Funky 16 Questions (ноември, 2011): Roelant Hollander

11/24/11 15:50
(http://funkybites.blogspot.com/)

Funky 16 Questions (ноември, 2011): Roelant Hollander

Преди известно време един холандски музикант напуска родината си, за дазаживее в нашата. Заменя една силно развита и непрекъснато прогресираща сцена седна силно стеснена и деформирана културна среда – тази на България. И славаБогу, че го е направил, защото в противен случай едва ли щяхме да се докоснемдо таланта му.

Roelant Hollander от години е неделимачаст от варненската музикална сцена. Саксофонът му звучи в няколко различнипроекта, за които е по-добре да разкаже самият той. Прави го в следващитередове, и то по най-подробния възможен начин. Това са най-дългите отговори,които някога съм получавал, и каквито едва ли някога ще получа отново... Коетопоказва, че Roel освен в музиката еперфекционист и в даването на отговори.

Warning: If you’re not up for a long read, you’d better skip this “Funky16 Questions” :)

Roel.

01. С какво се занимаваш?

Накратко: свиря насаксофон и композирам музика. По-конкретно: давам най-доброто от себе си, за даправя хубава музика. Знам, че “хубава музика” е субективен термин, така че, сдруги думи, опитвам се да правя музика и свиря преди всичко от сърце. И макарче като всеки друг и аз трябва да печеля, за да се издържам, опитвам се даостана верен на духа си и да не поставям под въпрос тази връзка заради парите.По-добре е да печелиш по-малко, но да си истински, отколкото да продадеш душатаси за евтини комерсиални глупости.

02. Какво мислиш за ситуацията в България втвоята сфера на дейност?

Въпреки че изглежда,че ситуацията се подобрява, все още е тежко. Болшинството от българитефокусират вниманието си върху повърхностното “показване”, отколкото върхусъщността на нещата (която невинаги ни допада, но е истинска). Нанекомерсиалните артисти (тези, които правят това, което правят, защото гообичат, а не заради парите и славата) им е трудно в България. И докатобългарите спрат да се страхуват да бъдат себе си, артистите, които следватсърцата си, ще продължат да изпитват трудности.

Въпреки че Варна енай-хубавият (голям) град за живеене, тук e най-трудно да бъдеш себе си. Варна се превърнав едно от най-повърхностните места в България, с палми по главните улици и наплажа, чалга клубове и други евтини комерсиални заведения, пръснати навсякъде, и повече луксозни автомибили от всеки европейски град с подобни размери инаселение. Ако търсиш добра джази и грууви музика, най-добрите места във Варнаса Cubo, Bolla, Studio 21 и клубовете за жива музика Menthol и Vintage 33. Има и още няколко малки заведения, които отвреме на време разчупват комерсиалните стандарти. Познавам града доста добре исмея да твърдя, че истински добрите музикални пространства в него се броят напръстите на двете ми ръце. Градовекато София и Пловдив са отворени за разнообразни събития и имат многопо-развита сцена за некомерсиална музика.

03. Удовлетворен ли си от равнището, на коетомузикалната ти кариера се намира в момента? Какво още искаш да постигнеш?

Зависи как ще гопогледнеш. Ако просто анализирам развитието си в сравнение с това на моитехоландски колеги и приятели от университета, не мога да кажа, че съм стигнал там,където са те (и където искам да бъда и аз). Някои от тях вече са издали поняколко успешни албума и свирят на големи международни фестивали със свои групиили с различни известни музиканти. Разбира се ситуацията в Холандия не може дасе сравнява с тази в България. Когато се преместих тук, замених една силноразвита музикална и културна среда с малка, слабо подпомагана такава.

04. С кое от постигнатото до момента вмузикално отношение си най-горд?

Гордостта не еемоция, с която съм особено свързан. Тя е отражение на егото, а правенето намузика е, най-общо казано, не индивидуално, а групово усилие. Дори и да свиришсам, в този процес е въвлечена и публиката. Когато правиш нещо наистина отсърце, няма място за егото. Или, иначе казано, колкото повече егото ти есвързано с това, което правиш, толкова по-малко сърцето ти е свързано с него.И, особено при музиката, вярвам, че сърцето трябва да бъде ядрото, от коетоблика енергията. Така че не “горд” е правилната дума, а “щастлив”. :)

Както и да е... Презгодините съм имал удоволствието да работя с прекрасни музиканти и диджеи отразлични държави и националности и съм свирил в наистина страхотни клубове ифестивали. Най-скорошните от тези преживявания са изпълненията ми с JazzProfilactikaв Sofia Live Club и Sozopol July Morning Festival.

Най-добротопредстои. JВ момента работим над три продукта (две EP-та и един албум) с проекта DJazz и над едно ЕР с JazzProfilactika.

05. Как успяваш да балансираш между музикалнитеангажименти и личните си отговорности?

Това е въпрос, закойто повечето хора не могат да намерят правилния отговор. Все още и аз не съмнамерил решение на този проблем.

Единственият начинда се доближиш до баланса е да се запиташ по какъв начин това, което правиш,рефлектира върху хората около теб. Имиджът и “престижът” (егото) така силно сасе втъкали в разбиранията ни за живота, че са превърнали дори и споделянето наартистични идеи в състезание. И за да се добереш до върха, трябва да пожертвашвсичко останало. Осъзнах това много отдавна и не искам да играя тази игра.Нямам претенции непременно да съм под светлините на прожекторите, нито пък дазавладявам дадено място. Не съм най-добрият саксофонист или композитор, нитонякога ще бъда, просто защото не искам да пожертвам заради това всичко останалов живота си. И без това изпитвам трудности в намирането на баланса междупрофесията си, от една страна, и времето и енергията, които искам да отдам насемейството си, от друга.

Казват, че на върхае самотно. Така че защо да изхвърляш всичко, което имаш, за да изкачиш тозивръх, а там да няма нито един човек, който да знае, да разбира и да му пука затова кой си ти всъщност? С удоволствие оставям това на онези, които не откриватщастието извън музиката, и на хората, които не могат да контролират егото си.

06. Имало ли е момент, в който си искал дазахвърлиш всичко и да спреш да се занимаваш с музика (и ако е имало, какво тенакара да не го направиш)?

Много пъти, много,много пъти.

Първият път, когатотова се случи, беше по време на следването ми в музикалния университет. Зарадиздравословни проблеми трябваше за кратко да прекъсна обучението си. След катосе възстанових, трябваше да наваксам пропуснатото и да достигна нивото насъстудентите си. След известно време се наложи да прекъсна отново и снеимоверни усилия успях да се върна. Това обаче ми коства толкова многоенергия, че година по-късно прекъснах отново.

През тези труднивремена осъзнах, че единствените хора в живота ми, на които мога да разчитам,са семейството ми. Винаги съм бил отдаден на – ако не и обсебен от – идеята да станавелик саксофонист. Това понякога означаваше да ходя на рождени дни на роднинитеси, да пропускам семейни тържества и т.н. просто защото смятах, чеотговорностите ми спрямо колегите ми музиканти и спрямо нашата музика сапо-важни от семейството ми. Но когато се появиха проблемите, можех да разчитамименно на семейството си, а не на колегите. В този момент осъзнах, че животът емного повече от музика.

Четвъртия път,когато бях на крачка да се откажа да се занимавам с музика, беше следпреместването ми в България. Надявах се да успея да си проправя път наварненската музикална сцена, но не успях да открия правилните хора, с които даработя. Години по-късно разбрах, че повечето музиканти от Варна са работили вчужбина по онова време, но тогава все още не го знаех. След няколко месецатолкова се отчаях, че поставих саксофоните си в кейсовете им и не се докоснахдо тях в следващите 3 години. Казах си: “Това е. Опита, не се получи, забравиза това. Не си първият, провалил се в осъществяването на мечтите си. Приеми гои продължавай напред!” И така, за да си изкарвам прехраната, започнах да сезанимавам с компютърен дизайн. Година по-късно обаче не можех повече да стоядалеч от музиката, така че започнах да правя бийтове и отново да композирам, новсе още не исках да докосвам саксофоните.

С времето установихняколко връзки с музиканти във Варна и след 3 години без саксофони, взехсопрано саксофона си и започнах да репетирам, този път за гост изпълнение сетно-фюжън групата Лот Лориен. Макар че след това изпълнение саксофонът отновосе озова в кутията си. Пак си казах да забравя сериозното занимаване с музика,което явно не ми е било писано.

Тогава, годинапо-късно, един приятел на мой приятел ме попита дали съм съгласен да сеприсъединя към една ска-кор банда от Варна. Помислих си: “Защо не, може бисвиренето просто за удоволствие, без някакви цели и посоки, е точно за мен,може би точно тези големи очаквания са били грешката ми през всичките тезигодини”. И така, присъединих се към групата. Беше забавно... за кратко. Малкопо малко започнах да не изпитвам удовлетворение от това да се размотаваме и дане даваме най-доброто от себе си. Знаех, че можем да свирим по-добре, дазавършим някои парчета. Несъзнателно започнах да натискам другите музиканти дасе усъвършенстват. Но повечето от тях не бяха за това в групата. Така че следоколо 8 месеца се отказах и саксофоните отново се настаниха в кутиите си.

Мина още една годинабез да свиря. Знаех, че трябва да направя нещо, защото свиренето наистина милипсваше, но просто трябваше да разбера какво. От една страна, не биваше даправя музиката основна цел на живота ми, а от друга, не можех да правя музикапросто за удоволствие и забавление, тъй като исках да се развивам. Така стигнахдо решението да извадя саксофоните тогава, когато открия сериозни музиканти,които обаче не изискват от мен да зарежа всичко останало извън музиката...

Малко след като взехтова решение ми се обади китаристът Чарли Гочев и ме попита дали бих искал дасвиря заедно с него, DJ Ivo-But-Not ипевицата Деси от Phuture Shock вклуб A-Lounge. Така се родипроектът Desi-re. Името му е комбинация от името на певицата ни исъкращението “re”, което, например приимейлите, означава “regarding” (“относно”).

В личния ми животвръзката ми приключи почти едновременно с края на Desi-re, така че беше време да започна да правя нещатапо начина, по който искам. Реших да подновя проекта DJazz, който бях стартирал в Холандия и който ефокусиран около работата ми с диджеи. Същотака се присъединих към една кавър банда, с която направих един курс напасажерски кораб. Тогава ми стана ясно, че отсъствието от дома за по няколкомесеца не е за мен. Обичам да пътувам, но не мога да понасям чувството, че неаз решавам какво, как и кога да свиря. Преди две години станах член на JazzProfilactika.

Ето тук се намирам сега – DJazz и JazzProfilactika са двете ми основни цели в музикално отношение. И нямам намерение скоро да се откажа от музиката.

Какво ме накара в трудните моменти да не се отказвам? На първо място подкрепата на семейството и на приятелката ми. Също така съпортът на моите “братя от други майки”: DJ JiJo, DJ Ivo-But-Not, DJ Emotion. Важна роля изиграха и моите колеги-музиканти и приятели Чарли Гочев и Венци Марков. А преди около година-две Иван “Bastardo” Бояджиев ми помогна да прекрача отвъд музикантството, в света на саунд инженеринга.

Какво ме накара следтрудните моменти да се изправя отново? Знаеш ли, човек или е музикант, или нее. Има много и различни типове музиканти. Аз съм музикант и не мога да избягамот това, просто понякога ми трябва време, за да разбера от кой тип. :)

07. Кого/какво би посочил като своетонай-голямо музикално вдъхновение?

Имената, които щепосоча по-долу, са на някои от най-великите музиканти в историята на джаза.Слушал съм интензивно тяхната музика през различни периоди от моя живот. Моетомясто като музикант не е до тях, нито в техните стъпки, нито пък в дългитесенки, които хвърлят... Моето място е сред публиката.

За мен: вдъхновение= бонбон за душата :)

Първите джазсаксофонисти, които чух, са Coleman Hawkins иBenWebster. Когато бях на около 12,един от дядовците ми (който свиреше на орган) ми даде аудио касета с композициина тези легендарни саксофонисти. И бях запленен! Другият ми дядо, който свирешена кларинет, забеляза колко много се възхищавах на суинга и по-специално натези двама джазмени и когато станах на 14 ми купи първия ми саксофон. Все ощего помня, беше стар американски сребърен алт саксофон King.

След първия сипериод, в който слушах предимно саксофонистите Coleman Hawkins, BenWebster и Johnnie Hodges, започнах много да слушам DavidSanborn, след което преминах на LouDonaldson и MaceoParker. След това открих CannonballAdderley, Hank Mobley и DexterGordon, а малко по-късно – MichaelBrecker и Joshua Redman (последните няколко наистина ми взеха ума).

За всеки случай, аконякои от вас не са запознати с брилянтността на Michael Brecker, бих искал да споделя видео на един отнай-любимите ми саксофонисти. Разбира се, цялата група е изумителна... носолото на Michael (започва на 9:36мин.) е нещо друго!

Някои от вас може бисе чудят защо в този списък не фигурират имената на John Coltrane и Charlie Parker. Е, въпреки че се възхищавам на работата им исмятам, че са изключително важни артисти за развитието на джаз саксофона, винагиса ме вдъхновявали в по-малка степен, отколкото гореизброените музиканти.

Сред другите групи имузиканти, които слушам често, са Miles Davis, Wynton Marsalis, Chet Baker,Roy Hargrove, Pat Metheny, Mike Stern, John Scofield, Michel Petrucciani, ChickCorea, Herbie Hancock, Marcus Miller, New Cool Collective / Benjamin Herman,State Of Monc.

А за проектите DJazz и JazzProfilactika се вдъхновявам от саксофонисти като BranfordMarsalis (Buckshot LeFonque) и CourtneyPine (албума BackIn The Day), както и музиканти и групи като Miles Davis (албума Doo Bop), Jazzmatazz (Guru), Urbanator, The Headhunters (Herbie Hancock),The Brecker Brothers, State of Monc, SFEQ, St. Germain / Soel и много други.

08. Кое е първото парче, различно от детскапесничка, което чу през живота си (и за което имаш спомен)? Кога и къде сеслучи това?

Първата музика,която прикова цялото ми внимание, беше класическата музика, особено звукът нацигулката (в резултат на което от 6 до 12-годишна възраст свирих именно нацигулка). Но не мога да се сетя за композициите или композиторите, беше твърдеотдавна.

Следващите важнизаписи, които чух през живота си, беше албумът на лейбъла Verve ColemanHawkins encounters Ben Webster (1959), с Oscar Peterson (пиано), Ray Brown(бас), Herb Ellis (китара) и AlvinStoller (барабани). От другата страна на касетата беше албумът Very Saxy (1959, Prestige Records) с Eddie “Lockjaw” Davis, Buddy Tate, ColemanHawkins и Arnett Cobb – четирима тенор саксофонисти, с които свирят ощеShirleyScott (хамонд орган), GeorgeDuvivier (бас) и Arthur Edgehill (барабани). От момента, в който чух тези записи, най-голяматами мечта е да свиря на саксофон... :) Притежавам и двата албума на компактдискове,но искам да намеря и грамофонните плочи, защото тези записи превърнаха животами в това, което е той днес.

09. А кое е последното парче, което чу до тозимомент (или което слушаш в момента)?

Хаха, това е “Spherical” на The Brecker Brothers (от албума Barcelona, 1992). Напоследък слушам това парче доста често. То еедно от малкото, на които не мога да се наслушам. Рядко попадам на композиция,която мога да изслушам няколко пъти един след друг. Когато копирах и“пейст”-нах този линк два отговора по-нагоре, започнах да го слушам. Сега етретият път подред, в интерес на истината в момента Michael разцепва със солото си... :)

10. Опиши любимата си музика.

Ще цитирам John Dewey:“ако всички значения биха могли дабъдат изразени с думи, тогава изобразителното изкуство и музиката нямаше дасъществуват. Има ценности и значения, които могат бъдат изразени само чрезнепосредствени визуални и звукови средства... и да се пита какво означават всмисъла на нещо, което може да бъде въплътено в думи, означава да се отричатяхното съществуване.”

За да отговоря навъпроса ти, ще добавя само още нещо. Обичам музика, която е “out of the box”, кояторазбива стандартите и ограниченията на имиджа и на стила. Като цяло харесвам“фюжън” или “кросоувър” между различни стилове... Защо да се придържаш само къмедин стил, когато можеш да бъдеш свързан с много?

11. Има ли парче или албум, което/който можешда слушаш по всяко време?

Не. Всяка музика,която слушам, провокира специфични емоции и мисли. Така че от настроението мизависи каква музика ще слушам. Разбира се, има албуми, които слушам по-често отостаналите. Сред любимите ми албуми за всички времена са (в произволен ред):

Somethin’ Else – Cannonball Adderley& Miles Davis

Cannonball's Bossa Nova – The CannonballAdderley Quintet

Soul Station – Hank Mobley

Workout – Hank Mobley

Return of Brecker Brothers – Brecker Brothers

Out of the Loop – BreckerBrothers

Two Blocks From The Edge – Michael Brecker

American Dreams – Charlie Haden withMichael Brecker

Doo Bop – Miles Davis

Elastic – Joshua Redman

12. Кой музикален носител харесваш най-много?Защо?

Не обичам да слушамзвук с лошо качество. Така че предпочитам компактдисковете. Харесвам повеченачинът, по който записите звучат на винил, ако грамофонът е многодобър, дозата е с високо качество и плочата е в перфектно състояние. Отдигиталните формати предпочитам flac предmp3(емпетройките трябва да са понестерео, с битрейт 256 kbps исемплираща честота 44100 Hz).

13. Според теб какво губят и какво печелятмузикалните фенове от интернет?

Най-голямотопредимство е лесният достъп. Можеш да откриеш страхотни музиканти, издания имузикални жанрове от целия свят, да излезеш извън локалната сцена. Недостатъкът(за някои) би могъл да бъде голямото количество информация, споделена вмрежата. Само за ден се публикува толкова много музика, че понякога е трудно даоткриеш нещо, което харесваш.

14. Кое е най-значимото за теб събитие с твоеучастие (и като изпълнител/организатор/промоутър/собственик на клуб и т.н., икато фен)?

Труден въпрос...Като фен съм гледал на живо много от големите музиканти, особено докато живеехв Холандия.Има толкова много клубове ифестивали. Някои от най-хубавите ми преживявания са на North Sea Jazz Festival който посещавах редовно, преди да се преместяв България (7 години подред бях на всичките три фестивални дни). Това бяха любимите ми дни от годината, коитоочаквах с нетърпение много месеци по-рано. И когато излезеше програмата, счасове планирах кои изпълнения да посетя. Прекрасни времена, страхотни спомени!

От всички концертина този и други фестивали, зали и клубове, в момента се сещам за тези на: HerbieHancock, Roy Hargrove, Michel Petrucciani, Joe Henderson, Sonny Rollins,Michael Brecker, The Brecker Brothers, Branford Marsalis (Buckshot LeFongue),Guru’s Jazzmatazz, Kenny Garret, Gerry Mulligan, Lionel Hampton, Yellowjackets,David Sanborn, Marcus Miller, Lou Donaldson, Dee Dee Bridgewater & RayBrown trio, Diana Krall, James Brown, Maceo Parker, Santana, Mike Stern, JohnScofield, Chick Corea (acoustic band), Jamiroquai, Tower of Power.

Колкото до моитеконцерти като изпълнител, като че ли няма един, който мога да отделя отостаналите. Спомням си първото си изпълнение със ска бандата, с която свирих вХоландия на Noise Festival през 1996. Спомнямси също и изпълнението си с дръмендбейс формацията GNA (Genius NeedsAttemtion) пред около 3000ученици. От по-скорошните гигове този с JazzProfilactika (заедно с DJ JiJo и Vito Giacovelli) в Sofia Live Club остави у мен много позитивни емоции.

15. В наши дни диджеите са известни почтиколкото изпълнителите, чиито парчета пускат. Какво е мнението ти по този въпроси мислиш ли, че това е заслужено?

Зависи. Добратадиджейска работа е много повече от

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/24/11 15:50 http://funkybites.blogspot.com/2011/11/funky-16-questions-2011-roelant.html