Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Ако все още не знаете какво да купите на детето си за Коледа, тогава може би трябва да посетите магазините за компютърна техника. Изглежда електронните устройства ще бъдат най-желаните подаръци на децата през тазгодишния празничен сезон, сочи проучване на агенцията Nielsen. Почти половината от малчуганите на възраст между 6 и 12 години са си пожелали Дядо Коледа да им донесе iPad (44%), а 30% от тях предпочитат да слушат музика с нов iPod Touch през следващата година. Интресно е, че въпреки новия модел iPhone 4S, музикалният плейър на Apple е по-желан, докато смартфонът е предпочитан за Коледа само от 27% от децата. След него по желание се нареждат персоналния компютър и друг модел таблет, различен от iPad. Мобилната конзола Nintendo 3DS е предпочитана от една четвърт от децата, участвали в проучването, а Kinect за Xbox 360 от 23% сред тях. Миналата година в топ 4 на желаните подаръци за Коледа също са попадали устройствата на Apple като iPad са желали 31% от децата, iPod Touch или компютър 29%, а мобилна конзола на Nintendo 25%. Ако детето ви е тинейджър, тогава вероятността той да иска да му бъде подарен iPad на Коледа също е висока (24%). Вторият най-желан подарък тук , също е нов персонален компютър, а ако сте добър родител може да инсталирате техните любими игри, като най-атрактивни този сезон са Skyrim или Batman: Arkham City. При тинейджърите е силна и групата на любителите на електронни четци (18%), а след тях попадат конзолите за компютърни игри.

Ричард Сиърс e експерт в развитието на нови енергийни ресурси. Той обсъжда неизбежното и необходимо отделяне от зависимостта ни към петрола. Какво следва? Сиърс казва, че краят на каменната ера не е дошъл, защото са ни свършли камъните. Идеите, иновациите, технологиите ще приключат ерата на петрола дълго преди да ни свърши петролът.
. . .

Джей Ар е френски уличен фотограф, който използва фотоапарата си за да покаже истинското лице на света, като залепва снимки на човешки лица на огромни платна. На TED2011, той прави неговото дръзко желание: да промени света чрез изкуство.
. . .

Как градовете могат да помогнат за спасението на бъдещето? Алекс Щефен показва чудесни проекти на зелени квартали, които улесняват достъпа ни до неща, които искаме и от които имаме нужда.
. . .

Артистката Танди Нютон разказва историята за намирането на своите странности - първо като дете, живеещо в две различни култури, и после като артистка играеща различни аз-ове.
. . .

Има ли нещо, което винаги сте смятали да направите и сте имали желание да направите, но просто … не сте? Мат Кътс предлага: Опитайте го в продължение на 30 дни.

Попитали радио Ереван какъв е идеалът за жена на българското правителство. - Жената мечта на българското правителство е, разбира се, 90 - 60 - 90! Тя е 90-годишна, с 60 години трудов стаж зад гърба си и всеки месец се разписва срещу 90 лева пенсия, отговорило радиото. Усмихни се, България! Според анкета, проведена сред мъже в Софийско и Пернишко, идеалът за нежния пол е с коренно различни параметри и по-скоро се доближава до 20 – 0 – 1000, или 20-годишна, без трудов стаж и с 1000 лева рента. Според социолозите, след предвижданите промени в трудовия стаж, за пенсии никой не смее и да си мисли…

Списание „Икономист“ прогнозира, че закъснялата ( спрямо Европа), но неизбежна икономическа криза в Русия може да доведе до същото, до което стигна СССР: колапс и разпад. Взимам обаче повод от тази статия във връзка с друг цитат нея, който обръща внимание на твърдение на Дмитрий Песков, говорителя на Путин, заявил неотдавна: „Ерата на Брежнев беше [...]

(изводите от анализа - http://thetrooper.blog.bg/politika/2011/11/19/zashto-se-stigna-dotuk-vtora-chast.853227)

Според Андраш Инотай инвеститорите окончателно ще напуснат България и то при всеки опит за рязко вдигане на доходите. Професорът участва в наскоро организиран от софийското бюро на фондация „Ханс Зайдел” форум, който бе посветен на цената и качеството на труда в българската икономика. В България се работи неефективно, производителността на труда е много по-ниска в сравнение с развитите страни. В момента вилнее глобална криза, в която България може да оцелее, само ако поддържа поне 5% ежегоден икономически растеж. Такъв ръст ще се постигне единствено, ако българите повишат производителността на труда, влаган в Брутния вътрешен продукт, смята шефът на Унгарския институт за световна икономика проф. Инотай. Сегашната ситуация не е оптимистична: българското население галопиращо застарява, а от страната масово изтичат „мозъци”. Образователната система изостава с десетилетия от международните стандарти, все повече деца отпадат прекалено рано от училище. Къса се и връзката между...

Иновациите и новите технологии достигнаха до изключително високо ниво. Редица устройства и машини вече наподобяват роботи, които лесно и безпогрешно служат на човек, като че ли те самите са хора, изобретени и програмирани да прогнозират и разпознават потребителските нужди, интереси и действия. В MIT – един от най-престижните технологични институти в света представиха уникалното си откритие преди няколко. Става въпрос за чип, който имитира човешкия мозък. Изследователите на Масачузетския институт по технологии разясняват на аудиторията, учените и журналистите, че, по-конкретно, компютърният чип, върху който се работи близо две години, има способността да имитира дейността на невроните в мозъка, когато те възприемат нова информация. Уникалното творение на Масачузетския технологичен институт представлява силиконов компютърен чип, състоящ се от близо 400 транзистора. Именно тези транзистори изпълняват и цялата дейност по имитация на невроните в човешкия мозък. Разбира се, всички тези 400 транзистора могат да симулират активността на само една синаптична връзка (връзката или по-скоро структурата, в която влизат отделните неврони помежду си, за да реагират и да изпълняват функциите си). Човешкият мозък, на свой, ред се състои от над 100 милиарда неврони, които пък, влизат в различни синаптични връзки, наричани още от учените синапси. Учените от Масачузетския технологичен институт твърдят, че с усъвършенстването на своята уникална технология, чипът ще може да влезе в ежедневна употреба в помощ на хората при избор на здравословна храна, полезно четиво за всеки един от нас, както и за вземане на решения при стресови ситуации, когато информацията се обработва по-трудно и бавно от човешкия мозък. Изследователите на MIT категорично заявиха, че продължават работата си по своя силиконов компютърен чип.

Анета Генова е родена през 1967 година във Враца. Завършила е право в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. От 2005 година е адвокат в Българския хелзинкски комитет. Преди това е работила като адвокат. Започнала е кариерата си като съдия в гр. Перник. Анета Генова е специализирала в борбата срещу домашното насилие, а след 2005 г. – в работа с хора от уязвими групи, основно хора с ментални проблеми (възрастни и деца). През 2010 г. е координатор за Българския хелзинкски комитет в процеса на проверката на институциите за деца с интелектуални затруднения, проведена съвместно с прокуратурата . - Госпожо Генова, добре ли е това, че беше създаден нов закон за закрила на детето? - Да, добре е. Законът обхваща много теми и не може да се каже еднозначно, че с него се решават всички проблеми на защитата на децата, но той съдържа разрешения на много от актуалните към момента въпроси. - Кои са положителните страни в закона? - Една от много добрите разпоредби е тази, според...

Ей, тъй като си помисли човек, най-интересни са опашките на гробищата. Върви дядо поп пред ковчега, а отзад една дълга опашка от чакащи. И всеки чака да заеме мястото на умрелия. Никой не чака дядо поп да се гътне, че да заемат неговото място. Сигурно, защото си знаят гласовите данни и разбират, че нито „алилуя” могат да извисят по тоновата стълбица, нито „амин” да съобщят на останалите от опашката с интонацията на поанта. Това са най-странните опашки, на които съм присъствал. Мнозина от чакащите – дори по-голямата част, не дочакват до края, не дочакват да получат от дядо Боже продукта на тяхното чакане, врътват се и поемат обратно към дома. Това са единствените опашки, на които дори българинът не се прережда. Никой не иска да пререди другия, да легне в ковчега. Дори тези баби или стари моми, които никога не са получавали и едно цвете в живота си, не искат да заемат мястото на умрелия и, тъй да се каже, да гушнат и те един букет някога… Най-кротките опашки… Някъде отиваш,...

Всеки обича да си похапва сладко и когато става въпрос за лошо настроение, депресия или просто глад, няма по-добър приятел за човека от сладкарницата. Същевременно, почти същите вкусови предпочитания, вълнения и очаквания превземат аудиторията, когато на пазара се готви да дебютира поредния продукт, вдъхновен от иновациите и информационните технологии. Дойде време двете неща да се срещнат – модерните устройства и апетитните торти. Преди няколко седмици в интернет пространството се разнесе новина, че във английската столица Лондон отвори сладкарница, вдъхновена и посветена на IT иконата Стив Джобс. Предлаганите торти в нея пък ще се приготвят под формата на познатите ви продукти с търговската марка Apple. Megabites – работещата в духа на технологичната сфера сладкарница – вече отвори врати. Лондончани вече си похапнат сладки или торти, изпечени във вид на мобилни устройства. Megabites започна работа в началото на този месец – на 9 ноември. Най-купуваните изделия от сладкарницата са курабийки на клечка – върху тях е изобразен ликът на основателя на Apple – Стив Джобс – или пък самото лого на компанията. Най-изкушаващият сладкиш за лондончаните, а и за туристите в столицата, си остава сладкишът под формата на iPhone. Приготвянето и изпичането на сладки изкушения в сладкарницата Megabites са част от проекта iCake. Според голяма част от анализаторите това е маркетингова стратегия, за която, най-вероятно, Apple са платили доста пари на заведението. Хората, които играят главна роля в проекта iCake обаче опровергават това мнение. Те обясняват, че набраните средства от пастите, сладките и курабийките ще се събират под формата на дарение, което да отиде директно в благотворителната организация Pancreatic Cancer UK, подпомагаща борбата с рака на панкреаса.

пред все повече блокове пространствата са обгрижени и уютни найлоновите торбички се продават, което ще намали вероятността да украсяват дърветата след всеки по-силен вятър, в много градове забраниха продажбата им градовете ни все повече заприличват на човешки градове, обитавани от хора с грижа  /още много снимки на променяща се София - тук/ на ...

“Кога ще си празнувате годишнината?” Този въпрос може да хвърли в дълбок размисъл дори и най-организираните и паметливи хора. Ако сте женени, това доста улеснява нещата – когато първо сте вдигали наздравиците, тогава ще ги вдигате пак. Ако обаче сте стандартен съвременен “it’s complicated” обвързан човек, може и да ви е много по-трудно.

In your hands, originally uploaded by Vassilena.

Кога връзката ви става Връзка (да, главното “В” е напълно уместно)? Една целувка не значи особено много и няма как да разберете на момента дали ще доведе след себе си търсеното “и живели щастливо дълги години” или не. Сексът, както повечето 20-и-нещо-годишни знаят, не е повод за запознанство. А пък да се откривате на лично ниво с разговори до 4 сутринта е по-скоро наивно начало на една връзка, казват доста – после взимате, че си оставате много добри приятели и нищо повече… Май не съм чувала някой да каже “Много добре си поговорихме снощи – май вече ходим.”

Да, естествено, връзките се надграждат и наслояват, докато стигнете до комфортно равновесно положение и за двама ви. Но романтичната натура държи да знае кой е онзи първи момент, онзи Голям взрив, от който времето и пространството на отношенията ви почват да съществуват, дори и под някаква крехка объркана форма.

Глупавото на началата е, че много рядко може да ги видиш, докато си още близо до тях. А “близо” може да бъде доста относително понятие – познати, които са заедно от години, още не могат да си намерят началото. Малко прилича на онези картини на поантилистите, при които отблизо виждаш само отделни точки, а чак след като се отместиш на метър-два, вече виждаш какво всъщност е изобразено.

Всъщност, добре е да имате повече поводи за празнуване – измислете си още нови и нови. Кога за пръв път изпихте бутилка вино заедно? И това е добър повод за годишнина…

Няма подобни постове.

Бунтът в Египет още не е завършен. Армията на Египет предаде своя народ и египетската революция. След вчерашните сблъсъци трима души бяха убити, а над 900 са ранени (към 12:00 ч.). Единствената причина за това е желанието на хората в Кайро, Суец и Александрия да видят реалните резултати от януарските протести в страната. Площад “Тахрир” [...]

”Резерватът на таласъмите” е мъничка книга – едва 230 страници малък формат. Една от първите на маестро Клифърд Саймък , тя никога не е била особено нашумяла или известна сред фантастичните среди. Но това е само на пръв поглед. Защото в действителност това е книга, която отдавна е намерила своето място в пантеона на класиките. И то заслужено.

В едно много, много далечно, почти утопично бъдеще човечеството се е научило да съжителства в една галактика със стотици извънземни раси. В мир и хармония. Разумното същество, благодарение на енергични потоци, може за един миг да се пренесе във всяка точка на познатата Вселена. Биомеханиката и нанотехнологиите са развити и с тях се вършат чудеса, а планетата Земя се е превърнала в сборен културен център на цялата Вселена, в един огромен Университет, съхраняващ познанието. Пространството и времето са преодолени. Всеки, който пожелае, може да пътува назад в миналото, за да разглежда отдавна изчезнали светове, да посещава древни цивилизации, да се разхожда сред динозаври или просто да пие една бира с Шекспир (не си измислям). Но сякаш това не е било достатъчно и в този фантастичен свят оживяват приказките. Таласъми, феи, тролове, банши и други, наричащи себе си Малкия народ, са отдавна прогонени от човешката действителност. Малцина са останали и тях може да намерите в скромния им, но красив резерват, където живеят необезпокоявани, там, където магията и руйното пиво определят всичко.

Питър Максуел е професор от института по изучаване на свръхестественото. След едно непредвидено пътуване, той се връща на Земята, само за да разбере, че един друг Питър Максуел вече се е върнал и е мъртъв. Мистерията се задълбочава и той бързо открива своите най-добри приятели - неандерталецът Уп и духът… Дух и заедно с едно момиче, чийто домашен любимец е гальовен саблезъб тигър, се втурват в щуро приключение за съдбата на човечеството и знанието на две Вселени, изправяйки се срещу извънземни същества с кошерно съзнание. В историята се намесва и дракон… Странно, нали? И още как, но вярвайте ми – забавлението е гарантирано.

В рамките на 230 странички Клифърд Саймък успява да ни вплете в сюжет и история, достойни за написването на епос, правейки го със замах, на който малцина са способни. Това е една шантава и забавна книга, която не винаги се взима насериозно, макар че винаги е. Смайващо е как в толкова малка (като обем!) книга успяват да се вплетат десетки сюжетни линии, поставят се стотици въпроси и ни се предлага концепцията на един огромен и необятен свят. И въпреки всичко краят придава чувство за завършеност и цялост, оставайки те с приятен следвкус и дяволита усмивка на лицето. Написана по изключително хуманен начин, тя успява да вплете в себе си сложен, почти криминален сюжет с фантастични и фентъзи мотиви и въпреки това да ти покаже много.

Но не очаквайте от тази книга нещо велико и колосално, което ще промени представата ви за литературата. Тя успява да бъде гениална и с простичката си формула. Написана е увлекателно и приятно. Стилът е изключително лек и четивен, като никога няма да ти се натрапи или отегчи. Книжката се чете за един ден, успявайки да ти лепне, поне за малко, една широка усмивка и да те отвлече за известно време от всякаквите му там проблеми и глупости на живота. Да, не е перфектна, но ще ви остави хубави спомени за дълго.

Какво всъщност представлява “Резерватът на талъсъмите”? Не мога да дам точен отговор. Това е една приказка за пътуване във времето и Вселената, за човешките взаимоотношения и проблеми, за знанието и любовта, за предателството и героизма, за същества, излезли от Ирландските легенди и Шекспир, за живота на един неандерталец и един дракон, една криминална и оплетена история за съдбата на Вселената и едно убийство, за едни зли насекоми, една история за вкисналата бира и вечната война между таласъми и тролове, за едно самотно банши и за един гладен тигър. И за още много, много повече. Изпийте по едно пиво с Малкия народ, пък било то и омагьосано. Заслужава си.

Максим Проданов  В период на икономически бум всички исторически различия избледняват и хората се съгласяват да живеят заедно в името на общото забогатяване. Така могат да се обединят хора от различни култури, религии и политически убеждения, както бе направено в Америка, Италия, голяма част от Западна Европа. Но когато богатството започне да пропада под тежестта [...]

Image: *

От известно време насам все си мисля да стартирам нещо като

седмичен дайджест

в който да споделям интересни материали, без непременно да ги разисквам като отделни блог постове.

В това ми намерение ме подсили и решението на Google да отнеме на Googe Reader всичко социално и така масивно да затрудни споделянето на информация.

Е, реших да започна дайджеста под името “Линковете в неделя” и днес е, така да се каже,

премиерата

в рамките на която ви предлагам 6 7 линка към истории, които привлякоха вниманието ми в последната седмица.

1. Ericsson са публикували интересен пейпър, според който нерегламентираното споделяне на съдържание (file-sharing) е следствие на нефункциониращия цифров пазар.
2. Първата сайбер атака над американски цивилен обект? БНТ съобщава за първоначаланите спекулации.
3. Уикипедия отново събира пари и съоснователят на Google Сергей Брин дарява 500.000 долара. Моят принос бе далеч по-скромен, но за това пък от сърце.
4. Кръщаването на новия модел на HTC “Vivid” не е по вкуса на едноименното порностудио, което се опасява от разводняването на неговите добре наложени марки -).
5. Ангела Меркел е доста по-модерно настроена, отколкото предполага външният и вид – има си канал в YouTube, когото използва активно.
6. Лично аз подкрепям дискутираната в Обединеното Кралство забрана да се пуши в колите.

Приятно четене!

*Original image: Envelope Edge Colors by Vectorportal on Flickr, derivative vork: Неделна поща by Emil A. Georgiev

No related posts.

На втория ден на DiVino.Taste посетих лекцията на Яна Петкова и Вили Гълъбова на тема „Винено обучение – ползи и перспективи“. Беше интересно да разбера за най-добрите училища по света, а добрата новина е, че в София се откри Българска винена академия, която стартира с цикъл винени курсове. И двете говориха така увлекателно и ентусиазирано за работата си, че най-искрено им пожелавам успех. Само напред и нагоре! (Като в онази схема, която ни показаха на лекцията. )

(...)
Read the rest of DiVino.Taste 2011 – втори ден (161 words)

© joanapetrova for Кулинарно, 2011. | Permalink | 8 comments | Add to del.icio.us
Post tags: c-emotions, divino.taste, вино, дегустация, лектори, съчетаване, форум, храна

Feed enhanced by Better Feed from Ozh

На втория ден на DiVino.Taste посетих лекцията на Яна Петкова и Вили Гълъбова на тема „Винено обучение – ползи и перспективи“. Беше интересно да разбера за най-добрите училища по света, а добрата новина е, че в София се откри Българска винена академия, която стартира с цикъл винени курсове. И двете говориха така увлекателно и ентусиазирано за работата си, че най-искрено им пожелавам успех. Само напред и нагоре! (Като в онази схема, която ни показаха на лекцията. )

След като вече бях загряла и очевидно развълнувана пристъпих към майсторските класове с една изключително полезна за мен тема – „Съчетаване на вино с храна“. Ето тук пописах доста в тефтера си. Лектор бе Юлия Костадинова, като разбира се храната, която беше приготвена за темата се презентира от шеф Димо Димов.

Лекцията беше увлекателна и интересна за мен. Представиха се няколко класически предложения за съчетаване на вино с храна, както и някои по-смели, които смея да твърдя, много ми допаднаха. Хареса ми, че присъстващите бяха активни, изказваха своето мнение за различните комбинации.

Не случайно темата завърши с въпросът: „Въпрос на наука или въображение?!“ е съчетаването на вино с храна. Според мен е по-скоро въображение и личен вкус. Това не е математика, нали?  А и както Яна Петкова казва – „Няма абсолютна истина!“

Най-важният извод, който си направих от тези два дни е че трябва да се образоваме, за да разберем виното. DiVino.Taste беше едно добро начало.  Благодаря на създателите и организаторите на този форум за предоставената възможност.

И Шекспир да стане от гроба не може да измисли невероятната драма с по-немислимите обрати в преплетените семейни съдби в „Атака”. Хамлет, който на практика казва на леля си „мамо”, а с тейко си общува духом, но не по-малко противоречиво, направо пасти „Мария Антоанета” да яде ( т.е. ще си остане гладен, защото приписваната на [...]

Заместник – министърът на финансите Владислав Горанов завяви днес пред Дарик радио, че правителството няма да успее да реализира пълното си намерение за намаляване на данъчната тежест до края на мандата и че правителството няма да вдига данъци. И подкрепи мисълта си с изречението, че „българският Монти се е появил отдавна“. Ако някой се затруднява [...]

има много недоразбрани хора на този свят. едни от тях са артистите, други - учените, трети - предприемачите за да е истински един предприемач трябва да има уникално добра идея за конкретното място и време, в което се намира, както и сили да докара идеята си до реализация и от тук идва ...