Питам се – тези хора на площада реформи ли искат? Или искат всичко да си остане постарому, ама да им дават и повече пари?

Моето предположение е, че протестиращите сравнително поравно са разпределени в три групи –
1) искат да си остане постарому, ама с повече пари, защото знаят, че няма да ги вземат пак на работа.
2) искат реформа и знаят, че реформата няма да е лесна, но ще останат на работа, защото и сега носят на гърба си предприятието;
3) не знаят какво искат, ама не са доволни от сегашното положение.

Похвално е желанието им да поискат сметка на Баце, аз за това ги поздравявам.

Но първо искам да чуя другите им желания, преди да започна да им съчувствам или да ходя с тях по протестите. Защото, още преди пет години (клик на линка, има още много снимки), когато за последно се возих с БДЖ нещата вече бяха нетърпими. Промените трябва да са много спешни и много дълбоки.

От доста време се чудя на кои протести да ходя и на кои – не. Протестите през януари 2009-та година нямаха общ знаменател – тогава заедно протестираха майки, лекари, студенти, футболни агитки, земеделци, зелени, сини, дори млади социалисти (и със сигурност пропускам някого). Всеки със собствените си мисли, лозунги, плакати, знамена и рекламни материали.

В крайна сметка протестът се получи добре, може би защото на всички заедно им вървеше да викат само „Оставка! Оставка!“

Как трябва да се протестира днес? Да се присъединявам ли към хора, които искат оставката на Баце, ама по грешните причини? Защото, ако се съберем повечко хора, току виж станало и нещо истинско. Но пък бедежето ще си остане същото.

От друга страна Дабъл Би иска да става футболист на годината, протестирайте му повече, защото обеща да си хвърли оставката и да се посвети веднъж завинаги на футбола.