Какво приземи така внезапно Борисов от цигарените облаци?

От години се боря да обясня, че в журналистиката има различни жанрове и че публицистиката, за разлика от други инструменти в тази публична професия, не може да бъде безпристрастна. В нея основното е позицията на автора, ако му стиска да се „скара” с несъгласните , а не се стреми да се хареса на всички ( както обикновено се прави у нас под мотото на „безпристрастността”). Безпристрастната журналистика е като водка без алкохол и цигари без никотин.

Та да си дойдем на думата: пристрастен съм и съм на страната на правото на хората да не бъдат тровени от околните, на които им е кеф да се тровят с цигари. Винаги съм го заявявал. Като млад репортер съм изпадал в конфликти с началници заради това, че пушат и инквизират непушачите в затворено помещение. Ставал съм посред зима да отворя широко прозорец по време на летучка ( както на съветски език наричаме у нас работното съвещание в една медия) в кабинета на началството без да му искам разрешението. Веднъж поисках и от члена на ЦК на БКП, председател на СБЖ и току-що назначен за директор на БТА мой пряк началник да загаси цигарата. Беше на среща на младите журналисти в Стара Загора. После стана скандал по този повод, защо бях обвинен, че съм се правил на „интересен”. Самият Трайков обаче беше толкова смаян от нахалството ми, че не можа да каже нищо, само ме изгледа като питон зайче…

Правя това предисловие, за да подчертая, че борбата срещу терора на цигарения дим е стара моя кауза и си позволявам на правата на човек, който никога не е пушил, да я отстоявам и днес повече от всякога, без да се подмазвам на пушачите, мнозина от които смятам всъщност за жертви ( аз си имам други лоши навици и знам колко е трудно да се бориш със себе си).

Дотук-нищо изненадващо. Но трябваше да го припомня, за да ви изненадам с похвалата си за …Бойко Борисов, заради следните му документирани думи ( само не бързайте да ме обвинявате сега пък в подмазвачество и обръщане на критичната ми позиция, която следва след цитатите).

Ето най-новите съображения на премиера Борисов (иначе стари за „старите борци” срещу пушачеството) в полза на забраната на тютюнопушенето на публични места, показва стенограмата от заседанието на Министерския съвет в сряда.
„От Америка през Бразилия до Европа тенденциите са такива, че все повече тютюнопушенето е признак и на лошо възпитание, на недобросъвестно отношение към здравето,“ заявил премиерът Бойко Борисов пред министрите при обсъждането на точката за пълна забрана на тютюнопушенето на обществени места от 1 юни 2012 г., стана ясно от стенограмата от заседанието на Министерски съвет в сряда в Пловдив.
„И не на последно място, неуважение към околните. Ако искаш да пушиш, ще излезеш пред сградата да пушиш – никой не ти пречи, може да седнеш в градината на ресторанта – ако не пречиш на никого там, в къщи на терасата може да си пушиш, в хола можеш да си пуши, ако искаш да си тровиш жената и децата, това си е право на всеки един. Но в обществените места аз мисля, че е крайно време… Не че съм мислил различно преди две години, когато започнахме тази тема,“ обяснил премиерът.
„Дойдоха при нас с доводите, че ще фалират ресторантите, ще фалират хотелите, ще настане ужас. Как не е настанал в Америка, как не е настанал в Бразилия, как не е настанал в цяла Европа? Само при нас веднага настава ужас. От всяко нещо, което тръгне да се прави, настава ужас изведнъж,“ казал още Борисов.
„Знам, че да, много хора ще бъдат против, но аз затова и считам, че от 1 юни като символ в деня на детето, а и започва летния сезон. Тогава времето е хубаво, може да се пуши навън и постепенно хората за два-три месеца ще свикнат с всички тези усилия. Аз съм убеден, че всички вие, които ходите в Брюксел, виждате, че когато отивате там, пушите по-малко. Защо пушите по-малко Дончев? Защото няма къде да се пуши,“ подчертал Борисов в защита на новата мярка.( Novinite.bg )

Обърнахте ли внимание на твърдението на Борисов, че и преди е мислел така? Излиза, че е унизил против собствената си убеденост депутатите си, които накара като безгласни слуги да прегласуват вече веднъж гласувания закон за забраната на пушенето на публични места. И защо, заради единия „бонус” за кръчмарското лоби ли? Не беше ли това грозна демонстрация на пренареждане на приоритетите под натиска на някакви пари, пред които никакви аргументи за здравето на хората явно не предяха. Ставаше дума за следното:

„Кой не пуши е червен!
Иво Инджев ⋅ април 28, 2010
Кой не пуши е червен!
Този лозунг е подходящ за събитието с ревизията на вече веднъж взетото решение България да направи своя цивилизационен избор ( както заяви министърът на здравеопазването проф. Анна – Мария Борисова). Сега най-после изпреварихме останалите страни от ЕС. Ставаме единствената страна, отметнала се от собственото си, гласувано веднъж законодателно намерение да бъде забранено тютюнопушенето на обществени места.
Против това гласуваха червените и всеки, който също е против, автоматично попада в техния сектор. Ето защо казвам, че се появява възможност за лозунг “кой не пуши е червен”. Може и “син”, защото и сините бяха против. Както и “турчин”, нали и от ДПС се противопоставиха. Аз си избирам да стана турчин, защото никой не може да ме убеди в ползата от цигарите – ако ще “турско да стане”. Щом няма полза, а само вреда за здравето, то къде отива грижата за човешкия живот?
Абе кой не пуши направо не е гербер, не е цвете за мирисане. Уникални сме в Европа, най-после. Доказахме, че когато искаме да сме наопаки, нямаме равни. Стига да има келепирец в тая работа за онези, които са в състояние за деня на детето 1 юни (когато трябваше да влезе в сила забраната) да обявят и майчината (си) кърма за по-вредна от цигарите.
“Моя страна, моя България”, пееше Емил Димитров. Сега Емил Димитров, главният лобист на кръчмарската ползица от цигарите в НС, наистина доказа, че си е негова.
По – грозна демонстрация на самата философия за предимството на парите над живота (на невинни хора) не знам да е имало нито в този, нито в предишните парламенти.”

Ако си спомняте, във връзка с указанията на лидера си да преобърнат логиката на самата мотивация за ограничаване на вредния ефект от цигарите с акцент върху здравето на хората, партийни емисари от ГЕРБ плъзнаха из телевизионните студиа да обясняват с гузен гърч на физиономиите, че здравето на туризма било не по-малко важно за същите хора, който биват тровени. Оказва се, че Борисов бил против тази „логика”, но едва сега ни го съобщава ( да не мислите, че подобна стенограма случайно се появява и че Борисов е говорил спонтанно без идея за публичното разгласяване на думите му?!).

Няма да правя предположение какви пари са „играли” тогава, защото наистина няма как да знам. Но сценката е толкова вулгарна, че нямам съмнение за механизмите, които движат тази вбесяваща със своето очевидно лицемерие игра. Няма и да питам какви пари сега пък липсват под масата, за да се окаже изведнъж възможно да бъде прескочено кръчмарското лоби и премиерът най-после да заговори като нормален човек, а не като закрилник на меркантилните търгаши с човешкия живот. Питам обаче друго: няма ли най-после да се ядосат измамените плащачи, които биват прелъстявани, а след това изоставяни?

Същият феномен наблюдавахме със зърнопроизводителите. Обещали им преди изборите големи пари, а след изборите се оказало, че вече не може да стане. И те хем ронят горчиви сълзи, хем стискат зъби и мълчат, вместо да изобличат виновните за подвеждането. Ясно е, че когато си се полакомил, си се изложил и после е трудно да си го признаеш. Ясно е също, че когато си платил „на когото трябва” за разиграването на българския парламент, принуден да прегласува собственото си решение, си солидарно виновен с подкупения от теб. И все пак: във всяка професионална гилдия, могат да се намерят поне шепа хора с достойнство и с визия за нещо повече, от егоистичния интерес на бранша. Ще бъде интересно да ги чуем да разкажат как стават тези толкова очевидни, но безнаказани престъпления от мащаб, в сравнение с които палежът на автомобили изглежда като безобидна заря на пияни хулигани навръх кроткия празник Коледа.

Престъпната среда, в която се къпе българската политика, е мръсна именно със своята недосегаема циничност. Тя явно няма да бъде разобличена от органите на властта, които са част от нея. Надеждата за пробив в този порочен кръг е в „прелъстените и изоставените”. Само публичният прочит на тази драма чрез проговаряне на някои от героите би помогнал за разобличаване на непробиваемата схема от зависимости, която трови обществения живот и икономиката като заклет пушач, който пет пари не дава за децата, болните и бременните.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: