Да пробудиш драконче

Истина е, “Да пробудиш драконче” е българска фантастика. Нека позная, в главата ви веднага се заформят разни образи, тип мазната корица на “Ралмия”, символизиращи погнуса и отвращение. Такава беше и моята реакция. Българска фантастика, помислих си, кой знае каква простотия, негодна за четене ще е, защо да се занимавам с нея, след като толкова всепризнати книги ме очакват. И едва ли щях някога да я захвана, ако не беше Калин Ненов, който буквално ми я натика в ръцете и каза – “Чети!”

Е, прочетох я.

С ръка на сърцето си заявявам, че тази скромна по обем книжка (едва 100 страници) е едно от най-добрите неща, на които съм попадал, и със сигурност – най-добрата българска фантастика, която някога съм чел.

За какво иде реч?
Змеят е създание, носещо в себе си четирите стихии – вятър, огън, вода и земя. Казват, че живее в планини и пещери, където събира несметни съкровища. Змеят символизира мъдростта, знанието и природата. Той е по-големият брат на човека, бил е преди него и ще бъде след него. Змеят е могъщ, той бълва мълнии и огън, бърз е и притежава огромна физическа сила. Змеят е красив и доблестен, разпери ли крила, люспите му огрявали всичко наоколо, като слънцето или като пълната месечина. Змеят владее магия, той е покровител, учител и пазител. Змеят е мит и реалност, копнеж и истина.

Някога змейовете живеели на земята сред нас, хората. Но с появата на барута, змейове, самодиви и таласъми се прибрали в Долната Земя. Днес в човешката реалност те не се срещат, а даже и да ги има, то е много надалече.

Годината е 1996. Радослав е обикновен млад мъж на около трийсетина години, рокаджия и идеалист, завършил Технически университет, но продаващ книги на Славейков, водещ нормален и спокоен живот. Докато един ден, по време на поход из дебрите на българския Балкан, не изтърва ножа си в една котловина и не успява… да пробуди драконче. Животът му се обръща с краката на горе, а любовта изпълва гръдния му кош, захапва сърцето му и бясно го разтърсва. Това е една книга за чистата любов между един мъж и една… змеица.

Верена е царска дъщеря, наполовина човек, наполовина драконче (което и дава възможност да преминава ту в човешка, ту в змейска кожа), тя е едно наивно и чисто дете, една зряла и красива жена, едно пакостливо и игриво зверче, едно кротко и сладко змийче и далечна леля на Симеон I Велики, цар на българи и ромеи. Живяла през 9-ти век и превърната в камък от зъл магьосник, докато не бива събудена почти 1200 години по-късно от любовта на един обикновен мъж, само за да се запознае с човешката, и по-специално, българската, действителност в края на 20-ти век.

Сюжетът, макар и привидно наивен, е гениален. Всичко е логично и стройно, всичко си има обяснение и е на място. Книгата предоставя една оригинална концепция и умело среща минало и настояще, реалност и магия. Коментарите на Верена за нашата действителност, сравненията минало-настояще, философските й разсъждения, спомените й… всичко това просто трябва да се прочете, да се усети. Това, което прави впечатление, е романтиката в книгата, която предоставя една красива и чиста, но в никакъв случай сладникава, любовна история между мъж и драконче, която през цялото време успява да бъде истинска и действителна. Като се започне от простичкият им процес на опознаване, пламенната страст между тях, мине се през размяната на фундаментални възгледи за живота и се стигне до момента, когато Верена се превръща в малко, крилато и изящно змийче, свива се на кълбо и заспива до гърдите на Радо. Красота.

Такива моменти топлят душата, а в книгата подобни има много. Верена е интелигентна, красива, леко наивна, мислеща, умееща да прави безброй неща, дива, романтична, страстна, игрива, мила, добра и широко скроена. Всичко това, вплетено с противоречивата й душа и змейските й умения, я прави най-страхотния и симпатичен женски персонаж, когото някога сте виждали. А Радослав е един достоверен български младеж, отношенията му с Верена са реалистични и действителни, будещи симпатия, а и лека завист…

В този роман има всичко. Любов, интрига, философия, история, интересни идеи и обилна доза действие и екшън. Написана е, ако не с перфектен, то със страшно лек и приятен стил, който увлича и не пуска. Чете се за един дъх, както се изживява изпепеляващата любов, оставяйки след себе си горящо сърце и страхотен привкус.

Книгата си заслужава. И това, че е българска не я прави по-лоша, напротив, дава й огромен плюс. В нея можеш да се вгледаш в познатия си свят, да съзреш неща, които виждаш всеки ден, да чуеш познати имена, да изпиташ познати чувства, да познаеш българската действителност, с всичките й морафети, метаморфози, познати места, хубости и несгоди. А това носи всячески кеф. И както се казва: “ЗА БОГА, БРАТЯ, ЧЕТЕТЕ!”

Оценка: 9/10

Виж и ревюто на Габче за друга книга на Николай Теллалов "Слънце недосегаемо".

Прочети цялата новина

Свързани новини: