Албумът на годината! Разбиващ и всепомитащ като ураган! Дейв Грол и компания се завърнаха с най-силната колекция от песни в кариерата си до този момент. От откриващия хит "Bridges Burning" до тоталния ми фаворит, оставен като за последно в тавата - "Walk" (видеото към която е просто жестоко!). Седмият студиен албум на американците не спря да звучи в колата ми вече половин година, като успях да зарибя и Девора по повечето песни. Здрав рокаджийски саунд, страхотни припеви, а гласът на Дейв е все така въздействащ, яростен и откровен. Като бижу в колекцията проблясва и почти баладичната "I Should Have Known", в която на баса свири самият Крис Новоселич! Липсва само Кърт... Уникален, уникален албум, който няма да ми омръзне никога. Номер 1 категорично и безспорно!

Когато разбрах за албума, от излизането му вече бяха минали няколко месеца. Пфффф, да се... в тъпака, казах си! Бързо го пуснах, изслушах две-три песни и си казах: WTF?!?! Погледнах пак - да, пишеше си Guano Apes, гласът е на Сандра, определено. Но музиката... Всичко друго, но не и онези Guano Apes, които познаваме от ерата на Don't Give Me Names и Walking On a Thin Line. Омекотен саунд, мелодии, мелодии и грам агресия - толкова нетипично и странно... Прослушвайки албума обаче, останах впечатлен. На второто или третото прослушване вече бях влюбен! След като приех, че групата просто е сменила звученето си, с ръка на сърцето мога да кажа, че са сътворили страхотна тава! Началото със "Sunday Lover" е бързо и надъхващо, а по средата са заковали тоталния ми фаворит "When The Ships Arrive" - великолепна песен, която можеш да слушаш на repeat до пръсване. До края на албума, където "Fire In Your Eyes" издухва всичко останало, композициите са просто страхотни. Малко ще ми липсва младежката агресия на Guano Apes от предишните албуми и имиджът на Сандра като яката бунтарка (в последните си клипове мацката прилича натрапчиво на Риана като визия О.о), но някак ще го преживея в името на хубавата музика.

След като ги видях на живо в България, мисля, че изпълних една от най-големите си мечти. Дългоочакваният и простичко озаглавен We're Here Because We're Here от миналата година, който ни издуха главите в зала "България", бе последван от истинска перла в короната като подарък за феновете на групата - стари и нови. "Falling Deeper" всъщност е компилация от нови аранжименти на някои знакови песни от ранните години на англичаните, когато свирят тежък, мрачен и злокобен дуум метъл. Новите аранжименти са във вече добре известния атмосферичен стил на Anathema, който докосва сърцето с божественото си звучене. Доказателство за това е версията на "Crestfallen", с която започва албумът. Може би най-тъжната песен на всички времена, изпълнена на пиано по такъв прочувствен начин, че просто разтапя...Парчетата се нижат едно след друго, без да усещаш преливането им и изслушването на целия албум оставя усещане за истинско емоционално преживяване. За ценители!

Годината ще запомним и с новината за предстоящото гостуване на "чушките" у нас - новина, която разбуни духовете и почти създаде истерия сред млади и не толкова млади. Междувременно групата пусна и първия си албум без знаковия басист Флий, който веднага раздели общественото мнение на "ЗА" и "ПРОТИВ". Феновете може да харесват или не албума, но тавичката си я бива! Сред фаворитите ми безспорно са "Brendan's Death Song" и "Did I Let You Know", които преливат от стилово многообразие и енергия, въпреки че "чушките" вече са почти динозаври в рока с близо 30-годишната си история. Остава да се надяваме да не ни мине котка път и да ги видим живи и здрави в София след ..ъъъъ... десетина месеца...

Никога не бях чувал името на младия норвежец до миналата година, когато дойде у нас като подгряващ музикант за концерта на Anathema. Без въобще да знае какво да очаква от непознатата публика, пичът изсвири няколко парчета с толкова емоция и такъв красив глас, че плени тотално претенциозната иначе публика. Акустична, чувствена и емоционална музика, която рисува картини в съзнанието. "Clocks Don't Count" e наследникът на "You Go Bird" от 2009-а, едноименната песен от който припявахме всички по време на концерта. Тук са прекрасните "Spirit In Need" и "One Of Those Days", които само потвърждават факта, че Петер Карлсен се превърна в едно от откритията ми в музиката далеч отвъд границите на рока.