Опашки

Ей, тъй като си помисли човек, най-интересни са опашките на гробищата. Върви дядо поп пред ковчега, а отзад една дълга опашка от чакащи. И всеки чака да заеме мястото на умрелия. Никой не чака дядо поп да се гътне, че да заемат неговото място. Сигурно, защото си знаят гласовите данни и разбират, че нито „алилуя” могат да извисят по тоновата стълбица, нито „амин” да съобщят на останалите от опашката с интонацията на поанта. Това са най-странните опашки, на които съм присъствал. Мнозина от чакащите – дори по-голямата част, не дочакват до края, не дочакват да получат от дядо Боже продукта на тяхното чакане, врътват се и поемат обратно към дома. Това са единствените опашки, на които дори българинът не се прережда. Никой не иска да пререди другия, да легне в ковчега. Дори тези баби или стари моми, които никога не са получавали и едно цвете в живота си, не искат да заемат мястото на умрелия и, тъй да се каже, да гушнат и те един букет някога… Най-кротките опашки… Някъде отиваш,...

Прочети цялата новина

Свързани новини: