2011-та в снимки

12/29/11 11:50
(http://evgenidinev.com/)

2011-та в снимки

Настана време за годишния фото очерк. В компилация от снимки, ви представям 2011-та година, такава, каквато я видях през обектива.

В началото бе Бузлуджа. Отвън прилича на летяща чиния, а отвътре все едно си в бъдещето, когато света е изчезнал от хилядолетия.

В най-лютата зима попадам в снежния капан на Балкана. В страховита виелица, с нулева видимост, едвам се добирам до хижа Мазалат.

В Ахтопол пясъка е вледенен, чак е запечатал птичите стъпки.

Вятърът вилнее с бясна сила на Карандила. По залез се надигат мъгли.

Скалистото крайбрежие, между Аркутино и Германката, е красиво в цветовете на залеза, макар и без вълни.

Край Поморие е наопаки - мрачно е, морето беснее.

В непрогледна мъгла, по зазоряване, изкачвам 894-те стъпала към паметника Шипка. Над плътната облачна пелена се подава снежен връх.

След минути, мъглата превзема Шипка. Оръдията, които навремето са я бранили, гледат безмълвно на изток.

Изкачвам безкрайния гръбнак на Балкана в мрак, от хижа Бенковски към връх Вежен, за да бъда там по изгрев.

Заради климатична инверсия, в ниските части мъглата заледява дърветата, докато по върховете снега се топи.

Бурното море полира до блясък брега.

Зимата приключва с изкачване по тъмни доби на връх Полежан, под напора на нестихващ бурен вятър.

През април, дъжд мие улиците на Лисабон. Португалия, толкова ме очарова, че една седмица, преминава като миг.

Все пак, разгледах прекрасното градче Синтра и се добрах до най-западния бряг на Европа - нос Cabo da Roca.

Понякога най-скучния пейзаж, в най-лошото време, е не това, което е. Мрачни дъжджовни облаци лумват в пламъци, под непрестанния ръмеж.

И докато пролетта настъпва с пълна сила, като прасе в кочина, се навирам в най-калното място, само за да запечатам един уникален залез.

В търсенето на пролетни ниви, поемам към Русенски Лом.

Но защо, като родния край, жълтее в цветовете на рапицата.

Снимката навъртя 70 хиляди прегледа през Stumble Upon.

След рапицата идва сезона на маковете.

Силистар ухае на мащерка.

Бреговете на Калиакра червенеят от макове.

Мимолетни лъчи озаряват измитите от дъжда букови гори на Стара Планина.

В Предбалкана се ширят безкрайни лавандулови поля, пазени от строги охранители.

За кой ли път съм в отсрещния край на България - Белоградчик.

С фокус на път приключвам одисеята в Родопите.

Не обикновено поле, а поле с много сламени бали, се появява покрай пътя. Трябваше да си опъна палатката тук и да го снимам до изтощение.

В разгара на лятото нощувам на Кременските езера. Време е за обилно ядене на боровинки.

Не пропускам мъгливите утрини на Голям Беглик и Широка Поляна, както се случва всяка година.

За пореден път Балкана показва рогата си и ме оставя без сили в търсене на Кралимарковата дупка.

Бургас е връхлетян от свирепа буря. Толкова ожесточена, че не успявам да се добера до края на мостика.

Есента отказва да се подчини на сезонния кръговрат.

След известно затишие тръгвам да я диря отново. Грипен вирус превръща пътешествието в кошмар.

Преминавам през Родопите и Рила, на север през Трън и Етрополе. Завършвам в Жеравна.

Страшното езеро е една добра дестинация, преди планинаните да потънат в сняг, когато реки и езера се сковават в лед.

Дъждът изми улиците, а Бургас е в Коледна украса.

Снимките във Фейсбук предизвикват фурор

Завършвам фото-очерка за 2011-та година от брега на Маслен нос. Камъни, като черни перли, надничат над морето, под непрестанния плисък на вълните, в мразовитото декемврийско утро.