Ако Борисов беше гинеколог…

Колкото по упорито продължават палежите на коли, колкото повече се разраства и географията на пожара, толкова повече си мисля, че се отдалечаваме от хипотезата за някаква масова пиромания, обсебила нацията. Това е форма на бунт.

София, както при всички социални вълнения, гори приоритетно. Пламъците обаче лумнаха в Перник, Стара Загора, Бургас, а през изминалата нощ- вече и в Силистра. Нали никой не си въобразява, че става дума за някаква хвърковата чета, която обикаля конспиративно страната и си играе на криеница с полицията, която май също участва в играта като се крие, бойкотирайки кротко на принципа : „хайде сега да ви видя, като ни плащате толкова малко, какво ще правите без нас”.

Недоволни винаги има, но в случая изглежда става дума за следващата степен на недоволството- за стаения гняв, търсещ отдушник след демонстрацията на милиционерщина по време на избори, която не оставя съмнения как биха постъпили милиционерите с опозиционерите, ако се опълчат с познатите досега средства на радикалния, но публичен уличен натиск. Гневът, който се долавя в огнената конспирация, е взривоопасен и е на крачка от последната, висша проява на тази емоция, каквато е колективната ярост.

Посланието на подпалвачите е като на изобретателите на т.н. коктейл Молотов. Да припомня: финландската съпротива срещу съветската агресия през зимата на 1939 г. се вдъхновява от една нагла реч на съветския външен министър Молотов пред Лигата на нациите, в която той ехидно отхвърля упреците, че СССР хвърля бомби срещу финландските градове. По думите му съветските самолети хвърляли храна на гладните финландци. В резултат те изобретяват простичкото огнено оръжие, състоящо се от бутилка със запалителна смес и фитил, които се превръща в кошмар за танковете на Червената армия.

Финландците, противно на разпростаненото мнение за тях като за някакви сухари, имат страхотно чувство за хумор – убедил съм се от личен опит. Идеята с бутилките е символично да бъдат почерпени съветските агресори с напитка като благодарност за „храната”, която им носят под формата на бомби.

Не че хваля или искам да поощря подпалвачите, но трябва да им се признае, че също подхождат „креативно” ( както сега е модно да се изразяваме). Палят безнаказано в държавата, оглавявана от бивш пожарникар и така демонстрират безсилието му да направи нещо по въпроса, по който би трябвало да е най-компетентен.

Тази символика, сигурен съм, вече е ясна на всички. Но ме мъчи един въпрос: ако финландците са палели танковете на чужди завоеватели, то какво ли става в недрата на българското общество, щом се намират (явно доста на брой) отчаяни последователи на подпалвачеството като начин за изразяване на (а)социален протест срещу собствените си управници?

И още нещо: какво ли може да ги накара да спрат? Ако диагнозата за дразнителя е вярна, то и лечението вероятно е едно – отстраняването му.

Защо да може пожарникарят да поиска оставката на гинеколога след несправяне ( на подчинените му, не дори лично ) с работата в болницата, а да не може гинекологът да поиска отстраняването на пожарникаря от поста му, когато не само не си върши работата компетентно, но дори служи за фитил на новата „мода” с предизвикателното палене на автомобили на гражданите, наказвани с бездействие от страна на властта.

Впрочем, ако позволите още малко сарказъм, колкото и самите палежи да са трагични сами по себе си като бич за обикновените хора, които не заслужават да бъдат използвани като подпалки за стола на премиера. Направих сравнението с гинеколога не случайно, защото ми се видя възмутително министър-председателят лично да вика на преглед директора на една болница, от чиято работа няма как да разбира професионално, за да се перчи пред обществото, че го е уволнил собственоръчно заради несправяне с работата и така да яхне възмущението на хората от зачестилите случаи на смъртност при родилките. А какво ли щеше се случи, ако Борисов беше по професия гинеколог? Как ли щяха да протестират гневните граждани и гражданки срещу неговото управление?

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: