Ще ви разкажа история, чута от моята баба. Баба я научила от своята баба, а тя - от прабаба си. 

Това се случило на първото Рождество, докато Исус още лежал в яслите, а в обора било доста студено.

Спасявал ги само слабият огън, който горял в огнището на глинения под. Богородица гледала затихващия пламък със страх - още малко и съвсем ще изгасне. А нямала сила да стане и да раздуха въглените. 

Тя се обърнала към  вола:

-Моля те, духни в огъня!

Но грамадното животно дъвчело нещо и даже не я чуло.

Тогава помолила овцата:

-Духни в огъня, добра овчице!

Но и овцата дъвчела и не я чула.

А въглените просветвали все по-нарядко и все по-слабо. В този момент се чуло пърхане на малки крила. 

Това била птицата червеношийка. Впрочем, по това време тя имала съвсем друго име. 

Крилата и затрепкали над угасващия огън. Подобно на малък ковашки мях те го захранвали с въздух. Въглените станали яркочервени. Птичето продължавало да маха с крила, даже при това свирукало жизнерадостна песничка. 

От време на време то се отдалечавало от огъня, хващало с клюн по няколко сламки и ги пускало в огъня. Пламъкът се разгарял и птичата гръд над него почервеняла. Но червеношийката търпеливо понасяла болката и разпалвала огъня дотогава, докато не се разгорял напълно и не затоплил целия обор. 

Младенецът Исус през това време спял и се усмихвал в съня си.

Пресветата Майка погледнала нежно зачервените гърди на птичето, близнати от пламъка, и казала: "Нека отсега тази гръд бъде свещено възпоминание за твоята постъпка."

Така и станало. От Святата нощ гърдите на червеношийката напомнят на всички за благородното сърце, скрито в тях.