Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...

Публикувано на 11/18/12 16:20

хайде, изключи телевизора

когато преди повече от 10 години съзнателно спряхме да гледаме у нас телевизия повечето хора ни смятаха за чалнати. днес не сме чак такова изключение (проучванията показват, че поне едно 20% от хората не гледат телевизия). медиите се загубиха. между политиката, бизнеса и себе си. с изключително малки изключения (у нас, ...

От Миксер 3 „Доброволчество”: видео с презентациите

mixer-logo-web
Третият по ред Миксер беше на 25 октомври. Този път мястото беше +ТОВА, а темата GET YOUR HANDS DIRTY: Доброволчество. Всичко беше тип-топ - мястото пълно с хора, които по всичко личи, че прекараха страхотно с хубава музика и добро настроение. Снимки от вечерта сме сложили: тук. За случая поканихме четирима специални гости, които ни разказаха за преживяванията си като доброволци и идеите, зад които те стоят.

. . .

Яна Бюрер Тавание е активист и журналист, а Алек Андеев е анализатор в инвестиционен фонд. Двамата заедно създават timeheroes.org сайт, в който са събрани на едно място всички възможности за доброволство в близките дни от даден момент. Така всеки посетител на timeheroes може да си избере и да се запише за една или повече инициативи. В презентацията си от те Миксер разказват защо има нужда от герои.

Стани герой! www.timeheroes.org from горичка on Vimeo.

Александър Петров е участвал в създаването на няколко от първите български Интернет страници. От миналата година е зает с работата около първия български сайт за електронни книги и списания Библио.бг. На Миксер 3 Александър говори за спомените си от едно доброволческо лято на солниците до Бургас.

Александър Петров, горд доброволец from горичка on Vimeo.

Делчо Делчев е част екипа на Сдружение “Трансформатори”. Като докторант в Института за Изследване на Изкуствата - БАН, той проучва възможността панелните комплекси да имат зелено и красиво бъдеще, а в презентацията си разказва за проекта ТАБЛОid в района на Панчарево и работата на доброволците по преобразяването на едно западнало и мръсно място, близо до София.

Делчо Делчев от Трансформатори и ТАБЛОID-ното доброволчество from горичка on Vimeo.


Да ви черпя с малко поезия

Реших да ви черпя с малко поезия.

За нея рядко остава време в нашия живот, но факт – единствено тя остава след него:

От „Невски“ бие шест. Гърми
камбаната и осветени,
кубетата стърчат сами
над съботното суетене.

/Георги Рупчев, R.I.P/

Повече от / за този деликатен български поет – ето тук.

Тихомир Димитров


Да ви черпя с малко поезия

Реших да ви черпя с малко поезия.

За нея рядко остава време в нашия живот, но факт – единствено тя остава след него:

От „Невски“ бие шест. Гърми
камбаната и осветени,
кубетата стърчат сами
над съботното суетене.

/Георги Рупчев, R.I.P/

Повече от / за този деликатен български поет – ето тук.

Тихомир Димитров


Богис, Бънс и Бийн: трима гадняри срещу г-н Фокс

Богис, Бънс и Бийн – три ужасни старчета, поди и зли до мозъка на костите си. Богис, собственикът на хиляди пилета, изяждящ по три на закуска, обяд и вечеря. Бънс, господарят на хиляди патици и гъски, любител на отвратителните понички с гъши дроб. Бийн – притежателят на хиляди пуйки и ябълки, който не яде нищо, но за сметка на това пие ябълков сайдер до припадък. Богис , Бънс и Бийн... Героите на Роалд Дал от книжката „Фантастичният господин Фокс“.

Правилно познахте, те са лошите герои, а сега ще ви разкажа всичко отначало. Тримата ужасни фермери били толкова зли и стиснати, че не давали на никого нищо. За тяхно нещастие обаче в съседство с фермите им живеело семейството на г-н Фокс -  страхотна лисица, баща на четири малки лисиченца. Като всеки примерен баща, и г-н Фокс изхранвал семейството си, а понеже бил изключително ловък, всяка вечер успявал да открадне по нещичко от лошите фермери. Докато един ден…

Богис, Бънс и Бийн решили да отмъстят на г-н Фокс за всички кражби и му устроили засада. Освен прекрасната пухкава опашка на лисицата, никой друг не пострадал, но тримата не се отказали. Докарали багерите и започнала най-великата надпревала на века, достойна за рекорд на Гинес: лисици срещу багери. Кой копае по-бързо? Вие преценете! Горкото лисиче семейство! По някаква щастлива случайност фермерите решиха да спрат и да дебнат около дупката. Твърдо решени да уморят пленниците си от глад и жажда, Богис, Бънс и Бийн опънаха палатките си, запасиха се с храна и зачакаха. Нека си чакат!

Ако си мислите обаче, че г-н Фокс се остави на смъртта просто ей така, сериозно грешите. Невероятно хитрият му план проработи. Какъв е той? Ааа, не, прочетете си сами.

Единствено ще ви кажа, че г-н Фокс е фантастична лисица, много благородна и с невероятен нюх! Идете и разберете сега какво стана и не забравяйте да се включите в „Читателска щафета“. Крайният срок изтече вчера, а ако сте го изпуснали, като утешение елате на литературен клуб в Столична библиотека на 17.12.2011 г. и обсъждайте заедно с останалите любимите си книжки на Роалд Дал Smile

 

 

 

Лалетата задушиха герберите – губи страната на розите

Очаквано не се стигна до съгласие за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство и на последното за годината заседание на Европейския съвет. Премиерът Бойко Борисов заяви, че всички държавни и правителствени ръководители в ЕС, участвали в днешния последен за годината редовен Европейски съвет, освен Холандия, са подкрепили категорично разширяването на Шенген с България [...]

Москва киха, а София е като жива (примряла в очакване)

Фрагменти от коментара на Би Би Си за руските избери ( без реален избор, но с реален „победител” в опозиционното пространство, макар и все още виртуално), вече появиха в българското кътче от интернет. Но е интересно да бъде прочетена в пълен вид, както е публикувана от БТА и препечатана в e-vestnik. Ще бъде лицемерно да [...]

Ден пети на ХХХ Софийски международен панаир на книгата

Събота е - чудесно време да посетите НДК и да видите какво се случва с книгите у нас. Всички най-долеми издателства са изложили най-новите и най-добрите си книги, промоциите са в ход - остава само да отидете. Както и в предишните дни, едновременно, на различни места в София ще протичат литературни събития, затова бързаме да ви споделим кои са те и къде може да ги посетите. Да видим какво са ни приготвили организаторите като част от културната програма днес.

Литературният ден започва с Уъркшоп „Как се създават комикси”, организиран от Френския културен институт на техния щанд (№18) между 10 и 15 ч.

Няколко срещи с читатели започват точно в 11.00.

„Подарък за Дядо Коледа” е пъстроцветна книжка с празнични стихове на Романьола Мирославова и компактдиск с песни по тях в изпълнение на детски вокални групи, която поетесата ще представи от 11 до 12 ч. на щанда на „Персей” на панаира на книгата. За този проект авторката получи тазгодишната награда на Съюза на българските писатели за детска литература.

Среща с Маргарита Коева, автор на книгата "Олтарите на България" на щанда на Омофор също е с начален час 11.00. Маргарита Коева е доктор на архитектурните науки, дългогодишен сътрудник и ръководител на секция в Института за изкуствознание при БАН, хоноруван преподавател в Нов български университет. Автор е на девет книги в тази област, над 70 студии и многобройни статии в научни сборници и списания. Носител на орден „Кирил и Методий” ІІ степен, лауреат за наука на Съюза на научните работници, отличена със златна значка и награда за творчески постижения от Съюза на архитектите в България, както и с наградата на фондация „Църковно изкуство и архитектура” при САБ за постижения в областта на църковната архитектура и изкуство през 2005 г.

Отново в 11 ч. ще можете да се запознаете с новите технологии в преподаването на испански език по време на представянето на AVE (Виртуална класна стая): специално разработено от Институт Сервантес виртуално пространство за изучаване на испански език като чужд език по Интернет, включващо курсове за възрастни и деца, както и специализирани курсове за подготовка за изпитите DELE (Диплома по испански като чужд език)

По същото време започва и представянето демонстрация на „Книга на вълшебствата” от Джим Пайп – първата книга в България с добавена реалност у нас, на която Карин и Вал направиха страхотно видеопредставяне.

Петя Кокудева ще представи „Лулу" от 11.00 ч. на щанда на Жанет 45 (№78). Час по-късно пак там Виктор Самуилов представя „През 9 локви в 10-та", „Чудовище вкъщи", „Ние, мушмороците". В 13. ч. Павел Писарев ще представи „Подир изгубеното време - спомени".

С близо 90 романа, преиздавани многократно, и сравнявана заради сюжетите и стила си с Агата Кристи Анна Данилова е една от най-тиражираните писателки в Русия. От 12 до 14 ч. днес на щанда на издателство "Персей" тя ще дава автографи на своите почитатели за втори път по време на Панаира.

Представянето на новата книжка с детски песнички и CD на ИК Анубис „Тръгва детският влак" с автор Борислав Мирчев и художник Лиляна Дворянова със специалното участието на детска вокална група „Смехоранчета" започва в 12.00ч. на полуетаж "Изток".

И понеже днес се навършват 50 години от връчването на Нобеловата награда за литература на Иво Андрич, в 13 ч. издателствата "Дамян Яков" и "Сиела" ще представят две негови книги: „За любовта и жените" и „Разкази за особняците и малките хора". И двете заглавия съдържат непубликувани до сега на български език произведения на нобеловия лауреат.

Сега най-важната за нашия екип част - представянето на "Деца за библиотеките, библиотеки за децата" - изследване на състоянието на детските отдели на регионалните библиотеки в България - 2011. Това лято стартирахме изследване на детските отдели на всички 27 регионални библиотеки и днес Павлина Радославова, редактор "Проекти и партньорства" в www.azcheta.com ще представи първите резултати. Началото е точно в 14.00 ч. на полуетаж "Изток".

По същото време на павилиона на Френския културен институт Фондация „Човешката библиотека“ в партньорство с Amilova ще направят презентация "Електронните книги: подготовка и разпространение. Представяне на е-книги от поредица „Човешката библиотека". По време на представянето гостите ще могат да разгледат самите е-книги на голям компютърен екран и на електронен четец.

В 3 следобед е време за книга с автограф на щанда на "Персей" (№94). Александрина Железова ще бъде там с „Кръв”, която от издателството представят като първия български роман в традицията на „Здрач” и „Дневниците на вампира”. По същото време на щанд №22, където са изложени книгите на изд. Факел Експрес, Васил Балев ще дава автографи на поетичната книга "Злак".

На щанда на Инфодар в 17.00 започва представянето на книгата „Най-великото шоу на Земята” от Ричард Докинс. С нея Докинс отбелязва 200-годишнината от рождението на Чарлз Дарвин и 150-годишнината от първата публикация на „Произход на видовете”, като прави енциклопедично обобщение на доказателствата за еволюцията, методично, увлекателно и разбираемо описвайки развитието на живота на нашата планета.

Премиерата на "Пътят към Харвард" от Георги Вуков започва от 18 ч. на полуетаж "Изток". Георги Вуков завършва в Харвард , където е поканен да учи „Политически науки“ на пълна стипендия. Вуков е бил и президент на българския клуб на студентите в Харвард. Той ще представи книгата си, която според издателите му е не само история на неговия успех, но преди всичко безценен пътеводител за всеки, който иска да учи в чужбина, но не знае откъде да започне и какво го очаква.

Пълния списък със събитията за днес можете да видите в секцията "Събота на Панаира на книгата" в Читалнята.

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: ЕЛХАТА НА ХРИСТОС

Нощта била тиха и топла. Малкият Исус лежал в ароматното сено в яслата. Около нея се били струпали пастирите, мълчаливо любувайки се на Неговото кротко, недетско лице, а отгоре тихо пеели Ангели, прославяйки Младенеца Христос. Пастирите шепнешком разказвали, че тази нощ, докато спели недалеч от пещерата, ги разбудила песента на Ангелите за раждането на Христос. Те паднали изумени на колене и Ангелите им показали звездата, която ярко горяла над входа на пещерата. 
-Да идем да видим какво възвещават Ангелите - казали те и така попаднали тук. 
В същото време около пещерата се чули гласове, тропот и лек звън. Това бил керван, който пътувал към съседния град Витлеем. От камилите слезли трима източни царе, пристъпили с благоговение в пещерата, поклонили се пред Младенеца и Му поднесли даровете си. 
Печален излязъл от пещерата Йосиф. Той също искал да зарадва с нещо Христос. Пастирите довели със себе си своите агнета и телета, царете донесли скъпи подаръци, а той, бедният дърводелец, какво можел да подари на Божествения Младенец, какво можел да измисли, че щастлива усмивка да озари тихото личице на Исус? 
Като се отдалечил малко, видял зелено дръвче, озарено от светлината на ярката звезда, сияеща над пещерата. Йосиф го отсякъл и го поставил пред входа на пещерата ... И изведнъж горящата отгоре звезда се търкулнала от небето и паднала на върха на дръвчето, а след нея по клонките наскачали най-ярките звезди, блещукащи в нощта. 
Когато Богородица видяла осеяното със звезди дръвче, взела на ръце Младенеца и го изнесла пред пещерата, за да му се полюбува и Той. Исус запляскал с малките си ръчички и радостно се засмял. А царете взели със себе си шишарки за спомен и посели семената на дръвчето, всеки във своята далечна родина. 
Така възникнал обичаят, навсякъде в деня на раждането на Христос и в Негова памет да украсяват клонките на тези дръвчета със запалени свещи, защото дървото, покрито с огънчетата на свещите, прилича на дървото на Йосиф, което било покрито със звезди. А звездите, които също празнуват този ден, в нощта на Рождество светят особено ярко и светлината им прелива в разноцветни огньове по клонките на Христовите дървета, покрити с пластове сняг. 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Свети Спиридон и бусинската керамика



Свети Спиридон е тачен от народа като покровител на много занаятчии - кондурджии (обущари), абадджии (шивачи), бакърджии, дюлгери, защото според преданията, а и според неговите житиеписци той ако и да е бил епископ в кипърския град Тримитунт, все пак е вършел и много обикновена работа като обикновените хора. Преди да стане епископ и даже още от дете бил пастир, затова свети Спиридон е особено тачен и от козарите.

Най-много сякаш са го почитали грънчарите и керемидарите, заради едно от многобройните му чудеса. В житието на св. Спиридон се разказва за неговото участие в І Вселенски събор, свикан в Никея през 325 г., за да бъде осъдена ереста на Арий. Арий успявал да надговори всички епископи, но не и светия Спиридон. Понеже бил неук клириците се бояли да му дадат думата, за да не би Арий да го направи за смях. Св. Спиридон обаче го надвил с просто слово, но със силна вяра.

Житиеписците му приписват следните думи: "Един е Бог ­ казал той, ­ сътворил небето и земята, създал от прах човека и устроил всичко останало, видимо и невидимо, със Своето Слово и Дух. И ние вярваме, че Словото е Син Божий и Бог, Който, смилил се над нас, заблудените, се родил от Девата, живял с хората, пострадал и умрял заради нашето спасение, а после възкръснал и възкресил със Себе си и целия човешки род. Ние очакваме, че Той ще дойде да съди всички нас с праведен съд и на всеки ще въздаде според делата му. Вярваме, че Той е единосъщен с Отца и е равен на Него по власт и чест... Така изповядваме ние и не се стараем да изследваме тези тайни с любопитен ум. И ти не се осмелявай да изследваш как е възможно това, защото то е непостижимо за ума ти и далеч надхвърля всяко човешко знание."

Според преданието, за да докаже равнодостойнството на Трите Лица на Света Троица, св. Спиридон взима в ръката си една керемида. Стиска я здраво и от нея се явява огън, покапава вода и в ръката му остава глина. Свети Спиридон обяснява, че както керемидата макар и една се състои от вода, глина и огън, така и Бог Отец, Син и Светият Дух са един Бог. С дози довод и с този пример Арий и привържениците му били убедени.

Заради си вяра св. Спиридон бил надарен с изобилна Божия благодат и с нея напоявал словесното си стадо. В живота си той сторил много добри дела за утвърждаването на християнската вяра и постоянно помагал на бедните, болните и попадналите в беда. Живеел обикновено, но смайващи чудеса го прославили още приживе.

Защо го тачат грънчарите се разказва още една история. Веднъж Спиридон се опитал да направи съд от глина. Било му за първи път и не сполучил. Мъчил се, мъчил се, но глината се лепяла по ръцете му. Тогава се разплакал. Сълзите му облели парчето глина и то започнало да се вае. Оттогава до грънчарското колело на всеки майстор има паничка … със сълзите на св. Спиридон.

Тази история обечаше да разказва славият майстор грънчар от трънското село Бусинци Петър Гигов.

По повод празникът на св. Спиридон, който се чества на 12 декември, Фондация «Петър Гигов и Бусинска керамика» с председател Александър Кожухаров – потомък на именития бусински майстор, кани на празник в трънското село Бусинци в събота - 10 декември 2011г от 11 часа. Ще има демонстрации с грънчарско колело, народно веселие и базар на бусинска керамика.

Така освен св. Спиридон по подобаващ начин ще бъде отдадена заслужена почит на бусинския майстор Петър Гигов, обявен посмъртно за почетен гражданин на Трън през 2010г.

Самобитният грънчар Петър Гигов е прославил с майсторството си съвършенството на бусинската керамика по целия свят. Той е роден в грънчарска фамилия, предала му обичта към глината и грънчарството и е един от последните бусински грънчари. Казват,че като млад бил тих, мълчалив и все се ровел да търси стари грънчарски съдове.

Корените на бусинското грънчарство са много дълбоки. В известното "Бусинско евангелие", което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски” в София, има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на черквата „филон басма за помен”. А за пръв път селото е споменато още през 1576г. в турски регистър на джелепкешаните (данъкоплатците).

Видният чешки етнолог и историк Константин Иречек определил местната керамика като "съвършено старинна по форма и орнаментика". Според стари документи по време на Възраждането, когато местната школа е достигнала разцвета си, тук са се въртели над 300 грънчарски колела.

Майстор Петър Гигов прави всичко възможно да възобнови замиращата бусинска керамика и да привлече интереса на институциите към някогашния поминък на селото. Благодарение на тези усилия, които са му коствали много ходене по мъките и яростна борба с бюрократите, днес в Бусинци има „Музейна сбирка на бусинската керамика", която е открита още през 1985г.

Сега в музея се съхраняват 1300 предмети от колекцията на Петър Гигов и още 1000 на майстори от селото и околността. Тук се пази и над 100-годишна пещ, на която е работил добилият световна слава майстор Петър.

Според оставени от него писмени сведения сбирка с авторски изделия на майстор Петър Гигов трябва да има и в Регионалния исторически музей в Перник.

Приживе майсторът е удостоен със званието „Заслужил деятел на народното изкуство”.

За Бусинската керамика са характерни стомни, делви, чаши, поници, гювечи, гърнета и др., общо около стотина форми. Само в музея могат да се видят т.нар. оканичета – ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури. Те се ползвали при канене на кумове и гости на сватба. Типични за този край са съдовете, в които са носени ястията, наречени рукатки. Емблемата на местната керамика – болярския стакан създал бусинският корифей Петър Гигов. Той възстановил и крондира – уникална стомна с дупка по средата.

Образци на Бусинската керамика са притежание на най-авторитетните световни музеи и галерии като Лувъра, Музея на човека в Париж, Бритиш мюзеум, националните музеи в Токио, Москва и Петербург, Сидни, Пекин, Делхи, дори и на Канарските острови.

Когато именитият бусински майстор-грънчар Петър Гигов бил в разцвета на творческите си сили и ежедневно е срещал гости от страната и чужбина в трънско Бусинци. Богат японски колекционер на керамични произведения му предложил фантастична сума във валута, за да откупи колекцията му и уникалната му къща, която отвън цялата е окичена с великолепни образци на бусинската керамика. Петър Гигов отбивал атаките на богаташа, но той не преставал да го притиска. Накрая майсторът отсякъл: "Бащин дом не се изнася, българска земя не се продава".

Мнозина мислеха майстора за чепат чешит, заради упорития му и непреклонен характер. Всъщност какъв прекрасен човек беше майсторът говорят багрите по неговите грънци, грейноли като слънца в жълто, червено, зеено.

Панаир на книгата в НДК

Бях на панаира на книгата в НДК.



Честно да ви кажа, усещането е леко тягостно. Имам чувството, че присъствам на финална разпродажба. Изглежда всички усещат, че вече закъсняват непоправимо с цифровото публикуване, но не се усеща живец да се оправят нещата.

Нищо общо с панаира отпреди четири години, още по-малко с оптимизма на този през 2006г. Дори и нямаше какво толкова да се снима.

Има хубави книги, които ме интересуват, но –

– нямам по около 20 лева на парче, да ги купувам;
– като ги купя, нямам къде да ги държа;
– нямам време да ги чета, твърде са ми дебели.
– няма как да ги влача със себе си в чантата (тежат)


Въпреки че бях твърдо, твърдо решил да не си купувам нищо, не устоях и все пак мушнах три книжки в чантата:



„Змиеядецът“ на Виктор Суворов е продължение (всъщност е нулева серия) на поредицата сталински екшъни „Контролът“ и „Изборът“. Чете се на един дъх, и задължително след това прочетете и другите две книжки, ако тази ви е харесала.

„Министерство на болката“ на Дубравка Угрешич представлява спомени на авторката (наполовина с български произход, между другото), която се спасява от войната от родното Хърватско в Западна Европа и наблюденията ѝ върху други екс-югославяни, прогонени от войната, техните лични дилеми, проблеми на идентичността, драми, размисли и т.н. На мен книгата ми е невероятно интересна.

Иво Беров“ – най-различна публицистика, писана до 2002г. Някои неща от началото на 90-те звучат пророчески, други са направо откровения.

Звучи изключително убедително и актуално.

Аз търсех една определена книжка за подарък на племенничката ми Дарина, но не я открих. Ще ида да я взема от книжарницата в подлеза на университета.

Далеч не всичко е песимистично. Почти навсякъде има интересни книги, има отделни щандове на „Институт Сервантес“, на Френския културен институт (А Франция е нещо почти като втори съорганизатор на панаира),

Пред някои щандове, като например на „Изток - Запад“ върволицата никога не спираше.



Непрекъснато вървят премиери на книги. Тази изглежда беше много важна, виждате президента Стоянов и Георги Лозанов в публиката, но не запомних автора. Едно табло с плакат за текущата премиера хич нямаше да попречи.


Самият Абрахам Линкълн като млад се опитваше да ми пробута книга.

Когато не всичко е натъпкано със сергии в НДК, изведнъж си проличава, че има и позитивна архитектурна мисъл в тази сграда.

Телефонът за връзка с девятка отпред и логата на спонсори датират този плакат някъде след 1995г., и добре че е логото на Lidl, та би позволило датиране от бъдещи археолози още по-точно.

А навън е прекрасна вечер.

Имате още цял уикенд да го посетите, ще работи до неделя включително. Предстоят празници, а материалната книга е чудесен подарък, още повече че се превръща все повече в предмет на лукса.

Наистина някакви младежи обикаляха да навиват за електронни книги, но както и навсякъде в развлекателния бизнес, ретроградната система на авторско право и сродни права пречат да се раздвижи пазара.

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване