Една жена имала настенен шкаф, на който внезапно, без да обявява война, паднала вратичката. Е, добре, че не паднала на главата и! Жената положила усилия да реши проблема със собствените си ръце и а-ха да успее, но този път вероломната вратичка действала целенасочено. Цицина на челото, световъртеж, колекцията от вазички - разбита, а вратичката самодоволно се простряла насред коридора. Въобще, на жената много и се приискало да се обеси. Но тя не търсела леки пътища. Затова намерила телефонния номер в интернет и се обадила на "Мъже почасово". Разказала за коварството на предметите в домакинството си. "Почасовият мъж" подишал тежко в слушалката и се поинтересувал с какво може да е от помощ. 

-Как с какво?! - удивила се жената. - С ремонт! Запишете адреса.

Мъжът въздъхнал тежко, но все пак записал адреса.

***

В шест и половина на вратата позвънил брадясал мачо и попитал намръщено:

-Какво да правя?

Домакинята се зарадвала:

-Вие сте майстор? Супер! Всичко! Казанчето в тоалетната тече, кранчето в кухнята плюе като бясно, розетката искри, крушката изгоря, а аз даже не успях да я отвия ... Боже, как ми провървя с Вас! А може и огледалото да монтирате на стената ... Може ли, а?

Мачото с поглед дал да се разбере, че предпочита да му дадат простор за действие. Усмирил казанчето и кранчето, сменил крушката, поправил розетката,окачил огледалото, даже преместил и скрина. Накрая попитал:

-Къде е вратичката?

-Вратите още се държат. Благодаря Ви, много Ви благодаря! Най-накрая проклетият домоуправител да си свърши работата. Колко Ви дължа?

-Какво значи "държат се"? А тази на настенния шкаф? Сама помолихте за нея!

-Аз съм молила? Че аз въобще нямам такъв шкаф. Вас домоуправителят ли Ви прати? Не се приближавайте, ще крещя! Вие какво, да не сте някакъв маниак?!

-Девойко, не правете цирк! Звъните неизвестно кому, искате непонятно какво и аз като последния глупак си казвам: "Е, добре, жената е самотна и има нужда от помощ. Не е далеч, само през един блок. Да направя едно добро дело!" А Вие сега за някакви маниаци! Аз съм лекар, не маниак на повикване! Върви, че прави добро после!

-О! - казала рижата домакиня и смешно смръщила луничавото си носле.- Но аз никъде не съм звънила, кълна се! Да не сте объркали нещо? ... №68? Не, тук е  №168. Боже, колко неудобно се получи! Да Ви поканя на вечеря? Трябва някак да Ви се реванширам! Или ще идете и в №68?

Мачото замълчал, вгледал се в девойката и накрая казал:

-Да не превръщаме благотворителността в рутина! За вечеря е пилето, което догаря в кухнята ли?

***

А жената от №68, след като и писнало да наднича през шпионката, отново позвънила на "Мъже почасово" и ги започнала с "Вие съвест имате ли?" и "Колко може да се чака?". В отговор на гневната и тирада отсреща се чуло:

-За първи път разговарям с Вас! Откъде да знам на кого сте звъняла? Да, нормален съм - и със слуха, и с главата! Ще продължавате да крещите или да ви записвам? За събота, за следващата. Вижте какво, намерете си собствен мъж и на него нареждайте какво и кога да прави, скандалджийка такава!

И треснали слушалката.

А жената ритнала вратичката с всичката си злоба и се разридала.

Късно вечерта позвънила на бившия си мъж, който по подразбиране би трябвало да е за цял живот, но се получило така, че на фона на живота бил само за час. Хлипайки, несвързано му разказала за вратичката. И че не и е нужен за век - живяла е толкова време без него, ще преживее и още. Но точно в момента не издържа да е сама. И вратичката няма нищо общо. Абсолютно нищо общо!

***

След една година, излизайки от гражданското, жената прошепнала на бившия си бивш мъж:

-Виждаш ли онази двойка там, якият мъж и рижото момиче? Това е нашият кардиохирург. Утре ще кажа на момичетата: край, да не се надяват! Вързаха го момчето!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!