Налегнала ме е някаква скръб на политически теми напоследък и не ми се пише особено.

Като че ли самите теми издребняват и се израждат или стават толкова досадни, че е неприлично да ги сочиш с пръст на читателите, защото те (читателите) могат да се обидят – те да не ядат доматите с колците – писнало им е от банални сюжети.

Един човек написа, че има дилема – дали да разсъждава за качествата на „Възхода на планетата на маймуните“, или пък за маймуните в телевизора.

Няма дилема. То си е същото.

На американските сценаристи тотално им липсва въображение. Сценарият на филма им е тотално сбъркан. Там се твърди, че шебеците ще ни завземат с някакви фантастични средства, откраднати от тайни лаборатории.

Каква менте трева им пробутват на тия в Холивуд?!

Шебеците, тези мили космати деца на природата и братовчеди на човека, които обичат да играят с топка, да удрят гръдния си кош с юмруци и да скачат щастливо по клоните с банан в ръка, с плавен и напълно демократичен преход поемат властта в свои ръце.

И, за това не е необходима никаква интелигентност, дори пречи. Необходима е проста стратегия.

Общество, в което бананът е предмет на лукса, е естествено предразположено към това.

Нарича се общност на ценностите.

Първо, правите някой шебек главен. Секретар например. Без никакви инжекции го оставяте да говори пред публика. Наблюдавате реакцията на хуманоидите. Усещате нуждата им от лидер който да се тупне здраво в гърдите и да изреве така силно, че коленцата на младите женски с микрофоните да омекнат.

От тук нататък вратата към цялата власт е отворена.

След това въвеждаме втори, трети шебек във властта. На тоя орденче, на другия почетна дипломка, на третия министерство с музейчета... За свои човекоподобни не се стискаме.

Ей ги къде са университетите, ей ги къде са творческите съюзи. Винаги готови да (у)служат на властта, пък била и тя властта на шебеците.

Добър ден, господин докторе.

А къде забравихме и медиите?

В ьTV са направили филм за Стария Маймуняк , дори го изкарват по-хитър и от хомо сапиенс, и нищо. Мина и замина.

Как просил банани от големите бели братя, какво желание имал да се реформира, колко много приличал на един homo sapiens почти на неговите години, ама на – лошият Горбачов не му разрешил да направи китайски реформи с Юлския пленум, ами му натресъл му Петър Младенов, Луканов и 10-ти ноември и така хубавата приказка свършила.


PS. Щях да ви пиша за архитектура, всъщност.