Душевната пералня Европа

Когато стъпих на българска земя, връщайки се от Брюксел, аз имах една натрапчива, но всъщност – приятна картина в главата. Тя приличаше на телевизионна реклама на прах за пране. Наистина, заклевам се – същинска телевизионна реклама! Да – малко простовато звучи. Но така е – въпреки че някой би изисквал от мен някаква по-голяма сложност и изисканост на представите (примерно в главата ми да се раждат предимно цитати от Сосюр, Лакан и разни деконструкции), за радост или за съжаление в моята лекарско-писателска глава се раждат картини не по-сложни от телевизионни реклами. И тази картина продължи да се натрапва на вътрешното ми зрително поле още поне три дни. От деня, в който се върнах – та до днес. Картината беше следната: Аз съм мръсен парцал, пропит с най-противни и отблъскващи, сивкави и кафеникави нечистотии. Точно като разните чорапи и беля в рекламите. Целият съм подгизнал от мръсотия. Седя си. Ей така. И точно в тоя тъжен и мизерен момент се случва нещо чудно! Някаква...

Прочети цялата новина

Свързани новини: