Стига с това прасе!

Светът е пълен със страдащи хора. За животните да не говорим! Животът в гората е едно несекващо страдание от раждането до смъртта. Но за тях никой не плаче, освен ако по една случайност страданията им не са заснети. Светът обаче се разхлипва, когато гледа сълзливи сериали. Лицемерие ли е това? Не, просто хората имат нужда да плачат, така както имат нужда да бъдат разсмивани, ужасявани и умилявани. Затова съществуват филмовите жанрове. Имаш нужда да бъдеш ужасен: пускаш си филм на ужасите. Имаш нужда да се оромантичиш: пускаш си романтична комедия. Това е като задоволяването на физиологичните нужди. Жаден си: наливаш си вода. Гладен си: ядеш. Всъщност не трябва да казвам „като”. Защото това всъщност са си физиологични нужди. Когато сме тъжни, в мозъка ни се отделят едни химикали. Когато сме весели – други. Четенето на романи и слушането на музика е просто един начин да променим химичното съдържание на кръвта си. Някъде тук трябва да търсим и интереса към прасето от...

Прочети цялата новина

Свързани новини: