Пазара на ток и “защитения потребител”

Георги Стоев, Industry Watch

Държавният монополист НЕК заяви, че ще търси увеличение на тока на едро. Това касае онази част от сложно преплетените функции в тази фирма, която законодателя е нарекъл “обществена доставка”. Този пазар е тежко регулиран и цените се определят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), като все пак участниците на пазара следва да аргументират защо искат по-високи цени пред регулатора.

Много роли в един монополист

Най-напред какво всъщност е НЕК? Държавна фирма с няколко роли. Две са монополни – преноса на ток и обществената доставка. Третата не е монопол – генерация на електроенергия. Не са ясни аргументите защо тези роли още се преплитат в дейността на НЕК. Но при всички случаи е ясно, че към момента е трудно да се разграничат разходите за всяка една от дейностите поотделно. Затова исканията за увеличение на цената на “обществения доставчик” на база на увеличени разходи трябва да бъдат много ясно аргументирани, като се изключи всякакво съмнение че приходи от една дейност финансират други операции на компанията. Разбира се, най-добре би било разделяне и счетоводно (и юридически) на различните функции, които изпълнява в момента НЕК.

Двата сегмента на пазара на електроенергия

По закон пазарът има две части. Първият сегмент е пазарът на пряко договаряне между производители и потребители на електроенергия или “пазар по свободно договорени цени”. На този пазар монополното присъствие на НЕК се изразява само в предоставянето на услуги по пренос и свързване към преносната мрежа. Вторият сегмент обхваща т.нар. “обществена доставка”, което касае всички домакинства (битови потребители) и малки фирми, или както ги нарича законът “защитени потребители”. Статутът на “защитен потребител” засега изглежда като задължителен без да съществува възможност за всеки потребител да смени пазарния сегмент.

Цените при обществена доставка

От най-голямо значение при формирането на цената на електроенергията, продавана от НЕК като обществен доставчик са цените, на които НЕК купува енергия от производителите. Най-общо има три канала за покупка на ток от обществния доставчик: 1/ по регулирани от ДКЕВР цени, 2/ по преференциални цени и 3/ по силата на дългосрочни договори. ДКЕВР определя квоти в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Целта на квотите е гарантиране на количествата енергия за “защитените потребители”. Обема на квотите обаче се определя след като се вземат предвид законовите задължения на НЕК за изкупуване на ток. Едно от тези задължения касае енергията от високоефективно комбинирано производство (когенерация). Промените в цените на тези производители са сега аргумент за по-високи цени на НЕК.

Мястото на когенерацията

По данни за 2010 – 2011 г. 8.2% енергията, закупена от обществения доставчик, е генерирана от заводски централи и топлофикации.  Статистиката за периода 2007 – 2011 г. показва средногодишен ръст от 18.7% на преференциалните цени на електроенергиятa от когенерация. При други равни условия, това може да аргументира ръст в цената на НЕК от около 1.5% за една година. Исканията за три пъти по-голям ръст може би се базират на това, че от повече от година не е отчитано това увеличение. Но това предстои да прочетем в аргументите на НЕК, когато комисията одобри новите цени.

Наистина да защитим потребителя

Най-добрата защита за един потребител на ток не е да запишем в закона, че държавата ще регулира цените, на които енергията стига до него. Вместо това потребителят има нужда от избор да не купува “обществено доставената” енергия, да се свърже към алтернативна на ЕРП мрежа и да купува от снабдител, който му предложи най-добри условия. Въпреки че буквата на европейското законодателство изисква точно това, към момента българският потребител е по-скоро заложник на политически решения, отколкото пълноправен участник на пазара. Досега регулирането не е донесло нищо добро на тези, в чието име се прави. Време е за по-смело дерегулиране.

Прочети цялата новина

Свързани новини: