12/01/11 12:09
(http://sulla.bg/)

По-добре рентиери, отколкото пенсионери

Учуден съм каква дълбока драма произлезе от това дали хората да се пенсионират година по-рано или година по-късно. Заедно с това съм възхитен от страстта, с която хората са готови да отстояват правото си на социални помощи, пенсии и други нетрудови доходи. Сигурно съм примитивен, но винаги съм си мислел, че ако енергията се насочи към това как да се произведе и продаде нещо, вместо към това как да се накара някого, който е произвел и продал нещо да ти плати, задето не си произвел и не си продал нищо, то светът ще бъде много по-уютно място. Социалната солидарност е прекрасно нещо, докато не се превърне в професия за групи от хора, толкова големи, че приличат на цели нации. В Съединените щати, например, помощи за храна (food stamp) получават „социално слаби” с численост колкото нацията на Испания.  Според мен това се прави, за да бъдат изкуствено държани тези хора в зависимост и подчинение, защото човек, изправен пред проблема за оцеляването си, се променя и от добиче се превръща в интелигентен хищник. Но това е тема на друг разговор.

Учуден съм от драмата с пенсионирането в България, защото от всичко, което чувам по медиите, излиза, че единствената мечта на българите е да се пенсионират колкото може по-бързо и всеки опит да се отсрочи тази заветна дата във времето ги изпълва с чувство за обругана справедливост. Всички хора от предишното поколение, които познавам, когато им дойде време да ги пенсионират, изпаднаха в паника, че вече няма да работят това, което обичат, че по цял ден ще се чудят какво да правят и, не на последно място, че доходите им чувствително ще намалеят. Те биха работили работата си и десет години след навършването на пенсионната възраст и в това има логика, особено ако погледнем повишаването на качеството на живот и увеличаването на средната му продължителност през последните десетилетия. Следователно интересът на хората би бил да бъдат колкото може по-дълго време активни, обществено състоятелни и по-богати. Така е логично. Логично е хората да се ръководят от интересите си. Обаче дали дефинираме истинските интереси, когато разсъждаваме по тези въпроси?

Без да се правя на велик анализатор, ще засегна само три групи интереси, които правят изложената по-горе логика нелогична и правят логично всичко, което се случва в света през последния повече от половин век, макар да изглежда абсолютно нелогично. На първо място са интересите на синдикатите. Синдикатите съществуват единствено от омразата между работодателите и наемния труд, омраза, често пъти разпалвана изкуствено и нарочно от самите синдикати. Ще отворя скоба, за да кажа, че, за съжаление, през ХХ век единственият, който е на мнение, че работници и работодатели могат и трябва да живеят в разбирателство и хармония, е Хитлер. Затварям скобата. Синдикатите съществуват дотогава, докато хората, които работят и с труда си създават принадена стойност, вярват, че са прекарани и че не получават всичко, което им се полага. Синдикатите учат хората, че техните заплати не са процент от печалбата, която е реализирал предприемачът, закупил труда им, а някакво изконно право, което им се полага независимо от икономическата конюнктура. Синдикатите са типичен пример за това как се корумпират справедливите идеи.

Друго гнездо на нарушени интереси, протестиращи против увеличаването на пенсионната възраст, са професионалните безработни. Изглежда, че те взимат някакви малки пари заради това, че не произвеждат нищо, но пък се водят документално членове на обществото. Затова искат да преминат от категорията на безработните в категорията на пенсионерите, за да взимат повече пари заради това, че не произвеждат нищо. Не ме разбирайте погрешно, на всекиго може да се случи да попадне във временен колапс. Когато това се случи на наш събрат, ние сме готови солидарно да го подкрепим, докато си стъпи на краката. Стига, разбира се, да има желание да си стъпи на краката. Стига, разбира се, да няма нощ, в която да може спокойно да заспи, докато не си стъпи на краката. За съжаление, колкото по-цивилизовано и солидарно става едно общество, толкова по-голяма става и прослойката на онези негови членове, които избират за своя професия да бъдат онеправдани и да рентират в своя изгода съчувствието на баламите.

Любимото ми гнездо на нарушени интереси обаче са протестиращите против увеличаването на пенсионната възраст, които се пенсионират на 45 (или там някъде) години. За сравнение, аз съм на 48 години и се надявам с Божията помощ да мога да създавам ценности още 30 години, без да искам да се пенсионирам и някой друг да ме храни с ценности, които не съм създал аз. Познавам семейство прекрасни хора, които преди 1989 година работеха в системата на 6-то управление на Държавна сигурност. Мъжът беше личен състав или, казано по модерному, Human resources, а жената се занимаваше с нещо твърде интересно. Гледаше всякакви западни игрални филми и избираше сцени с насилие, с които после се каляваха характерите на тихите войни с чисти ръце, хладен ум и горещо сърце. Това семейство се пенсионира на възраст по-млада от моята и на жена ми в момента. След пенсионирането си направиха прилични кариери в частния сектор, работиха в транспортни фирми (близки до настоящия премиер), внасяха употребявани автомобили, купуваха и продаваха недвижими имоти и т.н. С две думи: не бяха социално слаби и пенсиите, които получаваха, само по приятен начин увеличаваха портфолиото на джобните им пари.

Много светли умове са на мнение, че в момента нашата цивилизация (Западната, надявам се) се намира в криза, съизмерима с Голямата депресия от 30-те години, преодоляна единствено с помощна на социо-икономическия проект, наречен Втора световна война. В условията на такава криза е по-важно да се произвежда, отколкото да се потребява. Всякакви бенефициенти като държавни чиновници, безработни, социално слаби, пенсионери и т.н. трябва да се поснишат малко и да изчакат по-добри времена за претендиране на правото си за социални доходи и помощи. Оставете за десетина години консерваторите да поуправляват, пък после отново се къпете в социални придобивки до следващия път. За съжаление, консерватизмът в държава като нашата, която допреди век и малко е била с над 90% селско население (към което аз по чудо не принадлежа), е твърде проблематичен. За съжаление. За голямо съжаление. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Публикувана на 12/01/11 12:09 http://sulla.bg/2011/12/01/2501.html
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване