета. Шестима доброволци прекараха 520 дни в изолация, наподобяваща обстановката в космически кораб, пътуващ до Марс и обратно. След излизането си от капсулата „астронавтите” прекараха 4 дни под карантина и едва вчера дадоха първата си пресконференция пред медиите в Москва, предаде Space.com. Членове на екипажа бяха френският инженер Ромейн Чарлз, руският психолог Александър Смолеевски, хирургът Сухроб Камолов, инженерът Алексей Ситев и китайският инструктор на астронавти Ванг Юй. Проектът „Марс 500” е най-дългата симулация на космическа полет, която е правена някога. Всички участници са били много щастливи от „завръщането” си на Земята. „Международният екипаж на проекта „Марс 500” завърши 520-дневния експеримент. Програмата беше напълно изпълнена. Всички членове на екипажа са в добро здраве. Готови сме да продължим с изследванията.”, е заявил командирът Ситев при отварянето на люка на космическия кораб. Експериментът струва 15 милиона долара и беше проведен от Европейската космическа агенция и руския Институт по биомедицински проблеми. Сега започва анализът на огромното количество от информация, която е била събрана и след това ще се вземе решение по какъв начин да бъдат продължени експериментите.

ЕК съобщи, че ще разследва плана за преструктуриране на БДЖ.

1. Действията на ЕК са въз основа на законодателството по отношение на държавната помощ

В ЕС държавната помощ е забранена, защото вреди на конкуренцията – изключения се правят в ограничени случаи, които обаче са строго дефинирани. Ако не са спазени изискванията, държавна помощ не може да бъде отпускана, т.е. не могат да се дават пари на БДЖ, ако не изпълни изискванията.

2. Държавната помощ, която се има предвид, е заемът от Световната банка

Идеята, изпратена през май 2011 година от България на ЕК, е държавата да вземе заем от Световната банка и да налее парите от него в БДЖ. Това, заедно с реформи в БДЖ, се очаква да стабилизира компанията.

3. Европейската комисия има съмнения дали гореописания план ще успее да стабилизира БДЖ

Според ЕК в плана от месец май липсват важни елементи, например дали прогнозите за приходите не са твърде оптимистични. С две думи, няма стрес тест.

4. България не е предоставила доказателства, че изпълнява изискванията за позволена държавна помощ

Не се знае дали приватизацията на товарните превози ще е достатъчна, за да компенсира нарушаването на конкуренцията, причинено от държавната помощ и дали ще осигури достатъчно пари, за да се изпълни изискването за собствено финансиране.

Документите на ЕК поставят следните изисквания за одобряване на държавна помощ при преструктуриране на компании:

- 50% собствено кофинансиране (БДЖ трябва да осигури половината от парите, които ще получи като държавна помощ)

- "Еднократно и за последно" (държавна помощ се допуска само веднъж)

- План за пеструктуриране, който да постигне дългосрочна устойчивост на компанията (за да се избягва нужда от последваща държавна помощ)

- Планът за преструктуриране да се изпълни изцяло (иначе държавната помощ трябва да се връща)

- Мерки, за ограничаване на вредата върху конкуренцията (приватизация, намаление на бариерите за навлизане, намаление на пазарния дял, капацитета и др.)

- Държавната помощ не трябва да надминава необходимия минимум (за да не осигурява непазарно предимство на един от конкурентите)

- Държавната помощ не може да надвишава дълговете на БДЖ към момента на влизане на България в ЕС

- Допълнителни изисквания на Европейската комисия

Блогът за икономика 2011

Румъния си ангажира Джони Деп и Никол Кидман, за да рекламират страната като туристическа дестинация. И тъй като по тези географски ширини обичаме "да си го мерим", приемаме тази новина като хвърлена ръкавица. Така де - не е нормално премиерът ни да получава меча на Конан лично от Шварценегер, а да си нямаме един читав посланик пред света. Освен почетния консул Стоичков де. Така че, предлагам да бъдат ангажирани следните личности, които да ни рекламират в общо клипче пред чужденците: * Митьо Пищова - Любимеца на народа е тежката артилерия (в прекия и преносния смисъл) в рекламата ни. Човекът с 25-сантиметровата любовна писалка спокойно може да стане лице на СПА-туризма, включващ любимите му "жакузита-макузита с 18-годишни, 48-килограмови маникьенки", които са засипвани с "карамфили-марамфили, ягоди, хайвери, шампанско, мед и... сиренье". Освен това само си представете Пищова, газещ в "кибапчита, кифтьета и куросани", под слогана "Елате в България - кулинарния рай!". * Валери...

Голяма част от британците нямат нищо против да се прибягва до блокиране на комуникациите и социалните мрежи по време на обществени безредици. Това е установено при специално проучване, проведено от фирмата Unisys, предаде Mashable. Блокирането на социалните мрежи по време на масови граждански неподчинения пречи на организаторите да комуникират помежду си и да са с един ход пред полицията. Благодарение на социалните мрежи в такива критични моменти щетите са много по-големи и почти няма начин мародерите да бъдат спрени. Още през август британският премиер Дейвид Камерън заяви, че правителство обмисля да въведе блокиране на достъпа до социални медии, за да се попречи на добрата организация на различни протести. Това провокира негативни реакции от страна на защитниците на свободата на словото и правото на хората да се организират в името на различни цели. В проучването на Unisys са взели участие близо хиляда пълнолетни британци. 46% от тях смятат, че правителството трябва да има достъп до потребителската информация, за да противодейства на криминалните дейности. 42% от анкетираните са казали, че социалните мрежи трябва да искат повече информация за хората, които се присъединяват към тях. Според 49% властите се нуждаят от допълнителни ресурси за мониторинг на онлайн пространството. Най-много поддръжници на блокирането на социални мрежи в случай на безредици има във възрастовата група на пенсионерите, а на другия полюс са младежите на възраст от 18 до 24 години.

Калина Жулева е управляващ директор на рекламна агенция Ню Момент. Завършила е психология в СУ ,,Климент Охридски“ и психоаналитично ориентирана психотерапия в Американския Институт по Психоанализа към клиниката на Карен Хорни в Ню Йорк. След близо 10 години работа като психотерапевт, решaва да смени сферата и се насочва към рекламата.Така вече 10 години, освен с психология, има възможност да се занимава с много разновидни и креативни задачи всеки ден.

Има трима сина с по 9 години разлика, т.е. от три поколения. За нея те са най-голямата гордост, най-голямото предизвикателство и най-добрите учители.
_________________________________________________________________________________

Първото, което бих променила в България, ако имах неограничени възможности, е …
Системата на образование.

В себе си бих променила …
Зодията си!

Едно нещо, което не трябва да се променя е …
Природата (ако говорим за нещо извън нас) и страстта ни към живота (вътре в нас).

На Форум Промяна ще говоря за …
Креативността, без която промяната е невъзможна. За това защо въпросите са по-важни от отговорите и как способността ни да генерираме идеи е под системна заплаха.

_________________________________________________________________________________

Форум Промяна е на 26 ноември, събота в Модерен театър, София.  Запазате вашето място ТУК

Какво се случва когато живи организми са изложени на космическа радиация години наред? Науката все още не може да отговори на този въпрос, а той е важен за бъдещите пилотирани мисии до Червената планета и различни астероиди, които планира NASA. Поради тази причина на космически кораб ще бъдат качени живи микроби, които ще отидат до марсианската луна Фобос и ще се върнат обратно. След това учените ще ги изследват, за да научат повече за ефектите от космическите лъчения, информира Gizmodo. Причината да не сме наясно за ефектите от космическата радиация е, че Земята е добре защитена от нея и на известно разстояние от планетата ни действа естествен щит, който блокира почти напълно вредните лъчения. В зоната на този щит попада ниската околоземна орбита, където се намира Международната космическа станция. Астронавтите от орбиталната лаборатория са в космоса, но същевременно са добре защитени от радиационния щит на Земята. Досега хора са били излагани на космическата радиация само за кратко, при пилотираните мисии до Луната. Никой не знае какво ще се случи при една евентуална мисия до Марс, която не продължава само няколко дни, а много месеци. Основната цел на експерименталната мисия ще бъде да се проучи достоверността на теорията, че животът на Земята е пренесен от космически обект. Някои учени вярват, че животът на нашата планетата е възникнал след падането на извънземен обект, в който е имало живи организми. Ако микробите в космическия кораб на Planetary Society of Pasadena не оцелеят, това ще постави под въпрос тази теория.

Д-р Константин Тренчев е роден на 08.02.1955 г. в Стара Загора. Завършил френски колеж в Алжир и висше образование медицина в София. От май до септември 1989 г. е политически затворник. Основател от 8 февруари 1989 г. на НФТ “Подкрепа” – антикомунистически профсъюз – обединил хората на труда, решени за демонтиране на БКП и декомунизацията на страната. Д-р Тренчев е един от седемте лидери на опозицията – основатели на СДС. От 17 март 1990 г. е президент на Конфедерация на труда “Подкрепа”, член на Европейската Конфедерация на профсъюзите – ЕКП. Д-р Константин Тренчев е носител на орден “Стара планина" първа степен, Кавалер на Малтийския орден. - Г-н Тренчев, вие сте единственият дисидент, който все още е на политическата сцена, какъв беше вашият 10 ноември? - Вече бях на свобода, получил бях и съобщението за гаранцията, която ни искаха, за да ни освободят от арестите. Това го правеха, защото членът, по който възнамеряваха да ни обвинят, бе отпаднал от НК (чл. 273). Всъщност ние...

Бавна наука, която още не е открила календара, и бавни влакове, които се движат с години закъснение. И Хачо Бояджиев не можеше да направи толкова сполучлив кастинг за празничната ноемврийска програма. Какво по-хубаво за датата 10-и от протест на БАН, комбиниран със стачка на БДЖ. Две оцелели мумии на шумни динозаври от минали години, тръгнали по едно и също календарно време на поход срещу историческото време. За да е по-лесно така на всички останали да осъзнаят кое време е станало. През него те остаряха и неизбежно се промениха, а динозаврите останаха някак консервирани, както им се получава на талантливите алкохолици. Дори не се превърнаха в консерватори, а си останаха нещо като почетен караул на Старото. То е целият им живот и неговото отнемане в известен смисъл наистина ги убива, какъвто плакат заедно носят старши научни сътрудници и железничари с дълъг стаж. Без някой да се обижда, очакваше се, че общият коефициент на интелигентност в БАН е по-голям от този в БДЖ. Без някой...

Американското Министерство на отбраната смята да въведе нов метод, който да откаже шпионите, причиняващи течове на секретна информация. За целта ще бъдат създавани файлове, пълни с безполезна информация и вируси, информира Tech Spot. В специалните документи ще се вграждат проследяващи инструкции, които ще изпращат на тайните служби информация за всеки човек, който е отворил файла. Ще се знае в колко часа е отворен файлът, какъв е IP адресът на потребителя и някои други данни, които ще бъдат достатъчни, за да се идентифицира получателят на уж секретната информация. Данните ще се изпращат до системните администратори на DARPA. Една от целите на програмата е да се разпространява достоверна дезинформация, която да заблуди враговете, че са се докопали до нещо наистина важно. Документите ще изглеждат напълно автентично за този, който ги е получил неправомерно. Едно от нещата, което е провокирало американците да вземат подобни мерки е течът на данни, който захрани WikiLeaks с десетки хиляди файлове с чувствителна информация, която американците не искаха да вижда бял свят. Недостатъци на предпазните мерки има и те не са малко. След като вече са предупредени получателите на секретните документи могат да ги отварят от компютри, които не са свързани с интернет. Освен това, вероятно ще се появи и метод за разпознаване на заразените секретни файлове, а по този начин лесно ще се разбира, че информацията в тях е фалшива.

Софтуерната компания Adobe смята да предприеме големи промени в структурата си. В резултат на това ще бъдат съкратени 750 души, които в момента работят за Adobe на пълно работно време. Информацията е от официално изявление на компанията, което е цитирано в Tech Crunch. „За да се постигне по-добро разпределение на ресурсите в областта на дигиталните медии и маркетинг, Adobe ще преструктурира своя бизнес. В резултат на това ще бъдат елиминирани 750 работни места в Северна Америка и Европа. Очакваме по този начин да спестим между 87 и 94 милиона долара от разходите преди облагането с данъци.”, се казва в изявлението. Финансовото състояние на Adobe в момента не е лошо. Компанията очаква приходи, които ще бъдат между 1.075 и 1.125 милиарда долара през последното тримесечие на годината. Прогнозите за това могат да бъдат открити в последния отчет за финансовото състояние на Adobe. Последните масирани съкращения в компанията бяха извършени преди няколко години, когато 9% от работещите на пълно работно време бяха освободени от постовете си. Сегашната вълна от съкращения ще засегне около 8-9% от персонала. Adobe се фокусира върху все повече нови неща и пример за това е стартът на рекламния проект Project Adthenticate, при който могат да бъдат тествани различни онлайн модели за популяризиране на продукти и услуги. Adobe наскоро закупи и компанията Nitobi, която притежава работна среда за изработка на мобилни приложения чрез HTML5.

Все още е широко разпространено мнението, че в България не е имало никаква съпротива срещу комунизма преди 10 ноември 1989 или поне преди последните месеци на Живковия режим. Мнозина и днес смятат, че всички дисиденти са били някакви подставени лица на тайните служби. Тази фалшификация на историята започна да се прави целенасочено още през 90-те именно от хора на бившите тайни служби. Вярно е, че много техни агенти бяха инфилтрирали дисидентските групи. Но, уви, днес повечето по-млади хора дори не могат да си представят какви са били мащабите на репресиите, започнали веднага след 9 септември 1944 година. Рядко се говори за това колко стотици хиляди хора са били избити или малтретирани по лагерите и затворите. Дори и сред тези, които знаят за репресиите от 50-те, има мнозина, които смятат, че по времето на Живков не е имало политически затворници, не знаят за Скравена и Ловеч, за повторното отваряне на “Белене” през 80-те, не знаят за хора като Сашо Стрезов или Любо Собаджиев,...

Тези два възлови Шекспирови стиха от великата трагедия „Хамлет” щриховат това, което в наши дни наричаме „мисия”. Чия е мисията по опазване на духовния ред? Кой е отговорен да удържа времето ни цяло, нераздробено, неразрушено, неразпаднато? Кой е призван да слага ред в хаоса на безсмислието? Кому е делегирана отговорността да пази пещерата на идеите? Кой пази светлината? Иска ми се отговорът да е лесен, да е ясен за всички, да е очевиден. Да сме спокойни, че духът е защитен. И никакви световни финансови, икономически, политически, екологични, биологични, енергийни и ресурсни кризи да не могат да го застрашат. И ако знаем кой е отговорен за сигурността на границите ни, за обществения ред, за финансовия такъв, то, пак питам, кой пази ДУХЪТ? Къде се крие? Защо не е точка първа от дневния ред? В предишни времена, които ми се струват вече толкова далечни, този тайнствен Някой е била интелигенцията. Но днес? Има ли я? Къде живее? С какво се храни? Как изглежда? Кои са нейните...

Нашият полярен автор Владимир Донковорганизира собствена изложба  „Къде зимува зимата“. Изложбата се открива на 17 ноември от 18:30 в галерия ФотоСинтезис Арт Център, бул. Васил Левски 57 /на 150м от Попа на ъгъла с ул.Паренсов/

Още подробности на страницата във ФБ Идете и я вижте :)         Още пътеписи от близки места:

1. Изложба Нашите в Гърция
2. Пещера Съева дупка през зимата
3. Възрожденско през зимата: Копривщица

След няколко дни в Колорадо ще заработи слънчева електроцентрала, снабдена с около 110 000 соларни панела от висок клас. Те ще пренесат 30 мегавата мощност върху мрежата на доскорошна ферма. Соларното ранчо, ръководено от Ник Тиел, се разпростира на площ от 300 акра в долината на Сан Луис в Южно Колорадо. Това е пустинна област, което я прави изключително подходяща за генериране на слънчева енергия. Соларните панели, които заемат площ от 220 акра, ще възпроизвеждат количество енергия, достатъчно за захранването на 7500 домакинства по време на пиковите часове. За ранчото ще се грижат само Тиел и един техник – те ще управляват апаратурата от малък офис, разположен на няколко стотици ярда от панелите. Хардуерът е изцяло инструментиран, включително трансформаторите, инверторите и моторите, които накланят панелите, така че те да са винаги обърнати към слънцето. Хиляди сензори следят за всичко, което се случва с панелите и „докладват“ на специално създадени за целта приложения, които се използват както за наблюдение, така и за отстраняване на проблеми. Софтуерът изпълнява две основни задачи – следи температурата на трансформаторите, за да се гарантира, че те не прегряват и помага за техническото обслужване. Ако възникне някакъв проблем, Тиел автоматично ще получи имейл или текстово предупреждение. В случай, че в долината се появи буря, придружена със силни ветрове, системата за следене ще постави панелите в хоризонтална позиция, така че да не се стигне до повреди. Освен това, соларното ранчо е снабдено с метеорологическа станция, която ще следи за всякакъв вид информация, свързана с времето. По този начин обслужващите лица ще бъдат предупредени навреме.

Днес е добър повод да разширим категорията Острови с езерни такива ;) На всичкото отгоре – частни! Вили ще ни води остров Изола Белла в подалпийска* Италия А вие представяте ли си да (можете да) подарите на жена си остров??? ;) Приятно четене: Приятно четене:    

Подарък по италиански за любимата жена /остров Изола Белла/

Еее, чао, бейби! целувка отляво, Бенвенуто! /добре дошла/  целувка отдясно, Коме сей? /как си/ целувка, Бене, си?/добре, нали?/ целувка, А? Си!... И на ушенце: Соно молто феличе! /много се радвам/ И пак: Брааво! целувка, Ке белло! /колко хубаво/ целувка, Брависимо!... Та така, възторжено, по италиански, ме посреща Анджи на летището. И със същата картечна скорост веднага ме уведомява, че = примо: заминаваме право в Стреза на Лаго Маджоре, и = секондо: аа, нон! - няма да ми го каже сега, щото е сорпрезе. //На италиански диалога въобще звучи освен автентично и много мелодично, но не става да го цитирам изцяло, защото не е голям шансът повечето да знаят езика. И аз де ;) //

Значи, Лаго Маджоре...

А аз през цялото време в небето се чудех защо трябва да кацам в Бергамо, вместо в Рим. Анджело яхва магистралата и след около час езерото се появява от дясната ни страна и почва да си играе на криеница с нас. Към двайсетина километра така. Всъщност пътят ту се движи по земята, ту се мушва под някой хълм - типична италианска аутострада. Е, добре, ама времето нещо... Защо така сега? В Бергамо грееше слънце, край Милано също, а тук, само на някакви си стотина километра от там, гледай какво става! Тия метално сиво-синкави облаци отгоре ме потискат - не ми се ще да текне някой дъжд и да ни окепази пътешествието. Но Анджи вика да не се притеснявам, това са Алпите - сега ще валне, после ще грейне, после пак... Дано е прав.   [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Лаго Маджоре - гледано от магистралата"][/caption]

Паркираме точно пред пристана, където има голям и удобен паркинг. Но в момента времето е мрачно и хладновато за края на август, та, предполагам, това е причината да има само десетина коли и един немски автобус съвсем до крайезерния парк.

[caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Стреза - от тук тръгват корабчетата за насам-натам из езерото"][/caption]  

Насреща са Боромеовите острови: Изола Мадре, Изола Пескатори и прочутият Изола Белла.

Анджело ми казва, че ще отиде да види разписанието на корабчетата, защото, ето(!) - половината изненада е, че ще отидем до Изола Белла да разгледаме двореца и градините. И, естествено, си печели пак целувка. Мноого си падам по такива места! :) Връща се с информацията, но, понеже ни е "кофи тайм", първо се умъкваме по уличките към центъра на

Стреза

/на не повече от 50м от там е/ да пием кафе с тирамису... Къде, къде... айде, ей тук. А то, баш пред кметството  :) [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="В центъра на Стреза, сградата със знамената е кметството"][/caption]  

Градчето е малко и с още няколко подобни наоколо, са като разпилели се под връх Мотароне. Някога е било рибарско селище, но с пускането на железницата някога, а в ново време и с превъзходната магистрала край него, се е превърнало в един от най-желаните курорти в региона. Мястото е мноого живописно и, очевидно заради това, от време оно тук идвали най-известните художници на Европа. А, и членове на кралски семейства, и политици, артисти, изобщо всички, които могат да си го позволят. Архитектурата на градчето e традиционната за северна Италия, но има и съвременни сгради, които са явно в средновековен (може би) италиански стил. Предполагам, че това е търсен ефект. На мен определено ми харесва.

[caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Из уличките на Стреза"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Из уличките на Стреза"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Съвременен средновековен стил?... Да, харесва ми!"][/caption]   А изобщо, наоколо е пълно с хотели - от по-обикновени до много шикарни и безбожно скъпи. Също и красиви, тежкарски вили на известни и не толкова известни, но богати хора. Много богати, със сигурност.   [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Вила... А каква ли ще е къщата, в която иначе си живеят?"][/caption]  

Всъщност Лаго Маджоре и в частност Стреза, са много популярен курорт в Западна Европа.

Самото езеро се поделя от Италия и Швейцария. То е второ по големина от предалпийските италиански езера и името му го подсказва: "маджоре" означава "голям", "лаго" е "езеро". Заобиколено е от Ломбардските Алпи. Образувало се е вследствие топенето на ледниците и представлява тектонична котловина, запълнена с наистина много чиста ледникова вода. Аз видях риби, големи колкото ръката ми до лакътя! Не знам, може да има и по-големи. Е, изпихме си кафето, подсладихме си душиците, шматнахме се насам-натам - за 20 мин. бавен ход със зяпане и снимки, два пъти се минава накръст целия център. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   И така, след около близо час и нещо в Стреза, се качваме на корабчето. Срещу 3 евро (двупосочен, няма еднопосочен билет) за 5-6 минутки се озоваваме на

Изола Белла

    [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Аха, корабчето вече ни чака  :)"][/caption]

 

Островът

е много малък, само 380/212 м и е частна собственост! На фамилия Боромео.

Дворецът

е в стил ранен барок, и е построен през 1632 година като подарък за Изабелла - любимата, жената, на Карл III Боромео. Ихаа, не мъж, рицар направо!  :) Анджело ми обещава точно такъв палат, даже по-хубав, ама в следващия ни живот  :)  Съгласявам се без уговорки и му обещавам, че помня като слон и ще си го търся до дупка, като наследство  ;) Изола Белла се превежда като "красивият остров", но има и версия, че името му идва от галеното име на въпросната обична жена - Изабелла, на галено Белла. Въпреки, че дворецът сега е като музей /мебели, картини, гоблени и тем подобни/, днес също има помещения, в които живеят членовете на това семейство, когато са там. Иначе, срещу заплащане, ходи и гледай колкото си искаш из другите зали. Вход за двореца и градините, мисля е десетина евро (Анджи взе билетите). Но вътре не дават да се снимаа... Ъ! Странно защо - дори във Версай, примерно, където е далеч по-пищно и има много повече ценности - дават, а тия тука - тц. Е, да, ама аз нали не съм аристократична англичанка, нито дисциплинирана германка, и си тафнах няколко снимки, докато Анджи-мафиото ме прикриваше с гърба си. Да покажа ли? Ама ставате съучастници!  :) [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Вътре в двореца Боромео"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Вътре в двореца Боромео"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Вътре в двореца Боромео"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Вътре в двореца Боромео - галерията с гоблените"][/caption]   В различни времена в двореца са гостували разни техни величия, примерно Наполеон и Жозефина, другите не ги запомних. Всъщност, да си призная, двореца го претупах, защото от корабчето градините ми се видяха интересни и нямах търпение да хлътна из тях. Те са две градини, английска и италианска, също в стил ранен барок. И няколко бели пауна се правят на важни там, обаче мързеше ли ги, стачкуваха ли нещо в момента, не пожелаха да си разперят прелестите, докато бродехме из пейзажа. А, и едни шарени песнопойни птичета си имат в огроомни кафези в единия край над езерото. Една част от градините са разположени на десетина тераси, като идеята е била да имитират висящите градини на Вавилон  ;) Е, мое мнение е, че скулптурната група, оформена като гигантска разтворена мида, накачулена с фигури, можеше да е направена и по-фино, по-изискано, но аз все пак съм лаик. Останалата част от градините, обаче, мноого ми хареса. Междувременно облаците се разбягаха, слънцето светна и всичко си дойде на мястото. Моя милост лудна и се разснима като невидяла! Такива ми ти работи. Впрочем, нямах намерение да пиша всичко това дотук. Ама... бе дойде ми отвътре! Просто смятах да напиша 2-3 изречения информативно за градините и после с клипчето да ви пусна да се разходите малко из тях. Те' т'ва  ми беше идеята за фотопътеписа, амаа... Ама! И да знаете, това не са всичките снимки. Ми няма как да ги натоваря всичките, пък и за да отидете и да видите всичко с очите си, да се насладите лично, а после да покажете онова, което няма да покажа сега аз. Става ли? Е, приятна разходка! http://www.youtube.com/watch?v=yPXAO3g-93w или http://vbox7.com/play:abb7497699   Аа, другата част от изненадата ли? Ами то, времето се опита да я прецака и донякъде успя, но пък в същото време имах възможността да заснема кадър, на който половината пейзаж се вижда ясно, а точно останалата половина е в мъгла/облак. Сякаш някой невидим видимо дърпаше плътна завеса пред очите ми. Много ме впечатли!

Място на събитието - връх Мотароне.

Не е особено висок, но не помня колко метра е. Та, от там трябваше да видя едновременно 3 езера, плюс Монте Роза и не знам си колко още върхове и градчета. При хубаво време, обаче. Изкатерихме се до горе с два лифта, почакахме времето да се накуми, подзиндзикахме в облаците/мъглата, бъбрейки си половин час горе на площадката... Уви, не щя. Ама, в един момент крайчеца на мъглата се повдииигна лекинко, и видях по мъничко и от трите езерата - Маджоре, Орта и Мергоццо. Даже и Изола Белла, далееч долу. Вярно, ефектно и впечатляващо е. Но, докато щракна 3-4 снимки, завесата пак падна. Ооо, неее!... Е, и това е нещо. Грацие, Анджело, милле грацие! Наистина си "ангел". Благодаря! И хайде обратно. Метнахме се на лифта и надолу. Друг път повече. Хм, непоправим оптимист съм, нали?!  :)   [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Стреза (долу до  езерото)  и градче по хълма над Стреза - снимка от "фунивия"-та, т.е. кабинковия лифт"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Лаго Маджоре и Боромеовите острови - гледано от лифта"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Мъъничко от езерото Орта, мернато от връх Мотароне"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="И мъничко от езерото Мергоцо"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Ако съм с лице към Лаго Маджоре (ей там долу), зад гърба ми е ез. Орта, а от лявата ми страна е ез. Мергоцо. Но "завесата" бързо се спуска отдясно и зад гърба ми..."][/caption]   Автор и снимки: Вили    * няма такъв термин, аз си го измислих ;) - бел.Ст.   Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Това е! (Каподимонте и наоколо – Болсена и Монтефиасконе)
2. Китай – един подарък за рожден ден (3): Шанхай
3. Китай – един подарък за рожден ден (1)
4. Един град, една местност, една жена и шест килограма злато.
5. Китай – един подарък за рожден ден (2): Сиан
6. Пътуване до остров Елба в Тиренско море (Италия)
7. Това е! (Каподимонте и наоколо – Болсена и Монтефиасконе) /продължение/

Английският футболен клуб Манчестър Юнайтед се похвали преди няколко дена, че съвсем скоро всички негови фенове ще могат да се присъединят към единна социална мрежа. Отборът на Алекс Фъргюсън ще си има своя собствена социална мрежа и основателите й възлагат големи надежди. За да създадат и поддържат своята социална мрежа, ръководните органи в Манчестър Юнайтед са наели SapientNitro като своя глобална дигитална агенция. Компанията ще разработва цялостната стратегия на страницата – маркетинговите проучвания, комуникационната система, рекламната дейност, внедряването на онлайн услуги, събиране на поддръжници и инвеститори, партньорска дейност с информационни агенции и така нататък. Нещо повече, английският футболен клуб Манчестър Юнайтед привлече като свой съмишленик в проекта си със своята социална мрежа и анализаторската фирма TNS. Експертите й събираха в продължение на няколко месеца данни във връзка с това какви са шансовете на страницата да успее и колко евентуално фенове ще набере. Според проучванията на TNS, социалната мрежа на Манчестър Юнайтед ще успее да привлече близо 500 милиона почитатели. Това, определено, си е една оптимистична прогноза, имайки предвид, че английският клуб си е безспорен новобранец в технологичния бизнес, в частност в сферата на социалните медии. Интересен е фактът, че в момента потребителите, които членуват във фен страницата на Манчестър Юнайтед във Facebook, са едва 20 милиона. Платформата на червените дяволи ще включва предимно мултимедийно съдържание и ще предлага възможност за спонсорство и рекламна дейност на търговски марки, свързани с Манчестър Юнайтед. Наред с това, в социалната мрежа ще се продават и стоки, също имащи връзка с футболния клуб. Засега, от Манчестър Юнайтед, както и от SapientNitro, отказват да дават какъвто и да е коментар по повод предстоящата да се появи в интернет пространството социална мрежа, посветена на футболния отбор.

Японска фирма направи официално представяне на свой уникален продукт, насочен към радиационния проблем в страната. Става въпрос за роботизиран костюм, който ще предпазва на 100% от радиацията, причинена след трагичния инцидент в атомната централа Фукушима. Продуктът е предназначен предимно за работниците и служителите в японската атомна централа, натоварени с нелеката и съвсем нездравословната задача да се справят с нанесените щети. Фирмата, създала костюма, предпазващ от радиация, е Cyberdyne. Тя вече демонстрира технологията на своя продукт. Той, от своя страна, носи името Hybrid Assistive Limb или накратко – HAL. Малко след презентацията на роботизирания костюм, предпазващ от радиация, японските учени и експерти от Cyberdyne започнаха работа и по модернизацията му. Специалистите искат да са на 100% сигурни, че продуктът им ще бъде надежден и безопасен за служителите от атомната централа Фукушима и затова не смятат да щадят нито средства, нито време, нито пък ресурси за усъвършенстване на Hybrid Assistive Limb. Според експертите от Cyberdyne, роботизираният костюм предпазва изцяло от радиация, но сега за тях е важно да го направят и достатъчно удобен за носене и управление – с цел улесняване работата на служителите от претърпялата множество щети атомна централа. За момента, теглото на Hybrid Assistive Limb е близо 60 килограма. От Cyberdyne възнамеряват да го направят по-лек, за да не създава затруднения на работещите във Фукушима при предвижване и извършване на елементарни действия. И въпреки това, Hybrid Assistive Limb е за предпочитане пред досега носените от служителите на атомната централа защитни жилетки. HAL, също осигурява защита от радиацията, като създава бариера между радиоактивните материали и тялото. Костюмът обаче е далеч по-лек и удобен от традиционните жилетки.

В помощ на слепите хора, здравните служители вече десетилетия наред подпомагат процеса по обучаване на кучета водачи. Естествено, подобни проекти отнемат значително много време, средства и не винаги завършват със задоволителен успех. И все пак, кучетата водачи успяват до голяма степен да улеснят ежедневието на незрящите хора. Това превръща кучетата водачи в ефективен начин за осигуряване на съвсем нормален начин на живот за слепите хора. Преди няколко дена стана ясно, че проблемът за набавяне на обучени кучета водачи ще бъде разрешен съвсем в скоро време. Японски учени и експерти в технологичната област създадоха роботизирани кучета водачи. Изобретението им ще съкрати до минимум необходимото за обучаване време и ще осигури на десетки хиляди слепи хора по света възможност за по-лесно предвижване. Роботизираните кучета водачи са дело на японските производители NSK. Според предоставената от компанията информация, роботите използват образи, получени и генерирани от системата за гейм конзолите Kinect на Microsoft, както и специален сензор за дистанции, който позволява засичането и визуализацията на евентуалните препятствия по пътя в 3D формат. Именно тази технология на работа позволява на кучетата роботи да сигнализират на незрящите хора, че се намират пред стълби, сграда или друг представляващ пречка по пътя им обект. Роботизираните кучета водачи притежават, вместо лапи, колелца. Колелата спомагат за еднаквата скорост на придвижване на робота и потребителя, когато се намират върху гладка повърхност. Същевременно, кучетата водачи от NSK притежават и специални сензори в „лапите” си, които сензори също са поставени за да сигнализират за препятствия по пътя. Сигналите, на свой ред, са гласови. NSK обещаха за в бъдеще да интегрират и опция за GPS навигация в роботизираните кучета водачи.

Кварталът на червените фенери, сам по себе си, е туристическа забележителност. Повечето хора идват тук само, за да разгледат. Преобладават самотните, загорели, мъже, естествено, но човек може да види и младежи, дошли с приятелките си, възрастни двойки, семейни компании, весели студенти, даже групи с деца. Групите с деца ги развеждат през деня, когато броят на „нощните пеперуди” е значително по-малък. Нещастните тийнейджъри не могат да влизат в кръчмите и в кофи шоповете, а учителките гледат да ги преведат набързо по най-прекия път, за да не се застояват много пред витрините с голите каки. Голямото оживление настъпва нощем.

Самият „квартал” се състои от няколко тесни улички, разположени около една църква. На това място са събрани стотици представителки на най-древната професия, като повечето от тях са доста приятни за окото. Преобладават младите, стройни тела на източно-европейки: словакини, чехкини, унгарки, рускини, украинки, литовки, молдовки, българки и румънки, но имаше всичко, за всякакъв вкус. Едно високо чудовище с пола и адамова ябълка се обърна към мен с думите:

„Скъпи, влез да те поглезя малко.”

„Как да вляза, като не знам дали си мъжко или женско?”, – поинтересувах се аз.

„Влез и ще ти покажа!”

Бях на разходка с един австралиец от хостела през онази вечер и той направи следния коментар:

„Значи, дай ми 50 евро и бръкни под „елхата” да си извадиш „коледния подарък”. Пък да видим дали ще ти хареса! Това ли е офертата?”

Побързахме да отминем, преди да сме ядосали прекалено много човека с полата и адамовата ябълка. Изглеждаше по-корав и от двама ни.

Но, да се върнем в нощта, когато самотен и пиян тръгнах да обикалям с ясното намерение да тествам някоя от апетитните славянки зад витрините.

Разходката из червените фенери се състои в бавно мъкнене с тълпа от загорели мъжища, която на всяка крачка спира, за да разглежда мадамите. Освен да разглежда, тълпата спира и, за да се договаря с тях. Или просто да обмени някой лаф на тема „чичко доктор”. Въздухът е толкова гъст от събралия се тестостерон, че трябва да си пробиваш път с лакти напред. Каките също не стоят мирно в своите кабинки: дращят загадъчно с маникюрчета по стъклото, като истински вампирчета от роман на Стивън Кинг; кълчат се във всякакви пози и показват ту стегнато бедро, ту розово зърно, а когато се застоиш по-дълго пред някоя от тях отварят вратата, за да те поканят вътре. По-настоятелните направо те дърпат за ръката.

Можеш да се пазариш спокойно за цената. Разбрах, че най-стройните и красиви славянки не са по-скъпи от двеста килограмовите негърки, от възрастните лелички с катинар, от мъжете в къси поли и от „строгите господарки”. Трябват ти някъде около 50 евро за „standart suck and fuck”, което значи, че максимум 15 минути по-късно излизаш на улицата с омекнали колене, а момичето не си маха дори сутиена. Всички „екстри” извън тази услуга са въпрос на договорка и влияят върху цената.

Самите стаички са доста мизерни. Представляват помещение два на два, облицовано в плочки, като баня, имат тясна мивка с ясно предназначение и гол матрак в дъното, с  високо трикрако столче по средата – точно срещу витрината. По-„луксозните” помещения разполагат с гримьорна за момичето, собствена баня и тоалетна, такива неща…

Възможно е да станеш свидетел на всякакви сцени, докато се влачиш по уличките със загорялата тълпа. Спираш на всяка крачка, тъй като колоната отпред също спира. Част от уличките са не повече от половин метър широки. Удобен момент да те напляскат с бутафорен камшик по задника, защото няма накъде да мърдаш, притиснат в навалицата; да се заприказваш с някое от прелестните създания, които не са чак толкова настъпателни (и да разбереш, че е българка); да видиш как загрижен татко от Италия плаща за сефтето на 16 годишния си син и т.н. Общо взето, голям купон.

Единственото, което не трябва да правиш, е да снимаш. Има голяма вероятност да останеш без фотоапарат. Първо ти вдигат скандал, после от нищото се появява някой младеж, който ти отнема фотоапарата и го изхвърля директно в канала.  А може и през крехкия ти екран да премине остър, 13 сантиметров ток. Бях предупреден за тези неща и предвидливо си бях оставил апарата в хостела.

Препоръчвам ти да посетиш червените фенери дори, ако не си фен на секс-туризма. Препоръчвам ти да го направиш дори, ако си жена. Сама или с любимия, няма значение, просто винаги има какво да видиш там. Това е основната туристическа забележителност в Амстердам и единствената нощем. Към изброените неща трябва да добавим още еротичните театри със сцени на живо, играчките в секс шоповете, които учудват дори хора със сравнително богато въображение като мен, десетките кръчми, барове и кофи шоповете, уличните музиканти и разноцветната, глобална тълпа.

Номерът на китайката

Направих две обиколки, за да си харесам момиче. Поговорих с онези от тях, които ми бяха направили впечатление, даже получих предложение за отстъпка от наш’та мома. Но, колкото и да ми се искаше, идеята, че ще вляза в мизерната стаичка, ще се съблека и ще започна да се потя буквално на улицата, ми идваше малко противна. Вече започвах да губя всякаква надежда, когато пред очите ми се изпречи табела с надпис „Най-добрият тайландски масаж в Амстердам”. Натиснах звънеца. Отвори ми нисичко, симпатично девойче от азиатски произход, облечено в копринен халат, с две дървени клечки в косата и снежно бяла хавлия в ръка.

Предложи ми да разгледам менюто, докато чакам. Последното включваше: „тантрически масаж”, „еротичен масаж”, „чувствен масаж”, „масаж тяло в тяло” и още десетина такива екстри, като само терапевтичният масаж, предназначен за спортисти, не предполагаше да има някакъв „щастлив край”. По-късно разбрах, че това също е въпрос на договорка.

„Доста културен вариант” – помислих си аз, – „тихичко е вътре, чистичко и спокойно, далеч от екзалтираната тълпа по улиците. Може да се отпусне човек!”. Пък и една от дестинациите в списъка ми с пътуванията е Тайланд. Малко „суха тренировка” нямаше да ми бъде излишна.

Е, „тренировката” не се оказа суха, особено в частта „тяло в тяло”, което си е чисто е**не, ако питате мен. Поне две тубички масажен гел попиха в кожата ми, а момичето се оказа китайка. Заради „номера на китайката” се върнах отново и на следващата вечер. Просто европейките не ги могат тези неща. Тайланд мина доста по-напред в списъка и сега вече е дебело подчертан.

Знам, че моралистите сигурно се възмущават, но вижте какво: това си е  фалшив морал! На мнение съм, че туристът е едно доста елементарно същество, с три повърхностни желания, като яденето и пиенето са първите две от тях, а музеите и туристическите забележителности въобще не попадат в списъка. Те са бонус към обиколката. Колкото по-лесен и законен начин предложиш на туриста да задоволи повърхностните си, но истински желания, толкова повече парички ще издрънчат в касичката ти. Така се прави туризъм. Без висок морал и с мисъл за клиента. „Високият морал”, приложен  в туристическата индустрия, означава само едно: по-малко пари на глава от населението. Туристите са еднакви. Навсякъде по света.

Площад „Дам”

се превърна в любимото ми място. Достатъчно широк е, но не гигантски. Пълен е с народ, но уравновесен и спокоен в същото време. Първичните ми туристически нужди вече бяха задоволени. Обиколил бях повечето места, които си заслужаваше да се обиколят, кеша го бях преполовил. Дойде ред да си почина малко. Да поживея в Амстердам. Реших да прекарам един цял ден в съзерцание на площада.

Интересното на площад „Дам” е, че можеш да видиш всякакви образи, дошли от цял свят. Можеш да станеш свидетел на най-различни сцени. Едно наистина космополитно място.

Редовно се изнасят представления срещу музея „Мадам Тюсо”. От тук минава и основният трафик на града. Това е едно от малкото места, където можеш да видиш и местните, примесени с туристите, за да усетиш ритъма на този млад, енергичен, добре облечен град.

Станах свидетел на ефективността на холандската полиция. От едно магазинче по улица „Дам” се разнесе аларма. Някакво момче беше свило нещо и бягаше през площада, без да се обръща назад. Продавачът излезе до вратата, колкото да го напсува на арабски и се прибра обратно вътре. Интересното е, че никой от гражданите и гостите на града не се опита да хване крадеца, нито дори да му подложи крак. А най-интересното е, че двама полицаи на велосипеди съвсем безучастно наблюдаваха всичко това. Крадецът се опита да изчезне в една от тесните улички в самия край на площада, но точно тогава, сякаш от небитието, пред него изскочи полицейска кола. Патрулката закова толкова рязко, че той дори не я видя – блъсна се в нея, претърколи се през капака и падна от другата страна. Полицаят отвори вратата и го парализира с електрически пистолет. От уличката излязоха още двама униформени, този път на коне, скочиха от седлата и го закопчаха с белезници. После всички изчезнаха някъде. Животът на площада си продължи: улични музиканти и артисти, хора, усмивки, снимки за спомен.

По-късно забелязах стотиците камери с надпис POLICE, разположени из града. Няма защо да те гонят при положение, че виждат всяка твоя крачка и следят всяко твое движение. Просто излизат и те хващат, когато най-малко очакваш. Така работи полицията в Амстердам. След като веднъж ми направиха забележка да не се напушвам на публично място (и ме заплашиха със солена глоба при повторно нарушение), аз спрях да го правя, тъй като вече знаех, че наблюдават и мен. Много неща са разрешени в този град, но правилата се спазват стриктно и цари желязна дисциплина.

Видях още как скъпи лимузини спират пред диамантения център и как възрастни господа в костюми купуват на младите си любовници бижута за хиляди евро. Видях как привечер онези момичета, които не можеш да ги снимаш в кабинките нощем, отиват на работа, облечени в „служебното си облекло”, загърнати с шлифер и качени на велосипед в убийствено високи токчета.
.
Видях весели фото модели да се радват на слънцето и да обсъждат подробности от последната фото сесия, която са направили вчера. Падаха си по фотографа, но подозираха, че е гей.

Видях мимове, гълтачи на мечове, бардове с китара и въртящи десет обръча едновременно циркови артисти. Видях симпатични „просяци”, които събираха пари за билет към дома, тъй като бяха изхарчили всичко по време на медения си месец в Европа. Снимах ги, поговорихме си за нещата от живота и за сватбените ритуали в Канада, изпихме по няколко бири, седнали върху тротоара.

Видях група от 30-ина русокоси момичета, които изнасяха танцови представления на площада, след което се пръскаха изпотени по стълбите пред монумента, да пийнат водичка и да си починат  малко преди следващия танц – за радост на туристите, които не спираха да ги снимат и да се закачат с тях.

Над целия този глъч се носеше камбанен звън и прелитаха ята от гълъби – не просто камбанен звън, а мелодия от камбани – бавна и меланхолична, напомняща за вечността. Протестантските църкви сякаш припяваха старата латинска поговорка: „Помни, че си смъртен”. А един уличен музикант им пригласяше с флейтата си. „И ние бяхме като вас” – така пише на входа на Самоковските гробища. „И ние бяхме като вас” – припомняше ми песента на камбаните в небето над Амстердам.

Един писател в Амстердам

Следващите два дни реших да ги „инвестирам” в писане: на пейка в разкошния парк, върху стълбите пред монумента на площад „Дам”, в някое от десетките уютни бистра, разположени край каналите в историческия център. Не носех техника. Трябваше да си купя химикал и тефтер за целта. Намерих чудесен бележник в една будка за вестници, но химикали там не се продаваха. Обиколих квартала, в който живеех, но за мое голямо учудване разбрах, че тук обикновени книжарници няма. Имаше само порно книжарници. Купих си светещ химикал-вибратор, решен в червено. Голям сувенир! Жалко, че го изтървах в един канал и не можах да си го взема у дома. Не можах дори да го снимам. Горният му край завършваше с палаво силиконово езиче, предназначено за клиторна стимулация. С долния му край изписах над сто страници: два еротични разказа с фетиш елементи на английски език, малко наброски за този пътепис и разни философски „прозрения”. Част от тези неща сигурно ще ги набера на клавиатура някой ден, за да ги споделя със света. Другите ще останат само хубав спомен. При всички случаи, обаче, Амстердам е едно от най-добрите места за писане, където съм бил до сега.

Номерът на китаеца

В последния ден успях да се изложа пред чужденците. Харесах си масичка в една квартална кръчма. На нея имаше още двама души, които пиеха бира и разговаряха на английски. Единият беше типичен американец – толкова типичен, че на челото му все едно пишеше „United States of America”. Другият беше типичен китаец. На неговото чело, пък, видях да пише: „There are 9 million bicycles in Beijing”. Акцентът също го потвърждаваше. Бях си оставил куфарите на съхранение в хостела и чаках да минат няколко часа, за да се кача на самолета за София. Запълвах времето с пиене на бира и пушене на хашиш. Исках да прелетя континента размазан този път, за да видя какво наистина е способна да ми причини параноята. Нямах намерение, обаче, да нося нищо нелегално у дома, затова гледах да „наваксам” преди да тръгна. Последното вече е основателен страх. Човек трябва да се научи да прави разлика между параноята и основателния страх. Щателният обиск, на който ме подложиха още на летището в Амстердам, потвърди тезата ми за основателния страх. Що се отнася до спокойния полет към къщи, той само ми доказва, че страхът от летене е една глупава параноя. По-опасно е да отидеш за цигари до кварталния магазин с колата. Но, да се върнем в кръчмата при китаеца и американеца.

Седнах и дружелюбно се представих кой съм, откъде съм, после заключих на глас, че  това място е просто чудесно – ето, на една маса сме се събрали хора от цели три континента! Китаецът се намръщи и каза, че той също е от Америка. Няколко минути по-късно вече бяхме само двамата и активно се сприятелявахме. Първоначалната ми издънка стана причина да се опознаем по-добре.

Разказа ми, че нарочно е избрал полет с 6 часа престой в Амстердам. Жена му била на летището. Оставил я да бърше сополите на болната им дъщеря, а той слязъл до центъра с такси, за да опита от всичко. „Трябва да се напия, да се напуша, да си купя гъби и да разбера къде, по дяволите, се намират момичетата. Имам само два часа за целта! Можеш ли да ми помогнеш?”

Ето, че дойде ред да използвам опита и знанията, които бях натрупал през последната седмица, за помогна на един добър американски гражданин. Съчиних импровизиран маршрут из града, който включваше всичко, от което този човек се нуждаеше, за рекордно кратко време и на възможно най-добрата цена.

В замяна получих покана да му отида на гости в Сейнт Луис и оригинално пакетче дъвки “Wrigley’s”. „Share a little piece of America!”. В последната част от този пътепис ще споделя някои полезни съвети и с вас.

Следва продължение…

Тихомир Димитров

Кварталът на червените фенери, сам по себе си, е туристическа забележителност. Повечето хора идват тук само, за да разгледат. Преобладават самотните, загорели, мъже, естествено, но човек може да види и младежи, дошли с приятелките си, възрастни двойки, семейни компании, весели студенти, даже групи с деца. Групите с деца ги развеждат през деня, когато броят на „нощните пеперуди” е значително по-малък. Нещастните тийнейджъри не могат да влизат в кръчмите и в кофи шоповете, а учителките гледат да ги преведат набързо по най-прекия път, за да не се застояват много пред витрините с голите каки. Голямото оживление настъпва нощем.

Самият „квартал” се състои от няколко тесни улички, разположени около една църква. На това място са събрани стотици представителки на най-древната професия, като повечето от тях са доста приятни за окото. Преобладават младите, стройни тела на източно-европейки: словакини, чехкини, унгарки, рускини, украинки, литовки, молдовки, българки и румънки, но имаше всичко, за всякакъв вкус. Едно високо чудовище с пола и адамова ябълка се обърна към мен с думите:

„Скъпи, влез да те поглезя малко.”

„Как да вляза, като не знам дали си мъжко или женско?”, – поинтересувах се аз.

„Влез и ще ти покажа!”

Бях на разходка с един австралиец от хостела през онази вечер и той направи следния коментар:

„Значи, дай ми 50 евро и бръкни под „елхата” да си извадиш „коледния подарък”. Пък да видим дали ще ти хареса! Това ли е офертата?”

Побързахме да отминем, преди да сме ядосали прекалено много човека с полата и адамовата ябълка. Изглеждаше по-корав и от двама ни.

Но, да се върнем в нощта, когато самотен и пиян тръгнах да обикалям с ясното намерение да тествам някоя от апетитните славянки зад витрините.

Разходката из червените фенери се състои в бавно мъкнене с тълпа от загорели мъжища, която на всяка крачка спира, за да разглежда мадамите. Освен да разглежда, тълпата спира и, за да се договаря с тях. Или просто да обмени някой лаф на тема „чичко доктор”. Въздухът е толкова гъст от събралия се тестостерон, че трябва да си пробиваш път с лакти напред. Каките също не стоят мирно в своите кабинки: дращят загадъчно с маникюрчета по стъклото, като истински вампирчета от роман на Стивън Кинг; кълчат се във всякакви пози и показват ту стегнато бедро, ту розово зърно, а когато се застоиш по-дълго пред някоя от тях отварят вратата, за да те поканят вътре. По-настоятелните направо те дърпат за ръката.

Можеш да се пазариш спокойно за цената. Разбрах, че най-стройните и красиви славянки не са по-скъпи от двеста килограмовите негърки, от възрастните лелички с катинар, от мъжете в къси поли и от „строгите господарки”. Трябват ти някъде около 50 евро за „standart suck and fuck”, което значи, че максимум 15 минути по-късно излизаш на улицата с омекнали колене, а момичето не си маха дори сутиена. Всички „екстри” извън тази услуга са въпрос на договорка и влияят върху цената.

Самите стаички са доста мизерни. Представляват помещение два на два, облицовано в плочки, като баня, имат тясна мивка с ясно предназначение и гол матрак в дъното, с  високо трикрако столче по средата – точно срещу витрината. По-„луксозните” помещения разполагат с гримьорна за момичето, собствена баня и тоалетна, такива неща…

Възможно е да станеш свидетел на всякакви сцени, докато се влачиш по уличките със загорялата тълпа. Спираш на всяка крачка, тъй като колоната отпред също спира. Част от уличките са не повече от половин метър широки. Удобен момент да те напляскат с бутафорен камшик по задника, защото няма накъде да мърдаш, притиснат в навалицата; да се заприказваш с някое от прелестните създания, които не са чак толкова настъпателни (и да разбереш, че е българка); да видиш как загрижен татко от Италия плаща за сефтето на 16 годишния си син и т.н. Общо взето, голям купон.

Единственото, което не трябва да правиш, е да снимаш. Има голяма вероятност да останеш без фотоапарат. Първо ти вдигат скандал, после от нищото се появява някой младеж, който ти отнема фотоапарата и го изхвърля директно в канала.  А може и през крехкия ти екран да премине остър, 13 сантиметров ток. Бях предупреден за тези неща и предвидливо си бях оставил апарата в хостела.

Препоръчвам ти да посетиш червените фенери дори, ако не си фен на секс-туризма. Препоръчвам ти да го направиш дори, ако си жена. Сама или с любимия, няма значение, просто винаги има какво да видиш там. Това е основната туристическа забележителност в Амстердам и единствената нощем. Към изброените неща трябва да добавим още еротичните театри със сцени на живо, играчките в секс шоповете, които учудват дори хора със сравнително богато въображение като мен, десетките кръчми, барове и кофи шоповете, уличните музиканти и разноцветната, глобална тълпа.

Номерът на китайката

Направих две обиколки, за да си харесам момиче. Поговорих с онези от тях, които ми бяха направили впечатление, даже получих предложение за отстъпка от наш’та мома. Но, колкото и да ми се искаше, идеята, че ще вляза в мизерната стаичка, ще се съблека и ще започна да се потя буквално на улицата, ми идваше малко противна. Вече започвах да губя всякаква надежда, когато пред очите ми се изпречи табела с надпис „Най-добрият тайландски масаж в Амстердам”. Натиснах звънеца. Отвори ми нисичко, симпатично девойче от азиатски произход, облечено в копринен халат, с две дървени клечки в косата и снежно бяла хавлия в ръка.

Предложи ми да разгледам менюто, докато чакам. Последното включваше: „тантрически масаж”, „еротичен масаж”, „чувствен масаж”, „масаж тяло в тяло” и още десетина такива екстри, като само терапевтичният масаж, предназначен за спортисти, не предполагаше да има някакъв „щастлив край”. По-късно разбрах, че това също е въпрос на договорка.

„Доста културен вариант” – помислих си аз, – „тихичко е вътре, чистичко и спокойно, далеч от екзалтираната тълпа по улиците. Може да се отпусне човек!”. Пък и една от дестинациите в списъка ми с пътуванията е Тайланд. Малко „суха тренировка” нямаше да ми бъде излишна.

Е, „тренировката” не се оказа суха, особено в частта „тяло в тяло”, което си е чисто е**не, ако питате мен. Поне две тубички масажен гел попиха в кожата ми, а момичето се оказа китайка. Заради „номера на китайката” се върнах отново и на следващата вечер. Просто европейките не ги могат тези неща. Тайланд мина доста по-напред в списъка и сега вече е дебело подчертан.

Знам, че моралистите сигурно се възмущават, но вижте какво: това си е  фалшив морал! На мнение съм, че туристът е едно доста елементарно същество, с три повърхностни желания, като яденето и пиенето са първите две от тях, а музеите и туристическите забележителности въобще не попадат в списъка. Те са бонус към обиколката. Колкото по-лесен и законен начин предложиш на туриста да задоволи повърхностните си, но истински желания, толкова повече парички ще издрънчат в касичката ти. Така се прави туризъм. Без висок морал и с мисъл за клиента. „Високият морал”, приложен  в туристическата индустрия, означава само едно: по-малко пари на глава от населението. Туристите са еднакви. Навсякъде по света.

Площад „Дам”

се превърна в любимото ми място. Достатъчно широк е, но не гигантски. Пълен е с народ, но уравновесен и спокоен в същото време. Първичните ми туристически нужди вече бяха задоволени. Обиколил бях повечето места, които си заслужаваше да се обиколят, кеша го бях преполовил. Дойде ред да си почина малко. Да поживея в Амстердам. Реших да прекарам един цял ден в съзерцание на площада.

Интересното на площад „Дам” е, че можеш да видиш всякакви образи, дошли от цял свят. Можеш да станеш свидетел на най-различни сцени. Едно наистина космополитно място.

Редовно се изнасят представления срещу музея „Мадам Тюсо”. От тук минава и основният трафик на града. Това е едно от малкото места, където можеш да видиш и местните, примесени с туристите, за да усетиш ритъма на този млад, енергичен, добре облечен град.

Станах свидетел на ефективността на холандската полиция. От едно магазинче по улица „Дам” се разнесе аларма. Някакво момче беше свило нещо и бягаше през площада, без да се обръща назад. Продавачът излезе до вратата, колкото да го напсува на арабски и се прибра обратно вътре. Интересното е, че никой от гражданите и гостите на града не се опита да хване крадеца, нито дори да му подложи крак. А най-интересното е, че двама полицаи на велосипеди съвсем безучастно наблюдаваха всичко това. Крадецът се опита да изчезне в една от тесните улички в самия край на площада, но точно тогава, сякаш от небитието, пред него изскочи полицейска кола. Патрулката закова толкова рязко, че той дори не я видя – блъсна се в нея, претърколи се през капака и падна от другата страна. Полицаят отвори вратата и го парализира с електрически пистолет. От уличката излязоха още двама униформени, този път на коне, скочиха от седлата и го закопчаха с белезници. После всички изчезнаха някъде. Животът на площада си продължи: улични музиканти и артисти, хора, усмивки, снимки за спомен.

По-късно забелязах стотиците камери с надпис POLICE, разположени из града. Няма защо да те гонят при положение, че виждат всяка твоя крачка и следят всяко твое движение. Просто излизат и те хващат, когато най-малко очакваш. Така работи полицията в Амстердам. След като веднъж ми направиха забележка да не се напушвам на публично място (и ме заплашиха със солена глоба при повторно нарушение), аз спрях да го правя, тъй като вече знаех, че наблюдават и мен. Много неща са разрешени в този град, но правилата се спазват стриктно и цари желязна дисциплина.

Видях още как скъпи лимузини спират пред диамантения център и как възрастни господа в костюми купуват на младите си любовници бижута за хиляди евро. Видях как привечер онези момичета, които не можеш да ги снимаш в кабинките нощем, отиват на работа, облечени в „служебното си облекло”, загърнати с шлифер и качени на велосипед в убийствено високи токчета.
.
Видях весели фото модели да се радват на слънцето и да обсъждат подробности от последната фото сесия, която са направили вчера. Падаха си по фотографа, но подозираха, че е гей.

Видях мимове, гълтачи на мечове, бардове с китара и въртящи десет обръча едновременно циркови артисти. Видях симпатични „просяци”, които събираха пари за билет към дома, тъй като бяха изхарчили всичко по време на медения си месец в Европа. Снимах ги, поговорихме си за нещата от живота и за сватбените ритуали в Канада, изпихме по няколко бири, седнали върху тротоара.

Видях група от 30-ина русокоси момичета, които изнасяха танцови представления на площада, след което се пръскаха изпотени по стълбите пред монумента, да пийнат водичка и да си починат  малко преди следващия танц – за радост на туристите, които не спираха да ги снимат и да се закачат с тях.

Над целия този глъч се носеше камбанен звън и прелитаха ята от гълъби – не просто камбанен звън, а мелодия от камбани – бавна и меланхолична, напомняща за вечността. Протестантските църкви сякаш припяваха старата латинска поговорка: „Помни, че си смъртен”. А един уличен музикант им пригласяше с флейтата си. „И ние бяхме като вас” – така пише на входа на Самоковските гробища. „И ние бяхме като вас” – припомняше ми песента на камбаните в небето над Амстердам.

Един писател в Амстердам

Следващите два дни реших да ги „инвестирам” в писане: на пейка в разкошния парк, върху стълбите пред монумента на площад „Дам”, в някое от десетките уютни бистра, разположени край каналите в историческия център. Не носех техника. Трябваше да си купя химикал и тефтер за целта. Намерих чудесен бележник в една будка за вестници, но химикали там не се продаваха. Обиколих квартала, в който живеех, но за мое голямо учудване разбрах, че тук обикновени книжарници няма. Имаше само порно книжарници. Купих си светещ химикал-вибратор, решен в червено. Голям сувенир! Жалко, че го изтървах в един канал и не можах да си го взема у дома. Не можах дори да го снимам. Горният му край завършваше с палаво силиконово езиче, предназначено за клиторна стимулация. С долния му край изписах над сто страници: два еротични разказа с фетиш елементи на английски език, малко наброски за този пътепис и разни философски „прозрения”. Част от тези неща сигурно ще ги набера на клавиатура някой ден, за да ги споделя със света. Другите ще останат само хубав спомен. При всички случаи, обаче, Амстердам е едно от най-добрите места за писане, където съм бил до сега.

Номерът на китаеца

В последния ден успях да се изложа пред чужденците. Харесах си масичка в една квартална кръчма. На нея имаше още двама души, които пиеха бира и разговаряха на английски. Единият беше типичен американец – толкова типичен, че на челото му все едно пишеше „United States of America”. Другият беше типичен китаец. На неговото чело, пък, видях да пише: „There are 9 million bicycles in Beijing”. Акцентът също го потвърждаваше. Бях си оставил куфарите на съхранение в хостела и чаках да минат няколко часа, за да се кача на самолета за София. Запълвах времето с пиене на бира и пушене на хашиш. Исках да прелетя континента размазан този път, за да видя какво наистина е способна да ми причини параноята. Нямах намерение, обаче, да нося нищо нелегално у дома, затова гледах да „наваксам” преди да тръгна. Последното вече е основателен страх. Човек трябва да се научи да прави разлика между параноята и основателния страх. Щателният обиск, на който ме подложиха още на летището в Амстердам, потвърди тезата ми за основателния страх. Що се отнася до спокойния полет към къщи, той само ми доказва, че страхът от летене е една глупава параноя. По-опасно е да отидеш за цигари до кварталния магазин с колата. Но, да се върнем в кръчмата при китаеца и американеца.

Седнах и дружелюбно се представих кой съм, откъде съм, после заключих на глас, че  това място е просто чудесно – ето, на една маса сме се събрали хора от цели три континента! Китаецът се намръщи и каза, че той също е от Америка. Няколко минути по-късно вече бяхме само двамата и активно се сприятелявахме. Първоначалната ми издънка стана причина да се опознаем по-добре.

Разказа ми, че нарочно е избрал полет с 6 часа престой в Амстердам. Жена му била на летището. Оставил я да бърше сополите на болната им дъщеря, а той слязъл до центъра с такси, за да опита от всичко. „Трябва да се напия, да се напуша, да си купя гъби и да разбера къде, по дяволите, се намират момичетата. Имам само два часа за целта! Можеш ли да ми помогнеш?”

Ето, че дойде ред да използвам опита и знанията, които бях натрупал през последната седмица, за помогна на един добър американски гражданин. Съчиних импровизиран маршрут из града, който включваше всичко, от което този човек се нуждаеше, за рекордно кратко време и на възможно най-добрата цена.

В замяна получих покана да му отида на гости в Сейнт Луис и оригинално пакетче дъвки “Wrigley’s”. „Share a little piece of America!”. В последната част от този пътепис ще споделя някои полезни съвети и с вас.

Следва продължение…

Тихомир Димитров

Карикатура на Чаво от в. Новинар

В началото на ноември 2010  нашият сайт публикува първото си разследване за недекларираното имане на шефа на ВАС Георги Колев. Ако тогава бяхте потърсили в Google думичката Бивол, на първа позиция щеше да излезе  страницата посветена на това благородно животно в Wikipedia. Сега тя е на второ място след сайта за разследваща журналистика Биволъ, който създадохме от нищото, като на шега.

За изтеклата година публикувахме над 20 обществено значими журналистически разследвания, които влязоха в дневния ред на българските медии. Текстовете с публицистика са повече от 100. От март 2011 станахме партньор за България на прочутия сайт Wikileaks. Анализирахме близо 1000 американски дипломатически грами от София, публикувахме и коментирахме за пръв път десетки от тях и преведохме най-важните документи и коментари на български и на английски. Няма как да преброим хилядите коректни и некоректни цитати на наши текстове и новини в българските медии.

През лятото на 2011 организирахме курс за сигурността на информацията и комуникацията в разследващата журналистика, който имаше успех сред колегите. Смятаме да продължим и утвърдим тази инициатива като форма на съпротива срещу подслушването, превърнато в норма от силовите ведомства. Също така ще продължим да оказваме логистична и техническа помощ на сайта Болканлийкс, където се публикуват документи от голям обществен интерес, които властите пазят в тайна от гражданите.

Всичко това се случва с минимално финансиране от лични средства, дарения на читатели (около 1000 лева) и от немногобройни рекламодатели. Бюджетът, с който съществува сайтът възлиза на по-малко от 5000 лв. За щастие упражняваме други професии, не разчитаме на Биволъ за да се изхранваме и няма как да ни притиснат икономически, за да го затворим.

Естествено, опитваха се да ни сплашват и да ни купят, но не успяха. Не е пресилено да се каже, че сайтът ни е "забранена зона" за рекламодателите, които по един или друг начин, икономически или административно, зависят от властта. Но това не ни обезкуражава и няма да ни спре, защото Биволъ има по-мощен от най-мощния финансов гръб - ентусиазма и безкористността на неговите сътрудници и верността на читатели, които гласуват за сайта с джоба си.

Тази едногодишна авантюра ни възнагради с много положителни емоции. Искрено се забавлявахме и смяхме, четейки реакциита на първите публикувани американски дипломатически доклади. Опитни, сериозни, пълнолетни и вменяеми журналисти бяха толкова втрещени, че започнаха да пишат за активно мероприятие на САЩ и ЦРУ, които през Уикилийкс и Биволъ "пускат" грами, за да влияят специално на българската политика.

Македонските медии даже надминаха българските, като обявиха публикациите ни за гръцко-български комплот срещу македонското правителство, с което доказаха пряката зависимост между провинциализма и номбрилизма, както деликатно на Запад наричат егоцентричните комплекси на Бай Ганя.

Реално погледнато тези абсурди не са за смях. Тенденцията е Бай Ганю все по-активно да прави журналистика, да организира избори и да устройва безропотната ни балканска територия по своя мракобесен образ и подобие.

Но колкото и да е безскрупулен и прост балканският зъл гений, той винаги ще се бои от челен сблъсък с истината, ще бяга на зиг-заг и ще се оглежда за миша дупка, когато Биволъ го подгони с неопровержими доказателства за мръсните му дела.

С рогата напредъ, и с Вашата безценна подкрепа, драги наши читатели и сподвижници, на които посвещаваме тази годишнина.

Асен Йорданов, Атанас Чобанов

Можете да подкрепите сайта с дарение през PayPal. Всеки. Дарилите повече от 30 евро ще получат по избор тениска или флаш памет с логотo на Биволъ.

От 6 до 9 ноември 2011г. в Европейския парламент се провежда втори политически форум на високо ниво „Европа-Китай“. Срещата на високо равнище е под надслов  “Дванадесети  петгодишен план на Китай и стратегия Европа 2020: нови възможности и перспективи“. Заместник-председателят на Делегацията за връзки с Китайската народна република към Европейския парламент, г-жа Илиана Иванова участва в тридневната [...]

Известни европейски журналисти и Google Германия подписаха основополагащо официално изявление за създаването на Европейски център за свобода на медиите. Срещата бе инициирана от Ханс-Улрих Йоргс, редактор на списание „Щерн”. В рамките на ежегодните дискусии за световна журналистика в Лайпциг лауреати на наградата за „Свобода и Бъдеще на медиите", ярко обрисуваха необходимостта от такава независима ценрала за връзка, която да подкрепя правата на журналистите и тяхната професионална независимост, като обществен коректив.

Корпоративният говорител на Google за Германия Кай Обербек, потвърди тенденцията към увеличаване на цензурата, не само в страните от Източна Европа и Третия свят, но също така и в Западна Европа. „Исканията от страна на правителства и власти за предаване на потребителите и блокиране на уеб-сайтове, се увеличават!”, каза Обербек.

Авторът на идеята за създаването на единен Център, който да следи, анализира и предприема ефективни мерки срещу поставянето на медиите в зависимост – Ханс-Улрих Йоргс, инициира преди 2 години изработването на Европейската харта за Свободата на пресата, която дефинира основните права и задължения на медиите. Хартата е подписана до момента от 48 водещи редактори и журналисти в Европа, сред които, за съжаление, няма нито един от България. Биволъ е първата българска медия, която неопровержимо декларира, че се присъединява към този международен журналистически документ. Той е предназначен до Съвета на Европа и Европейската комисия, където се обсъжда клаузите й да залегнат в задължителните изисквания, които е длъжна да спазва всяка страна член на ЕС, с ранг на закон.

Това, което липсва, е орган, който да следи приложението на 10-те принципа на хартата и да ги налага в обществения живот. Такъв орган може да бъде именно Европейският Център за Свободата на печата. За реализирането на тази институция е откликнала Медийната фондация  в Лайпциг и нейният жест е приет с ентусиазъм от урчедителите. Фондацията е уникална организация, пример за отдаденост към каузата за свобода на медиите. За да поощрява професионализма и смелостта в журналистиката, фондацията организира всяка година мониторинг на работата на известни журналисти по света. Специална комисия, съставена от видни общественици, интелектуалци и медийни специалисти, номинира около 25-30 журналисти от всички краища на планетата. От тях се избират след дебати и гласуване 3-ма, които биват тържествено награждавани в Лайпциг със статуетка, символизираща Свободата на човешкия дух и грамота в присъствието на най-висши представители на германското общество, както и делегати от целия свят. Лайпциг е избран да бъде седалище на бъдещия център, като град-родоначалник на публицистиката в Европа, а също като град на свободата, в който за пръв път започват процесите за обединение на Германия и разрушаване на Берлинската стена. Лайпциг има и важното предимство да бъде обединителна пресечна точка на Изтока със Запада. Освен това, такъв център се нуждае от силни партньори и изграждане на силна мрежа.

В хода на дебатите изкристализираха следните приоритети в дейността на бъдещия център.  Центърът трябва да:

1. Използва политиката, така че свободата на пресата да придобие по-голямо значение в международните отношения.

2. Създаде добре защитена мрежа за журналисти, в която те могат да обменят идеи и да се грижат един за друг без страх от заплахи.

3. Сътрудничи тясно с вече съществуващи организации, за да се съсредоточат и генерират максимални енергия и сила.

Участниците също стигнаха до съгласие, че предварително условие за съществуването на такъв център, е устойчива финансова концепция.

Участниците оповестиха следното учредително изявление: "Ние, лауреатите и гостите на експертни дебати 2011 г. на лайпцигската Медиа Фондация, свикана по повод на 11-тото присъждане на "Награда за Свобода и Бъдеще на медиите” се обявяваме за основаването на Европейски център за Свобода на пресата (ECP), който трябва да бъде посветен на задачата да защитава журналистите на континента срещу цензурата и заплахи от всякакъв вид. Като град на свободата и медиите, Лайпциг ще бъде идеалното място."

Редколегията и екипът на Биволъ се присъединяват изцяло към изявлението и приветстват с нарочно писмо организаторите.

 

До Медия фондация – Лайпциг

До Европейски център за свобода на печата

Уважаеми дами и господа,

Приветствам идеята и инициативата за създаване на Европейски център за свобода на пресата. Такава организирана институция, която ще следи за спазване на критериите заложени в Европейската харта за свобода на словото, е крайно нужна. Фактът, че центърът ще работи в тясно сътрудничество с вече утвърдени международни организации, като „Репортери без граници”, „Амнести интернешънъл” и др. го превръща в мощно оръжие срещу всички прояви на цензура, диктатура, идологически, или корпоративни пропаганди. Създаването на подобен център е от особена важност за държави и общества, в които демократичните ценности са в риск, каквато е и България. Вече 22 г. след рухването на комунистическия режим и началото на промените, в България няма действащи и устойчиви демократични принципи, а свободата на словото и медиите е на едно от най-ниските нива в цяла Европа и дори в световен мащаб, според анализите на авторитетни наблюдатели.

Медийната трибуна и медийният пазар в България са силно монополизирани и сложени в конюнктурна зависимост от управляващите политически структури напоследък. Този процес върви постъпателно от няколко години насам, като днес положението със свободата на изразяване е много по-тежка, отколкото преди 15 г., което е парадоксално, но е тъжен факт. Българското общество е непрекъснато тежко облъчвано от пропаганда, удобна на властта и приближени икономически субекти, като гласът на истината е почти задушен и маргинализиран. Журналистите в България са непрекъснато под натиск и подлагани на най-различни репресивни мерки, от икономическа зависимост, до физическо насилие, за да бъдат поставени в рамки, които да не накърняват медийния и обществен комфорт на олигархията. В своето актуално състояние, България е едно мини копие на Русия, по форми на политически и икономически контрол, както и по ненормално високата степен на корупция, за една страна член на НАТО и ЕС.

Създаването на свободна и загрижена, спрямо подобни негативни процеси, организация, изглежда крайно необходима, бих казал спасителна, не само за всички българи, но и за повечето общества на Балканския полуостров.

Колегите ми от сайта Биволъ, който създадохме, с цел да се противопоставим на диктатурата на медийния слугинаж, също споделят изцяло изразеното от мен мнение. Позволявам си да заявя, че това е и позиция на стотици български журналисти, които не смеят публично да се афишират, заради унизителната зависимост, в която са поставени, поради страх от дискриминация, или репресивни мерки.

Пожелаваме успех на новата европейска институция, натоварена с нелеката задача да отстоява и да се бори за медийна свобода. Вярваме, че ценностната система на европейския цивилизационен модел ще успее да защити своята водеща роля в демократичното бъдеще на човечеството, фундаментална част от което е и правото на свободно мислене и изразяване.

07.11.2011                                                        С поздрав и пожелание за успехи!

Бургас, България

Асен Йорданов, носител на Наградата на Лайпциг медия фондация за 2010 г, създател на сайта за независима, разследваща журналистика „Биволъ” Bivol.bg

Тази сутрин технологичният свят е разтърсен от един доста смущаващ слух – Adobe планира да се откаже от разработката на Flash Player за мобилни устройства. Информацията за това идва от ZDNet. Медията цитира „източници, близки до Adobe,” които са предоставили официално обръщение на компанията към нейните партньори. В текста се посочва, че: „Ние (Adobe) вече няма да адаптираме Flash Player за мобилни устройства към нови браузъри, версии на операционни системи или системни конфигурации.“ Все пак организацията посочва, че ще продължи да осигурява поддръжка за съществуващите Flash Player версии за Android и BlackBerry Playbook. Ще бъдат осигурявани ъпдейти, които решават критически системни грешки и дупки в сигурността. Adobe допълва, че възнамерява да съсредоточи усилията си в работата с HTML5. Основен фокус ще е налагането на Adobe AIR в света на мобилните приложения за всички големи магазини за приложения. Очаква се Adobe да направи официално обръщение по въпроса по-късно днес или утре.

Ей така, този блог ако беше списание… щях да вземам двойно по-малко и физически да съм умрял… но, по принцип… щях да си взема фотоапарата и да отида да направя интервюта със всички “шефове” на агитки на футболни отбори. За нещата извън футбола. Това са естествени лидери, избрани по демократичен начин от бясна тълпа, не са случайни хора, всеки си е образ и история… И такива ми ти работи..

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Продукти за тесто:
2 яйца
3/4ч.ч. стопена свинска мас
1/2ч.ч. захар
2 ванилии
1 амонячна сода
3с.л. кисело мляко
кората на половин лимон
брашно за меко тесто /окло 2- 3ч.ч/
1с.л. краве масло

За плънката:
1кг ябълки
1ч.ч. смлени орехи
1ч.л. канела
1/2ч.ч. захар

Приготвяне:
Яйцата се чукват в купа. Добавя се 1/2ч.ч. захар. Разбиват се до побеляване. Содата се угася в киселото мляко. Докато шупти се прибавя към разбитите яйца. Добавя се стопената свинска мас, ванилиите, и настъргана кора от лимон. Брашното се пресява. Добавя се постепенно. Тестото се събира на топка. Трябва да е меко и еластчно.
Ябълките се почистват и стържат на ренде. Към тях се добавят ореховите стърготини, 1/2ч.ч. захар и 1ч.л. канела. Плънката се обърква.
Тестото се разделя на две еднакви топки. Всяка се разточва на кора с дебелина половин пръст. Взема се тава за печене. Маже се с мазнина. Слага се долната кора. Отгоре подрежда равномерно плънката. Похлупва се с другата кора. Отстрани се прищипва, за да не излезе плънката. Най отгоре се маже с разтопено краве масло. Надупква се тук- там с вилица. Пече се наумерена фурна 30- 40 минути. Питата се поръсва още докато е топла, обилно  с пудра захар. Когато изстине се реже на парчета.

Не се безпокойте, този блог не се е превърнал внезапно в кулинарен, а остава предимно маркетингов. На почит обаче остават креативните идеи и именно по тази линия днес ще се пренесем в кухнята. IKEA за пореден път доказаха колко умело могат да придадат емоционална нотка на своите мебели, а дори и да създават изкуство. С новата си кампания Homemade is best шведската верига показа, че кухненските уреди не са толкова скучни, колкото си мислят всички.

Кампанията се случва на две нива. IKEA създава много интересен албум с 30 традиционни шведски рецепти за десерти, бисквити и кексове. За разлика от повечето готварски книги тук има доза изкуство, вдъхновено от минимализма:

Към албума се присъединява и хитро приложение за iPhone. Ориентирано към любителите на сладкото, то ви показва точно колко физически упражнения трябва да направите, за да изядете определен сладкиш, без да качвате килограми. Мил женски глас ви казва кога можете да спрете с тичането и да забегнете към кухнята. Естествено, в приложението ще намерите и как да приготвите избрания сладкиш, както и красиви кухненски уреди, които ще направят процеса още по-приятен. За повече нагледна информация вижте видеото:

Защо работи?

• Създава се емоционална асоциация между кухненските уреди и вкусна храна;
• Съдържанието е представено по забавен начин и кара потребителя да се включи в действието;
• Доза изкуство и доза грижа за външния вид са идеалната комбинация за спечелване на внимание от женската аудитория – основното лице за взимане на решения при покупка на кухненски уреди.

Още по темата:

1. IKEA: Партито винаги е в кухнята
2. Вдъхновение за социални медии
3. Сто скачащи котки в IKEA

Толкова е проста тази идея, че не се стърпях и аз не я направя вчера за обяд на децата. Хареса им, даже и чушките си изядоха (за моя най-голяма радост!!!).

Вижте още:

Преди години дъщеря ми ни попита защо всичко е вече установено, подредено, именувано и всички хора го приемат за правилно.
- В какъв смисъл? - отговорихме ние.
-Например числата. Защо тази чертичка да се нарича едно?
-А как да се нарича?
-Няма значение как... да кажем милионнохилядна.
Като отговорни родители, ние се опитахме да обясним този ред, аа след това й казахме, че ако въпреки това не е съгласна, може да създаде своя собствена бройна система .Тя замълча и аз разбрах,че  е недоволна от нашите отговори и неразбрана за нейния свят. Бях забравила тази случка до момента, в който се сблъсках със света на Ана и нейните скулион числа.

Тази книга разказва за срещата и живота на автора с Ана. Среща, която променя неговия мироглед, сблъсквайки го със странните въпроси на едно пет годишно момиченце. „Защо живеем? Кой е Мистър Бог? Бог в църквата ли е? А той знае ли, че е добър? Кое се движи по бързо-светлината или сянката?” и още толкова много скулион въпроси. Запознатите с езотеричната литература ще кажат, че това е поредният роман за Бог и отговорите на отдавна зададени въпроси, но ще сгрешат. Обикновено когато е намесен Бог, написаното се възприема на доверие. Като фантазия, абстракция или лудост. Разликата е, че тази книга ще ви изпрати в изумителен свят, където всичко е възможно. Свят, който само едно малко дете може да създаде.

Това не е книга, която се чете на един дъх. Като истински сомелиер, трябва първо да вкусиш, после да задържиш вкуса, за да усетиш аромата, сладките и горчиви нюанси, да преглътнеш и чак тогава осъзнаваш, че си се сблъскал със свят, различен от установения. Там всичко е просто, хармонично и нежно, няма очила с различни стъкълца и диоптри, с които ние възрастните се опитваме да живеем, няма заучени формули и теореми . Има живот – откриващ, опитващ, разкриващ, създаващ, споделящ, разочароващ, обичащ. Това не е приказка, тук няма вълшебства, магия или свръхестествени способности. Ежедневието през погледа на едно дете,показващо живота такъв, какъвто трябва да го е създал Мистър Бог, а ние по една или друга причина не го виждаме .

Всяка книга оставя по драскотина в душата ти - някоя по-дълбока, друга едва личима. Ана би ви оставила бразда, която да запълните с любов към всеки и всичко.

Мислите, че е невъзможно? Помислете още веднъж внимателно, но все пак не очаквайте цаца с бира и чалга за цвят ;) Приятно четене:

На море в Холандия

Ако някой се запита, дали си заслужава да отиде на море в Холандия, това кратко описание може да му е от полза. Първото нещо, което ми направи впечатление в

Холандия, на път към бреговете на Северно море,

бяха вятърните генератори по протежение на почти всички пътища. Алеите за колоездачи, които не бяха обособени само в населените места, а бяха навсякъде паралелно с пътищата на колите. Единственото изключение бяха магистралите. Всеки мост имах чувството, че е подвижен и на няколко пъти се наложи да чакаме преминаващи платноходки. [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Имат си вода, имат си вятър и се возят с яхти"][/caption] Ако си представяте почивката на море със слънце, жега, пясък, бира, цаца не си и помисляйте, да ходите на море в Холандия. Имат си в пясък в изобилие, морето естествено си е там, но и вятъра е неуморен. Понякога е толкова силен, че превръща песъчинките в остри иглички, които безмилостно се забиват в откритите части на тялото, в гънките на дрехите, в очите, ушите – с една дума навсякъде. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Това е един от плажовете на

остров Texel:

  [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Място за хора обичащи предизвикателствата, спорта и движението"][/caption] Плажът е пуст, защото в този ден по-някаква случайност нямаше вятър и това провали обичайните плажни занимания – пускането на хвърчила и различни други странни хобита свързани със силен вятър. Съветът ми към смелчаците решили да „почиват” на Северно море е да се въоръжат с лопати за пясък. Нямам предвид нашите пластмасови лопатки, а стабилни лопати с дървена дръжка и метална основа. В магазинчетата на плажа се продават такива, също и дъски и всякакви хвърчила, но няма да намерите пояси, надуваеми дюшеци, топки, федербал и прочие, защото при този вятър са абсолютно безполезни. Та лопатката ще ви послужи да си изкопаете дупка и направите заслон, защото в противен случай нямате никакъв шанс да легнете на пясъка. Естествено има и специални завети, които могат да се наемат.

Плажът в курорта Zandvoort,

в един от малкото слънчеви, топли и тихи дни.   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Плаж, който най-много се доближаваше като визия до нашите плажове"][/caption]   Чадъри няма и за пореден път вятъра е виновен за това. Друго, което би могло да ви влезе в употреба са различни тежести, най-добре масивни камъни, ако все пак се наемете да сложите постелка на плажа. На двама човека ни отне около 5 минути борба с вятъра, за да сложим постелката, която затиснахме с 4 камъка, две раници и мен  /около 60 кг/, за да сме сигурни, че няма да бъде отвята. Доволна, че успяхме полежах около 2 минути, като за това време ухото ми от страната на вятъра бе напълнено с пясък и се принудих, да се завия презглава с фланелка и така успях да полежа около 10 минути. Когато се изправих всичко беше засипано с пясък, така че не е лошо да сте с компания в случай, че заспите да има кой да ви откопае. Мисля, че

банските не са задължителен атрибут за плажа.

В началото на август температурата на въздуха рядко достигаше 20 градуса и за зиморничав човек като мен дори късите панталони бяха компромис. В един от особено ветровитите дни се „разхождах” по плажа с гуменки, дълъг панталон, фланелка, яке,  жилетка и през цялото време се тресях от студ. Приятелката ми, която явно е от друга кръвна група, се смили над мен и остана по потник, за да ми даде нейния суитчър. С него си завих главата, така че остана един процеп, през който да гледам накъде вървя. Всъщност хора там, явно са свикнали с подобни условия, защото ме гледаха странно. Повечето бяха леко облечени, дори и децата. Някои се къпеха в морето, но повечето бяха с неопренови костюми. Основното занимание на плажа беше пускането на хвърчила. Бяха много красиви и с удоволствие ги гледах. Караха и някакви странни возила прилични на скейтборд, но с дебели грайферирани гуми, които човек задвижва и управлява с платно като парашут, после реших, че това е т.н. кайтборд. Естествено караха сърфове и се пускаха с дъски по вълните. За мен беше учудващо, че при толкова силен вятър вълните не бяха големи, в сравнение с вълните по нашето крайбрежие, където съм виждала огромни вълни.   [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Комбинацията от пясък, море и небе е красива, където и да сме"][/caption]   На по-тихите крайбрежни ивици има заведения на плажа, но на повечето места, където бяхме, заведенията са разположени преди дюните към плажа, като задължително са с голяма закрита част, а външната част е защитена в повечето случаи с високи прозрачни прегради. Навсякъде първо идват и питат какво ще искате за пиене. При което ние любезно молим за менюто и ни се носи такова на холандски, при голям късмет може и на немски, който също не разбираме. Хубавото е, че холандците разбират и говорят прилично английски, така че все пак успявахме да си поръчаме. Имат разнообразни менюта с риба, но иначе не много разнообразна кухня. Това, което се предлагаше навсякъде бяха палачинки, които явно много се харесват там. Интересното беше, че нямаха пълнеж както тук сме свикнали с кътмите. По скоро приличаха на омлети. Само когато си поръчаш натурални тогава можеш да си ги поръсиш с мед или захар. Опитахме да си поръчаме палачинка със сладко от ягоди, но останахме тотално неразбрани. Тогава се принудихме от закуската в хотела да си взимаме сладко, да си поръчваме натурална палачинка и си я мажехме със скритите запаси. Едва в последния курорт, които посетихме в менюто предлагаха палачинка с мармалад.

Имаше и добре уредени къмпинги

  [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Къмпинг - напред към природата, нашия истински дом."][/caption] Много се впечатлих от начина по който се продаваха разни дребни неща /сувенири и цветя/ в едно курортно градче на остров Тексел – De Koog. Пред къщите бяха изложени неща за продаване, всяко с цена. Ние си харесахме едно индрише и почнахме да се оглеждаме, за човек на който да платим. В един момент забелязах малка метална касичка прикрепена за масата, на която бяха изложени цветята. Намерихме дребни монети, пуснахме ги в касичката, взехме си саксийката и  продължихме да се разхождаме. След това видяхме и пред други къщи такива „сергии”. Не мога да пропусна да спомена за колелата, които са навсякъде. Най-разнообразни модели, с най-различни приспособления по тях – седалки за малки деца, кошници, отпред, дисаги отзад, различни прикачени неща някои наподобяващи дървени каручки с пейки за малки деца, други подобни на палатки с цип за бебета и кучета, колела управлявани от полулегнало положение /не знам как слизат от тях/, колела задвижвани с ръце. Не мога да  изброя всички видове. Навсякъде има паралелни пътища за колоездачи, по които карат от съвсем малки деца до баби и дядовци. С две изречения да обобщя, ако искате да почивате активно Холандия е едно прекрасно място. Ако искате просто да лежите на плажа и да мързелувате ще бъдете разочаровани. Автор: Красимира Митова Снимки: авторът   Други разкази свързани с Холандия – на картата:
Още пътеписи от близки места:

1. На Холандия с любов – част първа
2. На Холандия с любов – част втора
3. Приключенията на една Миланка в Холандия
4. Холандия: Амстердам, Айндховен и Утрехт
5. Море на Халкидики / Ханиоти/ – красота , спокойствие и защо избягахме от нашето море ?
6. Белгия – едно сравнение с Холандия
7. На море за ден (плаж Мандрас в Гърция,февруари)
8. На море по Коледа (6): Завръщане от Златния бряг
9. Санторини – много бели къщи и море
10. Из Карибско (Караибско) море (2): Аруба, Пуерто Рико, Вирджински острови, Сейнт Китс и Невис, Кайкос
11. Пулао Лангкави в Андаманско море (Андамански острови)
12. Море на Халкидики: През Солун към Неа Мудания, Афитос и Неа Потидеа

Италия е имала и добри години за икономиката си, но те са минали доста отдавна. Вместо да разчитат на стара слава, италианските политици да запретват ръкави и да започват реформи. Берлускони скоро си тръгва и няма да пречи.

Източник: marginalrevolution.com (тук и тук)

Блогът за икономика 2011

Стартът на руската космическа станция 'Луна-Глоб' , основната цел на която е излседването наЛуната, е отложен с една година - сега стартът на станцията сега се планира за 2015г. По информация от Интерфакс.

От НАСА са съобщили , че днес , инженерите през мрежата антени за космическа връзка на НАСА - Deep Space Network са изпратили радиосигнали за космическия апарат Вояджер-2 за превключване на двигателите - преминаване към работа с резервните двигатели.