Сериозно, кой може да кръсти детски бонбони сливки ленивки?

Нямам идея. Но е факт.

Intel представи новото поколение сървърни процесори Knights Corner и Xeon E5, които са ключови елементи в стратегията на компанията да създава все по-мощни и по-икономични чипове. До 2018г. производителят се надява да достигне до съвършеното отношение мощност- разход на енергия за да създаде свръхбърз и енергоефективен суперкомпютър. Новите чипове Kinghts Corner изглеждат като едно добро начало за осъществяването на този план. За пръв път по време на конференцията SC11, Intel представиха пред публика процесорът с кодово име Kinght Corner, който разполага с повече от 50 ядра и е проектиран за употреба в най-натоварените системи. Устройството използва хибридна технология като е изградено от стандартни ядра за процесори тип x86 и специализирани такива, които ускоряват работата на процесора, така че той да може да се справя лесно с множество на брой едновременни операции. По време на конференцията Intel представиха и сървърните чипове Xeon E5, които са базирани на микроархитектурата Sandy Bridge. Един от моделите в новата серия, Е5 2600 доставя двойно по-добро представяне от сървърния чип Xeon 5600, който се основава на предходната технология ,Westmere, която Intel използваха, сподели техническияя и маркетинговия директор на компанията, Джо Кърли.

Операционната система на Google вече официално задвижва повече от половината смартфони по земното кълбо, обявиха от Gartner. Според проучването на фирмата, участието на пазара на Android след средата на годината се е удвоило спрямо лятото на 2010 година като е достигнало 52,5%. За сметка на неговия успех, операционната система на Nokia, Symbian, както и iOS отчитат спад в потреблението за летните месеци, предаде Electronista.com. Процентното участие на Symbian на пазара на мобилни устройства е достигнало 16,8%, а iOS едва 15%, но това лесно може да се обясни с изчакването на потребителите за появата на новия iPhone 4S. От своя страна Research In Motion също отчитат известен спад в популярността на устройствата с BlackBerry OS. Тяхното участие на пазара се равнява на 11%. Най-лошо, според Gartner, се представя операционната система на Microsoft. През лятото миналата година, софтуерният гигант заемаше 2,7% от пазара на смартфони, като сега участието му е спаднало до 1,5% или това са 1,7 милиона доставки на смартфони в търговската мрежа. Дори операционната система на Samsung, Bada, отчита по-висока популярност, което се дължи главно на новите модели смартфони и новата версия на софтуера. Bada OS заема 2,2 % от световния пазар на мобилни устройства. От гледна точка на останалите мобилни телефони, Nokia зае първо място с близо 24%, а Samsung втората позиция с 17,8%.

От компанията за антивирусна защита и интернет сигурност AVG Technologies обявиха резултатите от последното си проучване, а именно, че децата знаят също толкова много за технологиите, колкото и техните родители. Проблемът, според фирмата е, че родителите не осъзнават този факт. Само 7 % от възрастните, взели участие в това изследване, смятат, че децата им знаят повече за интернет пространството от тях. По-рано тази година от AVG публикуваха изследване, според което е по-вероятно децата да притежават технологични умения, отколкото житейски такива. Така например, 58 % от децата на възраст между 2 и 5 години се справят успешно с някоя по-елементарна компютърна игра, докато 52 % от тях могат да карат колело. Също така, 63 % могат да работят с компютър, но само 20 % умеят да плуват и 11% могат да си връзват връзките на обувките. Според данните на компанията 72 % от родителите признават, че следят уеб дейността на децата си като цели 41 % от тях им позволяват да държат компютрите си в собствените си стаи. Нещо повече, 62 % от родителите позволяват на малолетните си деца достъп до социалните мрежи. 47 % от родителите на 10-годишни признават, че децата им ползват Facebook като числото нараства до 53 % при родителите на 11-годишни. „Възрастните често приемаме за даденост десетилетията на обучение, на които се позоваваме всеки път, когато се обвързваме с други хора. Но не със същата лекота можем да управляваме социалните ситуации.“, това твърди главният изпълнителен директор на AVG Дж.Р.Смит, цитиран от CNET News. От изследването още става ясно, че 43 % от децата между 10 и 13 години прекарват два часа дневно в изпращане на текстови съобщения.

В това издание слушаме музиката на големия пианист и органист Booker T. Jones и групата му The M.J.'s. Новите албуми са Tha Funk Capital of the World (2011, Mascot) на неуморната фънк машина Bootsy Collins и Slow Bombastik (2011, Flyin' High) на холандската джаз банда Monsieur Dubois. Освен новите сингли в началото, в края се запознаваме с интересната компилация These Are The Breaks (2011, Ubiquity), събрала 12 соул и фънк парчета, от които са се възползвали със семпли едни от най-значимите съвременни продуценти.

1 ЧАСТ:


Booker T. & the MG’s – Be Young, Be Foolish, Be Happy / Stax 

2 ЧАСТ:

ECFR (The European Council on Foreign Relations) пуснаха един доклад, отнасящ се за отношенията между арабските революции, случващи се днес, и Европейския съюз и държавите в него. Преди няколко месеца, в началото на бунтовете (когато от протести се превърнаха в нещо ново, като пример е Либия) през февруари, написах, че европейската политика трябва да получи [...]

Новият таблет на Amazon Kindle Fire, който тепърва започва своето разпространение на пазарите по света, е вече любимец не само на публиката, но и на самите разработчици, сочи проучване на Appcelerator. Изследвайки предпочитанията на всички разработчици, специалистите установиха, че новият таблет се предпочита масово пред останалите платформи. Близо 50% от разработчиците в САЩ предпочитат да създават софтуер за продукта на Amazon, предаде Electronista.com. На интернационално равнище, Kindle Fire заема второто място по популярност сред разработчиците- 43% са го посочили като предпочитание за работа. Интересно е, че останалите таблети с Android, които вече са си изградили стабилна потребителска публика изостават по популярност сред разработчиците. Най-голям интерес за тях на световния пазар представлява Samsung Galaxy Tab (56%), а в САЩ е на второ място след Kindle Fire. Резултатите от проучването сочат, че Motorola Xoom се радва на един и същ успех сред разработчиците както в САЩ, така и в останалите страни по света. На последно място в класацията са най-големите конкуренти на Kindle Fire, новият модел Nook Color на Barnes&Noble, таблетът Nook и HTC Flyer. И трите таблета се движат в рамките 24-25%. Съвсем различна е ситуацията при таблетите, които не оперират със софтуера на Google. Безспорно най-популярен тук е iPhone, като 91% от разработчиците желаят да пишат програми за него, а iPad стои на второ място със 88% популярност.

Британският безпилотен космически самолет за многкратно изпозлване е получил една от своите най-важни системи - охладител и топлообемник.

Според ръководителя на Роскосмос, космическият апарат 'Фобос-Грунт' има време до януари включително.
"Ние имаме време до януари включително , апарата да остане на орбита , но през първите дни на декември , ще се затвори 'прозореца' за полет към Марс"

Бизнесмен от Сингапур е заплатил 1 милион долара , за да може заедно с цялото си смейство да полети в космоса като туристи. по информация от агентство Френс Прес , по информация от представител на компанията Virgin Galactic, която предлага на всички желаещи които имат 200-250 хил долара , да си купят билет за полет в космоса.

Ръководството на Роскосмос е взело решение да не продава на космичеси туристи местата на руските космонавти в корабите 'Съюз', поинформация от 'Интерфакс' по думи на източник от ракетно космическия отрасъл.

Обратното броене до парламентарните избори след две години може да е започнало с края на октомврийската изборна кампания, но лично аз престанах да броя колко пъти за месец-два Бойко Борисов прави твърди намеци на ДПС в публичното пространство. Най-запомнящия се беше реверансът му към въпросната партия от последната нощ на изборите, когато дон Борисов поздрави [...]

На 14 ноември 2011в 7:14:03 наше време , от пускова установка 5 на площадка номер 1 на космодрума Байконур, при съдействието на екипите на Роскосмос , е реализиран старт на ракета носител 'Съюз-ФГ' с космическия кораб 'Съюз ТМА-22' .

1. В кои държави все още има ограничения за български работници? Все още 10 страни-членки на ЕС прилагат ограничения за български и румънски работници. Това са: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Франция и Холандия. 2. Какво дава право на някои държави-членки да налагат ограничения за български и румънски работници? В присъединителните договори на България и [...]

Китайският непилотиран космически кораб 'Шенчжоу-8' направи повторно скачване с модула 'Тянгун-1' - който е прототип на китайската космическа лаборатория. Процеса е преминал успешно, така са съобщили от Пекинския център за упрлвение на полетите.

Днес, 15 ноември "прадядото" на всички процесори, използвани в персоналните компютри, навършва 40 години. Става въпрос за Intel 4004. На този ден през 1971 г. на страниците на списанието Electronic News е публикувана за първи път реклама на процесора. Тя гласяла: „Въвеждане на нова ера в интегрираната електроника” Intel започва да разработва първия микропроцесор през 1969 г., по поръчка на японския производител на калкулатори Busicom. В рамките на проекта клиентът очаквал да получи дванадесет специализирани решения, но в процеса на подготовка инженерът на Intel Ted Hoff предложил четири универсални чипа, един от които станал процесор 4004. По-късно процесорният гигант купува правата за технологичния дизайн на изделието, проправяйки му по този начин пътя към масите. Техническите характеристики на "прадядото" поразяват въображението: тактова честота 108 KHz, способност да обработва 4-бита за такт; брой на транзисторите - 2300; дебелината на един транзистор - 10 микрона; цена $ 200. Ако сравним 4004 със съвременните процесори, то 40 години еволюция са увеличили производителността 350 хиляди пъти, консумацията на енергия е намаляла 5 хиляди пъти, а цената на един транзистор се е съкратила 50 хиляди пъти. Според техническия директор на Intel, Justin Rattner, "Общото количество изобретения, внедрени в индустрията през последните 40 години, са съпоставими с изобретателната активност на човечеството през последните 10 хиляди години." Да се нарече 4004 централен процесор в традиционния смисъл на думата е невъзможно. За това определение е най-подходящ моделът на Intel 8088, който през 1981 г. е бил използван в компютъра на IBM PC 5150, превърнал се в истински предвестник на революцията, която е направила PC неразделна част от съвременния свят.

Отговорът на този въпрос е лесен - просто отивате на сайта на библиотеката на Националния статистически институт и разглеждате дигитализираното фотокопие от протоколите. Освен от първото преброяване, в библиотеката са достъпни и данните от следващото - през 1885 г.

От библиотеката на НСИ дават възможност за безплатен онлайн достъп до създадените 2306 дигитални страници, включващи статистически данни по окръзи и населени места за населението по пол, възраст, "женитбено отношение", професия и поданство в Княжество България и Източна Румелия.

В Деветашката пещера зимуват 60 000 прилепа от 11 вида, като два от тях са включени в Червената книга. Това е една от най-големите колонии на летящите бозайници в Европа, а ако имахме малко повече усет за интелигентен туризъм, можехме да я превърнем в чудесна възможност за реклама на страната ни. 60 000 прилепа на едно място със сигурност звучи екзотично за свикналия с холивудското кино западняк и вероятно той ще направи връзка между нощните твари и живеещия в северната ни съседка граф Дракула. България наистина е екзотична със своята все още запазена природа и невероятните гледки, които все по-рядко можете да видите в подредена и култивирана Европа или в САЩ. Това, че една страна е екзотична, обаче не значи, че е част от Третия свят. Защото само в Третия свят биха позволили такъв произвол с природните им богатства, какъвто виждаме днес в България. И Америка е екзотична с нейните национални паркове, но когато един български студент решил да се облекчи зад храстче в Йелоустоун,...

По времето на Живков пенсионната възраст бе 55 години за жените и 60 за мъжете, а изискваният трудов стаж за пенсия бе съответно 20 и 25 години. Пенсията се определяше на базата три години с най-висока заплата, по избор на пенсиониращият се. Нямаше пенсионни фондове, НОИ и т.н.. Имаше брой пенсионери по сумата на пенсиите и общият държавен бюджет ги осигуряваше.

Никола Манев е професор по Наказателен процес. Той преподава в Института за правни науки към БАН, в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и Нов български университет. Манев е преподавател в Националния институт на правосъдието. Той има над 70 научни публикации, участвал е в редица поправки на Наказателно-процесуален кодекс (НПК), както и в изготвянето на новия. Миналата седмица парламентът прие нови поправки в НПК. - Професор Манев, поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които бяха приети миналата седмица, ще стимулират ли нашата правосъдна система да работи по-добре? - Поправките, приети от парламента, са добри и навременни. Това, което законодателят е опитал да направи и ще видим дали то ще действа ефективно, е да се ограничи възможността едно дело да се връща многократно в съдебна фаза от по-горните инстанции към по-долните. Дава се възможност на касационната инстанция да решава делото по същество. Другото полезно нещо е, че се връщат петчленните...

Навремето в магазин на Кореком влиза един старец да си купи газова печка, но продавали само на чужденци. Един англичанин го съжалил и поискал да му плати печката. Извикали ченгето, което отговаря за продажбите, и той поискал документ за роднинство. Англичанинът отговорил: - Имаме общ прадядо, онзи с голямата брада. На вас остави "Манифеста", а на нас - "Капитала". Усмихни се, България! И си припомни славните времена на корекомите, когато влизаше в тях като в храмове, за да вдъхнеш аромат на сапун "Палмолив". Скоро и севернокорейците ще могат да се похвалят с подобна екстра - пожелаваме им да бъдат по-изобретателни в намирането на валута за "корекомски яйца" за децата и да се оглеждат за подходящи роднини. През това време ние, българите, ще се разхождаме на топло в лъскавите молове, защото парното и токът така или иначе ще изядат парите ни за излишни покупки. Що се отнася до "Манифеста" и "Капитала" - тях спокойно можем да ги скрием под леглото, а на онзи с брадата, в стилистиката...

Вижте чудните възглавнички , които Ива е направила за своите деца, като не забравите да се насладите и на прекрасния текст под снимките:)

Замисляли ли, сте се колко цвята има в една усмивка? Може би има жълто като слънчев ден в средата на юни или пък има зелено като разлюляно поле от детелини. А може би има и бяло като облачета-агънца, забързали се през небето…  прочети цялата статия

Вижте още идеи за плетене и шиене:

Нормално е след очевидна загуба на изборите да се поиска оставката на председателя на съответната партия. Разбира се, всяка подобна процедура изисква както съобразяване с устава, така и усет за моралните претенции и политическите последствия от една такава оставка. Никога не съм пестил упреците си срещу Мартин Димитров, особено когато приюти в СДС Иван Костов заедно с партията му. Още тогава тезата ми беше, че Командира рано или късно ще иска да досъсипе СДС и лично Мартин Димитров. След последните събития е вече очевидно, че лидерът на ДСБ отново иска да разцепи СДС. За кой ли път? За пети. От 2001 г. насам Костов люспеше като лук (без и сълза да пророни) партията, на която дължи цялата си политическа кариера. Той изгони Бисеров, Бакърджиев, Софиянски и много, много други хора от СДС (нима всички от тях бяха корумпирани?). След което самият той напусна, после взе, че се върна. Изобщо какво ли не направи, за да бъде последователно принципен, доблестен и добронамерен към „синята"...

Кубинските власти отправиха обвинения към Съединените щати в създаването на възможност за осъществяване на нелегални връзки към интернет на територията на комунистическата държава. Местните власти заявиха, че през април са арестували няколко души, които са печелели от подобни безжични мрежи, предаде Physorg. Официалната информация гласи, че неназованите администратори на интернет мрежите притежавали оборудване, което било или откраднато, или внесено нелегално на острова. Към него се числели сателитни антени, които осигурявали приемане и предаване на информация, която не е филтрирана от цензуриращата система на Куба. По този начин нарушителите можели да осъществяват и телефонни разговори, които не могат да бъдат подслушани от властите. „Тези дейности са били финансирани от Съединените щати. От там е дошло и използваното оборудване и инструменти. По този начин са били заобиколени системите за контрол.”, се казва във вестник „Гранма”, който е орган на местната комунистическа партия. Достъпът до интернет в Куба е силно ограничен. В световната мрежа могат да влизат само отделни университетски служители, изследователски центрове, държавни власти, доктори, журналисти и туристи. Заради ембаргото на САЩ държавата няма достъп до презокеанските оптични кабели и разчита само на сателитни връзки, които са много скъпи и бавни. За да се подобри свързаността на Куба с интернет между нея и Венецуела беше положен подводен кабел. Това стана в началото на годината, но кабелът все още не е пуснат в действие, като причините за това се пазят в тайна. Кубински блогър

Интернет потребителите ще получават предупреждение ако решат да посетят сайт, който не зачита правото им на неприкосновеност. Това ще стане възможно благодарение на нови инструменти, които се разработват от организацията World Wide Web Consortium (W3C), която се занимава с определянето на стандартите в световната мрежа, предаде BBC. W3C иска да предостави на крайните потребители възможност да управляват личната си информация и начините, по които тя се използва от трети лица. С помощта на нови стандартизирани технологии ще бъдат изобличавани сайтовете, които се опитват да следят посетителите и които не зачитат тяхната неприкосновеност. За да стане възможно въвеждането на новите защитни механизми ще бъде нужно активното съдействие както на потребителите, така и на създателите на интернет браузъри. „Потребителите постоянно имат чувството, че някой ги следи, а част от тях се притесняват за личната си информация. Ние искаме да разрешим този проблем.”, е заявил доктор Матиас Шунтер. Новите уеб стандарти ще позволяват на браузърите да дават инструкции на посетените сайтове да следят в по-малка степен потребителите. Самите сайтове ще бъдат информирани ако потребителят има желание да запази своите персонални данни само за себе си. Не на последно място, ще бъдат дефинирани стандарти и инструкции, които сайтовете ще трябва да следват ако искат да задоволят желанията на посетителите си. И в момента има някои опити за въвеждането на подобни механизми, но отделните браузъри използват различни подходи и това причинява обърквания и несъвместимости. Стандартизирането на процеса ще сложи край на тези проблеми.

Данните са предварителни и ще бъдат ревизирани, а и все още няма данни за много страни. Все пак, Естония и балтийските страни водят, а проблемни страни като Гърция са най-отзад в класирането. Интересна е Румъния, която от почти нулев растеж е скочила на 4.5% растеж – което обаче е еднократен ефект заради по-добра реколта в земеделието (25% растеж на земеделската продукция). Като цяло, обаче, почти навсякъде има забавяне на темповете на растеж.

Евростат: Растеж на БВП в страните от ЕС, % на годишна основа, 3-то тримесечие на 2011

В България износът продължава да расте, но с по-бавни темпове. Потреблението също расте. Обаче, спадат инвестициите, а вносът се увеличава. Данните за инвестиционната активност са най-важни като индикатор за бъдещия потенциал за растеж на икономиката – те, обаче, са най-волатилни и често се ревизират.

НСИ: Растеж на БВП на годишна база на България по елементи на крайното използване, трето тримесечие 2011

Блогът за икономика 2011

Областта за интернет домейни .xxx, която е предназначена за еротични сайтове, се сдоби с неочаквана група от клиенти. Големи университети се хвърлиха да купуват адреси там, но целта им не е да правят розови сайтове. Реномираните учебни заведения просто искат да предотвратят купуването на порно домейни с техните марки и използването им за създаването на сайтове, предназначени за аудитория над 18-годишна възраст. По този начин университети блокират и възможността имената им да бъдат свързвани със сексуални сайтове, предаде Digital Trends. „Не искаме някой да попадне на търговската ни марка, отваряйки даден порнографски сайт. Кой знае какво ще си помислят хората ако подобно нещо се случи.”, е заявил Тери Роб, който оглавява информационните технологии в University of Missouri-Columbia. Наскоро университетът закупи два еротични домейна. Това са missouri.xxx и missouritigers.xxx. Вашингтонския университет също влезе в групата на новоизлюпените собственици на розови домейни. Реномираното учебно заведение се презастрахова като купи адресите washu.xxx, washingtonuniversity.xxx и wustl.xxx. Удоволствието да притежаваш интернет адрес, който завършва на .xxx не е никак евтино. Регистрацията струва 200 долара, но за големите университети тази цена не е проблем. Вече стана ясно, че закупените университетски домейни няма да сочат към никакви сайтове и ще стоят празни. ICANN одобри еротичните домейни през март. Около 4 хиляди имена на знаменитости и държавни организации бяха забранени за регистрация, за да се избегнат злоупотребите. Очаква се до началото на следващата година регистрираните .xxx домейни да достигнат половин милион бройки.

Иранските власти признаха, че техни компютърни системи са били атакувани от опасния вирус Duqu, който е фокусиран върху шпионирането и източването на важни документи от корпоративни и други компютри. Атаката срещу Иран вече е овладяна и вирусът е под контрол, твърдят официалните източници, които са цитирани от BBC. Преди време фирми, занимаващи се с мрежова сигурност, посочиха Иран като една от осемте държави в света, които са най-силно засегнати от червея Duqu. Сега обаче, иранците твърдят, че са намерили метод, чрез който да сложат вируса под контрол. Иранската новинарска агенция IRNA е съобщила, че службите за компютърна защита на страната работят активно за блокирането на зловредната програма. „Разработихме софтуер, който служи за контролиране на вируса и го разпространихме сред организациите и фирмите”, е заявил бригаден генерал Голамреза Джалали, който оглавява иранската Гражданска защита. Джалали е добавил, че в момента се изготвя доклад, в който има списък с имената на всички организации, които са били засегнати от атаката на Duqu. Миналата година иранската ядрена централа беше атакувана от вируса Stuxnet. Тогава местните власти обвиниха Запада, че е отговорен за нападението, което имало за цел да забави развитието на ядрената програма на Иран. През април управниците на страната заявиха, че отново са атакувани, като този път това е станало чрез зловредна програма, наречена Stars.

Най-после единствената ни подводница остаря достатъчно, че да бъде пенсионирана. Това е добра новина, защото с нейното изпращане в музея България закрива подводния си флот. Това означава, че не само ще спестим разноските за заплати и поддръжка на „Слава”, но и защото вече няма причина да издържаме курсанти, които се готвят за подводничари, преподаватели, които преподават подводничарско дело, и съоръжения, които поддържат подводни лодки. За съжаление чухме и друго. След няколко години се очаквало да имаме нова подводница. Ако се излъжем да я купим, ще загубим не само от цената, която ще платим. Ще трябва отново да издържаме всички гореизброени курсанти, преподаватели, техници и съоръжения. Нека обясня какво имам предвид. Навремето Наполеон е казал: Който не издържа своя войска, ще издържа чужда. Това е крилата мисъл: хем кратка, хем мъдра. Но като я цитираме, трябва да помним и друго. Наполеон е автор на много мъдри изречения, но не е управлявал мъдро собствената си страна. След...

За да се гарантира по-лесен достъп на лекари, зъболекари, архитекти и специалисти от други професии до работа в друга държава от ЕС, като същевременно пазарът на труда стане по-гъвкав, професионалната квалификация на специалистите трябва да бъде признавана по-бързо, без да се прави компромис с надеждността и безопасността на тяхната работа за гражданите. Това са основните [...]

Какъв подарък искате да ви донесе дядката? Аз лично си мечтая за това, а вие?

Още по темата:

1. Искате ли да се посмеете?

Редовни студенти на възраст между 18 и 35 г. ще могат да заминат на лятна бригада в Германия. Заявката на страната домакин е за 250 души, които да се трудят поне по 2 месеца. Кандидатите трябва да знаят немски език и да не са в последен курс, съобщи Агенцията по заетостта. Молби със свободен текст и [...]

Южна Корея е една от най-добре развитите в технологично отношение държави в света. Поради тази причина комуникационната инфраструктура на азиатската страна е сред най-засегнатите от вълните със спам, които заливат електронните пощенски кутии. Спамът далеч не е само дразнещо явление. Той носи финансови загуби, които възлизат на стотици милиони долари. Южнокорейците са решили да борят спамерите чрез създаването на национална стратегия по проблема, информира BBC. За да заработи инициативата към нея трябва да се присъединят всички доставчици на интернет в страната. Идеята е да се блокират обичайните маршрути, които използват спамерите за да доставят непоисканите съобщения и да се пропускат само писма, изпратени от официални сървъри. В момента най-много спам се изпраща от заразени с вируси домашни компютри, които са свързани в ботнет мрежи. Критици на южнокорейската инициатива твърдят, че този подход за борба със спама ще донесе повече вреди, отколкото ползи. Така щели да се нарушат правата на хората, които работят от вкъщи. Името на инициативата е „Block 25” и то е вдъхновено от номера на порта, който се използва от домашните компютри за изпращане на електронна поща. Специалистите се надяват, че като блокират порт 25 хакерите вече няма да могат да използват личните машини за изпращане на спам. Последните проучвания показват, че около 80% от всичкия спам в света се изпраща от зомбирани персонални компютри.

На 14 ноември 2011, по време на редовното заседание на Комисията по икономически и парични въпроси към Европейския парламент, беше приет незаконодателен доклад относно Европейския семестър за координация на икономическите политики. Българският евродепутат от Групата на  ЕНП(ГЕРБ)  Илиана Иванова участва активно в дебатите и предложи ключови поправки по документа. „В този труден за ЕС момент трябва [...]

Състоялото се миналия петък съдебно заседание в районния съд в Манхайм (Германия) по иск на Samsung, обвиняващи Apple в нарушаване на три патента, свързани с 3G-технологията, дава основание да се предположи, че делото може да доведе до загуба на американската компания. За разлика от холандския съд, който отказва да разгледа обвиненията на Samsung, тъй като те се отнасят до основни стандарти на 3G-технологията, които трябва да бъдат лицензирани по условията FRAND, германският съдия се е съгласил да ги вземе под внимание. Той също така каза, че преди да се стигне до подаването на жалба, компания като Apple е трябвало да се опита първо да се споразумее за лиценза на патентите, в чието нарушение сега я обвинява другата страна. Доводите на адвоката на Apple за това, че двете компании правят бизнес от дълго време, и досега Samsung никога не са се опитвали да преговарят за лиценз до момента, в който не са ги обвинили в плагиатство, не са променили мнението на съдиите по този повод. В този случай съдията разглежда претенциите на Samsung за нарушаване на два от трите патента, посочени в делото. Следващите съдебни заседания по тези позиции ще бъдат на 20 и 27 януари съответно. Има голяма вероятност германският съд да застане на страната на южнокорейската компания, и да признае Apple за виновни в нарушаване на един от патентите на Samsung. В иска си последните настояват да се наложи забрана върху продажбата на устройствата на Apple на територията на Германия, които поддържат 3G, както и да получат обезщетение за вреди, претърпени вследствие на незаконни действия на американската компания.

Изглежда популярният сайт за видео клипове – YouTube – се подготвя за няколко козметични промени. Подобно решение едва ли е продиктувано само от необходимостта за постоянна модернизация на уеб дизайна, особено що се касае до толкова известни и често използвани сайтове, но и то стремежа на Google да популяризират своята социална мрежа. По всичко личи, че Google+ ще изиграе основна роля в обновяването на външния вид на YouTube. Голяма част от служителите на екипите, работещи за най-известните онлайн медии и блогове, вече се запознаха с промените в дизайна на YouTube. От тези източници стана ясно, че главната корекция във външния вид на сайта за споделяне и гледане на видео материали с абсолютна всякакъв вид насоченост е интегрирането на социалната мрежа от Google – Google+. Подобна промяна в страницата едва ли ще учуди някого. Същото се случи и след появата на Google Reader и Gmail. Малко след дебюта им, от Google побързаха да интегрират опциите за влизане в страниците чрез сайта за видео клипове YouTube. Междувременно, говорителите на YouTube все още не са давали никакъв коментар по повод козметичните промени, които предстоят и даже вече са започнали да се осъществят на страницата. Всъщност, няма кой знае какво да се каже по повод въвеждането на промените. Google чисто и просто продължават политиката си за свързване на всичките си услуги със своята социална мрежа Google+ – естествено с цел да я популяризират възможно най-скоростно. Нещо повече – от тук нататък потребителите на социалната мрежа от Google ще могат доста по-лесно и бързо да споделят своите любими видео материали от YouTube – нещо, което познаваме като особено често срещана практика и сред Facebook аудиторията. От Google не са дали сведения кога точно промените, въведени в YouTube, ще бъдат достъпни за потребителите от цял свят.

Александра Маринина, една от най-успешните писателки на Русия, пристига в България на 22 ноември. Поводът за гостуването е  20-годишната на ИК „Хермес“, както и премиерата на новата й книга „Смяната на мишената“, която излиза на българския пазар на 18 ноември.

Българските фенове на определената от списание "Ваш досуг" като Кралица на криминалния жанр ще имат възможност да разговарят с Маринина и да получат автограф в София на 23 ноември от 18.30 часа в "Хеликон - Витоша" и в Пловдив на 24 ноември от 18.00 часа в книжарница "Хермес - Централ".

 

Писателката вече гостува на българските си читатели през 2001 година и сега, 10 години по-късно, те отново ще имат възможност да се срещнат с нея. Маринина ще остане в България до 26 ноември.

Според предварителните данни на БНБ през септември 2011 година чуждите инвестиции са 193.4 милиона евро спрямо 104.2 милиона евро през септември предходната година. Увеличение от 86%.

Данните за август са ревизирани нагоре и чуждите инвестиции през август 2011 година са 152.3 милиона евро, спрямо 150.9 милиона евро през август на предходната година. Увеличение от 1%.

Два месеца растеж на ПЧИ са добра новина, разбира се, но тъй като данните са изключително волатилни и подлежат на множество ревизии, все още е рано да се определи дали става въпрос за тенденция. Ще трябват още няколко месеца растеж на ПЧИ, за да се потвърди начало на тенденция.

Много е рано за успокояване – има нужда от големи усилия за подобряване на инвестиционния климат в страната.

БНБ: Чужди инвестиции, млн.евро за 12 месеца

Блогът за икономика 2011

Има амбициите да е художник - откакто е станал на 20-22 години. От ранна възраст е бил насочен да се занимава с изкуство, но като млад се е движил в друг кръг. Сега вече му падат нови неща. В новите му идеи вече се вижда оформление. Хем е самостоятелен, хем има хора, които му помагат, но не са му равни. Каквото и да е правил до 21 години, се е случвало по-трудно. Сега му се отварят повече и по-широки врати. Лошото е, че е малко нетърпелив и ако се забавят нещата, не си довършва работата и започва друга. Има в чашата един облак от светлина - това значи, че има някакъв дар от бога, който е като изкуство, и си го носи вътрешно. Възможно е да има този дар като наследство от роднини, които не са били съвсем изявени и той развива това наследство. Прескочил е премеждия в живота си. Има разбиване на едно щастие - виждам го в тази форма, която е като счупен пръстен, но сега слага ново начало. И в изкуството има нещо ново, което трябва да реализира до края на януари 2008-а. Обича да пътува, независимо дали в чужбина или в България. Не обича много конкуренцията, не обича да го засенчват. Понякога копира другите, но не системно: вижда нещо от някой колега или в някаква изложба и го прави в друга схема. Обича да се рови между старинното и съвременното, да комбинира. Критичен е - не само в изкуството, но и към хората. Винаги ще намери реплика, с която да обоснове нещо в своя полза.

6 Август 2007г.

*Текстът е написан от гледачка на турско кафе, използвала утайката показана на снимката. ___________________________________________________________________________________

Първото, което бих променил в България, ако имах неограничени възможности е …
Бих ограничил възможностите си.

В себе си бих променил…
Бих искал да съм по бърз.

Едно нещо, което не трябва да се променя е…
Няма такова. На всяко нещо рано или късно му идва времето.

На Форум Промяна ще говоря за …
…. Промяна. Ще се опитам да представя част от моите проекти, които според мен имат отношение към темата на форума.
_________________________________________________________________________

Форум Промяна е на 26 ноември, събота в Модерен театър, София.  Запазате вашето място ТУК

Най-влиятелният представител сред социалните мрежи – Facebook – съвсем скоро може да срещне застрашаваща опасност пред себе си. Конкурентната й борба до тук е безпогрешна и компанията на Марк Зукърбърг успява всячески да задържи позицията си на челната позиция в сектора. Съвсем скоро на сцената на социалните мрежи ще се появи нова такава и то специализирана и посветена специално за ислямската аудитория. Запознайте се със Salam World – мюсюлманският Facebook. В превод името на социалната мрежа означава „Здравей, свят” и в действителност много скоро от сайта й ще могат да се поздравяват хора от цял свят, хора обединени в религиозните си убеждения или просто в интереса си към исляма. Salam World е социална платформа, базирана в Истанбул. Идеята за създаването й дават група от влиятелни турски и руски бизнесмени. Досега в социалната мрежа те са инвестирали достатъчно средства, за да привлекат вниманието на аудиторията с атрактивна реклама и надеждни обещания. Според непотвърдени източници ислямският Facebook – Salam World – ще стартира до няколко седмици. Това не пречи обаче вече стотици хиляди души да са заявили желание за членство в социалната мрежа. Всички те са отпратили исканията си и чакат покани. От Salam World, на свой ред, са инструктирали бъдещите си потребители, за момента само да въведат своите e-mail адреси. Освен централата си в Истанбул, Salam World ще има клонове в Дубай, Лондон, Москва, Кайро и Ню Йорк. Нещо повече – социалната мрежа за мюсюлмани и за всички онези, които искат да научат повече информация за исляма – ще бъде преведена на 15 езика, сред които са и английски, руски, арабски, френски и немски. Последната интересна новина около Salam World е, че създателите й от групата на руските и турските бизнесмени, възнамеряват да интегрират в страницата система за електронно разплащане. В тази връзка инвеститорите на социалната мрежа вече са уредили подробностите около партньорската си дейност с крупна индонезийска банка.

Продължавама с обиколката на Влади из Западните Балкани. Почнахме с Будва и Котор, бяхме и в Дубровник за последно. Днес ще поемем към Сплит, Трогир и преди да стигнем Загреб, ще видим Плитвишките езера. Приятно четене:    

Сплит – Трогир и нощувка в Seget Donji –  в хотел “Medena” 3***

След закуска заминаваме за Сплит. Пътуването до там минава неусетно. Влизаме в

Сплит

Оставяме автобуса близо до пристанището и и ни дават малко свободно време. След по – малко от час, се събираме пред палмите до пазарчето. И както се разхождам по тротоара, между автобуса и палмите,където трябваше да се съберем, минавам покрай множество сергии за сувенири и други дреболии. Разглеждам набързо и тогава виждам ,че навътре и надясно започва някакъв „тунел” да го наречем,защото тръгва от нивото на пътя – навътре. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Сплит"][/caption]     В началото имаше няколко кафенета, но колкото по – навътре влизам, толкова по – интересни неща виждам и толкова по – апетитно започва да мирише на сръбска скара,плескавици и дюнери. Влизам аз навътре и се чудя къде да седна, за да мине времето, което са ни дали. И виждам едно кафе, с масички отпред. Две – три от масите имаха и люлки до тях. Канапе – люлка.  Ха – ха. Вземам си едно кафе (почти навсякъде го сервират с чаша вода –  да им се чуди човек –  как може да пият горещо кафе със студена вода).   Сядам на люлката и се отпускам блажено. След  като се почерпих ,продължих по пътеката, за да видя къде ще ме изведе. Това тунелче ме изведе точно на пазара –  доста оживено място, пълно с плодове, зеленчуци, подправки и дрехи. И понеже не бях сигурен, дали точно тук трябваше да изляза, върнах се обратно до там, откъдето бях влязъл и пресякох през пътя. Групата тъкмо се беше събрала под палмите и започна нашата обиколка. Пак на руски език естественно. Изобщо не си правих труда, нито да слушам, нито да си превеждам, нито да помня какво ми се говори. Това е унижение за мен –  да съм тръгнал на почивка и да се напрягам, да слушам чужда реч, да си я превеждам и да я помня. Тя си приказва жената, аз си блея небрежно по стените и по небето, снимам си с камерата и чакам да свърши, че да видя докъде ще стигнем и да питам как да се върна, там, където ще се събираме. Прави ми впечатление че дори и в старите градове, има доста нетрадиционни места за пиене на кафе – доста оригинални при това. На някакви стъпала по дворовете на Старите градове (имам предвид на Трогир, Сплит например) –  сложили по една мека малка възглавничка от двете страни, а по средата парче квадратно (колкото позволява площа на каменното стъпало) –  лакирано дърво –  достатъчно голямо, за да събере по две – три чаши; 1 – 2 бутилки и пепелник. Та си сяда измореният турист на стъпалото на възглавничката,протяга си краката по другото стъпало напред и си пие по нещо набързо. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Сплит"][/caption]   Та идва ни пак свободно време около час и половина. Тогава аз минавам по пазарчето, да видя да си купя  едни къси панталонки,че аз наистина съм тръгнал без къси панталонки, мислейки си, че в средата на септември –  няма да е толкова топло... да,ама не –  просто си купих едни, дори нямах и къде да си ги обуя, просто седнах на една крайбрежна пейка под палмите и си ги обух... После седнах на кафе на кокетните кафета под палмите по крайбрежната алея. С лице не към морето, а към тротоара, пред заведенията. И виждам аз по едно време, че в сградите срещу мен също има кафенета, с едни много тесни тераси, които гледат към морето. Наистина тесни се оказаха –  с един бар-плот –  от край до край на терасата,тесен, колкото да събере чаша,бутилка и пепелник и едни високи бар – столове. Просто отидох и там след кафето, изпих и една малка водка...  с  мноооооого лед и чаша вода и си гледах отвисоко –  много яка панорама... Та след всичко това просто нямах време и място за друго – отиваме на автобуса и тръгваме за Трогир. От Сплит до Трогир разстоянието е само около 28 км. Влизаме и в

Трогир,

спираме  близо до пристанището, минаваме по едно дървено мостче над един канал, който  отива към морето , минаваме покрай няколко кафенета с едни супер меки, удобни  и големи канапета и влизаме в Старият град.

[singlepic id=12005 w=500 h=375 float=center]

  Наистина много ми харесаха тези Стари градчета –  да им се ненарадва човек – толкова тесни улички, толкова красиви места – и за гледане, и за похапване, и за пиене на нещо. Минаваме и покрай катедралата там. И решавам да я разгледам,плащам си входа и влизам, гледам набързо и тръгвам да се качвам към върха на кулата там –  по едни много тесни стълби, които се вият около стената ( а по средата остава кухо ( в смисъл имаш чувството, че ще залитнеш и ще паднеш). И докато се кача до върха на кулата по тесните стъпала, и кракара ми започват да треперят от страх... А горе, точно там, където е „кухото”, както се изразих има една решетка, на която като стъпиш и погледнеш надолу, имаш усещането, че си стъпил във въздуха върху дантелена решетка. Но пък гледката отгоре към целият град, залива, пристанището и морето определено си заслужава. Слизаме и продължаваме –  ха в тази уличка, ха, в онази –  то като лабиринт едно такова и накрая излизаме. Остава ни време за по още едно кафе или бира и обратно на автобуса. Продължаваме за мястото, където ще спим тази вечер –

селището се казва  Долни Сегет

– а хотела –  “Medena” 3***.

Стигаме до хотела. Това се оказва огромен хотелски комплекс. Влизаме вътре в хотела, оставяме си багажа там и сядаме по канапетата, да си чакаме реда за настаняване. През това време ( обикновено оставам последен за настаняване, за да имам време да разузная какво има в хотела ), разглеждам наоколо какво има – магазин за сувенири, нощен клуб,интернет огромен ресторант,доста голямо фоайе и фитнес зала( която така и не видях къде е, ама имаше табелки по стените, показващи, че я има). Качваме се към стаите. Оказа се, че има и фризьорски салон, който отваря рано (още преди да започне закуската ). Моята стая беше на последният етаж, едва ли не последната по коридора. Оставям всичко и тръгвам навън, за да видя какво още има наоколо. Слизам по стъпалата и отивам към изхода за плажа. Отпред имало и още един бар с билярд в него. Продължавам по пътеката към плажа. Минавам покрай едно асвалтирано игрище (става и за футбол, и за скейборд и за ролкови кънки –  който каквото иска), по – надолу има 1 – 2 тенис корта и чак тогава е плажа. Хващам по крайбрежната алея и тръгвам надясно... Вървя, вървя, минавам покрай много готини заведения със супер големи, меки и удобни канапета и бирарии. Свършва асфалтираната алея. Аз продължавам –  следва една пътека сред иглолистни дървета,където под сянката на борчетата можеш да поседнеш на плаж. През тази горичка срещам и нудисти. По – нататък имаше едни бунгала,след тях имаше някакво вилно селище, палми, кактуси с едни такива червени плодчета с бодлички. И така около 3 – 4 км, да съм се отдалечил от хотела, но реших да се връщам, за вечеря. Прибирам се изморен, обличам се и слизам за вечеря... В един огромен ресторант, колкото футболно игрище. Хотела е с две крила, свързани помежду си с една огромна площ, където е разположен ресторанта. Минавам, показвам си номера от стаята на жената, която седи на една маса на входа на ресторанта. Тя отмята нещо в листите си и аз минавам... А сега накъде?  Да, накъде? Да се изгуби човек в ресторанта. Имаше не една, не две, не три, а цели четири Шведски маси в четирите края на ресторанта, за да могат повече хора едновремено да си вземат вечерята. И се напълни този ресторант с хора. Аз определено за първи път вечерям в толкова огромен ресторант. Избирам си една Шведска маса и се нареждам, награбвам си две чинии пълни с куп с лакомства и сядам. Похапвам бавно и оглеждам другите туристи там. При мен седнаха едни австрийци. Заговорих се с тях –  оказа се, че те били седем дена на почивка в този хотел... . Уааааааааааааа –  и аз искам така... [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Наблюдавах също и това, колко човека обслужват този ресторант, как го правят и колко бързо: върху белите покривки бяха сложени по едни четвъртити по – малки покривки ( на каре), които се оказаха за еднократна употреба ( някаква по – плътна и специална може би цветна хартия). Н всяка маса имаше салфетка, вилица,лъжица и нож. От време на време минаваше човек от персонала с една количка и отсервираше. И когато някой се наяде и си тръгне и след него мине човека да отсервира –  много бързо пипа –  в една средна ваничка на количката избутва останалата храна от чиниите, хвърля салфетките,слага големите чинии на една купчина, малките на друга,чашите на другата полица, вилици, лъжици и нож в една друга ваничка, събира тази допълнителна хартия – покривка, избърсва трохите, слага нова такава хартия – покривка, слага нови лъжица,вилица ,нож и салфетка и отминава..., за да може да седне следващият. И ако някой иска да пие по нещо, казва си и те му го носят... И съм си поръчал аз една бира и си я чакам. През това време реших да ида да си сипя още малко от един сос, който много ми хареса и малко саламче. Ставам аз, и с едно око си гледам масата –  да не бърза човека да ми събира нещата... И гледам –  няма го... И само докато се обърна и да си сипя малко сос и салам, салата и да си тръгна към масата ( която си беше точно на 3 – 4 крачки) и гледам... . всичко ометено, почистено, сменена хартия – покривка, нови вилици, лъжица и нож и нова салфетка... И няма и помен от човека, който свършил всичко това... ХМ. Как ли го правят... Идва ми бирата и аз пак съм седнал на чисто... А хората продължават да прииждат на вечеря... И аз реших да се поинтересувам, колко ли хора могат да вечерят тук в ресторанта. И след вечеря,като си тръгнах, и седнах  на масата при лелята, която отмята номерата на стаите на гостите на хотела на входа на ресторанта... И я попитах колко Особи ( така се казва –  Особа – персона) –  могат да вечерят тук... И жената само ми показа последният номер на последният лист от тези, на които тя е отмятала... :  843 души били зачислени за вечеря тази вечер... ХМ... Боже колко ли храна се е наготвила и колко ли неизядена се е изхвърлила, за да се нахрани толкова народ... И да остане време да се приготви и закуска на сутринта за същият този народ... От най – различни нации –  имаше и китайци, кубинци, руснаци,австрийци,поляци, французи... . . И продължавам да я питам –  колко е капацитета на хотела? –  –  –  1200 души... . ХМ.

[singlepic id=12002 w=500 h=375 float=center]

  Прибирам се в стаята, подремвам малко и излизам да търся диско наоколо. Имаше в съседният хотел, малка беше,хлапета имаше около 15 – 20 ( ми то в този голям хотел –  само възрастни туристи имаше –  кой да ти ходи на дискотека след полунощ. ). И към хотела имаше диско бар ( някакви дългокраки каки танцуваха на пилон), ама никой нямаше... . . Странно... . Поседях около половин час на интернет и си легнах някъде към два часа  след полунощ,след като минах през една гореща вана. И ставам на сутринта към 6ч, за поредната закуска, след което тръгваме за Плитвички езера и Загреб.   От този ден напускаме брега на морето и тръгваме

към вътрешността на страната за Плитвичките езера

Хващаме нагоре по един стръмен склон на планината, през чукарите нагоре и пред нас се разкрива целият бряг от птичи поглед. Вижда се и Трогир в далечината. Скоро морето се скрива зад планината и започват поредните тунели –  по – къси, по – дълги... Да се чуди човек, как са ги пробили през планината. Минаваме също и през един доста дълъг тунел – повече от 5100 метра... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Плитвишки езера"][/caption] Правим  кратка почивка на едно крайпътно заведение, малко преди Националният парк „Плитвички езера”. Заведенеито се казва :” MACOLA”. Тук до самото заведение има една заградена площ, на която могат да се видят живи мечки – 2 – 3, и една сърничка. А вътре в самото заведение имаше и няколко препарирани мечки,лицица и няколко други горски обитатели.   Тук искам да отбележа,че може човек дори

до там да стигне и с обществен транспорт:

Транспортната линия е Split – Sibenik – Zadar – Karlovac – Zagreb. Тръгва в 5 ч, сутринта от Сплит и е в Загреб около 13:30 ч. ( точно по това време докато бяхме там, мина и този автобус, та се загледах в разписанието му). Интернет адреса на тази транспортна фирма е : www.atpsi.hr.   Та гледахме мечките, пихме по нещо и продължихме. Пристигаме на

Плитвишките езера

Слизаме, минаваме по едно дървено мостче и си чакаме реда да влезем. Раздават ни билети (по 110  хърватски куни / HRK/ ). А за групи е 100 куни. На нас ни събраха по 100 куни. На обратната страна на билета има карта на езерата, на входа също има една по – голяма карта на езерата, на входовете и изходите, на връзките с корабчето и местните автобусчета. Важно е да се знае всичко това, от кой вход се влиза,по коя пътека/ маршрут/ се минава , от къде за къде се взема корабче, къде има места за почивка. Защото маршрута е около 2 – 3 часа. И е нужно ако сте група, да следвате пътеката, по която се движат всички от групата. За посещение на езерата се предлагат както 2 – 3 часови маршрути, така и целодневни, та дори и тридневни ( за да видите всичко, ви трябват поне три дена). Площтта на целият парк с езерата е ококо  294,82 кв. км. А адреса на езерата е : www.np-plitvicka- jezera.hr      

  Още от входа ви предупреждават какво не може да се прави там:

• не може да се прави боклук ( 230 души се грижат за опазването на парка, езерата и природният феномен),
• не може да се къпете в езерата,
• не може да ловите риба, не може да се отклонявате от макрираните пътеки.

Ние тръгваме от вход 1. Още от входа се вижда първият голям водопад –  те са няколко, следват множество пътечки,езера ( всяко си има име). Просто следвате групата, ако сте с група,или тълпата туристи, ако сте сами. Нашият маршрут минаваше през по – голямата част от водопадите и езерата. По средата на всичко това ( след около час и половина ходене и гледане), има една полянка, и 2 – 3 места /заведения/, откъдето можете да си купите храна,скара,бира,лакомства и да се подкрепите. Има и WC –  там. Маси и дървени пейки са разположени по цялата поляна –  зелена и чиста. Уникално чиста. И езерото там ( едно от езерата). Тук е връзката с ферибота ( екологично корабче, което не замърсява въздуха с отровни газове). То пристига на всеки час ( понякога идват по две едновременно). Събира около 90 души. Следва да сте  на опашката, за да може да се качите. Това корабче вози около 20 минути. Тук си показвате билета от входа за езерата – показвате го на корабчето ( пазите си го докрая). Преминаваме с това корабче цялото това езеро по дължина и слизаме от другата му страна. После пак продължаваме пеша, известно време, после стигаме до друго корабче, с което минаваме по вода около пет минути ( брега се вижда насреща). После по една стръмна пътека със стъпала,Излиза се на пътя. Там пристигат едни бусчета с вагончета –  минават и нагоре и надолу... Ние вземаме влакчето ( така да го наречем), за надолу –  по пътя надолу. Слизаме една спирка по – надолу. Там обръща. И от там имаме около 800 метра по равна пътека и излизаме на изхода, където ни чака автобуса... Всички минаха оттам –  по тази пътечка от влакчето до изхода. Да, ама не и аз... Отляво на пътечката се вижда едно от езерата ниско долу... А малко по надолу –  от  дясно тръгва една многооооо стръмна пътечка със стръмни, тесни вити стъпала, която минава покрай входа на малка пещера,после се пъха отдолу под една скала и излиза на нивото на това езеро... Определено отклонението си заслужава. И тук приключва видеото от езерата. http://www.youtube.com/watch?v=m2zXoBFW-xE Следва бързо изкачване обратно на тези стъпала нагоре ( около 265 бяха някъде)и на тагадък надолу по пътеката, за да догоня групата. Събираме се, минаваме по дървеното мостче,качваме се на автобуса и продължаваме за Загреб. Постепенно излизаме от планиският терен и се насочваме към равнината. Минаваме през малки и по – големи села и селища,къщите са пръснати посред полето, нямат огради между тях (от  пътя и си направо в двора на къщата) –  много царевица, зеле, развиват си земеделието тези хора, няма ги пустеещите земи. Минаваме и през гр. Крагуевац –  последният град, преди Загреб, който по време на войната –  1991 – 1994 – а година е бил важна отбранителна позиция. И тук по старите и неремонтирани къщи си личат следите от шрапнелите по мазилката, на някои къщи само са ги замазали, а на други си личат дупките. Повечето къщи са с положена нова замазка и няма и помен от шрапнелите. В края на града отляво се вижда на една поляна музей на войната –  на открито –  самолет, танк,военни камиони... И на фона на това си играят малките деца от махалата... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Дева Мария в Загреб"][/caption]  

Влизаме в Загреб

и отиваме към хотела, който се оказа на самият вход на града –  една от първите сгради на влизане в Загреб –  беше нашият хотел –  Hotel “HOLIDAY “, на ул. ” Jankomir “25. А точно в съседната сграда, която е също част от нашият хотел, само че се води на номер 27, била и дискотеката... ”Pleasure Dome Club” – Ама не ви я препоръчвам –  беше минало полунощ,а на входа вземат 10 евро, за вход, вътре малка кока – кола 0,250 л –  е 19 куни ( около 5,80 лв) –   7 куни = 1 евро. А вътре нямаше никой, но за това в последната част.   Очаквайте продължението Автор: Владимир Георгиев Снимки: авторът   Други разкази свързани с Обиколки из Западните Балкани – на картата:

За никого не е тайна споразумението за съвместна работа между лидерите в областта на интернет търсачките от Google и южнокорейските производители на електроника LG. Досега източниците бяха разпространили из медиите само факта, че двете компании работят по съвместен телевизор от ново поколение. Днес стана ясно, че той ще бъде представен на аудиторията догодина. Нещо повече официалният дебют на съвместно създадения от LG и Google телевизор ще се осъществи на Consumer Electronics Show (CES) 2012. Конференцията, респективно демонстрацията на телевизора от ново поколение от LG и Google са насрочени за месец януари догодина. През последно време лидерите от Google усилено търсят партньори, които да им помогнат за създаването на мащабна екосистема. За нея е предвидено интегрирането на характерни интернет функции и набор от опции в традиционните телевизори. Очевидно интернет търсачката е спряла избора си на LG, които вече дълги години се славят с успеха си в индустрията за производство и разпространяване на телевизори. На свой ред, южнокорейската компания също ще има изгода от партньорската си дейност с Google. Оптимистичните надежди за бъдещия общ успех формират единодушното решение на борда на директорите в LG да интегрират своите продукти с Google TV софтуера. Същевременно, по операционната система има още какво да се направи, за да придобие в действителност завършен вид, както и да премахне досега съществуващите и силно коментираните от критиците и журналистите дефекти. От Google дори са присъединили към екипа за подобряване и модифициране на Google TV софтуера и разработчиците, ангажирани с поддръжката на мобилната операционна система. Представители на интернет търсачката споделиха, че компанията няма да щади средства и ще привлича и други фирми в проекта за усъвършенстване на Google TV.

Проучване на анализаторите и журналистите от консултантската фирма Universum разкриха факт, който най-вероятно няма да учуди никого – почти всеки наскоро завършил висшето си образование млад специалист предпочита да работи за известна и вече изявила се влиятелна компания от технологичната индустрия. Изследването, същевременно, показва, че най-желаните работодатели са лидерите в IT сектора – Google и Apple. В проучването на Universum взимат участие близо 6700 млади професионалисти. Част от тях вече са започнали развитието на кариерата си, други – са тепърва излезли от елитни университети от цял свят. Приблизително 20% от анкетираните новоизлюпени таланти посочват Google като най-атрактивните работодатели, за които с радост биха работили. На второ място в класацията за най-желани работодатели се нарежда конкурентите на интернет търсачката – Apple. Около 13% от участниците в проучването на Universum не скриха желанието си да станат част от екипа на създателите на iPhone и iPad устройствата. Третото място също е отредено за компания от IT индустрията. Според резултатите на консултантската фирма 9% от младите професионалисти смятат Facebook за най-привлекателната компания за стартиране на кариера и развитие. За сега липсва какъвто и да е коментар от Google, Apple и Facebook във връзка с проучването на Universum. Със сигурност обаче резултатите от изследването на консултантската фирма може само да радва трите безспорни лидери в IT индустрията. Позитивната оценка на младите таланти винаги е била търсена от Google, Apple и Facebook. Другите посочени отговори на въпроса за най-желан работодател от младите професионалисти са ФБР, Walt Disney, Amazon, Sony, Microsoft и ЦРУ. Като общо заключение Universum споделят своето наблюдение, че младежите по никакъв начин не се боят от стресова и напрегната работа в динамична и постоянно развиваща се среда.

От известно време заедно с други политиканстващи безделници разсъждаваме над въпроса дали България се нуждае от нов политически проект, десен ли да е този проект, в случай че се нуждае, и как точно да изглежда, ако се окаже, че трябва да е десен. Дискутиращите се обособиха в два лагера – такива, които смятат, че дясното пространство се нуждае от чисто нов проект, без „старите муцуни” и старите партии, които трябва да бъдат оставени на спокойствие (и доизживяване) до следващите избори, когато малката им подкрепа вероятно няма да им позволи да влязат в парламента, и онакива, които са на мнение, че един нов проект допълнително ще дораздроби дясното и ще го унищожи. Една от тезите на втория лагер беше, че преди да се захвърли нещо старо, трябва много внимателно да се обмисли и анализира защо старото е престанало да ни служи както такова, каквото сме го познавали, на което аз, воден от лошия си навик да се изказвам в притчи, отговорих с въпроса дали застъпниците на това схващане анализират защо старите им обувки пускат вода и им мокрят краката, преди да решат да си купят нови. И тези стари чепици се превърнаха в емблема на дискурса. Понеже в него аз само зададох въпрос, но не заех позиция по този въпрос и не предложих отговор, който да ме нареди в единия или в другия лагер, правя го сега.

Според мен няма стара, нова, автентична или неавтентична десница. Десницата е като църквата. Православната църква не е свещеническата организация, а са всички миряни, кръстени в Христа. Свещеничеството во главе със Синода е клир, макар че често се нарича неправилно „църква”. Така и десните политически партии са „клирът” на десницата, но самата десница – това са всички дясно мислещи хора, които се нуждаят от професионално политическо представителство във властта. Въпросът е кой ще ги представлява. В случая десницата е нещо като работодател, който събира оферти от партиите и онези от тях, които дадат достатъчно добра заявка, че ще защитават интересите й чрез властта, припознава като десни партии и им дава доверието си. Очевидно работодателят не е особено доволен от наемника си в лицето на „автентичната десница”, както обичат да наричат себе си старите десни партии, защото е оттеглил от него почти цялото си доверие. Това, че СДС, ДСБ и останките около Клуб „Сенатор” събират общо само няколко процента доверие, изобщо не означава, че дясномислещите хора в България са останали само няколко процента. Напротив, на всички избори, които са се случвали досега, става ясно, че лявомислещите хора са си все толкова, колкото са били винаги, а останалите, които гласуват по най-различни причудливи начини, по принцип са десни или поне „антилеви”. Тоест десницата няма свой представител във властта и или трябва да си намери, или да си създаде. Оттук и моят отговор на въпроса: да, България се нуждае от нов политически проект и, да, този проект трябва да бъде десен.

Какво значи един човек да е с ляво или с дясно мислене? По принцип десните хора приемат, че имат достатъчно качества като трудолюбие, интелигентност, постоянство и морал, за да могат да се реализират в една среда на свободна конкуренция. Те приемат също така неравенството в обществото за нормално и за резултат от свободата. За тях равенството е винаги насилствено. То може да съществува единствено като равенство пред Бога и закона, но не и като равенство във възможностите и резултатите. Нещо повече, за десните хора неравенството е здравословен двигател на прогреса, защото в крайна сметка всеки човешки стремеж е желание да се премине от едно качество в друго, по-високо, било материално, духовно или емоционално качество. Десният човек знае, че винаги има някой по-добър и по-богат, и с действията си се стреми да стане като него. Левите хора, без това да ги прави по-малко честни и морални от десните, вярват, че равенството е не само възможно, но и желателно, за да се развива обществото добре. Те, разбира се, се заблуждават горчиво, защото нито равенството е възможно, нито пък опитите то да бъде наложено изкуствено и на сила са довели обществата до нещо добро. Левият човек живее с осъзнатия или пък с подсъзнателния страх, че няма да се справи в условия на свободна конкуренция. Често е прав да мисли така за себе си и никой не бива да му се сърди. Ето защо левият човек се бори за общество, където всички да са относително добре, за да може и той да е относително добре покрай другите и това да му е гарантирано. Разбира се, в едно общество трябва да има както производство, така и разпределение, както конкуренция, така и солидарност. Хората не се раждат леви или десни. Докато съм млад, силен и конкурентен, най-вероятно е да съм с десни убеждения. Когато остарея, ще разчитам обществото да се грижи за моите здравословни и социални нужди и тогава убежденията ми рязко ще олевеят. Освен ако на младини не съм професионален активист, а на старини не ме сполети голямо наследство. Тогава ще е точно обратното. Диалектика…

Все по-често се забравя, че човешкото общество е възникнало и съществува само с една единствена цел – да осигури на членовете си оцеляване, сигурност и, ако е възможно, известно щастие. Доколкото политиката е начинът за управление на обществото, то нейната цел трябва да е абсолютно същата. Разбира се, в повечето случаи тя е съвсем друга и затова между политиците се появяват споровете около това кой е по-голям престъпник от другия, кой е по-голям некадърник и, от друга страна, кой е най-умният, най-добронамереният и най-компетентният, който може да постигне целта на обществото чрез политиката. Членството на България в Европейския съюз е своего рода политически борд, подобен на валутния. В обществото има консенсус по въпросите каква трябва да е политиката на страната, кои са нейните приоритети и какъв е краткосрочният и средносрочният й път на развитие. От тази гледна точка въпросът „Какво да се прави?” донякъде отстъпва пред въпросите „Кой да го прави?” и „Как да го прави?”. Техният отговор минава през отговора на един друг въпрос: „На какво и по какъв принцип се делят хората?”. Това, че се делят на леви и десни, както вече казахме, е следствие на други деления. Едно от традиционните за българите разделение е на русофили и русофоби. В първия лагер са попадали всякакви – от крайни консерватори до комунисти. Във втория по правило са всички, които са убедени, че цивилизационната ориентираност на България трябва да е към Запада, а не към Русия. „Фобия” не значи омраза, а страх. Русофобите не мразят руснаците, нито Русия, нито страната, нито държавата. Те се боят от руските имперски амбиции на Балканите и от техните последици за обществения и политическия живот в България. Тези страхове датират още от Кримските войни и, за съжаление, в повечето случаи са били напълно основателни. Те са основателни и сега, когато Русия безпрецедентно увеличава икономическа си мощ от началото на ХХІ век (над 50%), когато на практика официално се отказа от демокрацията и от възроди имперските си амбиции по отношение не само на „близката чужбина”, но и на други части от света, включително и на Балканите. Русофобите вярват, че българското общество ще бъде по-щастливо, ако се развива като западно капиталистическо общество и това ги определя като по-скоро десни хора. Русофилите смятат, че относителна стабилност и някакъв просперитет у нас могат да се гарантират единствено в руската сфера на влияние, пък дори това да минава през създаването и забогатяването на проруска олигархия. Това, естествено, ги прави да изглеждат по-скоро леви.

Но колкото и да е важно разделението на хората у нас според отношението им към Русия, за мен има едно още по-дълбоко и важно разделение, което се корени още в демографската картина на България от края на ХІХ век – разделението между самодоволни невежи, които си мислят, че могат всичко, и образовани и културни хора, които наистина могат нещичко, но са прекалено възпитани, за да надават популистки крясъци за това. И като казвам „възпитани”, казвам го в лошия смисъл на туткави, нерешителни, безхарактерни и неуверени. Това разделение е по-фундаментално и от разделението на русофили и русофоби, и от разделението между либерали и консерватори, и от разделението между леви и десни. Ако балансът при него се наруши, могат да станат пакости. А той ще се наруши, ако пострада нормалността. В политически смисъл нормалността ще се наруши, когато левицата и десницата не са представени справедливо и адекватно във властта, което ще означава, че политическият живот ще бъде поставен под съмнение. И доколкото в момента десницата не е представена справедливо и адекватно, нормалността е застрашена. Със сигурност мнозина биха казали, че десницата в момента е адекватно представена от ГЕРБ. Това не е така най-малкото поради три основни причини: идеологията на ГЕРБ не е дясна (доколкото тази партия има идеология), политиката на ГЕРБ не е дясна и кадровият ресурс на ГЕРБ не е десен. Това не е партия, която може да създаде традиция, а на десницата й трябва партия с традиция. Някой беше писал, че е готов да чака 30 години, докато израсне политическо поколение, както това става по обществената стълбица в Англия. Сигурен съм обаче, че не му е все едно какво ще се случва и кой ще управлява през трите десетилетия, докато крепнат „истинските” политици. Пък и като укрепнат, нали трябва да наследят някакви институции. Какви институции ще наследят? През трите десетилетия, през които ще растат новите политици, трябва да има среда, в която да растат и тази среда не е нито сегашната „автентична” десница, нито ГЕРБ. Трябва да има друга „обществена стълбица”, по която да се изкачват, защото по тази, която съществува сега, и 50 години да се качват, пак на същото място ще стигнат.

Създаването на Синята коалиция беше много сериозна заявка за нов десен проект. Най-голямото зло, което се случи на десните хора по отношение на тяхното адекватно представителство във властта беше „люспенето” и впоследствие разцеплението на СДС. Може би СДС не трябваше да става партия, знам ли. Не съм следил партийния им живот отблизо. Може би не е имало друг начин, но страничните наблюдатели като мен останаха с впечатлението, че „демократите” преядоха с власт и започнаха да се държат уродливо. Разцепването на СДС беше подигравка и обида към десните хора, независимо от причините, които са довели до него. Ето защо създаването на Синята коалиция беше нещо като нова надежда. За съжаление, изглежда в ръководството й не успяха да се разберат и СК просъществува съвсем кратко, за да се разпадне, ако не номинално, то поне в очите на хората, заради дребнави сметки и фасони. Всеки от старите лидери на СДС е натрупал негативно отношение към себе си, но ако бяха се събрали отново всички на „Орлов мост” и бяха казали: „Било каквото било, сега в името на нормалността, която е застрашена, отново сме заедно и се явяваме на местни и президентски избори. Искаме властта, за да я упражним от ваше име и за нищо друго. Ето това е нашият президент, който не е никой от нас, старите муцуни. Ето това е нашият кмет на София, който също не е никой от нас, старите муцуни”. Ако бяха направили това, хората може би щяха да им простят от любов към спомена за старото СДС. И тогава Синята коалиция щеше да има своя смисъл и да бъде новият десен политически проект. Вместо това старите лидери се удавиха в мнителност, ревност и властолюбие. Не само не се обединиха на принципна основа, а допълнително се разроиха на безпринципна. Не се посвениха да преиначават абревиатурите ОДС и СДС, сякаш хората са шимпанзета и слюноотделят само при чуването на тези звуци. Видях как членове на Синята коалиция НЕ гласуваха за кандидати на Синята коалиция. Видях как лидери на Синята коалиция съзнателно се противопоставяха, пречеха и саботираха кампаниите на кандидати на Синята коалиция. За това може да е имало някакви дълбоки професионални политически съображения, но за страничните наблюдатели е най-малкото необяснимо и несъстоятелно и ако то е част от някакъв десен проект, то този проект е твърде гнил. Как ние, безпартийните, да гласуваме за вас, щом самите вие не гласувате за себе си?! Затова мисля, че Синята коалиция проигра шанса си да бъде новия десен проект на България, а нейните лидери – да бъдат лидери в какъвто и да е десен проект. Никой не иска от тях да се махат, опазил Бог! Имат своите партии, нека участват с тях в политическия живот, нека се явяват с тях на избори, пък каквото получат, тяхно си е. Ако пък решат да се оттеглят и идващите след тях слеят двете партии под ново име и с нова програма, то това е тема на съвсем друг разговор, който според мен, за съжаление, е изцяло в областта на разюзданата фантастика. Ако пък ни изненадат с нещо, което не сме очаквали, но което сме готови да подкрепим от сърце, ще ръкопляскаме и заедно с това учудено ще цъкаме с език.

Междувременно обаче ние, десните хора, чакаме нови предложения. Допускам, че такива няма да закъснеят, защото простите сметки след последните избори показват, че поднесен по правилния начин, новият проект може да събере и един милион гласа, а защо не и повече – гласове, които няма да отидат при ГЕРБ, БСП и ДПС. Предложенията няма да закъснеят и защото, макар някои все още да се учудват от това, партийните елити много внимателно четат писания като това тук и коментарите под тях. Не е нужно новият десен субект да вземе властта веднага. Достатъчно е да влезе в следващия парламент. Това ще бъде достатъчно добро начало и добра база за бъдещо развитие. За себе си мисля, че не само бих подкрепил такъв проект, но дори бих се включил активно в него, ако той залага на компетентността на лидерите си, ако не е продажен, ако е категорично проевропейски и прозападен и още няколко простички, но важни неща. Ще го подкрепя, защото, както казах, за мен това ще бъде акт в името на спасяването на нормалността. Мисля, че нормалността заслужава да бъде спасена, тъй както мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Коце беше написал преди време: Днес се скарах тежко с много близък мой приятел. Проблемът е, че и аз не знам защо. Всичко започна с въпрос от моя страна защо е изтрил мой коментар към съвсем безобиден материал. Оказа се, че моят коментар, заедно с коментарите на друг мой приятел дълбоко са го обидили. Явно не умея да говоря с хора, защото опитът ми да си обсяня какво точно се е случило доведе до още по-жестока разпра. Какво точно се случи? В живота си имам няколко такива случки, и всичките до една ги помня. По принцип не ми дреме за мнението на околните, но на мнението на приятелите ми държа. Може би просто съм тъп, а хората ме мислят за интелигентен. Аз и голяма част от рекламите не ги разбирам (например джумбалайла-джумбалайла, пиеш Кока-Кола и постепенно се превръщаш в изрод). Нямам намерение да ви обяснявам за кого става дума. И който знае за кой става дума, да си трае в коментарите, моля. "Интернет като място за недоразумения" — както казва Стойчо komitata.blogspot.com/2007/11/blog-post_09.html Коце е умен :)

Учени от университета в Кобе (Япония) са разработили нова инвалидна количка за превоз на възрастни хора и хора с увреждания в пределите на помещенията. Количката се отличава с пълна липса на колела, тя „витае” във въздуха на ниска височина, поддържана от въздушна възглавница. Много хора, имащи здравословни проблеми, се придвижват у дома в инвалидни колички, но класическата количка има голямо съпротивление, и колкото по-тежък е седящият в нея човек, толкова му е по-трудно да я кара. Също така, понякога се налага да се вдигнат задните две колела, което допълнително усложнява нейното обслужване. Затова е решено да се създаде количка на въздушна възглавница. Блокът в долната и част има три хиляди малки дупки, през които се доставя въздуха, той се нагнетява от електрически мотор, идентичен с тези, използвани в прахосмукачките, само че с обратно действие. При създаването на това изобретение разработчиците са използвали компоненти от търговската мрежа, което означава, че започването на масово производство на инвалидните колички ще бъде лесно. Авторите също така отхвърлят идеята за използването на батерии, тъй като количките са проектирани да се ползват в закрити помещения и захранването им се извършва от контакта на стената. Максималната тежест, която могат да издържат е 150 кг, възможно е дори да се возят двама души, стига те да са достатъчно слаби.

алтернативното образование е добро. то е различно, опозиция на общото. вероятно създава по-успешни, по-умни и по-знаещи хора. вероятно ги депресира, стресира, форматира по-малко от стандартното образование. но аз не вярвам в алтернативното образование, защото като алтернативно то ще е винаги за малцина. за шепа богоизбрани, за шепа по-заможни, за малка ...

Продукти за 4 порции:
500г телешка каймата
1 яйце
1с.л. галета
щипка индиско орехче
щипка сол
1 картоф
няколко листа пресен магданоз

За соса:
1ч.ч. замразени червени боровинки
2с.л. кафява захар
1к.ч. барбекю сос
1к.ч. вода
1с.л. прясно изцеден лимонов сок

Приготвяне:
Телешката кайма се слага в купа. Омесва се заедно с яйцето, настърган картоф и 1с.л. галета. Добавят се щипка сол, щипка индийско орехче и магданоз, нарязан на ситно. Месото се омесва и оставя настрани да се овкуси. Взема се тавичка. Маже се с мазнина. От кайамата се оформят топки малко по- големи от орех. Подреждат се в тавата. Добавя се 1/2ч.ч. вода. Пекат се на умерена фурна 30 минути.
Взема се тиган. Слагат се плодовете. Поръсва се 2с.л. кафява захар. Съдът се поставя на включен котлон. Бърка се непрекъснато със шпатула, за да не загори. Намaля се степента на котлона. Добавя 1к.ч. вода, 1с.л. прясно изцеден лимонов сок. Отново се бърка докато сгъсти. После се оттегля. В порция се поднасят по 3 кюфтета, поляти с боровинков сос.

След като наскоро ходихме на море в Холандия,  беше добре да идем и до Швейцария на плаж. Водач ще ни бъде Ангел и ще ни покаже мястото, в което Рейн започва пътя си към Северно море.  Приятно четене:

 На плаж в Швейцария: Щайн ам Рейн

  Ейййй !  То не бяха Италии, хдр снимки, леки намеци (на море в холандия ;) , южните склонове на Алпите ;) / и т.н. и т.н. но в крайна сметка мързелът ми се сломи и айде като сте рекли - да видим що става из земите, в които ечемикът и хмелът са по-важни  от зехтина и поизсушеното тесто в десетки форми :) Последното лято наистина хич не беше за море, ни в Холандия, ни тук в Белгия . В началото на годината, като изригна този вторият вулкан в Исландия и четох някъде прогноза, че заради него и миналогодишните изригвания на оня с още по-трудното име, лятото на 2011 ще е хладно и дъждовно. И верно бе! Шаман! Шаман! Та в крайна сметка вследствие на различни, не само климатични причини, с мефрауто не достигнаме до море. Еееее не съвсем де... Аз особено, така се гмурнах в морето от баварска бира, че още не ми стават панталоните от преди гмуркането :) Но сега няма да се спирам на обикалянето из баварско, че то беше малко един вид по работа. За „официалната“ почивка да споделя освен. Къде беше ли... ееее вие пък сега.... Убер алес естествено! Но за да не ме обвините в прекалено германофилство ще прескоча няколко дена и ще ви водя на плаж… В Швейцария. :) След няколкото прекрасни първи дни във фериенвонунга недалеч от Фрайбург /този в долния ляв ъгъл на Германия/ прекарани в безметежен мързел, каси прекрасен Фюрстенберг и гледане на залеза от приятните склонове на Южен Шварцвалд, мекият натиск от страна на мефрауто да ходим в Швейцария се засили. Намерих аз едно алпийско езерце, до което гугъла приятелски показваше паркинг и запланувахме високоалпийското приключение за следващия ден. Сутринта, съзнавайки колко път ни чака и после и обикаляне на езерото при липсата на достатъчно кислородец за изнежените ни капиталистически дробчета, инсценирах тактическо успиване ;)  /Не си мислете, че ми се размина езерото, мефрауто монополизира сутрешното събуждане и отидохме след няколко дена. Трябва да призная, че си заслужаваше/. Успиване или не - бях обещал да се ходи в Конфедерацията. И тръгнахме.

Към Бодензее.

До Констанц нямаше нещо особено интересно. Пресякохме два пъти Дунав, който там близо до изворите си е все още малка рекица. На Констанц джипиеса се омагьоса нещо и както се въртяхме в едно кръгово и хайде честито – озовахме се в страната на киселото... опааа грешка ... на кравите, часовниците и шоколадофилните мармоти. [caption id="" align="aligncenter" width="622" caption="Бодензее"][/caption]   Хванахме крайезерния път по южния бряг на Бодензее. Мммм нищо кой знае какво интересно.

То северна Швейцария не е точно онази Швейцария, която си представя човек.

Равно е. Личи си, че е уредено, но някак си не ме грабна. Едно такова ... дребно индустриализирано... И безумните ограничения на скоростта. Ааааа ужас! Хубав прав път извън населено място – 60 -70. Тия хора загубени ли са. После четох, че всеки кантон си правел референдум колко да е ограничението. Мда пряка демокрация в действие и страничните й ефекти. Както и да е. Покрай пътя имаше овошни градини покрити с някаква мрежа. Целия масив. Срещу птици или срещу градушки? Хм. Имали бол мрежа – сложили.   [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Богата страна. И овощията спи под балдахин."][/caption] Попокарахме обмисляйки дали да не отидем до Австрия и да се върнем по северния бряг, т.е да обиколим езерото, но безцелното шофиране не ми се понрави и обърнахме с идея да отидем до

едно градче от което, видимо от картата, Рейн се излива от езерото и тръгва по пътя си към Северно море.

  [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Изглед от мостта към Бодензее /добре де ръкав някакъв/"][/caption]

Щайн ам Рейн. Камък на Рейн.

Денят беше слънчев и горещ. Нищо общо с Белгия, в която по същото време имало бури и поройни дъждове. Случихме време един вид. [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Влизаме в градчето."][/caption] Пресякохме Рейн по стар каменен мост и се озовахме в типично средновековно градче. Паркирахме на гърба на кметството. Ехааа яко! Видяхте ли автоматите за паркиране? Като по американските филми. Не бях виждал наживо такива досега. Всяко паркомясто със собствен часовник. Че и евромонети приема. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Това последното беше важно, че ние нехайно нямахме ни едно франкче в джоба. Но то на хубавото лесно се свиква... където и да отидеш около Белгия все едни пари вървят. Кво го плюят еврото не мога да разбера. [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Тези от американските филми имаха и ръчка някаква май?"][/caption] Споменах, че беше слънчево и горещо. Грешка. Беше МНОГО слънчево и горещо :)  Отидохме на моста, по който влязохме в града....  Аааааа! Отдолу

Рейн бистър като на тропически остров.

Наистина никога не съм предполагал, че река може да е толкова бистра... И приканваща... Я какво е това... табела... пише „Скачането от моста е на собствена отговорност“ ... мммм не, не е забранено... трябва само да се внимава да не се метнеш в някоя преминаваща лодка. Ихааа! Една двойка съвсем юнашки си скочи и бързото течение ги повлече все едно са се пуснали по гигантска водна пързалка.   [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Поглед от моста към Рейн. Яко А!"][/caption]   Поразходихме се из градчето. Красиво. Не се отклонява особено от схемата „ПКК“ /площад, катедрала, кметство :) /   [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Чаршията"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="И в дъното кметството."][/caption] Всички фасади имаха фрески. [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Типична фасада."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="599" caption="Еййй от едно време са си имали алуминиева дограма."][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="634" caption="Продължаваме с типичните фасади."][/caption] Всяка къща си има номер и табела с информация какво е било. Кой ще ти чете табелите, кое било пекарна, кое гостилница... мене акъла ми беше в прозрачните прохладни води на Рейн. Жадувах да се хвърля от моста и да заменя чувството на залепнала за гърба ми риза с това на блаженството от  хладната нежна ласка на водата. Излязохме от старата част на градчето през едновремешна градска порта в края на площада. И Тататата! –

табела ! „Към градския плаж“ ....

Този момент реши съдбата на следобеда. Газ към колата.   [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Средновековни сокаци. Как хубаво са белнали с киреча. Е и /пре/експозицията помага. :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Доста грозденце са имали, че да им трябва такава "пресичка"."][/caption]   Набързо разглеждане на църквата, манастирски комплекс с огромна преса за вино и двадесетина минути по-късно Рейн пое безмълвно балканското ми , изнурено от горещината тяло... Ох баня... ох Кеф! „Туй се казва „по гемеджийски”.... чакай сега да им покажем „вампор” на кое викат.” :) Погонихме рибките, изненадахме мефрауто лепкайки й водорасло на гърба и блажено се отпуснахме във водата.   [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Има да си я гледам тази снимка цяла зима..."][/caption]   Такаа. Да се огледаме. Градския плаж е по-скоро паркче покрай реката. Няма пясък. Има големи камъни. За опъване на хавлии - тревна площ с пейки. Но това не е от значение, защото ние така и така основно бяхме във водата.  Младежи надуват лодка с нескритото намерение да превозват немска бира с нея /контрабандисти такива/.   [caption id="" align="aligncenter" width="634" caption="Срещу Фюрстенберга мита няма открити. Няма открити. :)"][/caption] По средата на реката където е силното течение премина група от двайсетина човека викайки и размахвайки шарени надувни уреди. Сигурно са скочили от моста. Щастливци. Мене мефрауто не ми даде :) [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="И лебедите са впечатлени от покрития гараж за лодка."][/caption] Някакъв чичка омагьосва руса майка. Слушам немския им. Баси звучи все едно говорят на румънски. Майката скоро й писна нескритото заграждане, прибра хлапето и си тръгна. Гларусът на момента се лепна за някаква леля на съседната пейка. Ееее сега и ако мине някой да се провикне „Сееееемкииии Едрииииии Гимнастикааа за езиииикаааа“.  Не мина. Това е Швейцария бе ей! Та така. Лято без море, но с едно от най-добрите ми къпания в живота. P.S. Щях да забравя. Часовниците си имаха и минутна стрелка. :p [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Веществено доказателство №1"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="И №2"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="Хайде три за щастие. :)"][/caption]   Автор: Ангел Богомилов Снимки: авторът Други разкази свързани с Швейцария – на картата:

Когато говорим за антиутопии, в главите ни изникват две имена: Джордж Оруел и Олдъс Хъксли.

Оруел, хартиено-мастиленият рицар на Свободата, който се страхуваше единствено от несправедливостта. Социалната несправедливост. Неговата ненавист към тоталитаризма и контрола над личността и до днес трогват милиони хора по света, а в България те оказват силно въздействие върху тези, живели по време на нашия опит за социализъм, а и върху младите, които се раждат сред руините от "утопичното" народно общество.

И Хъксли, който също говори за края на Свободата в култовия си роман "Прекрасният нов свят", но тук жестоки и безчувствени не са господарите, а народът. Ако Оруел е романтик, то Хъксли е идеалният циник, а неговото човечество не е принесено в жертва на нечия жажда за власт, а самó е полегнало на олтара на удоволствията.

Ако не сте чели книгата на Нийл Постман „Да се забавляваме до смърт“, то хвърлете един поглед на дадените по-долу карикатури по нея. Вероятно те са способни да убедят доста хора, че от двамата велики антиутописти на ХХ век именно Хъксли е правият. Всъщност Постман написва своята книга през 1985 г., когато опасността да се сбъдне пророчеството „1984“ изглежда отминала.

И наистина:

“Визията на Хъксли внушава, че за да загуби човечеството своята свобода, познание и история, не му трябва никакъв Голям брат - хората накрая ще обикнат своя диктатор и ще започнат да обожествяват технологиите, които потискат способността им да мислят. Оруел се страхува от онези, които забраняват книги. Хъксли се страхува, че няма да има нужда да се забраняват книги, защото вече никой няма да ги чете. Оруел се страхува, че истината ще бъде скривана от нас. Хъксли се страхува, че истината ще бъде удавена сред море от безсмислици.”

Истината е, че книги като гореизброените (а и като „451 градуса по Фаренхайт“ на Бредбъри) не дават отговори, а само ни затрупват с въпроси. До степен, че веднъж прочел ги, ти се иска да си глътнеш „грамче сома“ и да се слееш с целокупния обществен организъм.Тогава въпросът е кой кого манипулира и ако ние сме тези, които сами влизат в затвора, наречен „прекрасен нов свят“, то защо го правим? Защото така ни научиха те, може би ще се опита да упорства Оруел. Защото се раждаме такива, би му опонирал вероятно Хъксли.

П.П. Това лято „Аз чета“ писа за последните книги, закупени от американския президент Барак Обама. Дали той я е прочел за първи път това лято, или просто си припомня някои управленски „трикове“, аз лично не смея да коментирам.

Пълното решение на ЕК за разследване на БДЖ все още не е официално публикувано, но вече изтече (при това в цялостния му вид).

Там между всичко друго е споменат и основният проблем на железницата, а именно:

- БДЖ пътнически превози има само 5.5% пазарен дял (94.1% пазарен дял има автомобилният транспорт)

- БДЖ товарни превози има 14% пазарен дял

Железницата загуби голяма част от пазарния си дял, защото отдавна не е монополист, но се държеше като такъв. Вместо да подобрява качеството на услугата и да се конкурира за клиенти, БДЖ се държеше като бюрократична структура забравяйки клиентите на заден план. И ги загуби. (обърнете внимание, че когато се говори за железницата най-често се обсъжда броят на работещите в железницата, а не броят на клиентите й или пазарният й дял – това е типично поведение на бюрократична административна структура; обаче е самоубийство за компания, която трябва да предлага услуга и да привлича клиенти)

Още от текста на ЕК – като цяло, комисията се съмнява, че реформите ще направят БДЖ достатъчно стабилна и устойчива компания (т.е. има нужда от по-дълбоки реформи). Конкретно за приватизацията на товарните превози, ЕК отбелязва, че трябва да има подписан договор за продажба, за да признае тази реформа като собствен принос на БДЖ. Не на последно място, ЕК ще разследва дали БДЖ вече е получавала (непозволена) държавна помощ – ако това е така, БДЖ ще трябва да върне тази помощ и/или няма да има право да получава друга. 

Останалото по въпроса вече го изяснихме тук.

Блогът за икономика 2011

На територията на Германия и в Източна Европа от Балтика до Гърция, в земята почиват костите на повече от 1 200 000 германски войници. След 1943 година, болшевишките азиатски орди от Русия, заливат Европа и я обливат с кръв и насилие. Войниците на Вермахта, пилотите от Луфтвафе, моряците Кридсмарине се опитват да спрат орките от [...]