Има ли (раз)решение от Кремъл за МОЧА?

В Северна Африка и в Близкия изток граждани се съюзиха помежду си и предизвикаха политически катаклизъм, помел досега поне три режима, граждански бунтове в още две и истинска гражданска война в трета. В Русия активните потребители на интернет организираха и дори оглавиха най-големите протести срещу авторитарния режим в най-голямата по територия държавата в света. В САЩ движението „ Окупирай Уолстрийт”, поддържано предимно чрез мрежата, създава главоболия на най-богата държава света. Само в България се случва обратното: управляващите искат да използват интернет, за да решат един проблем на гражданското общество, като се скрият зад съответната анонимност, която самите граждани няма как да контролират, но пък властта „си знае работата” – каквото реши, това ще обяви като „народен вот”.

Тези нерадостни изводи за технологията на контрола над обществото в България се налагат от загатнатото намерение на властта да организира нещо, което нарича едновременно референдум, но всъщност щяло да се състои не с пряко гласуване, а по интернет и чрез „пунктове” в София. Ето какво пише днес по въпроса в. „Труд”:

„Питат софиянци за Съветската армия
Столичната община ще организира допитване до софиянци за бъдещето на Паметника на Съветската армия в Княжевската градина. Това стана ясно по време на поредния политически дебат по темата на сесия на градския парламент вчера. След април кметството ще обяви международен конкурс са нова визия на градината около паметника. Подадените проекти ще бъде оценявани също от международно жури. “Ще предложим на столичани 4-5 финални проекта с паметника и без него, каквото е заданието за конкурса и те ще кажат кой искат”, каза Малина Едрева от ГЕРБ. Допитването ще е по интернет и на пунктове из града.”

Вместо да поемат управленската си отговорност и да изпълнят валидното и до днес решение на общинарите от 1993 г. за демонтиране и преместване на този монумент, спряно незаконно и без обяснения от тогавашното правителство под натиска на Москва, разполагащите с необходимото за целта мнозинство представители на ГЕРБ явно са решили да лавират, прехвърляйки решението на „гражданите”. Най-вероятно ще се оправдават, че един реален референдум струва скъпо. А че ще ни струва още по-скъпо да узаконим стърчащия в центъра на столицата ни символ на чуждата окупация и българското раболепие пред нея от „името на народа”, досущ като при „народния съд”, това явно няма значение.

Сигурен съм, че в централата на ГЕРБ са информирани за някои нюанси от възможната руска реакция при демонтиране на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА). Няма как да не са разчели посланието на посланик Исаков, който вече не се явява на разните годишнини пред това незащитимо от гледна точка на историческия прочит съветско петно в двустранната ни история. Не е изключено в самата Москва завоалирано да сигнализират, че не биха възразили дразнителят да бъде премахнат при определени условия, между които „запазване достойнството” на Москва, ангажирана като попечител на съветското наследство в бившите си колонии. Щеше ли иначе Путин да пропусне през януари 2008 г. да положи венци пред МОЧА, при положение, че обиколи няколко други „знакови” светилища на „вечната дружба” в София?

Да допуснем, че Русия е готова да отстъпи безмълвно и е подучила нашите управляващи да „настъпят” , като придадат подходящата форма на такова решение. Във всички случаи съм готов да се обзаложа, че мнението на руското посолство за самия „референдум” е сондирано. Нещо повече, от организаторите на една от дискусиите по темата в София изтече информация, че от руското посолство смятали за „отлична” идеята с референдума. И ето, че тя е на път да бъде осъществена.

Излиза, че отново ще чакаме р(азр)ешение от Кремъл. Няма начин да разберем със сигурност дали това е така преди нашите власти да се осмелят да направят каквото и да било по въпроса и видим официалната руска реакция.

И все пак, нека отбележа: заровената дълбоко под историческата пепел тема за МОЧА все пак се превърна в остро дискутиран публичен въпрос след едногодишен натиск на шепа български граждани. При толкова неравни сили, резултатът е направо впечатляващ. А какъв ли щеше да бъде той, ако вместо със „стотин” участниците в протестите пред монумента се измерваха с хиляди?

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: