Рождество 2011 – 69 години от Сталинградската трагедия

Милен Радев

В моето семейство, силно свързано с немската културна и историческа традиция, дните около Коледа наред с всичко красиво, тайнствено и радостно-надеждно са били винаги и дни на скръбен спомен за трагичните дни преди и около Коледа 1942 г.

Никога не бих могъл да слушам мелодията на Stille Nacht, heilige Nacht – Тиха нощ, свята нощ без спомена за разказите на майка ми, която както и други хиляди приятели на Германия в София са слушали със затаен дъх предаванията на Радио Донау с коледните химни, предназначени за обсадената в Сталинград VI армия. За всички е било вече ясно, че стотиците хиляди наши съюзници са били безнадеждно обречени в студа, мрака и глада, и че тези далечни звуци на познатите мелодии са последна утеха и трагично сбогуване с тях.

За мислещите в България е било ясно, че Сталинградската катастрофа на Вермахта означава гибел и за нашата страна. От този момент натам, зловещият комунистически терор надвисва над съдбата на България и става неизбежен през 1944. Сравнима с него и в някои отношения още по-трагична е съдбата на частично освободените с германска помощ български земи в Македония и на българското там население.

На евентуални забележки по мой адрес, че алтернативна победа на Германия в Сталинград би означавала закрепостяване на другия тоталитарен режим, на неговата политика на расов геноцид отговарям, че нямам нужда от припомняне на общопознати и безспорни факти. Сред настолните ми книги беше и все още е мерило за историческа проза големият роман на Василий Гросман, който пише едни от най-потресаващите и дълбоки страници за финала на Сталинградската битка ето тук. Не ми минава и през ум да омаловажавам или поставям под каквото и да е съмнение престъпния характер на национално социалистическия терор, наложен от Германия над Европа през онези години.

Отказвам се обаче да обсъждам хипотетични варианти на историческо развитие – пиша тук за конкретно случили се събития, а те са – Сталинградската катастрофа на Германия, трагедията на стотици хиляди немски войници, намерили там заради маниакалното безумие на своя фюрер смъртта си около Коледа 1942 и – като пряко последствие от тази немска катастрофа – победоносното завладяване на половин Европа от болшевишката Червена армия, покрила на свой ред континента с терор и унищожение. След като преди това го бе практикувала съвършено безогледно в течение на 25 години спрямо подчинените вече народи и спрямо собствения народ. Говорим за масови престъпления, сравними и неотстъпващи на терора на национално-социалистическа Германия.

Последствията от Сталинградската германска катастрофа за България, са толкова добре познати, че може да си спестим припомнянето им.

* * *

Тук обаче исках да разкажа за нещо друго, това бе само уводът. В представите на много германци, образът на Сталинградската катастрофа отпреди 65 години е неразделно свързан с картината на т.н. “Сталинградска мадона”. Това е една легендарна рисунка с въглена на гърба на съветска щабна карта от лекаря, евангелски пастор и художник Dr. Kurt Reuber.

За Коледа 1942, заровен в един от бункерите на Сталинград, той нахвърля тази рисунка за своите другари по съдба. Както описва един от тях, когато пасторът им показал образа на Мадоната всички останали “вцепенени, безмълвни и обхванати от страхопочитание пред тази картина”.

Надписът гласи: 1942 Коледа в котела – крепост Сталинград – Светлина Живот Любов

Докторът е пленен и умира от глад в Елабуга (лобното място и на Марина Цветаева!) година по-късно. Неговата Мадона обаче е изнесена с един от последните полети от Сталинград и предадена на семейството му.

По молба на Федералния президент Карл Карстенс то я дарява през 1983 г. на мемориалната църква Кайзер Вилхелм в Берлин, където тя може да се види до олтаря.

Тази рисунка на Св. Богородица, закриляща детето Исус с наметалото си се смята днес в Германия, а и в чужбина за едно от най-силно въздействащите художествени изображения на светото семейство.

Прочети цялата новина

Свързани новини: