Любимци в новините: постоянни и променливи величини
Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Арабската лига показа колко е ненужна
Ако някой търси отговор за сирийската криза сега, то няма да го намери на запад. Правителството в Дамаск представи протестите първоначално, като американско-израелски заговор, след това като европейски, продължи с международна конспирация, а сега, след решението на Арабската лига за замразяване на членството на Сирия, се говори и за арабски заговор. Ако не съществуваха страните …
Подготовка за служба в родната казарма
Позабравената казармена култура е цял пласт от българската култура, който в момента се изпарява в небитието. Пласт, наситен с фолклор, изстрадан опит, стратегии за оцеляване, герои, подлеци и приспособленци.
Казармата беше повратен момент в живота ми. Тя не просто се състоеше от две години напълно различен начин на живот и не просто ме сблъска челно с обществото и с порядките му, от които съзнателно странях, а и съвпадна със световните исторически катаклизми – аз облякох униформата в една държава (1988) и я съблякох в друга (1990). Имах възможността да наблюдавам смяната на режима отвътре, макар и от най-ниското ниво.
Тогава казармата беше задължителна. За всички. Включително за най-привилигерованите. Такъв беше стилът на онази власт. Всички ходеха в казармата, за едни тя беше като курорт, за други като затвор, но илюзията за равноправие се поддържаше желязно. Синчетата на номенклатурата (особено военната) наистина служеха на много сладки местенца, но формално дори и Господ не можеше да ги откачи от служба.
Отделно, неотслужилите имаха големи мъчнотии в живота. За много работни места изрично се искаше да си отслужил и в крайна сметка беше по-простия вариант.
Голям проблем беше и излизането в чужбина, ако ти предстои казарма. Връзките, които трябваха, за да те „пуснат“ извън граница, бяха едва ли не на ниво заместник-министър. Във филма „Тилт“ младежите успяват да се измъкнат от казармата в чужбина, което граничи с фантастиката. Но, преходно време, кой знае.
Второто нерушимо правило беше – софиянците не служат в София. По-късно съм разпитвал – защо аджеба, така. Най-правдоподобното обяснение, което чух беше, че епичните битки на връзкарите за малкото места в София (армията беше концентрирана в Южна и Югоизточна България срещу враговете от НАТО), водела до много драми и грозни истории в министерството, които пречели на работата и затова се взело кардинално решение за пълна забрана (нямало корупция през комунизма, а?).
Най-близките места до София, където пак се попадаше с големи връзки, бяха Горна Малина и Долна Митрополия.
Разказвам ви за 88-ма година. Тогава течаха бурни реформи (всъщност усилена реанимация на комунистическия труп) в опити да се спаси режимът и икономиката, така че всяка година нещо важно се променяше.
Тогава, по мое време вече беше възможно да се откопчиш от казармата по няколко начина. Първият начин беше – да се запишеш на работа в Кремиковци с 5-годишен (10-годишен?) договор, от който не можеш да избягаш. Ако избягаш - съд, глоба и пак казарма. Толкова беше „привлекателна“ работата в Кремиковци (защо така, другари?!), че режимът беше готов дори от казармата да те отърве, софийско жителство да ти даде и добра заплата, но само и само да намери някого да работи там. (Защо, о защо Костов продаде този високотехнологичен рай десетина години след това?!)
Вторият начин беше за баровци - имаше ограничени бройки студенти в някои специалности във ВУЗ, като програмиране например (към 10% от учещите в специалността?), които също се обвързваха с дългогодишни договори към някакви важни соц. предприятия. Няма нужда да казвам, че се носеха най-невероятни легенди и беше адски трудно да се вредиш. Подробности не помня.
Можеше и да се отложиш няколко години, за да служиш заедно с брат си.
На следващата година, през 1989-та, армията се върна към едно забравено положение (май от 60-те), когато се служеше след завършване на висше. Нямам идея защо през 70-те и 80-те е трябвало всички първо да служат. Може да не са достигали наборници (демографската криза си казваше думата още по комунистическо време), а може би служенето на завършили висшисти е било твърде голямо главоболие, особено ако имат семейства, деца, професия, връзки и т.н.
По време на гимназията, с наближаване на дипломирането, военната служба постепенно надвисваше като тъмен облак над хоризонта ми, и лекото ми безпокойство в началото прерасна в силно нежелание и отвращение в последните дни преди попадането ми вътре. По-големите от мен приятели, които бях видял да влизат вътре, мярках по няколко пъти с униформата, разказваха със смях някакви ужасяващи истории и излизаха от там доста променени и психически, и физически. Като че ли някой ги фрезоваше с мощен инструмент, който изчистваше всякакви грапавини и неравности от характерите им. На финала приличаха на големи хора, излизаха много по-оформени, а понякога ставаха и много по-скучни. Нещо като трансформацията при женените, но в много по-остра форма. ;-)
Преди да влезеш в родната казарма, трябва да минеш цяла процедура по проверка, подбор и разпределение. Това бяха дългогодишно шлифовани закони и процедури. Аз помня три предказармени събития - една „ориентационна“ лекция, където ни анкетираха кой какво е учил и какво знае, един „мотивационен“ концерт в НДК и медицинската приемна комисия.
Комуникацията с военните ставаше през военните окръжия, които имаха задачата да „водят на отчет“ цялото мъжко население на определена територия, като в полезрението им попадат първо донаборниците, а после и запасняците (отслужилите, които могат да бъдат мобилизирани отново). От окръжното получавахме по пощата малки бели картончета с указания кога и къде да се явим за по-нататъшни процедури. Помня следния проблем - във формулярите на военната комисия трябваше да запиша рождения адрес на баща ми (или пък беше този на баба ми, когато се е раждал баща ми?) а баба ми нямала никакъв спомен за този адрес, защото било по време на войната (и се местели?).
Отидох с непопълнена графа в окръжието и дълго спорих с чиновничката, която най-накрая склони да запишем „няма адрес“ в документа.
Във формулярите, които трябваше да попълня преди „ориентационната“ беседа, аз описах какво съм учил, какви езици знам, а накрая трябваше да попълня в какви войски искам да служа.
Предадохме формулярите и в учебната стая се появи някакъв офицер, който с подробности ни разясни, че не трябва да си правим никакви илюзии да премятаме наборната комисия, да я предизвикваме или пък да очакваме много лесна служба.
Разказа как на наборната комисия му се появил някакъв нахал с татуирана котва, а той такива много ги обичал - веднага го изпратил за три години във ВМС, защото от него зависело кой къде ще отиде.
Мен нещо ме жегна, защото бях написал Военноморски сили по собствено желание, защото тогава често постъпвах обратното на това, което всички ме съветваха ;-). А службата във ВМС беше цели 3 години. Защо беше толкова дълга? Не знам, може би защото две години не стигаха да се придобие необходимата квалификация, а може би и защото и там моряците недостигаха. Но Господ бдеше над мене и не ме пратиха на морето да търкам палуби и да повръщам през парапетите по време на буря.
Друг спомен от тази беседа нямам.
„Мотивационният“ концерт в НДК лесно можете да си го представите – много приличаше на концерта на МВР, на който Веселин Маринов изпя химна на ведомството.
Сега осъзнавам, че той е бил част от новите експериментални повеи на перестройката – преди и след това не съм чувал някой да прави такива неща.
Първо получихме нещо като повиквателни, с които да се явим в НДК, от които нищо не ставаше ясно. Явихме се, а там хора с военни униформи ни упътваха към местата ни в зала 1. Седнахме и се започна.
На сцената потече някаква нечовешка халтура от военнопатриотични песни, балет и специални ефекти, която вместо воински плам и желание да се служи, предизвикваше експлозии от смях и подсвирквания. За момент вниманието беше приковано от балерини, които с едни сексапилни униформи с минижупчета и развети знамена маршируваше по сцената. „Секс-батальонът, копеле“, въздъхна Владко от „Д“ клас. Пушеци, гърмежи, музика, емблемите на различните родове войски се спускаха от тавана, това беше апотеозът на кича. Може би в архивите на „Народна армия“ и МО има по нещичко запазено от събитието.
На публиката представлението ѝ дойде множко. Започнахме да скандираме (ама не помня какво) военните щъкаха насам-натам между редовете в опити да ни озаптят и започнахме игра на котка и мишка - щом униформените се скупчваха да решат някакъв проблем с дисциплината, в другия край на залата младежите се втурваха към изходите. После, когато контрольорите се връщаха пак, към изходите се втурваше онази част от залата, която току-що беше умиротворявана.
Аз като ценител на художественото творчество, любопитствах какво още ще видим на сцената, защото усещах, че присъствам на нещо, което никога не се е случвало и вероятно никога няма да се повтори.
Медицинската комисия. Какво е ставало на медицинските комисии в САЩ по време на войната във Виетнам бях гледал например във филма „Коса“, а как протичаше тя в България видях така:
Моята комисия се проведе в училището (дали не беше поликлиника?) на „Витошка“, точно след моста на бул „България“. Беше почивен ден, беше вече топло (явно е било през пролетта). Отиваш там, връчват ти „обходен лист“, в който всеки лекар трябва да напише мнение за състоянието ти, събличаш се по гащи (не помня само – боси ли трябваше да вървим по коридорите или ни разрешаваха да ходим с обувки). Та представете си картинката - училище, пролетен ден, само че по коридорите обикалят само единайсетокласници по гащи (и с обувки), и с по един формуляр в ръката.
Прегледите бяха бързи и нищо особено, единствено при хирурга, получавахме команда „Обърни се, свали гащи, наведи се, разтвори бузите!“ Идеята беше (изглежда) да се отсеят практикуващите хомосексуални отношения да не влизат в казармата.
Циркулираха едни слухове, че на уреда за измерване на обема на дробовете не трябва да се духа много, че който духа много, го взимат военен водолаз, а това е едно от най-гадните възможни неща. Затова се стараехме като шофьори на две бири на дрегер – хем да ни личи че духаме с всичка сила, хем да не пускаме много въздух в апарата.
Накрая отиваш на едно бюро, където седи човек с военна униформа, той гледа какво пише във формуляра и слага печат „Годен“ „ОГВС“(ограничено годен за военна служба) или „НГВС“ (негоден за военна служба). За краткото си време там не видях на някой да му слагат ОГВС или НГВС. Преглеждащите бяха обикновени лекари и сестри, като ние се смущавахме да се размотаваме голи пред младите сестри, а те за да ни улеснят, се отнасяха с нас като със ужасно досадни саксии с мушкато.
Един ден в пощенската ни кутия се появи поканата да си получа повиквателната. Отидох, дадох си зеления паспорт (който тогава заместваше личната карта) и вместо него ми дадоха едно бяло картонче. Докато си в казармата, не разрешават да имаш цивилен паспорт, за да е по-трудно да се скриеш, ако избягаш.
Масово познати и приятели посветиха последната година преди казармата на търсене на връзки за по-лесна служба. „Колко ли пък може да е трудна тая служба“, си мислех наивно аз, и отказах всякакви оферти на роднини и познати да уредят нещо по-приятно и лесно. (А после колко горчиво съжалявах!)
И така, беше вече късното лято на 1988-ма, изведнъж с класа си бяхме станали много близки и непрекъснато излизахме заедно. Беше едно доста лудо лято (за него ще разкажа някой друг път). Ветровита есенна вечер, лампите светеха и дървететата шумяха в пустия парк на НДК, а ние взаимно си показвахме повиквателните.
Повиквателната за казармата беше официален документ, който не можеше да се повери на пощите, и затова по пощата се получаваше покана у дома, с която да се явиш и да си получиш повиквателната.
Повиквателната представляваше едно бяло картонче, с няколко графи, в които на ръка беше написано къде трябва да се явиш. Съдържаше име, номер на поделението, град, дата и час на явяване – Поделение 28990 Нова Загора. В нея или на отделен лист (не помня) бяха изписани задължителните вещи, които трябваше да носим със себе си – сапуни, хавлии, бели якички, потници (не тениски), наполеонки, гащи, приспособления за бръснене, сапун за бръснене, игли, конци, партенки и прочее хубости.
И така, Денят беше през първите дни на септември (дали не беше 5-ти или 10-ти?). Предната вечер си избръснах брадата и се изкъпах. Легнах си, но почти не спах през нощта. Голата ми глава се пързаляше по възглавницата, стомахът ми беше стегнат на топка и не можех да си намеря място. Сутринта се надигнах рано-рано и с на баща ми синята лада потеглихме семейно към Нова Загора.
Часът трябва да е бил много ранен, защото слънцето тъкмо изгряваше срещу нас някъде след Пловдив. Карахме по магистралата, която тогава стигаше до Плодовитово, а след това слязохме по междуградския път. Постепенно се оформяха колони от коли, в които, ако се вгледаш, имаше поне по един остриган до голо на задната седалка, чието теме обречено приблясваше на полегатите сутрешни лъчи.
Пристигнахме в Нова Загора, а там, на улицата покрай поделенията се беше оформило стълпотворение. Знаете мястото – улицата е част от пътя София-Бургас, веднага след „Хепи“ в Нова Загора, а поделенията са скрити зад дългата бетонна ограда от лявата страна. Пълно беше с некомуникативни младежи с лъснати кубета и с тълпи с роднини. Крадешком се оглеждах да видя как изглеждат бъдещите ми съказарменици, с които ще ми се налага да живея заедно и да се конкурирам. Особено ме притесняваше физическата подготовка, защото си бях пълен и кекав за годините, но щом видях Владо Д., който още тогава си беше около 120 кила, се успокоих - щеше да има и някой по-зле от мен.
Снимахме се с нашите, преглъщах някакви залци, които ми засядаха на гърлото и честно казано, чаках да влезем вътре, за да се приключи с това мъчение.
Появи се някакъв човек с униформа, подбра ни под строй, както си бяхме с торбите с багажа и вкара стадото в кошарата.
Портата се захлопна зад нас.
Ще има и продължение ;-)
Подобни материали:
Стратегии за оцеляване в социалистическата казарма
Интересна историческа седмица. (Стойчо)
В работилницата
Да можеш да предадеш енергията си и знание на другите е много хубаво усещане. Особено ако срещаш разбиране и виждаш, че твоята енергия в хората се превръща в намерение. Благодаря на всички, които имаха желание да разберат повече за алтернативното сладкарство и се включиха в работилницата. Надявам се да съм била полезна. Приеми го като стъпка напред.
А какво се случи на самата работилница, можеш да видиш по-долу.
(...)
Read the rest of В работилницата (224 words)
© joanapetrova for Кулинарно, 2011. |
Permalink |
6 comments |
Add to
del.icio.us
Post tags: c-emotions, веган, демонстрация, десерти, естествени подсладители, италиански меренг, какаова паста, кафява захар, крем Англез, курс, приготвяне, пълнозърнесто брашно, семинар, тапиока
Feed enhanced by Better Feed from Ozh
В работилницата
Да можеш да предадеш енергията си и знание на другите е много хубаво усещане. Особено ако срещаш разбиране и виждаш, че твоята енергия в хората се превръща в намерение. Благодаря на всички, които имаха желание да разберат повече за алтернативното сладкарство и се включиха в работилницата. Надявам се да съм била полезна. Приеми го като стъпка напред.
А какво се случи на самата работилница, можеш да видиш по-долу.
Денят започва с топло чили какао, малки вкусотийки и сладки приказки.
Стартирам работилницата по сладкарство с първия урок - естествени подсладители.
Приготвям веган сурова торта от три слоя.
Като че ли всички вече са разбудени в тази съботна утрин, жадни за знания и нетърпеливо очакват новата рецепта.
А тя бе най-дългата, с най-много компоненти.
Демонстрирах приготвянето на веган плодова пита с пудинг от тапиока и поширани круши във вино от арония.
Тук стана въпрос за пълнозърнестите брашна от Слънце Луна, различните сортове пшеница и как те да се използват в приготвянето на домашни десерти.
Времето така бързо минава, че настъпи час за обяд. Всички вече са отпуснати и разговарят помежду си. Чашка кафе след обяда и сме готови за нови рецепти и споделяне.
Следва какаова паста с типово брашно, замесена и разточена на ръка. Гарнирана с ванилов крем Англез и пресни плодове. Започваме дискусия за ванилията, а малко по-късно опитваме от още горещата паста. Прекрасен десерт за след обяда.
Завършвам курса с приготвянето на италиански меренг със захар мусковадо и прилагането му в пухкави сладки с кокос и какаови зърна.
При всички рецепти има история, моя си, лична, както е и във всеки пост. Рецептите, които предлагам са вдъхновени от реални случки, хора и желанието ми да направя един десерт вкусен и здравословен.
И накрая всички си тръгват усмихнати, с подаръци от Слънце Луна и Кулинарно – в кухнята с Йоана.
Очаквай още! Предстои Коледна работилница.
Благодаря на Жорката, който беше мой асистент.
В работилницата от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.
Рабфак - "Наш дурдом голосует за Путина"
[видео]
[край на видеото]
Клипът на скандалната група "Рабфак" стана хит на само в рунета, Reuters писа за него, коментирайки, че във връзка с повторното кандидатиране на Путин президент в Русия има взрив на политическата сатира. Само за първата седмица "Наш дурдом..." бе гледан над 200 000 пъти, след коетоYoutube започна да слага странни ограничения (не за сефте путинският режим забранява спъва видеоклипове), но тутакси се появиха десетки клонинги.
Песента е от името на душевноболен, недоумяващ защо в отговор на въпросите за "Газпром" или "Лукойл" получава усмирителни инжекции от санитарите. Припевът е:
Все так сложно, все так запутано,
Но разбираться некогда, брат.
Наш дурдом голосует за Путина,
Наш дурдом будет Путину рад.
Буквален превод: Всичко е толкова сложно, толкова объркано,/ Но няма време да се ориентираме, брато. / Нашата лудница гласува за Путин, /Нашата лудница ще се радва на Путин.
"Рабфак" написват песента за конкурса за най-добра агитация против путиновата партия "Единна Русия", обявен от опозиционния блогер Алексей Навални. Групата е засипана от покани и концертният им графикът им вече е запълнен до януари. Любопитно е, че автор на текста е Александър Елин, който преди 10 години написа хита "Такого как Путин" за момичешкия дует "Поющие вместе", които пееха "Хочу такого, как Путин, полного сил, такого, как Путин, чтобы не пил".
"Мисля, че това е еволюция на цялата страна. На всички отначало много им хареса, а след това престана да се харесва в един момент" - обяснява промяната Александър Елин. "Отначало това беше някакъв такъв дамски възторг, а сега е напълно мъжко недоумение, разочарование и неразбиране. Ние фиксираме ситуация, която вече съществува." Този месец "Рабфак идват в Москва и са готови да участват в опозиционните акции. "Ще участваме във всичко. Правим го, за да ни чуят максимално количество хора, за да си размърдат мозъка максимално количество хора."
Питам се за ситуацията в нашата лудница. Дали започва да преминава дамският възторг от пипането на мускула Му?
Призвание
Срещат се Христо Стоичков, Диего Марадона и Пеле. Марадона казал: - Преди един ден Бог ми каза, че съм най-добрият футболист на света! Пеле поклатил глава и отговорил: - На мен пък преди един час Бог ми каза, че аз съм най-добрият футболист на света! Стоичков невъзмутимо отвърнал: - Не помня да съм казвал такова нещо! Усмихни се, България! Социологът Цветозар Томов обяви, че напуска Пловдивския университет, който удостои Христо Стоичков с почетното звание доктор хонорис кауза. За това кой е най-добрият футболист в света може и да се спори. Всеки обаче трябва да си гледа призванието. За да не се стигне до там Стоичков да учи студентите на правилен български език, а някой професор да провежда футболни тренировки на латински.
5 квадрата: суша, въглерод, шист и градските пчели
На сухо
На 28-29 ноември в София, парк-хотел Москва, зала Европа, ще се проведе Национален Семинар “Център за управление на сушата в Югоизточна Европа: съвременен модел за мониторинг, оценка и влияние на засушаванията в България”. Може да се регистрирате просто като слушател, а ако сте истински спец, представете доклад или постер. __________________________________________________________________________________
За нисковъглеродните инвестиции
Изглежда, че ноември месец е наситен с форуми, семинари и дискусии (най-якият е на Горичка): Българското у-ще за политика, Посолството на Федерална Република Германия в България и Посолството на Великобритания в България организират конференция на тема „Въздействие на нисковъглеродните инвестиции върху икономиката”. Денят отново е 28 ноември. Целта на конференцията е да представи и дискутира възможностите и предизвикателствата на ниско въглеродните инвестиции за българската икономика в навечерието на 17-ата конференция на ООН по изменението на климата в Дърбан, Южна Африка.
__________________________________________________________________________________
Скрийте този СО2
Докато отделяните емисии на въглероден диоксид в атмосферата достигат нови рекордни количества: екоорганизациите За Земята и Грийнпийс настояват управляващите да не допускат инжектиране на СО2 в в земните недра на България. В момента в Народното събрание тече разглеждането на законопроект, който цели да регламентира прилагането на технология за улавяне и съхраняване на CO2 (УСВ). България трябва да транспонира Европейска Директива, в която е указано правото на избор на всяка страна-членка дали да разреши прилагането на УСВ на своя територия. В изявлението си организациите допълват, че в България няма подходящи геоложки условия за УСВ, защото страната се намира в сеизмично активна зона.
__________________________________________________________________________________
Шист-опад
В интересен материал Дневник отправя поглед към проведената в петък дискусия за изследванията на залежите от шистов газ на територията на България. През юни месец правителството обяви, че след конкурс е избрало американската петролна компания “Шеврон” (Chevron) да направи проучвания за извличането на шистов газ от терен край Нови пазар. Използваните технологии обаче крият неизвестни и рискове, които предизвикват остра полемика между защитници и противници на идеята. Министрите на икономиката Трайчо Трайков и на околната среда Нона Караджова в петък отново настояха проучвания за шистов газ да има, но при спазване на най-високите екологични изисквания.
___________________________________________________________________________________
Пчелите и градът
Знаем - пчелите изчезват, а неотдавна разбрахме, че може да намерим малко от тях на покрива на хотел Хилтън в София. Изглежда пчелите и градът са нещо съвсем актуално. Във Филипс (Philips) са разработили концепция, която ще позволи да станем градски пчелари, да повиши броят на „градските пчели” и естествено да има достатъчно мед за всички. Така Мечо Пух може най-накрая да напусне кваритрата си в гората и да намери работа в големия град. Уау! Браво Филипс, браво!
___________________________________________________________________________________
Ако би мрели, по-добре да бегаме от Цецка Цачева
На върха на политическата йерархия в страната ни, в която председателят на законодателния орган в България по конституция е в тройката на най-важните постове, неочаквано открихме днес жертвоготовна фигура. В отговор на ироничен намек, че изглежда готова да умре за Бойко Борисов, Цецка Цачева уточни пред Би Ти Ви, че била готова да умре за [...]
Шоуто свърши!
Силвио Берлускони беше странна птица, а публичните му изяви бяха истинско шоу. Той умееше да говори така, че да го разбере и най-простият, той поляризираше и ходеше по нервите на държавни глави и премиери. Но ако говорим сериозно, оставката на Берлускони е облекчение за стоящата на ръба на финансовата катастрофа Италия. Самовлюбеният италианец, който носеше обувки с високи токове, за да изглежда по-висок, а напоследък беше редовен клиент и на козметичните хирурзи, винаги се изживяваше като човек на народа. И италианците го обичаха. Берлускони беше най-дълго управлявалият министър-председател в следвоенната история на Италия. Атмосферата започна да се променя едва през последните две години. Берлускони просто прекали. Неговите забежки и секс купони с малолетни проститутки бяха твърде много за италианските избиратели, които иначе му простиха толкова много. Те му простиха, че натъкми законите така, че да се отърве от съдебно преследване; че постави телевизията на практика под...
Logitech: производството на продукти на базата на Google TV беше грешка
Швейцарският производител на компютърна периферия Logitech International съобщи, че вече няма да произвежда хардуерни продукти на базата на наличните в момента версии на Google TV и ще изчака появата на по-късни варианти на платформата. От Logitech нарекоха съществуващия вариант на Google TV "незавършен", признавайки обаче, че самата концепция на Google TV е доста удачна. Главният изпълнителен директор на Logitech Гуерино ди Лука заяви, че пускането на първото поколение продукти, базирани на Google TV, е било грешка от страна на неговата компания, която е трябвало да бъде предвидена още преди провала на продажбите на разработките. "Google TV е отлична концепция, но към днешна дата устройството Logitech Revue, работещо на базата на този софтуер, определено е незавършено", казва де Лука. Той добави още, че решението на компанията да продава Revue на цена от $ 299 също е било грешка, тъй като така то се е оказало непродаваемо на масовия пазар. Според него, малко след появата на Revue в продажба Logitech е намалила цената за него от 299 на 249, а след това - и до 99 щатски долара. В своя изказване пред инвеститори тази седмица де Лука призна, че работата по Revue е довела до допълнителни загуби и "недоинвестиране" в други проекти. Ще припомним, че в края на октомври Google пусна обновена версия на Google TV. От Logitech засега все още не са решили дали ще доставят продукти на базата на обновената софтуерна платформа.
Данъчни блокираха активите на Nokia в Румъния
Ресурсът Bloomberg, позовавайки се на румънската новинарска телевизионна мрежа Realitatea TV, съобщи за налагането от страна на данъчните власти на Румъния (ANAF) на запор върху всички активи на Nokia, намиращи се на територията на страната. Силовата мярка е породена от огромните задължения на финландската компания към данъчните власти в съседната държава, чийто предполагаем размер е около 10 милиона щатски долара. Както е известно, на 29 септември Nokia обяви официално за предстоящото закриване на своя завод в Румъния, в който работят около 2 500 души. Провежданото от компанията преструктуриране е свързано с промени в стратегията за развитие на гиганта, както и с понесените през последните месеци загуби. Поради факта, че финландската компания на практика напуска страната, местните данъчни власти явно са решили да се застраховат. "Решихме да блокираме активите като предпазна мярка, за да се избегне продажбата им, преди Nokia да заплати дължимите средства на бюджета", заяви ръководителят на ANAF Сорин Блейнар. От Nokia отказват коментар относно решението на финансовата институция. Засега остава неизвестна и причината за натрупването на дълг към румънската държава с такива размери от страна на производителя. Според версия, лансирана от ресурса Convert News, финландската компания все още не е изплатила на държавата дължимите средства за транспорта на суровините и материалите, необходими за производството на мобилни устройства. Convert News съобщава също, че съкратените от завода на Nokia работници са получили обезщетение в размер на три брутни работни заплати. За сравнение, напускайки Германия преди време (при прехвърлянето на производството в Румъния), Nokia изплати на служителите от закриващия се завод обезщетение в размер на 30 брутни заплати. Заводът на Nokia в Жуку, Румъния
Не е свирка, а биберон
Детство мое, реално и вълшебно. Не се тревожете, защото вече детството няма да ви е потребно. Не за друго, а скоро то ще бъде част от живота ви поне 8 часа дневно в работните дни. Ако извадите късмет, може и извънредно да се включи и през уикендите. Скоро нервните сутрини, аранжирани с псувни, че пак ни се налага да работим, ще бъдат тотално изкоренени. Вместо това ще се събуждаме, засмукали пръст в устата, в очакване някой да ни повие и накърми. Тогава в нежната зора на утрото, майката, о, майката-държава ще се надвеси над нас, ще ни смени пелените, ще ни нахрани. После ще ни потупа нежно по гръбчето и ще ни прати на работа. А ние, гукащи от удоволствие, ще се трудим с усмивка на уста. Странно е, че досега, неблагодарните ние, не сме оценили безкрайната грижа на властта. Останали сме слепи за уюта и комфорта, осигурявани от държавата от раждането до смъртта. В опита си да получи поне малко благодарност от своите деца, нашата майчица направи последната отчаяна крачка, за да получи...
Доктор Стоичков ви поздравява
Христо Стоичков не е точно човек на науката, но легендарната българска осмица току що получи звание Доктор Хонорис Кауза от университета в Пловдив, втория български град, известен като "културната столица" на страната. Титла донякъде неочаквана, наистина, за този, когото българите наричат понякога "Ицо Мамата" заради цветистия му език - но в крайна сметка не е ли все пак митичният ляв на Барса един от най-известните в света техни сънародници?
Не, относно нападателя Стоичков няма спор. Златната топка от 1994 остава в сърцата и душите на повечето любители на този спорт като гениален играч, "талантлив гамен на българския футбол", както казва моят приятел и колега блогър Акрам Белкаид. Автор на невероятни попадения, майстор на впечатляващия и неочакван успех на българския отбор на Мондиал 1994 (достигнал до малкия финал), преди дългото му спускане към ада, което продължава и до днес. Всички си спомнят, разбира се, както левия му крак, така и проклетия му характер. Поведението му на терена заслужаваше само по себе си вниманието на камерите. Проклетията на Стоичков преследваше както реферите, които той тероризираше не без майсторлък, така и съотборниците му, пришпорвани непрекъснато с ръкомахания до лакътя - едно упражнение, за което няма как да бъде обвиняван в липса на енергия.
Без съмнение българите го обожаваха, той беше тяхната декомплексирана гордост и доказателство, че тяхната малка страна, потънала в депресията на 90-те можеше да даде нещо на света. При това не какво да е: играч на Барса или треньор в Южна Африка, "Ицо Камата" (другият му прякор, сигурно произлязъл от способността му да "промуши" защитата на противника на границата на засадата) остана верен на себе си - "проклетото хлапе" от Пловдив, отишло в столицата да играе за ЦСКА. Защото тук колкото гледаха играта му, толкова четяха и по устните му, занятие станало национален спорт! На това място добрият тон ни забранява да навлизаме в подробности, но дългите послания срещу съдиите, играчите на противника, времето, терена и останалата част от света са може би най-добрата илюстрация на това, което може да се нарече български (балкански) "гений на псувнята", който свързва редица поколения на едно и също семейство със заплахи за сексуални действия, видимо принудителни, но пък енциклопедично разнообразни. Да, когато "Камата" беше ядосан, децата трябваше да са по-далеч от телевизора.
Но както често се случва, краят на кариерата на един такъв гений се губи в пясъците на скандалите на дребно и неправдоподобни завръщания към отправната точка. Както много други футболни звезди, през последните години Стоичков се правеше, че играе (ЦСКА София, САЩ, Саудитска Арабия, Япония...) преди да се отдаде на треньорска кариера в Южна Африка, от която се запомниха лингвистичните му усилия, и дори в собствената си страна от 2004 до 2007, период отбелязан с многобройни скандали. За наднорменото тегло няма да става дума...
Днес Христо Стоичков изглежда окончателно е затворил тази страница, за да се посвети единствено на ролята си на световна знаменитост. Роля, която е решил да играе изцяло в полза на своята страна и най-вече на партията ГЕРБ на премиера Бойко Борисов, с чието лично приятелство се хвали (или може би е обратното...). Той се появява често в неговата компания и подкрепи мощно кандидатът на ГЕРБ за президентските избори Росен Плевнелиев, произвеждайки прескомюнике, в което обясняваше, че "Росен" и "Бойко" са единствените "истински мъжкари" в тази държава, очевидно населена с политически женчовци... Стоичков вече беше получил пост на "почетен консул" в Барцелона, но някои се забавляваха да си го представят дори и в костюма на държавен глава.
Последната му титла провокира лавина от похвални отзиви и няколко иронични усмивки. Официално бившият играч е възнаграден за цялостната си кариера, но също и за приноса му за изграждането на нова спортна зала на Университета. Един единствен човек засега определи като "срамна" тази номинация: става дума за Цветозар Томов, шеф на катедрата по Приложна социология в Пловдивския университет, който обнародва оставката си, изпратена на ректора Запрян Козлуджов. В текста той припомня, че не за пръв път университетът присъжда хонорис кауза на спортисти. "Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек" - пише социолога. Защо ли му трябва на всяка цена да разваля празника? "...Tъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем" - аргументира се професор Томов*.
*Използвам случая, за да изпратя приятелски поздрав на лекаря, който лекува децата ми в София. Той носи същото име и титла като героя на статията и неотдавна истински ни помогна. Благодаря, Докторе!
Текстът е публикуван на френски в блога Western Balkans на Le Monde. Превод на български: Биволъ
Калоян Димитров: Всяка година таксите скачат, а субсидията за университетите намалява
Калоян Димитров е председател на Студентския съвет на УНСС. В началото на годината той бе преизбран за втори мандат, като ще остане на поста до 2013 година. Роден на 10 април 1987 година в Бургас. Там е завършил и средното си образоване.Има бакалавърска степен по публична администрация, а в момента учи за магистратура по финансов мениджмънт. - Предупредихте за протести на студентите. Каква е причината за вашето недоволство? - За пореден път бяхме изненадани с ново предложение за промяна в Закона за висшето образование. Това става чрез новия закона за бюджета за 2012 година. Там става въпрос за размера на студентските такси. Ние предвиждаме, че ще се стигне до увеличение на семестриалните такси , които плащат студентите. Предложението е таванът на семестриалните такси да стане 2/3 от базовия норматив, който се плаща от държавата за издръжката на един студент. Сегашната разпоредба гласи, че таксата не може да бъде повече от 1/2 от норматива, т.е. 50 на сто от издръжката....
Д-р хонорарис кауза по ценоразписа на художника Борисов
Практиката да се купуват дипломи за някакво образование, макар и всеизвестна, все пак е официално незаконна, а формално- преследвана от закона. Стига да „хванат” някого, както стана с прословутата Калина Илиева и фалшивата й „германска” диплома, предизвикала скандал по една случайност преди тя да бъде назначена на важен държавен пост от това правителство и да [...]
Google усилено разширява Google+ екипа
Google са готови на всички, за да прокарат път в областта на социалните мрежи на своята Google+ и естествено – да я наложат като безспорен лидер. За тази си цел, интернет търсачката дава всичко от себе – средства, ресурси и иновационни идеи. Наред с това, Google непрекъснато обогатява партньорската си дейност с фирми, които биха могли да предоставят такива услуги, които да превърнат Google+ в най-добрата и предпочитана от аудиторията социална мрежа. Нещо повече – компанията непрекъснато работи и по това да разширява Google+ екипа и присъединява към него новодошли на технологичната сцена дребни фирми и сдружения. Още през месец септември тази година започнаха усилени преговори между Google и Katango. Последните са притежание на влиятелните предприемачи от Kleiner Perkins. Katango се появява в света на технологичната индустрия съвсем наскоро – в началото на лятото на 2011 година. Основно, фирмата специализира в областта на социалните мрежи и мобилните приложения, където и прави дебюта си през юли месец. Katango разработва система за сортиране и разпределяне на приятели и групи в социалните мрежи и указателите с абонати и контакти в мобилните телефони. Всичко това е от изключително значение за изгряващата все още на сцената на социалните медии Google+. Очевидно няколкомесечните преговори между Google и Katango са минали успешно – и за двете образувания. Преди няколко денонощия официален представител на Katango заяви пред медиите и аудиторията, че преминават към екипа на социалната мрежа Google+. От Google също потвърдиха предстоящото да се осъществи сливане. Говорители на лидерите сред интернет търсачките допълниха, че са силно впечатлени от работата на Katango и съвместната им дейност със сигурност ще постигне ефективни резултати. Все още няма точна и ясна информация във връзка с това каква цена са заплатили от Google, за да придобият Katango. Най-вероятно обаче сделката ще бъде финализирана възможно най-скоро, за да започне по-скоростно и неотложната работа по Google+.
Намери се един достоен човек. САМО ЕДИН
Социологът и преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" напуска учебното заведение заради наскорошното издигане на бившия футболист и селекционер на националния отбор Христо Стоичков до "доктор хонорис кауза" на този университет:
"От медиите научих, че Пловдивският университет е присъдил званието доктор хонорис кауза на г-н Христо Стоичков.
Няма да коментирам въпроса с какви постижения в сферата на науката и образованието новоизлюпеният почетен доктор на Пловдивския университет е заслужил тази чест. Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. Това звание е присъждано на българския футболист Христо Бонев, италианската футболна звезда Карло Анчелоти, както и на германския футболен деятел Енгелберг Неле.
Случаят с г-н Стоичков, обаче, е връх на тази срамна традиция, предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек.
Личното ми мнение е, че това унижава не само Вас и членовете на Академичния съвет на университета, които сте пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти на Пловдивския университет, които нямат нищо общо с него.
Тъй като не искам да споделям подобно унижение, настоявам незабавно да прекратя трудовия си договор с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
Ще дам, според силите си, гласност на това писмо и изразената в него позиция, тъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем."
Калифорнийско хлапе – новият Стив Джобс?
След трагичната загуба на легендарната IT икона – Стив Джобс – медиитте, анализаторите, а и самата аудиторията започнаха да си задават въпроса и да правят предположения кой ще заеме неговото място. Голяма част от критиците логично спрягаха основателя на лидерите сред социалните мрежи Facebook – Марк Зукърбърг – за достоен и безспорен заместник на Стив Джобс в ролята на водача в технологичната индустрия. Противниците на тази теория крепяха съжденията си предимно върху довода, че Марк Зукърбърг е все още твърде млад, за да бъде поставен наравно с основателя на Apple. От известно време насам обаче журналистите и анализаторите обърнаха погледа си и предложиха още по-млад заместник на Стив Джобс – калифорнийско хлапе от Саут Бей. Томас Суарез е едва на 12 години. Неговата крехка възраст дори не му позволява да си създаде акаунт в социалната мрежа Facebook, но затова пък калифорнийският хлапак вече има основана компания зад гърба си. Томас Суарез стартира CarrotCorp преди близо две години. Компанията е ориентирана към разработването и разпространяването на мобилни приложения за устройствата iPhone, iTouch и iPad. Както сигурно ви е направило впечатление, от името на компанията CarrotCorp (Корпорация „Морков”), става ясно, че малкият IT гений има за свой кумир Стив Джобс, който избира ябълката за символ на своята корпорация. Дванадесетгодишното хлапе от Калифорния – Томас Суарез – вече се радва на голям брой почитатели и последователи. Момчето постигна завиден успех с приложенията си Earth Fortune и Bustin Jieber. Програмата Earth Fortune ежедневно прогнозира късмета на планетата ни, а Bustin Jieber е закачлива шега към нашумелия напоследък, също млад, изпълнител. Томас Суарез започва кариерата си, повлиян и инспириран от дейността на Стив Джобс. Калифорнийското хлапе основава компанията си и започва разработването на мобилни приложения, след като усилено преминава курс по обучение за Python, C езика за програмиране и Java.
3: Използване на видео в страничката с общността
Тъй като днес е неделя и е време за малко забавление, ще споделя моето мнение за използване на видео в страницата за общността.
Добра идея е да направите добро видео, което да се възприеме добре от потребителите. Това важи не само при процеса на създаване на общност, но и вече когато имате критичната маса и искате от общността да направи нещо полезно и за двете страни.
Примери
Нека да видим няколко примера, които са добри за първите стъпки на общността.
- Посланието трябва да чисто и ясно – ние правим това, вие можете да правите това, ето как да го направите.
- Не повече от 30-40 секунди за този етап на създаването на общността.
- Потребителите имат повече доверие в продукта/идеята, ако видят лицата на тези , които са го създали.
Идея
Планирайте къде ще се намира видеото на страницата и посочете с ръка, къде потребителят може да се регистрира, за да стане част от общността.
Схема
За да приключа серията за създаване на малка страница на общността, ще направя една скица на това как аз я виждам, така, че да бъде ефективна:
О да!
Приятна неделя и не забравяйте да излезете извън Интернет, защото вашата общност го прави :)
Още по темата:
В Шотландия правят екологични фериботи
Екологичната вълна превзе шеметно умовете и фабриките на технологичната индустрия. Наред със зелената електроника у дома, се радваме вече и на широка гама от екологично чисти автомобили – електрически, които не замърсяват околната среда с вредни емисии. Очевидно зелената политика трайно започва да се прокрадва в сектора на транспорта, защото съвсем наскоро стана ясно, че в Шотландия е започнало производство на първите в света екологични фериботи. Шотландското правителство лично оповести новината по повод стартирането на зеления проект за създаване на екологично чисти фериботи. Представители на местните власти зарадваха аудиторията и журналистите с подробности около дейността по разработването на зелените фериботи. Стана ясно, че те ще се правят от шотландската компания Ferguson Shipbuilders. След публичен конкурс за спечелването на инвестицията именно те спечелиха почетната възможност да разработят екологичните продукти. Стойността на инвестицията е 20 милиона лири (32 милиона щатски долара). Зелените хибридни фериботи ще са първи по рода си в света, въпреки че, вече станахме свидетели и на създаването на подобни машини в Ню Йорк, където бяха проектирани и демонстрирани екологични кораби. В Китай пък преди известно време бяха разработени соларни пасажерски фериботи. От Ferguson Shipbuilders ще произведат общо три модела зелени фериботи. Тяхната основна функция ще е да транспортира жителите, гостите и туристите на групата от островите Hebrides. Водните превозни средства ще са хибриди, защото едновременно ще бъдат захранвани с дизелов и електрически мотор. Според шотландските власти, вредните емисии ще бъдат намалени до максимум, а за в бъдеще проектът може да бъде подновен, за да се даде ход и на създаването на напълно екологични чисти фериботи.
КОГА ЛЪЖАТ МЪЖЕТЕ
Веднъж един дървар сечал дърво на брега на реката и изпуснал в нея брадвата си. Той седнал на земята и заплакал от мъка. Тогава му се явил Бог и го попитал:
-Защо плачеш?
-Как да не плача, Господи! Изпуснах брадвата си в реката и сега нямам с какво да изкарвам прехраната на семейството си.
Господ бръкнал в реката, извадил златна брадва и попитал:
-Тази ли е твоята?
-Не, не е моята - отвърнал дърварят.
Господ отново бръкнал в реката и този път извадил сребърна брадва.
-Може би тази е твоята? - отново попитал той.
-Не, и тази не е - поклатил глава дърварят.
Третия път Господ извадил желязна брадва.
-Да, да, тази вече е моята! - радостно възкликнал дърварят.
-Виждам, че си честен човек и съблюдаваш заповедите ми - рекъл Бог. - Вземи за награда и трите брадви.
Заживял дърварят в охолство, но, не щеш ли, един ден в реката паднала жена му. И той отново седнал на брега и горко заплакал. И Бог отново дошъл и го попитал защо плаче.
-Как да не плача, Господи! Жена ми падна в реката.
Тогава Бог извадил от реката Дженифър Лопес и попитал:
-Това ли е жена ти?
-Да! - радостно възкликнал дърварят.
Смръщил се Бог:
-Защо този път ме излъга?
-Виждаш ли, Господи, - въздъхнал дърварят - бих ти казал, че това не е моята жена, но тогава ти би извадил от реката Катрин Зита-Джоунс. Аз отново бих ти казал, че това не е моята жена и накрая ти би извадил нея. Като награда за честността ми би ми дал и трите. Аз не бих могъл да ги изхраня и ние четиримата бихме били много нещастни.
Извод: Когато мъжете лъжат, го правят с достойнство и за всеобщото благо!
Къде в света се прави наука? САЩ остават световния мозък
На 10 ноември, компанията ThomsonReuters представи глобалната класация на първите 50 частни университети в света. Номер 1 в списъка – Калифорнийския университет за технологии. Първите шест университета са само в САЩ и всички американски са 27 от 50. За тези, които казват, че предстои скоро разпад на САЩ, трябва по-често гледат тези рейтинги. Съединените щати [...]
Търсене
Архив
RSS Абонамент
"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.
Ново: Публикуване
- Информацията от RSS канала на pressbulgaria.com се публикува автоматично и в gramophon.com.
2004 - 2018 Gramophon.com