Scarlet печели, SABAM “отнесен от вихъра”

11/27/11 15:53
(http://delibertate.info/)

Scarlet печели, SABAM “отнесен от вихъра”

Image: Windstorm Thomas by NASA via Wikimedia Commons

Искрено се извинявам, че заради по-напрегнатия ритъм на последните няколко дни пускам със закъснение тук тази така значайна тема. Но нали се казва “по-добре късно, отколкото никога”, а и блог, който претендира да се занимава с правото и свободата в дигиталните технологии, не бива да я подминава в никой случай.

Та, по същество.

Виждате ли снимката в началото на статията?

Горе-долу със скоростта и вихъра на този циклон Съдът на европейския съюз

отнесе домогванията

на носители на авторски и сродни права да задължават интернет доставчици да филтрират мрежовия си трафик и да блокират достъпа на своите клиенти до (музикални) произведения, върху които правоносителите твърдят, че имат права.

В основата на казуса Scarlet vs SABAM (C-70/10) е залегналото желанието за свободно споделяне на съдържание и в тази връзка препоръчвам горещо на онези, които искат да се запознаят с неговата конкретика и предистория да прочетат този постинг на Нели Огнянова (на български) или този и този мои постинги (на английски).

Какво всъщност е решил Съдът?

Принципно, Съдът подкрепя заключението на генералния адвокат Cruz Villalon и приема, че

1. дори и правото на интелектуална собственост да е изрично упоменато в член 17 (2) от Хартата на основните права на Европейския съюз (“Хартата”), тo не се наслаждава на абсолютна защита;

2. националните органи и съдилища, когато предприемат мерки за защита на носителите на авторски права, трябва да се стремят към справедлив баланс между защитата на авторското право от една страна, и защитата на основните човешки права на лицата, засегнати от тези мерки плюс защитата на свободата на стопанска инициатива, от която се ползват доставчиците на интернет услуги като Scarlet, от друга;

3. задължаването на интернет доставчиците (като Scarlet), да инсталират и поддържат сложна, скъпа и постоянна система за филтриране в интерес на носителите на авторски права (като SABAM), насочена към всички бъдещи нарушения и с цел да защити не само съществуващи, но също така и бъдещи произведения, е в разрез, както със свободата на стопанската инициатива на интернет доставчиците, така и с основните права на техните клиенти, а именно тяхното право за защита на лични данни и свобода на мнение и информация, гарантирани от членове 8 и 11 от Хартата.

Така погледнато решението на Съда е направо епохално, но предвид някои публикации по медиите бих желал да разясня неговото значение.

Какво значение има решението за правоносителите?

Правоносителите определено са губещите по това дело. Те за пореден път чуват, че не може да става дума за приоритет между отделните права, гарантирани от Хартата или от други документи, които имат конституционален характер за Европейския съюз.

На практика правото върху интелектуална собственост тежи точно толкова, колкото и правата върху защитата на лични данни или свободното упражняване на стопанска инициатива.

Милионите наляти в лобинг за сега не дават очаквания резултат.

Какво значение има решението за потребителите на интернет?

Тук е много важно да се каже, че решението на Съда не дава картбланш за свободното споделяне на авторскоправно защитеното съдържание. Напротив, Съдът изтъква особения статут на правото върху интелектуална собственост, но и подчертава, че неговата защита не е абсолютна.

Като непробиваем Персеев щит пред потребителите се явява основното им право на защита на лични данни. То ги предпазва от вкаменяващите оръжия на правоносителите, а именно искане на информация, филтриране и блокиране на трафично съдържание.

Към деншна дата потребителите на интернет са едни от печелившите от делото.

Какво значение има решението за доставчиците на интернет?

Особеността на казуса Scarlet vs SABAM се изразява в това, че той очертава взаимовръзките в триъгълника правоносители-интернет доставчици-потребители. Решението на Съда за пръв път изправя основното право на стопанска инициатива на интернет доставчиците като ефективна бариера пред зачестилите още от края на деведесетте години домогвания на правоносителите да разширят отговорността за нарушения над правата им и върху доставчиците на услуги на информационното общество.

Може да се каже, че към днешна дата и доставчиците на интернет услуги са между печелившите от делото.

Те разбира се не бива да забравят едно: в частта си отнасяща се до тях, решението на Съда черпи аргументите си от член 15 от Директива 2000/31/ЕО, според който доставчикът е защитен само, ако не филтрира или променя своя мрежов трафик. В случай, че доставчикът – бил и той мотивиран от прекомерното си съобразяване с натиск от държавни институции или от някаква (криворазбрана) саморегулация – започне да филтрира или блокира трафика си, то той ще загуби привилегиите, гарантирани му от настоящото решение.

Това има особена валидност за българските интернет доставчици, които или се подават на (неправомерен) натиск от страна на, да кажеме, ГДБОП, или сами си налагат някакви ограничения.

В такъв случай те биха били отговорни, но не към правоносителите, а към предадените от тях потребители.

Заключение

Настоящото решение маркира поредния крайъгълен камък в борбата за свободно (или от позицията на правоносителите – нерегламентирано) споделяне на съдържание. Решението поставя правоносителите в патова ситуация, която те биха могли да превъзмогнат само чрез законодателни промени.

Дали такива промени биха се реализирали, зависи до много голяма степен от нас – европейските гласоподаватели. Особено ако не желаем ние да бъдем отнесени от вихъра.