Според едно от многобройните предания св. Андрей бил отшелник в гората. Зареди святостта му дивите животни сами идвали при него и се държали като питомни. Идвала даже и мечката, от която всички хора се боели. 

Веднъж, когато св. Андрей трябвало да получи причастие в съседния манастир, запрегнал мечката, като за юзди използвал два живи смока, яхнал я и така отишъл там. В манастира се изповядал и признал, че по време на поста е пил мляко. Владиката казал, че това е нарушение на поста и отказал да го причести. А св.Андрей твърдял, че не е погазил праведността си и попитал владиката какво той е ял по време на поста. Владиката признал, че е похапнал хайвер, но според него това не е нарушение. За да разрешат спора, оставили две купички - с мляко и с хайвер, една до друга на масата през нощта. На сутринта в купичката, където било млякото, имало трева, а в тази, където бил хайверът, - кръв. Така получили потвърждение, че св. Андрей е праведен и той взел своето причастие. А на деня, в който това се случило, оттогава започнали да честват светеца. Заради мечката, на която св. Андрей отишъл да вземе причастието си, наричат празника и Мечкинден.

Честито на всички именници!