Искам да направя пауза от злободневната политика, за да си разширя малко погледа. Това си е проблем в България – живеем си, вторачени в пъпа си, и дори задължителни теми като „Европа 2020“ пропускаме.

Градоустройствените проблеми ме вълнуват силно открай време, защото не ми харесва начина, по който живея в този град, не ми харесва това, което се случва с инфраструктурата, с гетата, с опазването на архитектурните паметници и т.н.

Наскоро, на конференцията Pecha Kucha (произнася се „печакча“), част от Sofia Architecture Week, за пръв път видях интересен вариант на решаване на проблема с гетата. Става дума за идеята на архитекта Слободан Станич – „Лотос“, за настаняване на ромското население в Белград в по-смислени жилища.

Идеята на „Лотос“ е, от рециклирана пластмаса (PET) да се изработят модулни жилища. Нарочно не се използват материали, които могат да бъдат дадени за вторични суровини, за да не бъдат разкостени къщите и предадени за вторични суровини още на втория ден. „Сградите“ могат да се допълват с още стаи, според това как расте семейството. Енергиен и инфраструктурен център на лотоса е тоалетната (;-)), около която се подреждат другите модулчета и която произвежда биогаз, който се събира в балони на покривите на къщите. А той се използва за отопление, готвене и други енергийни нужди.

А тук – как би трябвало да изглежда един прекрасен пролетен ден с овцете и в банята.


Би трябвало да не е много скъпо, защото материалите са под ръка (пластмасови отпадъци, които се рециклират в местен завод). Частично ще се реши и енергийния проблем на тия хора, а и има надежда за някаква социализация.

Ровичкайки по архитектурни сайтове, още по-впечатлен бях от една много по-мащабна американска идея - Earthship Biotecture, на Майк Рейнолдс.  Истинско чудо е, но аз помня че съм чел статия за този човек още по времето на комунизма в някое от научнопопулярните списание („Космос“?) как си правел къща от бирени бутилки. (за съжаление, не открих статията в архива)

Трийсет и няколко години по-късно, Майк е натрупал доста опит, занимавайки се със същите неща. Идеята му е, да построи пасивна къща от местни материали и отпадъци.

Къщата е връщане към изворите, към първичната функция на пещерата, която е давала (а не е вземала)  на хората топлина, вода и подслон (електричество още не е имало). Основни строителни материали са различни отпадъци - празни кутийки от напитки, пластмасови и стъклени бутилки, стари гуми, дърво, пръст, пясък и глина.


Покривът на къщата събира вода, която се съхранява в специални резервоари и се рециклира. Самата къща е едновременно място за живеене и парник, в който се отглеждат растения за красота и за храна.

За да се изравнят големите температурни амплитуди и да се намали до голяма степен нуждата от отопляване през нощта и охлаждане през деня, стените на къщата се строят от стари автомобилни гуми, пълни с трамбована пръст, която играе ролята на топлинен акумулатор (почти като в акумулаторните печки едно време).



Електричество се добива от вятъра, слънцето и дизел генератори, и тъй като то не се харчи за отопление, охлаждане или нагряване на вода, консумацията му е сравнително ниска.

От тук и името на проекта „Earthship“, защото къщите не се нуждаят от инфраструктурна връзка с околния свят (освен път, евентуално) и могат да бъдат строени на практика навсякъде – в пустинята, по планински склонове и т.н. Обикновено там и се строят в момента.

На мен много ми хареса идеята, че хората на практика живеят в симбиоза с къщите си, а също и че са освободени от задължителната инфраструктурна връзка с цивилизацията (всъщност има я, но е много по-слаба). Освен това, къщите се строят сравнително бързо и лесно и човек може сам да си ги строи, което ги прави подходящи и за настаняване на бежанци, облагородяване на гета и т.н.

Дори и аз бих пробвал да поживея на такова място. Първо временно и на гости на някой друг, естествено ;-)


Сега, идеята че къщата се превръща в нещо като черупката на охлюва, с която живееш в симбиоза, може да бъде и плашеща. Дори съм гледал една фантастика, посветена на това – Habitat, където къщата на главния герой беше развила силно мнение по въпросите на съжителството.

Смятам, че идеята на Earthship е страхотна, и като проучих повече, открих, че дори в Европа има реализирани такива проекти. Само че, ако погледнете картата, все едно някой е забил пергела в България и е построил такива къщи само по най-отдалечените от нас места ;-)

Също, според климата трябва да се правят и промени в проектите, съобразени с валежите и снеговалежите.

За мен единственото, което може да попречи на тези проекти да се реализират, това са политическите възгледи на Майк, който дълбоко вярва в глобалното затопляне, а това е и една от причините, поради които той така усърдно се занимава с къщите си и това, предполагам, е причината, поради която трудно получава подкрепа от политическата класа.

А ако ви се намират час и половина свободни, горещо ви препоръчвам филма за живота и делото на Майк Рейнолдс. Аз докато го гледах в първите 15 минути мислех, че е тотално куку, после постепенно си оправих мнението за него, докато накрая бях очарован от това, което прави.