Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Случва се понякога да опитам някъде нещо и да ми хареса много, а след това се да се опитам да го възпроизведа вкъщи. Съвсем не e изненадващо, че резултатите в някои случаи са пагубни, не само за продуктите, които съм използвала, а и за настроението ми. Хубавото е, че бързо ми минава и обикновено продължавам с опитите. В други случаи феята на експериментите е благоразположена към мен и дори надминавам очакванията си. Но най-трудно ми се струва да възпроизведа нещо класическо, с традиция в друга страна. Още по-трудно е когато не съм го опитвала.

В тези случаи най-доброто решение е да се допитам до знаещи и да прочета повече за дадената храна. Следва прелистване на различни предложения, в които несъмнено всеки е убеден в правотата и достоверността на рецептата. Аз не съм убедена в конкретния случай за холандски ябълков пай и то, защото не съм го видяла и не съм го опитала на място. Но въпреки всичко реших да запретна ръкави и да извадя точилката.

Не се съмнявам, че след време, ако опитам традиционно приготвен холандски ябълков пай ще има какво да редактирам по рецептата. Това се случва почти винаги при такива предложения, но леснотата и успехът при настоящата рецепта ме подканиха да дам своя отзив към Галя, която се обърна към мен с желание в рубриката SOS. За разлика от мен Галя е опитала ябълков пай в Холандия, но в търсене на рецепта се е почуствала объркана сред хилядите различни предложения. Както и аз, всъщност. По-важното е, че настоящия пай е много вкусен. Особено с ванилов сладолед. Заслужава си да бъде тук!

Холандски ябълков пай  

Адаптирано от expatica.com

Посочените дози са за 1 пай - 8-10 порции.

За сладкото ронливо тесто:

• 300 гр. брашно
• 120 гр. виенска кафява захар (по-фина е)
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• щипка сол
• 200 гр. студено масло, нарязано на кубчета
• 1 жълтък
• 45 мл. ледена вода (3 супени лъжици)

Брашното, захарта, бакпулверът и солта се смесват в кухненски робот. Пулсират се кратко, колкото да се смесят. Към тях се добавя маслото и сместа се разбива докато стане на трохи. Добавят се жълтъкът и водата. Разбиват се отново докато се образува тесто. Тестото се оформя на топка, увива се в стреч фолио и се оставя в хладилник за 1 час.

За плънката:

• 100 гр. стафиди
• 2 супени лъжици тъмен ром
• 1 кг. сладко-кисели ябълки
• 1 1/2 супена лъжица царевично нишесте
• 1 супена лъжица кафява захар
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• 2 чаени лъжици канела
• 1 белтък
• 2 супени лъжици конфитюр от кайсии

Стафидите се заливат с рома и се оставят за 1 час (докато тестото се охлажда в хладилника).

Ябълките се обелват, почистват се от семената и се нарязват на дребни кубчета. Смесват се с отцедените стафиди, царевичното нишесте, захарта, ванилията и канелата. Всичко се обърква хубаво.

Сглобяване и печене

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се форма за пай с диаметър 24 см, като се намазва с разтопено масло и се поръсва с малко брашно.

От охладеното тесто се отделя 1/3. Останалите 2/3 тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност на кръг с диаметър малко по-голям от диаметъра на формата за печене. Разточеното тесто се поставя във формата, като се притиска по дъното и стените ѝ. Излишното тесто по краищата се изрязва и се смесва със заделената 1/3 част тесто.

В подготвената форма с тестото се изсипва ябълковата плънка и се разпределя равномерно.

Останалото тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност и от него се изрязват ленти. Лентите се поставят върху плънката, като се подреждат във форма на решетка. Намазват се с леко разбит белтък.

Паят се пече в предварително нагрятата фурна на  180°C за 1 час. След това се покрива с алуминиево фолио и се допича за още 15 минути.

Малко преди да е готов, конфитюрът от кайсии се загрява докато стане течен. Когато паят се изпече се изважда от фурната и веднага се намазва с конфитюра. Оставя се за поне 15 минути преди да се разреже.

Паят е прекрасен както топъл, така и студен. Сервира се с разбита сметана или сладолед. Аз избрах второто. И за да не разваля хубавия пай си приготвих сладоледа. И не какъв да е сладолед, а ваниловият сладолед на Хестън Блументал.

Ванилов сладолед 

Адаптирано от книгата Family Food: A New Approach to Cooking

Посочените дози са за 8-10 топки сладолед (достатъчни за сервиране на ябълковия пай)

Продукти:

• 6 шушулки ванилия (може да се намалят)
• 625 мл. пълномаслено прясно мляко
• 50 гр. сухо мляко (ролята му е да предотврати образуване на кристали в сладоледа докато се охлажда)
• 1оо гр. пудра захар + 1 супена лъжица с връх
• 6 жълтъка

Ваниловите шушулки се разполовяват по дължина и семенцата се остъргват с нож. Поставят се в голяма купа.

В тенджера се смесват остърганите шушулки, прясното мляко, сухото мляко и 100 грама пудра захар. Загряват се на умерен огън като се разбъркват периодично докато сместа заври. Котлонът се изключва и сместа се оставя за 20 минути.

Жълтъците се смесват с ваниловите семенца и една супена лъжица пудра захар. Разбиват се с миксер докато сместа се сгъсти и изсветлее.

От млечната смес се изваждат шушулките и се загрява отново. Когато заври се маха от огъня. Към жълтъците по малко, на тънка струйка и при непрекъснато разбиване се добавя врялата млечна смес. Връща се на котлона, на умерен към слаб огън и се разбърква с телена бъркалка докато се сгъсти.

Кремът веднага се охлажда като тенджерата се постави в купа със студена вода и лед. Разбърква се докато се охлади и след това се прецежда.

Кремът се изсипва в подходящ съд за фризер. Оставя се във фризера докато замръзне. Докато се охлажда, периодично се разбърква.

Подложната салфетка на бяло и синьо райе е специално изработена и предоставена от Йовка. Какво още изработва може да видиш в нейната страница във Фейсбук, както и нейни идеи в Работилничка за чудеса.

За още рецепти, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

2011 беше добра година за управляващите и обслужваните от тях олигарси.

Въпреки натрупващите се данни за престъпления, в които са замесени много незаконно забогатели българи, въпреки заканите те да бъдат стигматизирани в списъци и регистри, нито един от тях не стана клиент на прокуратурата през 2011 г.

Като "постижение" на правораздаването може да се отбележи условната присъда за Христо Ковачки, откраднал 16 милиона лева ДДС. Друго постижение е, че почти две години след ареста на Алексей Петров, делото срещу него и престъпната му група най-сетне започна.

Държавата продължи да подпомага скандалните банки, стъпили "в най-тъмните сфери на престъпния свят", вкарвайки в тях все повече пари на данъкоплатците. С тези пари се кредитират свързани с властта лица и се изкупуват медии, които осигуряват медиен комфорт на управниците.

Подаръци получиха и алчните унищожители на бългаската природа. Те ще могат да строят в държавни гори и природни паркове. Честито на Цеко Минев от ПИБ, който владее Банско. Честито и на Цветелина Бориславова, през чиято бивша банка СИБАНК са изпрани пари от престъпната дейност на Бойко Борисов. Тя владее Пампорово.

Продължиха кражбите на акциз от големи предприятия, които се ползват с имунитет срещу наказателно преследване. С откраднатото се финансират политически партии.

Безспорно доказателство за това беше премиерската и президентска закрила на фабриката на покойния крадец на акциз Мишо Бирата. За това ни информираха записите от "Тановгейт".

Друго доказателство е циркът, разигран с лиценза на комбината "Лукойл". Ако се прилагаше стриктно законът, "Лукойл" трябваше да е затворен, а управителят му Валентин Златев да е в ареста за нанасяне на огромни щети на бюджета.

От Wikileaks научихме, че както американците, така и руснаците (чрез Валентин Златев) държат премиера Борисов с компрометиращи данни за тъмното му мутренско минало. Изглежда и от двата лагера го побутват "в правилната посока", използвайки тези зависимости.

Като цяло намаля свободата, увеличи се грубата намеса на властта в правосъдието и в личния живот на гражданите. Изборите бяха пълна пародия. Властта се попълни със зависими мижитурки, некадърници и кариеристи.

Най-лошата година след 1997 - така оценяват изтеклата 2011 повечето граждани. Причината естествено е в кризата, но и в задълбочаващия се дефицит на справедливост. Все по-абстрактна е надеждата българите да заживеят в работеща правова държава.

Но надежда има. Протестиращият човек стана "човек на годината" според списание "Тайм". В България той се прояви като на няколко пъти освирка групово премиера Борисов. Същият този Борисов, който пред американския посланик се самоопределил като "най-голямата придобивка на България".

"Придобивката" отговори на публичното бламиране с публична обида. Определи протестиращите като "прасета, които искат да си седят в кочината".

2012 е година на Дракона по китайския хороскоп. През 2012 българските прасета или ще покажат, че могат да се борят като дракони за свобода и справедливост, или ще отидат безропотно на заколение.

Няма да е лесно. Както казват старите хора: "бори се като прасе с тиква".

Но и не е известен друг начин да се изринат от кочината боклуците, задръстили входа, изхода и вътрешността.

След приятната компания в новогодишната нощ, на 1ви Януари спонтанно тръгнахме за Боровец. Обилните снеговалежи последните дни, почиващите хора след празника и грейналото слънце бяха позитивни намеци за снежно удоволстивие…  Извадих борда за първи път този сезон и се запътихме към курорта на 65 км. от София. Това е най-близката ски и сноуборд дестинация. След [...]

Вземат се 12 месеца! Изчистват се изцяло от озлобеност, завист, скъперничество и страх.
Всеки месец се разбива на 30 или 31(в краен случяй на 29 или 28) дни, така че запасът да е достатъчен за една година.
Поотделно всеки един от дните се гаснира с по една доза работа и 2 дози радост и хумор.
Прибавят се 3 пълни супени лъжици оптимизъм, една чаена лъжица толерантност, зрънце ирония и щипка такт.
След това сместта се залива обилно с любов.
Готовото ястие се украсява с букет любезност и се сервира ежедневно с веселие.
Бон апети!!!

Такава рецепта, подобна на кулинарна майстория, си разменят из нета приятелки в навечерието на 2012 г. Манджата е валидна за всяка Нова година, но за идващата 2011-та тя ще ни е особено необходима, защото както вървят работите в обрулената ни държава – нищо добро не ни чака.

Врял и кипял в политическия живот партиен активист предположи, че може да се стигне до правителство на националното съгласие.
Наблюдатели у нас и по света определиха изтичащата година като време на протести, а героят й – протестиращият гражданин.
Как да ни се случат нещата – има една изпитана с хилядолетия рецепта и тя е: „Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.” (Ев. Марк. 11:24).

Разгадахте ли шифъра на президента от последното му новогодишно телевизионно приказване? Ето ви един ключ: зад благодарностите му за проявеното към него разбиране ( подразбира се – търпение и търпимост) се крие облекчението, че се измъква щастливо и без проблеми.

Това с особена сила се отнася до медиите. Нищо не можа да ги накара през изминалите 10 години да смутят безгрижната всепозволеност на държавния ни глава, който въпреки това в залеза на своето управление започна да се оплаква интензивно колко бил очернян- дори се закани да събере в книга хулите срещу себе си. А истината е, че в нито едно издание извън т.н. сензационна преса, в нито една телевизия не се появи нито едно истинско предизвикателство спрямо недосегаемия медийно президент. За сравнение ще напомня, че Норвежката обществена телевизия, най-влиятелната сред телевизионните канали в богатата скандинавска държава, определяна редовно като световен лидер в световните класации за демократичност, изпрати телевизионен екип, който засне и показа на своята аудитория жилищната сграда с двата мезонета, за които през есента на 2006 г. изтече анонимна информация в интернет, че са подарени на сем. Първанови от оръжейния търговец Петър Манджуков, спонсор на предизборната кампания на Първанов.

Оказва се, че в далечна Норвегия думата на един български журналист е достатъчно основание в задочния и неравен дуел „дума срещу дума” с българския президент, за да изслушат и дадат думата на журналиста. Докато тук никоя телевизия не се осмели да използва най-силното си „оръжие”: камерите си. След скандала с оповестяването на вероятността Първанови да са придобили незаконно две жилища в луксозен столичен квартал, вътрешният министър Румен Петков го издава без да си дава сметка за това: изпратил е полицейска охрана на въпросния адрес, където очевидно е имало тайна, която трябва да бъде опазена от евентуалното, но несъстояло се любопитство на медиите. Това е видяно от живеещите там, както мнозина от тях са виждали също съпругата на президента Зорка Първанова да надзирава довършителните работи на въпросните два мезонета. Снимка на полицейската патрулка пред входа може да се види в книгата „Президент РъБъ”, продадена в рекордните за България повече от 10 000 екземпляра. Но на нито една медия не хрумна да продължи оттам, откъдето един самотен журналист слага многоточието. И това е само една от „подробностите”, които показват, защо и на кого е толкова благодарен за търпението и „разбирането” Георги Първанов.

Знам, знам : „не ни занимавай пак с тази лична история”, ще кажат пак пропагандаторите от антуража на президента, които залагат на късата памет на българите за потулените следи на президентските безобразия. Тогава да попитам друго- защо пред възможно най-голямата аудитория, за каквато може да си мечтае един български политик, Първанов „изпусна” последния шанс да се „похвали” с успехите си, както иначе направи многократно през изтеклата 2011 г. в аранжирани за целта интервюта? Нима внезапно е станал скромен?

Истината е, че Първанов е еманация на основния проблем на нашата нация: хвали се, че оцелява при всякакви обстоятелства. И е благодарен за това. Не се развива, не гради, не инвестира, не допринася за нещо ново, а просто оцелява като типичен консуматор на блага, до които се е добрал. И е много удовлетворен от това.

Не е научил междувременно чужд език, макар да му се наложи да общува със света ( а буквално излъга в профила си във фейсбук, че владее 4 езика), нито научи езика на нормалното общуване, използвайки шифъра на партийния бюрократ, какъвто си остана до края. Колкото и да му пудрят словото, колкото и да цитира поети ( този път поименно избра да спомене Любомир Левчев), от устата му така и не потекоха словесни жълтици. Чуждите думи от речите му си останаха чужди в неговото бездарно изпълнение като залепени изрезки от умни вестници върху бетонно партийно агиттабло. Негов и истински си юмрукът, който размахва, докато говори.

Трите кита, върху които градеше самочувствието си, повтаряйки подозрително често напоследък, че смята себе си за успял президент, се мятат като риба на сухо на брега обективната истина, където след години го изхвърлят вълните на живота.

1.Спука се балонът с енергийната му руска ушанка, която той обяви за „голям шлем”.

2. Отлетя отвъд хоризонта надеждата да му повярват, да бъде припознат за „социален президент”, прекарвайки в луксозен живот 10 години на фона на все така бедна, най-бедна в рамките на ЕС държава, каквато оглави преди 10 години и преди европейското членство на България. Нахално е да твърди, че има само заслуги, но няма вина за това.

3. Единствено пристрастните ( към лъжата) вярват, че България му дължи членството си в ЕС и НАТО само защото то се случи по време на неговото „царуване” – от него се искаше единствено да не пречи много и той се стараеше да изпълни това условие срещу подкупа, изразяващ се в това да бъде оставен на мира да си прави каквото си иска, за което сега благодари.

С тези „неща” ли да се похвали? Явно в това отношение поне поредната му куха откъм съдържателен анализ и прогноза реч пред нацията кънти като автентично самопризнание, че няма с каква друга празнодумица да ни почерпи покрай новогодишното шампанско, освен с пожеланието да бъдем „богати” и да сме надмогнали пошлостта и агресията ( вече без негово съучастие). А въпросът защо има толкова бедност, пошлост и агресия, че се налага сега да ги преодоляваме след неговото слизане от власт, увисна като Апостола на въжето сред безразличието на сънародниците си.

Липсваше само финален надпис” Търпението прави силата”- на такива, като него.

Share on Facebook

2011 е цяло, реално и просто число, а 2011 г. хич не мина простичко. Въобще животът ни е пълен със сложни взаимовръзки, които рядко правим – например Япония спря аналоговото излъчване на телевизия през 2011 г. и пострада от тежки земетресения. НАСА откри вода на Марс и почти веднага няколко села в Добрич останаха без вода, а всеки път, когато ние пишем в блога, някъде по света цъфва магнолия… Има ли свързаност между тези събития е също толкова трудно да се отговори, колкото и дали земетресенията на Марс се наричат марстресения, може ли човек да плаче под вода и защо кръглите пици идват в квадратни кутии, взети заедно.

За щастие, не ни се налага да го правим – тази публикация е посветена само на изминалата 2011 г., през която често се опитвахме да ви дадем ценна информация – за най-добрите зимни гуми, подходящи детски столчета за автомобил и как най-пълноценно да си използвате почивните дни…

А и човекът не е създаден, за да разбира живота, а да го живее и да извърви своя път (поне така беше казал един мислител). Затова и през 2011 г. пътувахме често (обичаме да пътуваме!) и се разходихме до пещера Ангити в Гърция, пихме бананова бира в Англия и опитахме шоколад, идващ директно от поточната линия на фабриката в Музея на шоколада в Кьолн, Германия. Оказа се, че не е лошо и да си останеш в София понякога

Има много неща, за които не сме писали по една или друга причина. Направихме личен рекорд по сватби на приятели – ходихме на цели пет (5!) сватби. С толкова солиден опит зад гърба си, въпрос на (свободно) време е да направим серия публикации за сватбите.

За съжаление, освен на пет сватби, бяхме и на едно погребение – това лято почина дядо Жоро (дядото на Петър)… Страхотен човек, винаги весел, пълен с енергия, позитивен и с песен на уста. Винаги ще си спомняме с обич за него…

По Коледа ни се случиха неща, които не пожелаваме на никого. Ще ви кажем само, че това беше най-гадната ни Коледа. Но в крайна сметка получихме едно “приятелско напомняне” от съдбата кои са истински важните неща, какво ни прави силни и какво ни сплотява. И тъй като новата 2012 година вече е тук, се надяваме, че ще е по-добра, по-плодородна и по-чудесна от всички досега, а ние ще бъдем по-здрави, по-весели и по-добри, с горещи сърца и хладни умове!

Надяваме се и че ще отложат края на света.

Едно обаче е сигурно – 2012 г. ще бъде по-дълга! Високосна е.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!