12/20/11 08:08
(http://www.bivol.bg)

Синдромът "Дилов-син"

rayna-markova
Биволъ представя новия сътрудник на сайта Райна Маркова. Инженер по образование, тя е автор на няколко книги и на множество статии на тема технологии, изкуство и ситуационизъм. Води колонката "мрежа/паяжина" в "Култура" от декември, 2006. От три години преподава творческо писане в магистърската програма на катедрата Славянски филологии в СУ. 

Много от нас не вярват в съществуването на паралелни светове, но истината е, че тях ги има! Най-ослепителния за който се сещам в момента е Огледалният свят из който Луис Карол разходи Алиса, за да ни разкрие прелестите на нонсенса, най-омразният - този, който виждаме всекидневно по екраните на телевизорите си и по страниците на печатните медии.

Подвластна на алисиния импулс, да изследвам химеричното и нелогичното, понякога се взирам прекалено дълго в света на масмедийните великденски зайци, луди шапкари, хъмпти-дъмптита, джаберуокита и говорещи карти за игра. Ето, в момента наблюдавам на едно видео със стара дата от сайта на BNwes как Чеширският Котарак (десен кандидат за кмет), се заканва, да обединява  Десницата и как ако тя не го приеме за обединител, той ще си направи нова, негова Десница. В Огледалният свят е така! Далеч по-интересен е обаче PR-ът на кандидат-кмета, шоуменът-политик Джаберуоки Дилов-син, с когото по стечение на обстоятелствата съм забъркана в една и съща литературна ситуация, явяваща се нещо като частен случай на политическата и поради това, също толкова обречена на неразгадаемост.
С рефлекса на някой, свикнал да се оправя в мъгливата област на предполагаемата връзка между езика и реалността обаче, аз си мисля, че ситуацията, колкото и да извиква усещането за нонсенс у нас, все пак подлежи на някакъв анализ. Най-малкото, нонсенсът е една напълно легитимна форма на съществуване на смисъла и при правилен подход, от него могат да се извлекат немалко блага.

И така: Любен Дилов-син... Кой е той и какви функции изпълнява в литературата, защото очевидно изпълнява някакви? От известно време се интересувам от отговора на този въпрос и търсейки го, не спирам да се удивлявам, колко трудно е, да се намери той по обичайния начин. "Сценарист и политик, син на известен български писател", четем на едни места. На други четем: „Писател”. Естествено, щом пише книги!
Но май по-скоро Дилов е бизнесмен. Това относително лесно може да се провери. Търговският регистър, например, съдържа информация, че Дилов-син е предприемач и съсобственик на вестник Новинар, а също така и на мистериозната „Брейн Къмпани" ООД, занимаваща се с „импресарски и рекламни услуги, сделки с интелектуална собственост , както и всички други сделки , за които няма законова забрана.”
Негови съдружници са все нашенци: Росен Петров Петров, Станислав Тодоров Трифонов, Ивайло Ванев Вълчев, Тошко Йорданов Тодоров, Драгомир Стефанов Петров. Фирмата обаче по някаква странна причина до този момент не е регистрирана по ДДС. И не че нещо, но член 96, алинея 1 от ЗДДС гласи: „Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.”
Не ми остава друго освен да се опитам, да разбера нещо за оборота на дружеството. Никой не очаква от „Брейн къмпани” да се занимават с глупости като финансови отчети, но все пак работата е там, че Търговският регистър наистина не съдържа подобна информация. Фирмата не развива никаква видима дейност. Един поглед в Дакси, за всеки случай, показва същото – бизнесът на Брейн къмпани просто хибернира или никога не го е имало. Другото предприятие, в което Дилов е съдружник, вестник Новинар, по едно време пък бе известно с това, че заплаща на журналистите си хонорари под формата на сирене и вино, та в тая връзка може би не следва изобщо да си губя времето, да проверявам Дилов като бизнесмен, защото той не е такъв, а е примерно... депутат. Окей, бивш депутат. Или дори бивш шоумен-депутат.
Или може би всъщност писател?
Тази година, при цялата си нечовешка заетост на предприемач, политик, шоумен, промоутър, редактор на списание и главен пиар на родината, Дилов-син посегна към респектиращия жанр на романа. Романът му, озаглавен TILT, е написан по сценарий на филм TILT! Вече се носи и мълвата за продължение, TILT-2? Това е много иновативно! Дори и в Холивуд не се случват подобни неща – романи писани по сценарии! Сигурно това изкушава издателите, да залагат на TILT, макар и елементарният усет и добър вкус биха подсказали, че TILT е провал, начинание, почти толкова трагично, колкото и Faceбуки, по-предишната му книга, някакъв компендиум от Facebook статуси, появил се по неизвестни причини и на хартия. И изобщо, колкото и да се старая, да запазя впечатленията си за Дилов като за остроумен и относително талантлив автор, илюзиите ми биват разбивани с безмилостна последователност!  Не би могло да е иначе! Правенето на литература изисква дистанция, време и покой на духа, а както вече стана дума, Дилов-син е свръх зает. Напоследък витае митът, че освен политик, бизнесмен и писател Дилов-син е пиар и литературен агент. Защо мит? Защото всички вярват в това, без да са го виждали. На кого точно е агент Дилов-син? На "бърза литература"? На Лили Иванова? На Червената Шапчица? Как може да бъде нает? Или той избира авторите? По какъв критерий ги избира? И при какви условия извършва услугата, ако изобщо я извършва? И все пак, да, той непрекъснато го прави! Пред очите на всички. Здравият разум ни казва, че литературни агенти съществуват само в условията на добре развит литературен пазар и те живеят от процентите от авторовия хонорар. При положение, че хонорарът за книга в България рядко надвишава 1000 лева, пита се колко автора на месец трябва да пробута литературният агент, за да си докара поне минималната работна заплата. Тази професия е невъзможна в България. Поне не и да се упражнява по честен начин. Ето защо в търсене на отговор на въпроса "какво значи, да си литературен агент у нас?" единственият правилен подход би бил като към нонсенс, логикофилософски, а именно:
„ За неща, за които не може да се говори, следва да се мълчи!” 
Литературният агент у нас е роднина на Великденския заек!
Ако подходим емпирично и преровим медиите от последните няколко години за имената на авторите, намиращи се в корелация с името "Дилов" и „медия”, ще открием обаче друга една закономерност. Ще открием „бърза литература”, Л. Филипова, М. Фучеджиева, В. Щерева и десетки още, знайни и незнайни. И това, което ще видим със сигурност е, че така образувалото се множество, не се пресича никъде с малобройното множество на талантливите. Бидейки винаги много ентусиазиран, Дилов-син никога не е достатъчно разпален. Винаги ироничен, винаги скептичен и винаги с едно наум, той все пак е достатъчно последователен в лошия си избор, в агресивната си тактика на пробутване, (не на предлагане) на некачествени автори на пазара. Въпросът „Защо го прави?” е излишен. Защото така! 

„Аз често споря с ужасно талантливи, умни, готини хора, които са заседнали в позицията на лузъри. – каза за в-к „Култура” през ноември, 2009 Дилов-син. - И моят спор с тях винаги е бил следният: като си умен, си длъжен да успяваш. Просто си длъжен – за да можеш пред обществото да защитиш позицията, която защитаваш пред мен – че има смисъл от образование, има смисъл да знаеш езици, има смисъл да четеш книги; ти си длъжен да успяваш.” Броени седмици (а дали не и дни) преди кризата, Дилов-син направи опит, да говори за невидимата, но справедлива ръка на пазара с устата на своя бизнес-ипостас. Както вече стана ясно, материални следи от неговата бизнес-дейност трудно могат да бъдат открити, та за нея щем не щем съдим от ежедневните си сблъсъци с хора, имали „късмета”, да работят за Диловия "бизнес". Или може би „този свободен пазар” в който сме се озовали не е точно „онзи пазар” от който Дилов има. Като че ли забравя, че е не по-малко длъжен, да успява на него от всичките тези така наречени „лузъри”. Нима компромисите с добрия вкус се оказват недоходоносни?
Напоследък чета из медиите и „книжните” блогове за някакви невероятни неща, дето се били случвали в литературата ни! Били се появили сюрии нови и талантливи автори, бил се създал невиждан интерес, възпитала се била публика, а книгите били вече най-модния и желан аксесоар и признак за престиж. Четенето било модна хранителна добавка, бисквитка към кафето, мезе към алкохола, средство за отказване на цигарите, дижестив, пургатив и средство за разхубавяване едновременно. И поради тази си новооткрита всестранна полезност, то било вече способно да направи авторите на текстове почти заможни.

В същото време очите ни тази година видяха толкова слаб пролетен панаир на книгата, колкото не е имало никога досега! Сигурно Дилов-син няма изобщо пръст в това разминаване между рекламно оживление и литературно псевдо-обновление, но бидейки свързан със ситуацията, няма как се да отрече от делата си и заслугите си за пробутването на лошия вкус на пазара. Тези видими и осезаеми дела, съчетани с думите на интелектуалеца Дилов–син за моралната пустота напоследък са просто зашеметяващи за хората с нормална логика! Ето още един откъс от ноемврийското интервю:

„Важна е голямата морална пустота, която ни заля заедно със свободата. Важен е внезапният залез на елементарни морални категории и репери на публично поведение.

Репери на поведение? Докъде стига упражняването на влияние, на репутация и упражняването на власт? Каквото и да говори този господин за неподкупността и морала, по делата му ще го познаем. Той направи много за налагането на чалгата на пазара, на литературната чалга, на кино-чалгата, на чалга-журналистиката и чалга-политиката. Направи го с оправданието, че са най-желаното от нашата публиката и поради това легитимно. Това обаче не му пречи, да каже в интервюто си и следното: „В началото имаше не малка група хора, които бяха припознати като занимаващи се с това да казват кое е добро и кое лошо – в един добър, умен, интелигентен смисъл на думата. Те буквално бяха пометени от политическите апаратчици... Вече не знам дали във времето на Азис, Слави и Юлиян Вучков някой ще ги чуе, ако кажат нещо.”

В какви точно отношения е с жълтото и с чалгата интелектуалецът Дилов-син? Ако „пожълтяването на вестниците през годините и в същото време пожълтяването на останалите медии, радиа и телевизии” се получи заради „фалшивия език”, който хората не искаха да слушат”, не се ли видяха вече пределно ясно ефектите от това „разкрепостяване” на езика? Как може, да се направи разлика между чалгата, помитаща и заглушаваща интелигентните гласове и чалгата-бунт срещу статуквото? А между „лузърите”, тези „скунксове, миришещи на лавандула”, недоосъзнали, че трябва да оцелеят на всяка цена и пометените от чалгата репери на доброто? И не заглъхнаха ли точно в този сблъсък между чалга-сленга и чиновническия сленг истински интелигентни гласове, за които Дилов рони крокодилски сълзи? Всъщност, какъв проблем би било за PR-а Дилов-син изчезването на тези гласове? Нали след като те най-сетне изчезнат, той лесно, по „пиарски”, ще измисли нови, истински интелигентни гласове, такива, каквито хората ще искат да чуват непрекъснато.

Ето, нека вземем „бърза литература”. Тя трябваше да мине за бунт. Да не си кривим душата – „бързата литература” се оказа провал. И като бунт, и като стока на пазара. И никой не се учуди от това. Напоследък обаче виждаме, че „бързата” се опитва, да мимикрира в „бавна”, сериозна литература. То е като да гледаш политик в процес на пребоядисване – отвратително е! Дилов-син, PR-ът дали има пръст в този отчаян опит за чистене на имиджа? Няма ли да е по-честно (спрямо пазара и купувачите), провалът, да си остане провал, лузърите – лузъри и те, пък били те изстреляни в медийната орбита с негова помощ, просто да изчезнат от сцената и да я освободят за по-последователни в граденето на репутацията си творци?

Знаете ли, аз не съм критик, нито „пиар”, но си мисля, че назоваването на истински новото и маркирането на тенденции в литературата е отговорност. Съхраняването на литературната памет е единствена гаранция срещу подмени и фалшификации и това не е работа за PR-и и търговци, а за литературни критици и историци. Вместо критика обаче си имаме конюнктура, една много долнопробна и епигонска, крайно примитивна и неактуална от гледна точка на световните тенденции айн-рандовщина! Нямаме литературен процес, но си имаме литературен маркетинг, нямаме автори, но си имаме авторско право. Имаме си и един господин, хибриден образ някакъв, който се обявява за писател, мисли като идеолог на неолиберализма и действа като шеф на корпорация, разигравайки някакви нещастни полуписатели с изтърканото суеверие, че бедните сами са си виновни, понеже са мързеливи. И това се случва не къде да е, а в най-бедната страна на Европа, в общество, което е традиционно неморално и където дори и да се появи възможност за честно забогатяване, тя тутакси ще бъде опорочена, но не и да бъде унищожена докрай, защото все пак трябва нещо да остане за крадене и за подмяна.

В заключение: мисля си напоследък доста често за литературната ситуация в която се намирам. Мисля си за всичките тези години в които като автор съм концентрирала вниманието си върху ролята на критиката в нея. Може би е било напълно субективно това мое усещане за непочтителност от страна на критиката към творците, както и на творците към критиката, съпротивляващи се на клишетата й... Та, мисля си, докато автори и критици са се вкопчили помежду си и воюват за право над смисъла (или пък безсмислието), за правото на неадекватност и на засукано самодостатъчно шикалкавене, на тепиха неусетно се появи един трети играч. Не, не е пазарът, както може би ще си помислите. Пазар у нас никога не е имало. Появи се „пиарът”, дори не PR-ът, за да въведе свои правила в играта като подмени играчите.

Всичко показва как едни безцветни зелени идеи ще продължат и занапред да спят яростно.*

___

"Colorless green ideas sleep furiously"* - изречение съставено от Ноам Чомски в неговите Синтактични структури през 1957, като пример за изречение, което е граматически правилно (логично) но семантически е безсмислено. Терминът е бил първоначално използван през 1955 в неговите Логически структури на лингвистичната теория.

Публикувана на 12/20/11 08:08 http://www.bivol.bg/dilovsin.html
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване