Хавел си отиде- на кого ни оставя?

Вацлав Хавел си отиде. Какво остава?

Питам наивно като детето, което от най-ранна възраст се чудеше защо цветята биват полски, но никога чешки.

Нещо лично:чешкото беше навсякъде в детството ми. Включително в детската ми градина, която днес е ресторант „Чешкия клуб” в София. Ако не е ясно, да обясня: в София имаше чешка детска градина и там съм проходил в социалния смисъл на думата-доколкото е прието да се смята, че детските градини социализират малките човечета.

Полското е чешко, всъщност. Ще ме разберете.

Това го разбрах много по-късно след като напуснах роднинския си кръг, който моята прабаба Елисавета ( Ветка, казано на детския ни език), родом от Прага, най-любимата на всичките деца в родата, ни напусна на 94 годишна възраст.

А полското се оказа чешко в смисъла, който влага Лех Валенса в скръбта си по загубата на Вацлав Хавел.

Мъчно е за преглъщане да чуя съболезнователните телеграми на едни нашенци- нашественици на върха на България, които разгласяват официални жалейки за смъртта на Вацлав Хавел . Защото в тандема на официално скърбящите ни премиер и президент за кончината на чешкия драматург ( той държеше да бъде възприеман на първо място като такъв) не мога да се насиля да видя нищо друго, освен гузния фалш на дребосъци с великански балкански претенции.

Мъчнотията идва предимно от това, че ни лъжат в днешно време и не звучат истински опечалени в грозната си битност на самовлюбени началници на съмнителната ни демокрация, а не толкова и само заради факта, че не могат да се мерят с него в миналото.

Милиони сме ние, които също не можем да бъдем равни на Хавел. Но онези единици от нас, възседнали България, трябваше да слезнат тихо от българския троянски кон на Русия в деня, когато Хавел вече го няма. Щеше да е честно- поне веднъж.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: