Оплаквачките

Понеже тези дни оплакваме библиотеките, ми се иска да разкажа няколко истории. Истории за библиотекари и за библиотеки. Истории за хора, които знаят какво работят, и за хора, които знаят, че някъде им няма книгите… В една от централните телевизионни медии един писател дори се оплака, че сигурно в Елхово нямало негови книги. Никой от водещите обаче не му даде карта, на която писателят да покаже къде е Елхово. Защото ако Елхово не знае за него, с това светът едва ли би се сринал, но ако един писател не е ходил в Елхово, значи, че нищо не е написал. Дори не в Елхово. Странно е, ако един писател не е ходил в Агатово. Там със сигурност няма негови книги. Няма и в други селски библиотеки на страната, където хората четат за петнайсети път вече „Овчарчето Калитко”, защото нямат постъпления на книги, но желанието да четат не ги е напуснало. Може би ще ги напусне жаждата за четене, ако в тяхната библиотека постъпи книга от въпросния автор. Така че донякъде е простимо това, че няма...

Прочети цялата новина

Свързани новини: