Поезията на Никулден

 

На 6-ти декември Френският културен институт се превърна в дом на поезията, осиновил уютно мотото „Под върха на щастието няма време“. За поредна година Никулден почете един от именниците си в лирична прегръдка – традиционното четене в чест на поета Николай Кънчев. Съпругата му Федя Филкова, която е и организатор на събитието, го откри с думите: „Не знам кога е рожденият ден на поезията, но един от именните й дни със сигурност е днес.“

Малката зала на института отвори обятия за разнородната публика, приветствана от френският културен аташе Давид Вейзман. Поезията преодоля и задуха, и техническите неизправности – микрофоните отказаха, но не успяха да я заглушат. Светлозар Игов представи новата си книга, посветена на Николай Кънчев, а Пламен Дойнов прочете не много критичен критически текст за човека, „толкова самотен, че още малко ще е вселена“.

Пръв от поетите бе привикан Йордан Ефтимов, който противно на мотото бе категоричен, че „има време за всичко на този свят“. Последваха тихата Екатерина Йосифова; емоционалната Божана Апостолова; Палми Ранчев; кратката Рада Александрова, чийто глас се преля и в думите на Кънчев; Марин Колев; Силвия Чолева, която някак между другото предложи от следващата година да звучи само лириката на именника; пламенният Пламен Дойнов; Георги Господинов, който прочете „едно свое светло стихотворение“ с ухание на щрудел и поезия; Илко Димитров; Роман Кисьов; цветната Мирела Иванова, която с неподправения си стил чете за тъгата; Кристин Димитрова излезе със специално написан за вечерта стих „на върха на щастието няма време... миг е времето, дадено на всички“; Яница Радева; Иван Христов, който ни върна на кота нула в Ню Йорк; детайлно описателния Николай Бойков; краткият Петър Чухов обяви, че ще прочете „едно стихотворение за щастието“, наречено „Горчиво“; Стефан Иванов; Иван Ланджев, който освен себе си сподели и Валентин Вишим, перифразирал Мария Антоанета в „ако няма реалност, яжте думи“; Ясен Иванов тематично ни отнесе в Париж; Йорданка Белева; различната Яна Пункина; Надежда Искрова пък посвети стиховете си на Федя Филкова; Валентин Стамов, който изстихоплетства заглавията на Николай Кънчев.

Когато кислородът бе изцеден до краен предел, Федя Филкова се превъплъти в Кенет Уайт и прочете виртуалното му присъствие с писмо, изпратено за Поетичния Никулден. Поетът завърши с единствената българска дума, която знае – „наздраве“ и така направи прелюдията към фоайето с бяло и червено вино, което е вече друга поезия.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: