Изтриване

Аз съм съвременен човек. Когато си помисля това – изпадам в объркване и тревожност. Какво означава да си съвременен? И има ли възможност, след като живея в сегашното време – да не съм съвременен? Да - може би ако живеех в къщичка в планината. Ако цепех по цял ден дърва, довлачени на ръка от мен - от близката гора. И ако си вадех сам водата от кладенец и доях млякото с двете си ръце – за сутрешната си попара. Но дали и тогава нямаше да получавам непрекъснато имейли и есемеси – по сателитния си смартфон? Аз нямам смартфон, нито пък се интересувам особено много от модните писъци в техниката. Но получавам есемеси. И ето – преди дни – на Рождество Христово. Аз готвех изконните постни сарми, наглеждах вековечното кисело зеле във фурната, разбърквах гъстия вехтозаветен фасул, опитвах нетленния тиквеник, завит с кърпа от умна женска ръка. И получавах есемеси. Есемес след есемес. Десетки. Чувствах се едновременно човек от всички времена – с тия постни ястия, които така или иначе не...

Прочети цялата новина

Свързани новини: