всяко начало е трудно но когато имаш добри идеи, достатъчно хъс и ентусиазъм в началото на своя бизнес - сякаш имаш и крила. не мислиш толкова за трудностите, за грешките, а действаш, за да видиш първите си резултати постигнати по-бързо в треската на началната фаза от предприемачеството или започването на нов бизнес ...

Здравейте любители на интересните новини в неделя!

В днешната Неделна поща съм ви подготвил един кратък, но за сметка на това разнообразен микс от линкове, които си позволявам да коментирам мимоходом.

Проблемите около авторскоправната защита винаги са добри като за начало, така че започвам с новопоявилата се студия на тема “Copyright Infingement and Enforcement in the US”, публикувана от американския тинк-танк American Assembly. Според въпросната студия комбинацията от ниска цена и вседостъпна услуга е в състояние драстично да намали, а може би и да се пребори с нарушенията на авторското право.

Лично аз съм съгласен с този извод.

Една идея встрани от класическия двубой правоносител-нарушител са следващите два линка, които съм ви подготвил, като общото помежду им е, че водят към статии от блога на манчестърската баристърка Jane Lambert.

В първата си статия, позовавайки се на актуално английско решение, Jane разсъждава върху това доколко готварските рецепти могат да бъдат обект на права на интелектуална собственост. Нейната теза е, че само регистрацията на подходяща (фигуративна?) марка предлага разумна защита в тази сфера.

Темата и ми се стори интересна, защото именно блоговете за рецепти се радват на голяма популярност в родната ни блогосфера. Само Topbloglog листва над 240 бройки и това едва ли е всичко.

Така че готвачи, любители и профита, ако държите да защитите идентичността на вашите кулинарни достижения – газ към Българското патентно ведомство или най-добре директно към OHIM в испанския Alicante!

Във втората си статия, която ме заинтригува, Jane Lambert анализира две актуални английски решения свързани с болната за много програмисти тема, а именно патентоването на софтуер.

Според тенора на решениеята

едно изобретение, което осъществява принос към състоянието на техниката и е техническо по своята същност е патентоспособно дори ако този принос се осъществява изцяло на компютър и дори ако начинът, по който изобретението работи е изцяло в резултат на компютърна програма, работеща на този компютър. (Преводът мой)

Жалко, защото с това английските съдилища отново се доближават до линията на Европейската патентна служба и застават в малко или повече опасна близост до хлабавите американски стандарти. Че този подход излага програмистите на опасности, е ясно като бял ден.

За финал обаче както винаги досега съм запазил най-доброто!

В Швеция вече официално е призната религията копимизъм! Тя се явява нещо като спиритуално-огледалният образ на заявените от Пиратската партия политически цели, или както The 1709 Blog ги окачествява: информацията е свещена и копирането е едно от тайнствата и!

Дали по-сериозното практикуване на копимизма би обезмислило съдържащите се в линковете по-горе дискусии и би оставило хора като мен без работа?

Очаквам вашите мнения като коментари към тази Неделна поща и ви желая успешна и плодотворна седмица!

Related posts:

1. Линковете в неделя
2. Линковете в неделя
3. Линковете в неделя
4. Линковете в неделя
5. Линковете в неделя

Поповете, особено православните, са особен човешки вид - уж кротички, уж безобидни, но повярваш ли им, отхапват ти ръката и ти се качват на главата. С все същата кротичка безобидност. По нашите балкански ширини имаме щастието да не сме се радвали на "кротичката" суровост на православието за разлика от Русия. И слава Богу. Нашите попове винаги са били заинтересовани повече от светската власт, нежели от черковните премудрости. Което има и своите позитивни резултати - единственото истинско национално българско движение, с което нацията ни може да се гордее, е движението за църковна независимост, Балгарският Великден - както го нарече Тончо Жечев. За съжаление раждането на нацията бе прекъснато от северната мечка, но за това - друг път.

В независима България, за съжаление, поповете се втренчват предимно в политическите ежби, забравяйки заветите на Българския Великден. Най-висшият православен авторитет в Княжеството митрополит Климент се солидаризира с превратаджиите срещу Батенберг, платени с руски рубли и целящи унищожаване на новородената независима българска държава. Естествените реакции на държавата срещу заговорническата му дейност са представени от русофилски интелектуалци като гонения против църквата. Единственият политик, разбиращ ролята на Българската православна църква и заветите на Българския Великден, е Стефан Стамболов. Неговата политика на - по сегашния жаргон - дружба и сътрудничество с Османската империя, включва непресекваща поддръжка на Екзархията по отношение на Македония. Да напомня, по времето на Стамболов Македония е в рамките на Османската империя, Българската Екзархия има права, дарени от султана, за ограничено местно самоуправление на българските общности в империята, седалището на Екзархията е в Истанбул, а Екзархът е висш административен чиновник в империята. Много по-важно за българщината в тази ситуация е било да се подкрепят българските училища и църкви - разсадниците и опората на българското национално съзнание в Македония; отколкото да се върви по авантюристичния четнически път в област с население, което - меко казано - има разколебано национално съзнание. На езика на една от съвременните исторически школи - в Македония не е завършил процесът на образуване на българска нация. За съжаление, след убийството на Стамболов този най-мъдър подход е зачеркнат. Резултатът го виждаме днес. Република Македония с македонци. Да, хората от Република Македония се самоосъзнават като македонци и никакви заклинания за българския им произход не могат да променят това. Но православната църква след убийството на Стамболов до войните мълчаливо приема самоубийствената за българския етнос политика на ВМРО за тотален терор в Македония. С църква и с училище българската идея би имала много повече успехи. Крахът на тези илюзии е също сред причините за моралната дискредитация на църквата още преди 1944 г.

От двадесет години насам църковните водачи се опитват да се облекат в костюма на народен водач (любим костюм на православието), но по бг табиет се заплетоха в разпри за светската част от водачеството - кои персонално да са новите и какво да правим със старите. От което не пропусна да се възползва властта. Резултатът е, че днес имаме единна, но още по-дискредитирана църква.

За дискредитацията й работи и скорошният поплак на група бивши агенти на ДС и бивши приближени на комунистическата власт културтрегери, неизвестно защо нарекли се "интелектуалци". Поплак, предизвикан от заплахата да се разкрият ДС досиетата на поповете. Който сам по себе си е най-силната аргументация, че това трябва да се направи.

Архиереите на Православната църква имат много грехове. Не само днешните - както специално обясних по-горе. И може би една от причините е същностна - в самия характер на православното изповедание, което толерира и стимулира греховното поведение на водачите си. Но и така да е. Това ознвачава само, че православните трябва да са по-бдящи за тяхната чистота. На водачите си чистотата.

Подобно на повечето си колеги по света, унгарските Anonymous разкриха плановете си да преследват правителството на страната и членовете му, които са "дива капиталистическа мафия, подобна на китайската". Първата им цел е официалният сайт на Унгарското Правителство, което като съдим по информацията, предоставена атаката най-вероятно ще бъде от тип "denial-of-service (DoS)". Anonymous също предоставиха и-мейл адресите на членовете на управляващата партия, така че хората да могат да им изпращат оплаквания. Но както всички знаем към и-мейл адресите могат да бъдат изпратени спам съобщения и всякакъв вид злонамерени неща. Сега само може да чакаме за да видим дали унгарското правителство ще приемат заплахата като сериозна и ще защитят сайта си или ще се провалят да го направят като другите жертви на Anonymous. Както в Белгия, Anonymous свалиха сайта на ArcelorMittal само два дни, след като отправиха заплаха към тях.

Официалният сайт на Бразилското Министерство На Околната Среда (ambiente.gov.br) беше хакнат от Anonymous, хактивистите са успели да придобият и публикуват информация от техните сървъри, включително и информация за някои потребители на сайта. Хактивистската група Anonymous разкриха намеренията си да атакуват бразилското правителство, поради това, че излагат на опасност местната общност Kayap с построяването на огромна язовирна стена и електроцентрала на река Xingu, и не се забавиха твърде дълго за първата си операция. Документът, публикуван в Pastebin е доказателство за успеха на операцията под кодово наименование OpAmaZonaSave, която е част от Operation Green Rights и в него отново са подчертани причините за кибер атаката. "Силно възнамеряваме да защитим правата на местните хора да откажат инвазията на водноелектрическите централи. ENEL, Endesa-hydroaysen, Norte Energy - проекта по който работите може да унищожи местните етнически групи в Южна Америка," заявиха хакерите.

Чета статията в Капитал за канските усилия на правителството да убеди банките да свалят цената на кредитите, т.е. да намалят лихвите срещу които може да ползваме банкови кредити.

Откровено казано се дивя на случващото се, особено когато нещата са представени като едни елементарни бакалски сметки.

Аз ти дигам рейтинга на държавата, теб ти пада цената на паричния ресурс, давай сега ти да намалиш ливхите.

Няма лошо правителството да се опитва да въведе добра стратегия за икономическа политика, да я следва и изпълнява, но нека да си гледа фиска преди всичко.

Когато си на Титаник, трябва да се опитваш да запушваш пробойната, не да гледаш дупките по другите кораби.

Безплатен обяд няма, не е имало и няма и да има.

Парите в търговските банки са по презюмция частни с изключение на държавни такива, което си е чисто и просто работа на правителството да разполага и да решава с тях.

Ако използвам езика на премиера, то е все едно да обещая на овчаря хубаво и слънчево време, така че да може да пасе добре овците по поляните и те, милите, да са добри, да слушат и да дават по-много мляко и вълна, така че аз да го взимам млякото на по-ниска цена. Но не само това.

И ще ги доим и ще ги стрижем.

Ама както казва Петко Бочаров… да, ама не.

Не съм адския привърженик на банковата система, но тя като всички други системи си има плюсове и минуси. И отново, ако трябва да се върна към популярния език, сякаш съм на мегдана в Банкя, то се сещам какво Левон Х. беше казал преди години в един сутрешен блок.

За да имаме немски лихви, трябва да имаме немска икономика.

Ето, толкова са прости нещата. It`s economy, stupid.

Точно в банковия свят 2 и 2 не винаги е четири. Финансовият министър това го знае много добре, защото е работил на запад  и знае процеса.

И защо по дяволите трябва да намаляваме това и онова? Нека да увеличаваме!

Нека правителството да увеличи:

- пенсиите

- детските надбавки

- минималната работна заплата

Нали и без това сега са на вълна да увеличават времето до пенсиониране. Така де, трябва да се хармонизираме  с европейските стандарти.

 

 

 

След като на 3 януари, последователите на Pastebin.com в Twitter станаха свидетели на атаката от тип distributed denial of service (DDoS) срещу сайта, два дни след това администраторите на сайта направиха подобна публикация. Сайтът за втори път в рамките на една седмица стана обект на атака от неизвестен хакер. "Pastebin отново е под DDoS атака, работим по възстановяването на сайта..", написаха администраторите. "Сега Pastebin трябва да е достъпен за повечето от вас. Благодарим за подкрепата ви чрез Twitter!", добавиха по-късно представители на сайта. Pastebin е предназначен за споделяне на сорс кодове и конфигурационна информация от разработчици и програмисти. Като в него не се позволява публикуване на съдържание от и-мейли, пароли и лична информация, а потребителите, които публикуват такива им се забранява достъпа им до сайта по IP адрес, но в хакерските среди се знае, че тази мярка за сигурност може лесно да се заобиколи. Не преди дълго от Pastebin.com разкриха плановете си, за преместване на домейните си от GoDaddy към друг сървър в знак на протест срещу SOPA. Сега, те дори добавиха бутон "СПРЕТЕ ЦЕНЗУРАТА" в банера на сайта в знак на подкрепата им за движението "анти-цензура".

Представете си телевизор. От онези стари, магьоснически кутии - големи и солидни, които в старите филми биват оглеждани от всички страни, за да се открие магията на образите.

А сега си представете вашите майки и бащи и първото им съприкосновение с телевизора - изумление, почуда, радостно вълнение, трепет - съсредоточени върху малкия екран, където могат да бъдат прожектирани всички скрити и явни плодове на човешкото въображение. За да преживеете всичко това във века на все по-бързо и бързо развиващите се комуникации, в света на Facebook и Twitter, не ви трябва нито PC, нито таблет, нито iPhone, а просто една книга.

Всичко, което е населявало сънищата ви, всички гротескни или фантастични образи, които са се раждали в главите ви, всички митични и приказни видения, които са населявали детството и юношеството ви, всички потискани или отприщвани от сексуалните ви желания на възрастни образи - всичко това е изобразено по един изключително виртуозен начин от Анджела Картър в „Адските машини за желания на доктор Хофман”.

Д-р Хофман - по готически забулена в мистериозна тайна личност (в чието лице можем да изберем да припознаем или Е.Т.А. Хофман - един от най-прочутите ковачи на приказно-фантастични образи, или Феликс Хофман - първият, синтезирал аспирина и хероина, а защо не и двамата, или никой от тях) - отприщва грандиозна война, използвайки чистата еротоенергия, за да акумулира и материализира всички фантазии, скрити в човешкия ум.

Тръгнал на кръстоносна война срещу всичко общоприето и най-вече времето, докторът си е поставил за цел да освободи човека и неговите желания. Консервирал мъдростта на умрялата си жена китайка, заедно с балсамирания й труп, извлякъл най-важното от теорията на своя предшественик - оргаистичната идея - както и мозъка му, д-р Хофман не се свени да използва собствената си дъщеря във войната - Албертина.

Албертина - героинята, която най-често сменя формата си. Тя е ту сън, ту реалност, в един момент - черен лебед, жена с прозрачна плът, в друг - момче-слуга, хермафродит, сводница и т.н. И няма ли символика в това, че един от най-старите музеи за графично изкуство във Виена също носи името Албертина?

Главният герой на тази история, в която има всичко, буквално всичко, което един читател може да си пожелае, показателно носи името Дезидерио. Да, желание. И не рядко на скитащия в обувките на Синдбад?, Одисей? му се струва, че скритите му, а и явни желания стават причина за един или друг катаклизъм. Приключенията му са чудновати и екзотични, образите, с които се среща - неповторими.

Дезидерио разказва историята на своя подвиг, своята любов и в крайна сметка на своя живот, а зад гърба му надничаме всички ние, читателите, които доброволно сме се отдали на измамните химери на литературата. Също като него ние отричаме, че сме под влиянието на фикционални образи. Ала той се влюбва в непознатата с пламтящо сърце, която се явява в сънищата му…

“Адските машини за желания на д-р Хофман” не е като повечето книги, които сте чели. Тя е пропита с характер и тънка ирония, с разнообразна галерия от персонажи, с множество обрати и неочаквани заплитания на сюжетната линия. Тази книга внесе доза вълшебство в битието ми за празниците. Затова забравете за всякакви технологични иновации и хващайте книгата - тя е най-добрият източник на всестранни илюзии.

В глобалната мрежа попадна секретен списък с оръжия на Пентагона, предназначени за управление на противника. В списъка фигурират както вече съществуващи оръжия, така и проектни разработки на т. нар. несмъртоносно оръжие, чиято задача е не унищожаването на противника, а неговото управление. Документът се появи на сайта Public Intelligence, който и преди е публикувал документи за вътрешна употреба на Пентагона, свързани с националната сигурност. "Справочникът по оръжия с несмъртоносно действие", състоящ се от повече от 100 страници, съдържа описание и характеристики на оръжията, възможните последствия от тяхното използване и свързаните с употребата им загуби. По-специално, в ръководството има описания на различни видове лазери, топлинни лъчи и излъчватели на звукови вълни, използвани за управление на тълпата, за изваждане от строя на двигатели и друга техника, за временно парализиране на противника и т.н.. Въпросните устройства се разработват в Обединеното управление по несмъртоносно оръжие към Пентагона, създадено през 1996 година, непосредствено след военните операции в Сомалия и Босна. Според военния експерт на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон Джеймс Люис, основната задача на Управлението е да победи врага, без да го елиминира физически. "Не е известно дали по-голямата част от тези новаторски разработки ще види бял свят в близко бъдеще", заяви Люис. Следва да се отбележи, че досега Управлението по несмъртоносно оръжие многократно е било критикувано за огромното количество средства, които изразходва. Според доклада за 2009 година, ведомството е похарчило най-малко 386 милиона долара за 50 проекта за разработване на нови оръжия, но нито един от тези проекти не е бил реализиран.

От онкологично заболяване е починала Теодора Захариева, съобщиhа за БЛИЦ нейни близки.

Захариева се бори с рака 13 години и сподели в интервю за „Шоу“ миналата година, че вече има разсейки в костите.

Теодора Захариева няма нужда от представяне, тъй като едва ли има някой, който да не е чувал за нея през последните 6 години. Тя беше първата българка – болна от рак, която се осмели да излезе на протест пред здравното министерство и да обяви, че няма лекарства за онкозаболяванията.

Заради забавяне на терапията й, получи разсейки в черния дроб, преживя редица операции и до днес продължава да се бори с последствията от непростимото чакане на предписаното й лекарство. Като нея са още стотици онкоболни, които перманентно изпадат в нервни кризи заради това, че не могат да се лекуват, а някои умират поради чиновническото безхаберие.

Захариева беше председател на Центъра за защита правата в здравеопазването и на Обществения съвет по правата на пациента Теодора Захариева. Тя e онази дръзка и смела жена, която поведе битка срещу държавата в защита на раково болните.

Помним я най-вече с гладната й стачка през май 2005 г. и с жеста й по време на протест срещу липсата на медикаменти за химиотерапия, когато свали публично перуката си. Теодора Захариева повежда съдебна битка срещу държавата. Подкрепят я още шест онкоболни.

След тригодишен процес здравното министерство е осъдено да заплати 100 хиляди лева обезщетение на Теодора Захариева. Присъдата е наложена заради това, че министерството не й е осигурило полагащите й се животоспасяващи лекарства за лечение след рак на гърдата.

До успешния край на съдебния спор оживяват само двама от седемте болни от рак, завели делото. След процеса Теодора Захариева основава Центъра за защита на правата в здравеопазването и продължи своята битка в името на справедливостта до днес, когато жестоката болест покоси живота й./БЛИЦ

P.S.

Авторът на ivo.bg, който имаше честта да получи наградата си „Човек на годината” през декември 2010 г. от нейните ръце,се присъединява към съболезнованията за кончината на тази жена, която ще запомним с голямата й лична драма, превърната от нея в кауза в защита на околните и онкоболните.
Тя сбъдна по трагичен начин приказката „болен здрав носи”!

Share on Facebook

Получих интересен коледен подарък – пластмасова покривка за клавиатура, с клавиатурна подредба DVORAK. Идеята на тази клавиатурна подредба е да даде възможност да пишете по-бъзо и с по-малко натоварване на китките. Понеже нито скоростта, нито начина на движение на ръцете ми с QWERTY ме удволетворява, реших да дам на DVORAK шанс.

Стартовата ми позиция, от която започвам да уча е следната:
- Скорост на писане на QWERTY: avg 71 wpm, max 82 wpm
- Скорост на писане на БДС: около 550 удара в минута
- Скорост на писане на DVORAK: след 1 вечер упражнения – 11 wpm

Към момента ми е много трудно да поставям препинателни знаци и съответно – да програмирам, но виждам голям потенциал.

Според моите разчети приблизително един от всеки 4 президентски избори през последните две десетилетия в света се характеризира със значителни нарушения и подмяна на резултатите. Според разпространения предразсъдък целта на изборните манипулации е победата. Но нещата не са толкова прости. Преди няколко десетилетия избори имаше предимно в богатите демократични страни като САЩ, Австралия или Япония. Но в последно време много държави преминаха към политическа система, основана на избори. Някои наричат това демокрация, други - не. Изборните манипулации в развиващите се страни често се правят със съвършено различни цели, отколкото на Запад. В тези страни даден кандидат-президент може да е уверен в победата си, но въпреки това манипулира изборите с цел не просто да победи, а да победи с голямо преимущество.

Добър пример са руските президентски избори през 2004 г. Невижданата популярност на Владимир Путин правеше победата му очевидна. Но има много доказателства, че тогава имаше крупно подправяне на резултатите - по някои разчети с около 10 млн. гласа, т.е. с 1/5. Резултатът бе огромно откъсване на Путин от най-силния му съперник - 49 млн. гласа срещу 9 млн. Путинските избори не са единственият подобен пример. Подобна бе ситуацията в Мексико до началото на 90-те години на миналия век, в Зимбабве през 2000 г., същото става сега в Нигерия, Замбия, Йемен. Въпросът е защо на управляващите в подобни страни са им необходими такива победи? Основните причини са две, като и двете са свързани с идеята за сила.

Първата причина е, че огромното преимущество на даден кандидат, което демонстрира неговата сила и власт, облегчава победата му на следващите избори. Забележете: "сила и власт" в случая не са синоним на "легитимност". Населението знае или подозира, че кандидатът мошеничества. Неговото послание към света не е за легитимност или популярност, то говори за силата на кандидата без оглед на народната любов към него. Това най-често води до апатия сред населението и поражда усещането, че гласът на избирателя не значи нищо и няма смисъл да се гласува. Резултатът е, че на следващите избори за кандидата е по-лесно да победи. Представете си, че вие харесвате Каспаров и не харесвате Путин. Но същевременно разбирате, че Каспаров няма никакъв шанс да победи. Възможно е това да ви ядоса и да гласувате въпреки всичко. Но по-вероятно е, че просто няма да отидете на избори, защото ще смятате, че са безсмислени. Според моите разчети, базирани на анкети с избирателите в 56 страни, хората, които не вярват в честността на изборите, е 10% по-малко вероятно да гласуват в сравнение с хората, които са уверени, че те са честни. Подобна апатия важи не само за избирателите. Тя обхваща всички значими участници в избирателния процес: олигарсите, които финансират кампанията; бюрократите, които я обезпечават на регионално ниво; амбициозните политици, които избират коя партия да ги издигне.

Втората причина е, че победата с голяма разлика и свързаната с нея проекция на сила спомагат за отслабването на опозицията и облекчават процеса на управление. Спомнете си Борис Елцин. През 1996 г. той водеше на изборите с нищожно предимство и "слабата" му победа активизира опозицията. От друга страна, погледнете Путин. Повечето някогашни опозициционери работят за него, останалите са маргинализирани. Логично е, че амбициозният политик, който иска да прави кариера, рано или късно ще застане на страната на силната партия.

Разбира се, и в САЩ има изборни мошеничества. Но американските избори се различават качествено от изборите в развиващите се страни. Първо, в САЩ има две еднакво силни партии, които периодично побеждават. Второ, в Америка има независим съд, независима полицейска система и власт на закона. Това не значи, че американската законодателна система е идеална - тя има маса дефекти. Но при е нея е много по-рисковано да се манипулират избирателните гласове. При нея фалшификацията на резултатите може да е само класическа - не за увеличаване на откъсването, а за самата победа. Да си спомним президентските избори Джордж Буш - Ал Гор. Не мога да твърдя, чеимаше манипулации, но ако ги е имало, ставаше дума за хиляди гласове, а не за милиони както в Русия.

По отношение на изборите Русия може да се сравнява със Зимбабве, която получи независимост в началото на 80-те години на миналия век. И в двете страни имаше както класически изборни манипулации, целящи победа; така и извънредни, огромни - даващи на определн кандидат голямо предимство. И в двете страни имаше преломен момент, точка на пречупване, когато един тип манипулации се смени с друг. В постсъветска Русия ясно се открояват два периода - елцински и путинско-медведевски. Първият бе по-демократичен от гледна точка на това, че на изборите различните партии партии реално се конкурираха. Елцин не можа да монополизира достатъчно ресурси, за да се противопостави на опозицията. През 90-те години, когато започнаха да растата цените на нефта и газа, настъпи прелом. На власт дойде Путин, който бе силен лидер, защото имаше популярност сред населението и поддръжката на бюрокрацията. Той направи всичко, за да укрепи и увеличи тази сила, включително прибягна до изборни манипулации, увеличавайки значително преимуществото си пред опозицията.

През 1980 г. лидер на Зимбабве стана героят от движението за независимост Роберт Мугабе. Също като Путин той не се съмняваше в изборната си победа, но въпреки това прибегна към сериозни манипулации. Той искаше да смаже опозицията, да изтръгне корените й. Правеха се мащабни фалшификации и той победи с огромна разлика, която след това продължи да расте, докато на президентските избори през 1996 г. Мугабе не получи 92,7%. Но в края на 90-те години страната се изправи пред множество икономически проблеми. Партията на властта отслабна, опозицията укрепна и създаде "Движение за демократични промени". Резултатът бе, че на последните избори фалшификациите целяха не увеличаване на откъсването на управляващата партия от опозицията, а само победа. Извънредните манипулации се смениха с класически, т.е. в Зимбабве стана същото като в Русия - един тип манипулациио се смениха с друг; само че с обратен знак. Затова може да се каже, че в последните две десетилетияРусия стана по-малко демократична, а Зимбабве - обратно, по-демократична страна.

Какво да се прави, когато знаеш, че държавата манипулира изборите и то в космически мащаби? Нямам отговор на този въпрос, но съм уверен, че апатията прави нещата още по-лоши. Дори  избирателят да знае, че неговият кандидат няма да победи, ако все пак отиде да гласува, това може да доведе до победа с по-малко преимущество на  водещия кандидат. А това само по себе си е важно.

Източник:
Выбирать не приходится - Esquire, 1 декември 2011


Статистиката показва фалшифицираните руски избори. Първа част
Статистиката показва фалшифицираните руски избори. Втора част

Следва: Фалшифицирането на избори. Българският случай.

Таня, обикновено ни води из съседните страни, но днес е решила да ни напише дописка за секс-туризма в Тунис. Информацията е полезна и интересна * и все пак се чудя, дали да не сложа една голяма осемнайсетица 

Приятно четене:

За жените - пуми и секс - туризмa в Тунис

Секс – туризъм

В храмовете в Пернишко, най-вероятно още от времето на войнстващия атеизъм, съществува традиция на Богоявление Кръстът Господен вместо да се хвърля в ледени течащи води, да се откупува … с пари. Тази традиция си продължава и досега, макар в някои храмове и от някой свещеници като отец Александър от храма „Св. Илия” в пернишкия квартал „Мошино”, да е прекратена.

И тази година в централния градски храм „Св. Иван Рилски” в Перник се разигра търг. Наддаването започна от 10 лв. Силно желание да си заслужат привилегията да пазят свещения Кръст 40 дни у дома си с надежда за Божия закрила и подкрепа показаха двама човека – възрастна жена с болен съпруг и мъж на средна възраст, който идва редовно на богослуженията в храма с две големи момчета, вероятно негови синове.

Въпреки опитите на предстоятеля на храма отец Николай да усмири наддаването, то да е само символично, това не стана и се стигна до значителната сума от 1 400 лв. Предложи ги последна жената. Тогава се намеси един от свещениците и предложи на тази сума наддаването да спре и жената да получи Кръста.

Храмът беше пълен с народ. Хората станаха свидетели на наддаването за Богоявленския Кръст и тази година. Приемат го със смесени чувства – всеки различно, в зависимост от силата на вярата си. Щом Господ Бог е сподобил това да се случва, значи то се случва и ти участваш в него и няма защо да съдиш когото и да било.

Подобно и на други години обаче търгът за Богоявленския Кръст в Перник беше отразен в местен сайт със скверни думи, преиначена информация за събитието и морални укори от страна на написалия текста, без да е присъствал и видял какво се случва. В храма имаше трима журналисти, фотограф и оператор от местната телевизия. Още неприключило поклонението в храма за празника, в интернет се появи новината за нещо, което не се е случило. Кой е бил информаторът за написаното и защо така е пресъздал станало, си остава да тежи на неговата съвест.

След публикацията обаче ми се обадиха много хора, за да попитат какво е станало, какво пише във въпросния сайт и вярно ли е това. Наложи се да погледна текста, който завършва със заключението „Отвратително е да нямаш срам!”. Това поне е успокоително, защото явно написалият откровената неистна знае поне това.

Лошото на интернет е това, че новините лесно се копират, без да се проверяват и без да се посочва източника и така преиначената информация се тиражира като в детската игра „счупен телефон”. За някои от новинарите най-важно беше това чия роднина е жената, откупила Кръста. За други – че свещеник „мечтаел” за Мерцедес.

Писаници от типа на въпросната публикация за случилото се на Богоявление в пернишкия храм няма да помогнат на никого да разбере, че свещеникът е служител на Божиите тайни и носител на благодатта, получена при Св. Тайнство Свещенство. Той е поставен от църковното началство да се грижи за вярващите и чрез него говори Самия Господ. Вярата в Господ не зависи от това дали вярваме в думите и постъпките на свещеника, а как се отнасяме към него като наместник на отношенията ни с Господ Бог.

„Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?” (Иак. 4:11-12), пита в съборното си послание св. апостол Иаков. И ни учи: „ Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило. Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата. (Иак. 5:8-9).

Човек намира себе си, борейки се само с греха си. Той сякаш изкопава и измъква себе си от почвата на своите страсти. Мнозина се мислят за добри, понеже разпознават злото и гневно го осъждат, но това е най-голямата болест на съвременната журналистика и политика. Който обича да осъжда, със сигурност и сам е подвластен на страстите, които осъжда, защото „хората в повечето случаи съдят за другите по себе си”(св. Иоан Златоуст).

„Кой най-много обича да съди ближните си? – пита старецът Иосиф Исихаст. – Този, който не познава добре себе си, своите страсти и немощи. Той не вижда в себе си недостатъци, а само дарования, а у другите вижда само недостатъци, а не и дарования”. „Не откривай греха на другия за свое собствено оправдание, защото благодатта, която до този момент те е покривала, веднага ще открие твоите собствени грехове. Доколкото покриваш с неосъждане брата си, и благодатта ще те сгрява и пази. ”, съветва той.

И накрая - в Евангелието на св. евангелист Лука пише: "Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. " (Лук.6:42).

не ни остава нищо друго освен да се молим за спасението на душата на клеветника. Господ да го омъдри и да го дарува с разум в делата му, за да не тегнат греховете му на бъдното му поколение.

Веднъж след служба в Погановския манастир "Св. Йоан Богослов" игуменът му Дядо Мардарий ми разказа за едно мимиченце. Той срещал малката красавица всеки път, когато ходел по свои дела в Митрополията в Ниш. Момиченцето било на някой от служителите там - добре възпитано и с добри обноски. Всеки път като се виждали малката питала учтиво Дадо Мардарий как е. След като той също така учтиво и отговарял тя не пропускала да попита: "А како данас се очечава Господ?(А как днес се чувства Господ?)

Запомних тази история и се сещам за нея всеки път когато видя деца в храма. Или когато с някое хлапе си говорим по Божии работи. Сега, като разказвам за някой светия или за празника в храма на съвсем невръстния ми внук, ми изглежда, че това го успокоява, ако плаче от коликите в коремчето му.

Затова реших да повторя и тук откъса от книгата на писателя от Рига Михаил Димов "Децата пишат писма до Бог". Той е направил уникално изследване, а книгата не задължава и не призовава, но води до много размисли...
Просто авторът е намерил най-добрия начин да види света през очите на децата. Това са и техните страхове, и радости, болки и обиди. Едва ли би могло да се зададе друг подобен въпрос, на който да се получи абсолютно честен отговор.
Повод да напише тази книга станала една командировка в чужбина, когато авторът обърнал внимание на публикуваните в един вестник писма на американски деца откъси от книгата "Децата се усмихват на Бога". В тях децата сякаш разговаряли с Бог и тогава му идва мисълта: "А какво биха казали нашите деца на Бог?" И авторът измислил три въпроса: за какво би искал да попиташ Бог? Какво би искал да разкажеш на Бог? И за какво би искал да помолиш Бог? С тези въпроси той тръгнал по училищата.

- Аз се обърнах точно към любимите учители на децата - разказва авторът. - И ги помолих колкото могат по-внимателно, грижливо, ненатрапчиво да зададат въпросите. Ако го бях направил аз сам, разбира се децата биха го възприели по друг начин: ето, дойде чичко писател и трябва да се отговаряха с някакви стандартни фрази. Реших да задам своите въпроси на деца от 7 до 12 години, защото по-големите са вече по-меркантилни, а по-малките не разбират още такива въпроси. Разбира се, не всички директори на училища ме пускаха да вляза: Защо трябва да бъркате в душата на децата. Но децата се оказаха по-талантливи от възрастните. Те отговаряха искрено, философски, дори с хумор. Мнозина може би не знаеха нищо за Бог, но интуитивно чувстваха, че това е нещо по-високо от родителите, по-високо от учителите. Учителите бяха във възторг от получените отговори, четяха ги в учителските стаи пред колегите си и ахкаха. Ето по този начин аз получих повече от 3500 писма. От тях аз подбрах най-интересните и ги включих в своята книга "Децата пишат писмо до Бог".

- Здравей, Господи. Как вървят нещата при тебе? Как живееш? Как си със здравето?
Женя, 2 кл.

- Ти си създал заповеди за възрастни. Ние измислихме заповеди за децата. Ти само ги попрегледай.
1. Щом вече си се родил, не пискай.
2. Не се отказвай от удоволствия, щом душата ти ги иска, нали тя е от Бога.
3. Не се пъчи от мързел.
4. В любовта дръж на своите хора.
5. Уважавай майка си и пастрока си.
6. Задоволявай се с малко, понеже и ти самият си още малък.
7. Не погубвай природата - ти ще лежиш в нея.
8. Не се обиждай на възрастните, радвай се, че има още да живееш и живееш.
9. Не се прави мазоли на зъбите.
10. Не пуши на гладно.
4 "А" клас

- Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли?
Петя, 4 клас

- Изобщо, аз не вярвам в Тебе. Ето, кажи ми, защо хората не Те виждат?
Юра, 2 клас

- Кой духа вятърът?
Алик, 1 клас

- Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?
Надя, 3 клас

- Хората толкова страдат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле?
Радик, 4 клас

- А Ти обслужваш ли и другите страни?
Толик, 3 клас

- Е, добре, де, Господи, мен щъркелът ме е донесъл на моите родители, а вместо него кой ни прави?
Олег, 3 клас

- А Ти какво образование имаш?
Зайга, 2 клас

- Аз разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират?
Сеня, 1 клас

- Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете?
Нина, 2 клас

- А в детството си Ти биеше ли се с децата или беше кротичък?
Костя, 2 клас

- Аз Те обичам, разбира се, но повече обичам мама и татко. Нали не се сърдиш?
Зоя, 3 клас

- Може ли да не умирам, а?
Юля, 1 клас

- А дето продават свещи в църквата, това Твоят бизнес ли е?
Толик, 2 клас

- Аз прочетох, че Христос е евреин, но нали той е Твой син, и какво, Ти също ли си евреин?
Ася, 2 клас

- Господи, Ти поне новия ми адрес знаеш ли?
Ляля, 1 клас

- От кой момент може да се смята човека за възрастен? Когато не се бои от инжекции или когато му харесва Светланка?
Марик, 3 клас

- Кажи ми, Господи, как се държа аз в обществото?
Альоша, 1 клас

- Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и духаш топъл вятър на Земята, и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да плача?
Наташа, 2 клас

- Какво значи това: всичко е по божия воля?! И лятото, и болестта на мама, и войната?
Марат, 2 клас

- Всички казват, че в 2000-ата година ще дойде краят на света. А какво ще стане после?
Максим, 3 клас

- На колко години си, Господи?
Валя, 2 клас

- Ти би ли искал да си от нашите?
Сьома, 3 клас

- Харесва ли Ти това, което става на Земята?
Андрей, 4 клас

- Със сигурност ли всички легенди за Тебе са истина?
Галя, 3 клас

- Католиците си имат един Бог, мюсюлманите - друг, юдеите - трети, лютераните - четвърти, православните - пети. И там колко общо сте?
Игор, 4 клас

- Добре, Христос е страдал заради хората, а заради какво страдат хората?
Гриша, 4 клас

- Господи, а къде е сега Христос, с какво се занимава той?
Стела, 2 клас

- А когато стрелят на Земята, Ти какво, не чуваш ли, Господи?
Валери, 2 клас

- Христос е Твой син. А той обича ли Те като баща?
Рита, 3 клас

- Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат?
Андрей, 4 клас

- Е, добре, първата двойка хора на Земята си създал Ти. А как са направили третия човек?
Владик, 4 клас

- Ти имаш ли ум или целият се състоиш от душа?
Женя, 3 клас

- Нали първи са започнали да раждат мъжете - спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?
Зоя, 4 клас

- Ти пишеш в Библията, че в началото е било словото? Кое?
Руслан, 1 клас

- От какво същество се е появила котката?
Лена, 3 клас

- Ти не знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят?
Катя, 2 клас

- Добре ли Ти е там?
Артьом, 1 клас

- За да ми простиш греха, отначало трябва да съгреша ли?
Петя, 1 клас

- Какво най-напред е направил Христос, когато е възкръснал?
Оля, 3 клас

- Защо просяците просят милостиня около църквата, за да можеш да отбелязваш кой е дал ли?
Ира, 2 клас

- Човек не бива да яде месо, а кюфтета може ли?
Миша, 3 клас

- Дядо Боже, а Ти моята душа ли си ми поставил или на някой друг?
Стасик, 2 клас

- Значи, ако аз съм разбрал правилно еволюцията, Ти си създал Адам и Ева, а по-нататък човекът е произлязъл от маймуната?
Сергей, 3 клас

- Защо на едни Ти помагаш, а на мене - не?
Алик, 2 клас

- А Твоите ангели ходят ли на училище?
Вася, 1 клас

- Ти с колко години си по-голям от Земята?
Рая, 1 клас

- А на другите планети Ти ядосан ли си?
Андрей, 2 клас

- Защо светът е кръгъл?
Олег, 2 клас

- Защо отглеждат човека с години, а после хоп - и той вече е мъртъв?
Вася, 2 клас

- Господи, има ли те изобщо?
Александър, 2 клас

- Ти как живееш на небето? Всичко ли си имаш? Или може би ти трябва нещо?
Зина, 3 клас

- А мен има ли ме в действителност?
Люба, 3 клас

- Защо се страхуваш да се покажеш на хората?
Нема, 4 клас

- Как живееш там: добре, средно, лошо или ужасно?
Алла, 4 клас

- А защо хората изпускат газове в атмосферата и развалят небосклона?
Робърт, 3 клас

- Защо още във втори клас много момчета са такива женолюбци?
Надя, 2 клас

- Ето, светът ще свърши и ще започне друг, така ли?
Гарик, 3 клас

- Ти защо си такъв - отначало си лош, а на другия ден - прекрасен?
Оля, 2 клас

- Ти какво, по-невидим си и от въздуха ли?
Рита, 2 клас

- Ти какво мислиш, ние ще имаме ли нормален свят или не?
Света, 3 клас

- Дядо Боже, а какво е имало зад мен?
Алик, 1клас

- Кога е започнала любовта на Земята?
Катя, 4 клас

- Ти можеш ли да ми дадеш късмет и надуваема лодка?
Арвид, 3 клас

- Космосът има ли начало и край, дясна и лява страна, горе и долу?
Ваня, 1 клас

- А Ти как си се появил на света?
Альоша, 1 клас

- Как така, преди това нищо още не е имало? А какво е имало?
Настя, 1 клас

- Може би мога да Ти помогна с нещо?
Света, 2 клас

- Кажи ми под секрет, обича ли ме някой?
Анзор, 3 клас

- Ако Ти живееш на небето, защо слънцето не Те изгаря?
Сергей, 4 клас

- Ти откъде ни наблюдаваш?
Руслан, 2 клас

- Дядо Боже, аз колко ще живея?
Оля, 1 клас

- А в Библията всичко ли е истина?
Вика, 3 клас

-А Ти как различаваш женската душа от мъжката? По пишката ли?
Вова, 3 клас

- А кое е било по-напред, Адам и Ева или динозаврите?
Яна, 4 клас

- Вярно ли е, че в Гърция е имало истински митове?
Владик, 3 клас

- Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?
Лада, 2 клас

- Какво Ти е направил моят татко, че толкова не му върви?
Витя, 3 клас

- Ти защо поиска да направиш Земята?
Андрей, 4 клас

- За какво ни следиш?
Филип, 2 клас

- Ти си добър, но защо трябва хората да те молят: направи това, изпрати онова.
Наташа, 4 клас

- А Ти как стана всемогъщ?
Ира, 1 клас

- Е, а сега Ти би ли създал човека за втори път?
Олег, 3 клас

- Аз нямам вредни навици. Какво ми се полага?
Роберт, 4 клас

- Господи, хайде да бъдем приятели!
Федя, 1 клас

- На Земята има толкова нещастия и страдания, за да не им бъде на хората жалко да умират ли?
Игор, 4 клас

- Ти защо допускаш всичко на Земята?
Адик, 4 клас

- Ти какви оценки би ми поставил за живота?
Аркадий, 2 клас

- Ох, Господи, ама аз защо съм така устроена?
Алла, 3 клас

- Ти ли пращаш бурята?
Ася, 2 клас

- Ти как сам виждаш всичко едновременно?
Стасик, 2 клас

- Ти си дал на хората болести за инжекциите ли?
Ося, 2 клас

- Как да живея, че всички хора на света да бъдат щастливи?
Лиза, 2 клас

-Какво ще стане, ако хората не Те обичат, а се страхуват от Тебе?
Руслан, 2 клас

- Къде отиват сенките?
Тоня, 3 клас

- Ти защо си създал този свят, Ти не разбра ли, че това ще е такава грешка?
Марина, 4 клас

- За какво е нужен животът, а ако е нужен, защо хората умират?
Костя, 2 клас

- За какво съм нужен на планетата Земя?
Олег, 2 клас

- Защо у нас вкъщи животът е толкова кучешки, че нито една котка не издържа?
Андрей, 4 клас

- И за чуждопланетяните ли ще има също край на света?
Льова, 2 клас

- Защо нашите рани зарастват, а твоите не?
Денис, 4 клас

- Кое е най-най-последното число в живота?
Света, 4 клас

- Какво щеше да има на Земята, ако Адам и Ева не бяха нарушили Твоята заповед за ябълките?
Валентин, 4 клас

- Бих искал да знам, какво е набелязано при Тебе: още едно наводнение или Земята ще изгори с огнен пламък?
Кирил, 4 клас

- В различните книги Тебе те описват по различен начин. Къде да намеря Твоя снимка? Пък била тя и допотопна?
Рая, 3 клас

- Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток.
Андрей, 4 клас

- Какво не ти харесва в нашия живот?
Славик, 2 клас

- На тебе харесва ли ти моя дядо?
Елла, 2 клас

- Защо се уча толкова лошо? Може би заради учителите, а?
Гена, 3 клас

- Защо по-рано зверовете са говорили, а сега не умеят? Ами спомни си, де, дори Змията е разговаряла с Ева.
Ева, 3 клас

- Ти защо си направил човека главен на Земята?
Олег, 4 клас

- А ако всички хора попаднат в рая, ще стигне ли мястото за всички?
Андрей, 3 клас

- Вярно ли е, че преди Тебе всички хора са били маймуни?
Сергей, 4 клас

- Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?
Олга, 3 клас

- А атеистите молят ли те за нещо?
Ояр, 3 клас

- А ние да не би да сме Твоите играчки?
Саша, 2 клас

- Защо човекът не се излюпва от яйцето?
Тима, 2 клас

- Все пак кой е създал човека - Ти или трудът?
Рафик, 3 клас

- Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите - не?
Костя, 2 клас

- Ако аз отида в ада, Ти ще ме видиш ли там и ще гледаш ли как се издевават над мен?
Глеб, 3 клас

- Там при Тебе красиво ли е или не?
Серьожа, 2 клас

- Ти щастлив ли си?
Евелина, 1 клас

- На какъв език говорят душите?
Рая, 4 клас

- Когато още ме нямаше, Ти знаеше ли че ще ме има?
Леня, 4 клас

- Ако нещо ме боли, това означава, че Ти ми се сърдиш ли?
Гога, 4 клас

- Каква марка е твоята кола? Божествена?
Кузя, 4 клас

- Славата не Ти ли пречи да живееш?
Вася, 3 клас

- Колко са вярващите сред вярващите?
Зоя, 4 клас

- Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе?
Игор, 3 клас

- Когато вече няма да ме има, аз ще виждам ли себе си?
Толик, 2 клас

- Вчера аз прочетох, че е умрял един вестник. Къде ще пратиш душата му?
Саша, 4 клас

- Как се става спомен?
Миша, 4 клас

- Ти си директор на времето ли?
Нона, 2 клас

- Аз много ли те излагам?
Вова, 4 клас

- Може ли понякога да ти се присънвам?
Валера, 3 клас

- Ти в какъв вид живееш?
Ерик, 4 клас

- Направи така, че лятото да дойде завинаги.
Жора, 4 клас

- Скъпи Боже, моля те, направи така, че започвайки от баба и завършвайки със слоновете, всички да бъдат щастливи, сити и обути.
Тоня, 2 клас

- Дядо Боже, нека да живея толкова, колкото иска мама.
Вера, 1 клас

- Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря и на другите ми бащи.
Никита, 2 клас

- Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил за мен. Но ми помогни сега. Моят татко е в затвора без да има защо и ето той вече е там 8 месеца. Аз го чакам през цялото време. Ако имах възможност, щях да го освободя. Аз много те моля, помогни ми. Това е най-голямата ми молба. После вече никога няма да те безпокоя. Дори ако се случи да умирам.
Ира, 4 клас

- Аз бих искал Ти да ми станеш баща. Да си купим кола. Ауди-100.
Валентин, 4 клас

- Искам всички хора да живеят щастливо и всички деца да се държат добре с родителите си и да не са бандити.
Женя, 2 клас

- Дай ми вълшебна пръчица и ще Те оставя на мира.
Гарик, 2 клас

- Моля те, направи живота по-прост.
Павел, 4 клас

- Покажи ми тихичко поне един ангел.
Рая, 2 клас

- Направи така, че през втория си живот да се родя във Франция и да бъда момче.
Кира, 4 клас

- Прости всички, които не са кръстени, и мен заедно с тях.
Филип, 3 клас

- Господи, аз искам да умра без да ме боли.
Таня, 4 клас

- Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно.
Вася, 2 клас

- За какво да те помоля? Ами че Ти сам всичко знаеш.
Алик, 4 клас

- Изненадай ме, Господи.
Артур, 3 клас

- Когато умра, не искам нито в рая, нито в ада. Искам при Тебе.
Вера, 3 клас

- Изпари моите грехове.
Толик, 3 клас

- Хайде да се срещнем преди смъртта.
Юра, 2 клас

- Не моля за себе си, за човечеството моля. Направи така, че всички на света да живеят с 11 години повече, отколкото им се полага.
Артур, 2 клас

- Нека моя татко и моят дядо да станат ангели - те ще ме пазят.
Женя, 1 клас

- Покажи ме моля те на целия свят.
Алла, 2 клас

- Дай ми 1000000000000000000 долара.
Ерик, 4 клас

- Покажи ми как Ти ме обичаш.
Ерна, 2 клас

- Бих искала да дойда при Тебе на гости вкъщи. За една седмица.
Алена, 1 клас

- Пише Ти Антон. Ако е възможно, сътвори така, че моите любими играчки да оживеят.
Антон, 2 клас

- В една книжка прочетох стихотворение, че Ти си изпратил на враната парче сирене. Не можеш ли и на мен също да ми изпратиш? Много ми харесва.
Вовка, 2 клас

- Вземи ме при себе си, в Русия.
Павлик, 2 клас

- Аз бих искала да имам рожден ден не веднъж, а пет пъти в годината. Не заради подаръците. Просто ще виждам повече пъти татко.
Нина, 2 клас

- Искам тиха спокойна старост.
Юра, 1 клас

- Пусни моля ти се, баба ми при мен за Нова година.
Рая, 2 клас

- Когато Те видя за първи път, Господи, за нищо няма да те моля. Ти ще си кажеш: какво скромно момче и ще ми подариш "Мерцедес".
Антон, 4 клас

- Искам да имам крилца.
Ивона, 1 клас

- Изпрати на Земята своя син. Ние няма да го разпънем.
Павлик, 3 клас

- Не ни брой времето, изгубено за молитви. Трябва да се съобразява това.
Янис, 3 клас

- Хайде да се уговорим, Господи, аз вярвам в Тебе, Ти - в мене.
Ляля, 2 клас

- Осинови ме, а когато Ти бъдеш стар, аз ще ти подам чаша вода.
Олег, 2 клас

- Следи ме внимателно, за да не сътворя нещо.
Алик, 1 клас

- Направи от мен супермен. Само не ми казвай, че трябва да се тренира, всеки ден да се бяга, сутрин да се прави гимнастика. Това всеки ден го слушам от баща ми.
Моня, 4 клас

- Дай ми лична молитва.
Игор, 3 клас

- Научи моите врагове да прощават на своите врагове.
Гера, 4 клас

- Преди две години Дядо Мраз ми подари велосипед, но той вече ми е малък и ми трябва по-голям. Ти нали си по-богат от Дядо Мраз?
Робърт, 3 клас

- Спасявай хората не от грехове, а от самота.
Сергей, 3 клас

- Аз написах стихове. Те са срамни. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги.
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.
Марик, 4 клас

- Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: "Мама". И край.
Ваня, 4 клас

- Ех, ако Ти ме познаваше по-рано. В детската градина. Сега аз малко се изоставих.
Света, 2 клас

- Господи, получава се, че ако Тебе те нямаше, нищо нямаше и да има?!
Сергей, 2 клас

- Знаеш ли, откакто разбрах за тебе, вече никога не преписвам.
Ина, 2 клас

- Господи, не умирай, моля те, че на Земята ще започне такова нещо...
Ася, 2 клас

- Бях на село и видях малка църква. Беличка, чистичка. Зад нея брези, рекичка, а недалече голяма зелена гора... Това Твоята вила ли е?
Наташа, 4 клас

- Е, Господи, поне на себе си би могъл да си прекараш телефон!
Яша, 3 клас

- А Ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се , че Ти винаги си добър. Хитро.
Толик, 4 клас

- Утре ще отида в църквата и ще Ти разкажа супер виц за атеистите. Ще се пукнеш от смях!
Степа, 3 клас

- Пиша Ти от интерната. Интернат - това е място, където изпращат децата заради лошото поведение на родителите.
Ария, 4 клас

- Край, аз знам какво е това любов. Любов - това е гола жена.
Андрей, 3 клас

- Ти знаеш ли, мама ни напусна и сега на нас с татко толкова ни се иска женска ласка.
Веня, 2 клас

- Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява.
Роман, 2 клас

- Слушай, живот ни дават родителите, а го отнемаш Ти.
Ерна, 2 клас

- Прощавай, Господи, аз заминавам за Израел. Много ми е тъжно да се разделям с децата и нашата Галина Михайловна, с Тебе. Аз бих те поканил на гости, но нали там говорят на иврит...
Изя, 4 клас

- Ти си създал човека, Господи, а той е създал Тебе. И още не се знае кой се е справил по-добре.
Борис, 4 клас

- Аз толкова се уморих от живота: учиш, учиш, учиш. Като последен глупак!
Сеня, 3 клас

- Вчера научих страхотно поверие за Тебе: ако вие сте богати - това е от Бога, ако сте бедни - това ви води към Бога.
Зорик, 4 клас

- Ако беше направил най-напред жената, нямаше да ти се наложи да се занимаваш с ребрата.
Вова, 4 клас

- Господи, като чете човек надписите върху паметниците в гробищата, и се замисляш, а къде са погребани лошите хора.
Олег, 4 клас

- Кога все пак ще дойде за втори път Иисус Христос? Нали трябва хората да се подготвят, че да не стане като при първото му идване.
Алина, 4 клас

- Не изисквай всички да Ти се молят. Това не е скромно.
Валя, 4 клас

- Хубаво Ти е на Тебе, Господи, с живия Висоцки общуваш.
Рудик, 4 клас

- Защо трябва ние да страдаме, заради непослушанието на Адам и Ева?
Аркадий, 2 клас

- Прости ми за всички грехове, знам, че съм направил много, но не знаех, че Те има.
Шурик, 2 клас

- А времето, когато ние спим, защо ни се смята за живот? Не е правилно това. Насън ние дори не ядем.
Женя, 4 клас

- Господи, аз знам, че трябва да си подам и другата буза. Е и какво? Подадох я, а Олег като ме фрасна. И ето сега, в класа аз съм страхливец. Благодаря.
Едик, 3 клас

- Уважаема Татяна Ивановна, на въпроса, поставен от писателя Димов, "за какво би искал ти да помолиш Бога?", мога да отговоря: Това е моя тайна и аз нямам намерение да я разгласявам. С уважение, винаги на Вашите услуги...
Х. 4 клас

- Желая Ти всичко най-хубаво в живота.
Степа, 1 клас

- Дядо Боже, каня те на моя рожден ден, който ще се състои на 4 август в 14 часа. Ще те чакам. Ако нямаш пари, идвай без подарък.
Миша, 2 клас

- А аз нали всяка секундичка умирам.
Паша, 1 клас

- Ти защо си такъв неопределен: един ден е студено, на другия ден е горещо, а още си и такъв ветровит.
Соня, 2 клас

- Цветята Ти са се получили по-добре, отколкото човека.
Галя, 4 клас

- Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!
Андрей, 1 клас

- Вярно ли е, че всеки човек си има свой ангел-пазител? Ако е да, кой е моят ангел? Аз бих искал да се сприятеля с него.
Едик, 4 клас

- На мен ми се струва, че Ти вземаш нашите талантливи хора по-рано при себе си, защото те и на Тебе също ти харесват.
Остап, 3 клас

- Ще можеш ли Ти да ми простиш моите грехове, ако не, тогава ще греша и по-нататък вече със спокойна душа.
Ернст, 4 клас

- Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата.
Славик, 3 клас

- Ех, да имах Твоите възможности!
Олег, 2 клас

- Децата трябва де си имат свой Бог. Славно, добро Богченце.
Саша, 3 клас

- Аз съм лош, но нека хвърли камък по мене, който е добър. Само, тфу-тфу, Ти не хвърляй!
Вячеслав, 3 клас

- Развод - това е погребение на семейството.
Оля, 4 клас

- Аз Тебе те уважавам заради вярата ти в човека.
Игор, 3 клас

- Старците - това са уморени деца.
Андрон, 4 клас

- Всяка сутрин аз погребвам вчерашния ден. Нали той си е отишъл от мен завинаги.
Аркадий, 3 клас

- Аз вярвам в Тебе, Господи, не само в църквата.
Андрей, 4 клас

- Аз съм още малка, уча се в трети клас, грехове засега нямам, но се събират.
Ева, 3 клас

- Родителите - това е нашата болка.
Владик, 1 клас

На 4 декември 2011 година, Иран залови супер модерния американски дрон  RQ-170.  Тази машина с комуникационните си системи, датчици, компоненти и архитектура е от голям интерес за много военни разузнавания по света. В този смисъл може да се каже, че иранците изтеглиха технологична шестица от тотото. Дали обаче залавянето на дрона е случайност? Какво точно [...]