Александър Куприн, Приказчици

(адаптирани от деца за родители)

(1907)

Имало едно момченце. Имало и едно голямо дворно куче. То живеело в кучешка колиба на верига. И било добро-предобро, но гладно. А момченцето все го дразнело. 

Веднъж вързало на връвчица къс тлъсто месо. После се приближило до кучешката колибка и пита:

-Кученце, кученце, искаш ли ам-ам?

-Джав!

-Много ли искаш?

-Джав, джав!

Тогава момченцето хвърлило месото. И кучето ам! - лапнало го. А момченцето хванало връвчицата и дръпнало месото обратно. И пак пита:

-Кученце, кученце, искаш ли да ядеш?

-Джав, джав, джав!

И пак хвърлило месото, кучето го глътнало, а момченцето го изтеглило обратно. И пак пита:

-Кученце, искаш ли месце?

Тогава кучето се разсърдило. Хвърлило се, скъсало синджира и съдрало новите панталонки на момченцето. Момченцето избягало, а кучето изяло месото с все връвчицата.

Заплакало момченцето с горчиви сълзи. Започнало да се жалва на мама-татко, леля-чичо. А те казват:

-Да не беше дразнил кучето. То е гладно. Сега и на верига не можеш да го удържиш.